Познай коя е книгата - 3

Ето го моя цитат:
"Преди години, когато се състезаваха по едно кално поле, Р. беше комплект от набързо събрани кости с крива вятърничава усмивка. Този следобед сред дърветата той беше дарител на хляб и плюшени мечета. Той беше трикратен лекоатлетичен шампион в състезанията на "Хитлеровата младеж". Той беше най-добрият й приятел. И беше на месец от смъртта си.
-Разбира се, че съм му казвала за теб - отвърна Л.
Тя си взимаше сбогом с него и дори не го знаеше."

Не съм сигурна дали е вярно, но ще пробвам- "Крадецът на книги"?

Да  Ти си.

"Всеки пленник безмълвно пристъпваше крачка по крачка напред, претегляше на око дажбата на предния и на следващия, сравняваше ги със своята. Но сега, след три години, прекарани в лагера, готвачът не грешеше — всички порции бяха напълно еднакви.
Докато го разпределяха, оризът също изпущаше пара. Днес беше от яванския — най-хубавия в света — и всяко зрънце стоеше цяло, отделено. От ориза им се полагаше по черпак. А накрая — чаша чай.
Всеки отнасяше храната си настрана и ядеше мълчаливо, бързо, с горчива наслада. Гъгриците в ориза бяха просто допълнителни калории, а червеят или мухата — нещо най-обикновено; ако ги забележеха, невъзмутимо ги изхвърляха. Най-често обаче, след първата бърза проверка дали вътре има парче риба, никой не поглеждаше повече в канчето. "

"Цар Плъх"? Ако съм познала, отстъпвам реда си на който иска 

Извинявам се за закъснението, верен е отговорът.

Пускам аз, че от няколко дни никой не е раздвижил темата:
   
"- В нашата природа е заложено да оцеляваме. Вярата е инстинктивен отговор на аспекти от битието, които не можем да си обясним другояче, независимо дали става дума за нравствена пустота, която забелязваме във вселената, неизбежността на смъртта, тайната на произхода на нещата и смисъла на собствения ни живот, или пък липсата на смисъл. Това са първични аспекти, които се отличават с изключителна простота, но нашите собствени ограничения ни пречат да отговорим по един недвусмислен начин на тези въпроси - ето защо прибягваме до емоционален отговор, като един вид защитен механизъм. Това си е чисто и просто биология.
    - В такъв случай за вас всички вярвания и идеали не са нищо повече от художествени измислици.
    - Всяко тълкуване или наблюдение на реалността по необходимост е измислица. ...."

  Лиляна, като гледам подписа ти и загадката, която си дала, намирам сходство в стила на двете.
 Права ли съм? Откъсът да не е от Сафон? Затруднена съм, определено.

Да, Нели, Сафон е - Играта на ангела. Много съм впечатлена от този автор и особено от тези разсъждения на героя Корели. Интересни са и са близки до моите виждания.
Давай сега ти нова загадка

  - Ти, ма! -извика отново първата цигулка към другата танцувачка. - Немаш ли гердан па ти?
 Тя поклати отрицателно глава, като се смееше.
  - Нема ли кой да ти купува на тебе гердан?
 Циганката, танцувайки с огромно желание и неподражаем майсторлък в талията и ханша, отново поклати глава отрицателно.
  - Като немаш гердан, покажи како имаш, де! Не се излагай!
 И тя започна да си разкопчава блузата. Музикантите я наобиколиха. Тъпанджията коленичи пред нея, опъна се назад и докато разпращаше дзумкането си до небето, зъбите и очите му блеснаха.
 Втората блуза също скоро литна във въздуха и падна на коленете на генерала.
 Страхотни, невиждани, огромни мургави круши се люшнаха пред очите на всички. Общ вик на одобрение и възторг огласи околността.

neli mar4, видях някъде, че четеш Дончо Цончев. Но не се смятам за познала, не ми е познато произведението честно казано. Обаче - типична атмосфера на Дончо Цончев...

   svet65, точно Дончо Цончев е!

 Аз приемам отговора ти като отговор на загадката. Едва ли много хора са чели това кратко книжле - "Циганката". На мен ми хареса. Типична българска атмосфера придадох с цитата. Е, не българска, ама...
 
 Пусни загадка, svet65!  С теб се засичаме тук там из темите. 

Като не е българска или циганска атмосфера, да я наречем "дончоцончевска", спефицична си е .
"Едно време" съм чела старите му разкази, а от по-новите преди 2-3 години ми попадна "Синорът на живите" - повечето ми харесаха.

Ето новото предложение:

"Така нареченият „ислямски фундаментализъм”, т.е. мюсюлманските догми, които пронизват всички сфери на живота, в Пакистан се насаждат не „отдолу” а „отгоре”. Всеки диктаторски тежим използва религиозните постулати в своя собствена полза. Народът уважава високопарните думи, не всеки ще се осмели да им възрази, защото ще излезе, че се обявява против Вярата. Ето как религията подкрепя диктаторите – въоръжава ги със силни и величави думи. А простият народ няма веднага да забележи, че тези думи вече са опозорени, осквернени и осмяни.

Но управниците продължават да ги предлагат на вниманието му, докато накрая на хората им призлее. И тогава вярата във Вярата изчезва и това засяга не само богопослушанието, а и самата религия като основа на държавата. Изгонват диктатора и става ясно, че заедно с него са прогонили и Бог – митът, с който държавата е прикривала своята дейност, е развенчан. И страната трябва да направи избора си: или хаос и разпад, или нова диктатура. Впрочем съществува и трета възможност и аз няма да я изключа, защото не съм чак такъв песимист. Тя се състои в това, че на мястото на стария мит идва нов. Или по-точно три нови мита, които винаги са ни под ръка: свобода, равенство, братство.

Силно ви ги препоръчвам."

Рушди- "Срам".
И аз го препоръчвам.

Yes! Yes! Yes! 

Вълшебница, още какво ще препоръчаш сега?