Защото не е.
А може и да е, но ако приема, че е, би следвало да ме изпълва някаква вътрешна радост и покой, желание да го споделя с целия свят. А не е така.
Не че е лошо кой знае колко, де, но ме прави неспокойна, небалансирана, вечно нащрек...
Уморена съм леко...
А може и да е, но ако приема, че е, би следвало да ме изпълва някаква вътрешна радост и покой, желание да го споделя с целия свят. А не е така.
Не че е лошо кой знае колко, де, но ме прави неспокойна, небалансирана, вечно нащрек...
Уморена съм леко...
, но не е сложена печката там. Въпрос - кое е по-важно - печката или стената да е северна?
Реших, че спирам с тревогите,без да се самообвинявам или да нарочвам някой друг. Всичко щеше да мине и замине и без да е необходимо да се разболявам от притеснения и да съсипвам отношения... Нищо още не е приключило, но погледът ми стана по-избистрен, просветна ми. Сега вече виждам по няколко вероятни решения при всяка една стъпка към изхода. Пристъпям към действие, разговор с увереността, избуяваща от липсата на вътрешни противоречия. Имам си цел, но първо трябваше да изритам черните мисли. И не на последно място... почти съм влюбена в тая моя сиуация. Възлюбих и решението, вкарало ме в таяглупост. За сетен път се уверих, че е жизнено необходимо да се вслушвам в интуицията си... 
