Публикувана: 18 май 2011, 11:50 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2011, 20:59 ч.

Познай коя е книгата - 3

27 228
774
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
Кои загадки са споменати в дискусията?
Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
  
  Форумът обсъжда различни загадки, като цитира от известни литературни произведения и предизвиква другите участници да познаят авторите и заглавията на тези произведения.
- Кои загадки са споменати в дискусията?
  
  Някои от цитираните загадки включват фрагменти от произведения като „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Долината на кукли“, „Мартин Идъна“, „Три чаши чай“, „Белия зъб“, "Когато бях малко момче", "Ресторант на края на Вселената", "Котка сред гъбичките", "Хиляди сияйни слънца" и други.
- Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
  
  Авторът на дадената загадка с описани лица е Александър Христов.
- От коя книга са цитатите в откъсите?
- Коя е книгата, от която е взет вторият откъс?

# 720 22 ноем. 2011, 20:30 ч.

Мнения: 1 210

Нещо лесно надявам се. И много приятно.

"Така настъпии есента на чудесата, но всеки ден, всеки божи ден си спомням онзи горещ августовски следобед, когато Ти Рей си тръгна. Връщам се към мига, в който стъпих насред алеята по камъчетата и бучките пръст и погледнах назад към верандата. Там бяха те. Моите майки. Имам повече майки от всяко момиче. Те са луните, които светят над мен."

# 721 22 ноем. 2011, 20:40 ч.

Мнения: 3 784

Вълшебнице, "Тайният живот на пчелите"?

# 722 22 ноем. 2011, 20:43 ч.

Мнения: 1 210

Хайде, давай Hug

Така обичам, да се случват нещата, че като запецнем по два- три дни, губя интерес.

# 723 22 ноем. 2011, 20:55 ч.

Мнения: 3 784

Мерси!

Обикновено харесвам някой цитат, а докато дойде време да го пусна (около седмица по-късно), вече съм забравила къде е бил, та ще импровизирам:

И майка ако бях, и ако моят мъж

изгниваше на пътя, срещу волята

на гражданите тъй не бих постъпила.

Какъв закон би оправдал словата ми?

Та без съпруг — за друг се бих омъжила,

и без дете — от други бих го имала.

# 724 22 ноем. 2011, 21:56 ч.

Мнения: 1 210

Ееееее, класика!
Антигона на Софокъл.

# 725 22 ноем. 2011, 23:11 ч.

Мнения: 3 784

Позна!

Оспорван, но запомнящ се.

Ти си!

# 726 22 ноем. 2011, 23:36 ч.

Мнения: 1 210

"Все ми се струва, че тръгна ли да се къпя в ранни зори, някой е поръчал специално за мен крайно резлив източен вятър, събрал е всички остри камъчета и ги е разпръснал точно на пътя ми, заострил е скалите и ги е покрил вероломно с пясък, така че да не мога да ги видя и дори е изтласкал две мили навътре самото море, та да се самопрегръщам и да тракам със зъби от студ, газейки в плитката една педя вода.
Една такава грубиянска вълна ме подхваща и с всичка сила ме запраща на дъното и аз се насаждам точно върху някакъв огромен камък, оставен там, за да ме причака. И още преди да кажа "ах" и "ох" и да осъзная какво става, вълната ме връща и ме отнася насред океана. Започвам бясно да греба към брега без надежда, че ще видя отново родния си дом и приятелите, а в гърдите ми се загнездва съжалението, че не съм бил по- мил с по- малката ми сестра в момчешките си години. Тъкмо съм се простил вече със света и поредната вълна се оттегля назад и ме оставя проснат като морска звезда на пясъка. Ставам бързо, поглеждам зад гърба си и откривам, че съм се борил за живота си във вода до коляно. Докуцуквам до брега, обличам се и почти допълзявам до вкъщи, където трябва да се преструвам пред другите, че къпането ми е харесало."

Съзнавам, че стана дълго, но не можах да се спра да ви предам този хумор. Хиля се като ряпа.

# 727 22 ноем. 2011, 23:39 ч.

Мнения: 3 784

Умирам за тази книга! Мерси, че я пусна! Laughing

Няма да я напиша, обаче, че много ми стана Simple Smile

Нека повече съфорумци имат шанса да прочетат цитата и да му се нарадват!

# 728 23 ноем. 2011, 00:01 ч.

Мнения: 1 210

Нали?
И аз много обичам и книгата, и автора, и всичките му думи.

# 729 23 ноем. 2011, 18:17 ч.

Мнения: 1 210

С огромно удоволствие давам още:

"В момента, в който решили, че са готови, те кимнали на момчето на кея, а то грабнало една кука и тласнало лодката навътре в реката.
Джордж все още не е в състояние да обясни в подробности последвалите събития. Смътно си спомня, че при самото тръгване получил силен удар в долната част на гърба от дръжката на весло номер пет, като в същия миг седалката изчезнала изпод него по напълно мистериозен начин и той се озовал седнал на пода на лодката. По същото това време забелязал с любопитство, че номер две лежи по гръб с крака, вирнати във въздуха, явно в момент на припадък.
Под моста при Кю компанията минала със скорост от осем мили в час. Джоскинс бил единственият, който гребял. Връщайки се на седалката си, Джордж опитал да му помогне, но за огромно негово учудване още щом потопил весло във водата, то веднага изчезнало под лодката, като едва не завлякло и него със себе си.
А "кормчията" метнал и двете въжета във водата и избухнал в гръмък плач."

# 730 23 ноем. 2011, 22:05 ч.

Мнения: 1 210

Nickkie, може би е време да се намесиш Grinning

# 731 23 ноем. 2011, 22:24 ч.

Русе
Мнения: 695

Това е "Трима души в една лодка" на Джером Клапка Джером, нали?

# 732 23 ноем. 2011, 22:25 ч.

Мнения: 3 784

Дааа!

..... (прехвърлям микрофона към Вълшебница, за да каже: ....)

# 733 23 ноем. 2011, 22:32 ч.

Русе
Мнения: 695

Мноооооооооого любим автор е Джером Джером.

Ето един откъс от мен:

Тя почака. След миг стъпките му заглъхнаха и девойката изпусна дъх, опитваше се отчаяно да спре треперенето, после отново закрачи от затворените прозорци обратно до леглото и пак до прозореца, както вършеше това от часове.

„Трябва да реша“ — мислеше си тя измъчено.

Когато се събуди за втори път, без да си спомня първата просъница, мисълта й беше ясна и тя лежеше в измачканите завивки на леглото, без да помръдва, радостна, че е будна, отпочинала, гладна и жадна за сутрешната божествена чаша кафе, сервирано с малко препечен пресен френски хляб, който главният готвач на тяхната легация правеше в Й.

Надявам се да е достатъчно ясен цитат от друг още по-любим автор.

# 734 23 ноем. 2011, 22:43 ч.

Мнения: 1 210

Аз го зная. Наистина е много любим.
Джеймс Клавел, Гай Джин.
Откъсът беше красноречив и типичен, браво Hug

Препоръчани теми

В момента чета... 96

Търся електронна книга - 53

За четенето - 3

Последните пет книги, които прочетох #4

Причина:

Причина: