Познай коя е книгата - 3

  • 27 244
  • 774
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 382
Да! Simple Smile
"Яловата вдовица" от Бойка Асиова.

Предложи ти сега, argun ? Simple Smile

# 616
  • Мнения: 4 916
Нещо лесно, като за в неделя.

- Саламовидното куче, - започна той, - е забележително куче. То се различава от останалите породи по своята форма, която наподобява салам. Принадлежи към рода кучета, които се отличават с по-малкото отстояние на тялото им от земята. В повечето случаи това се дължи на факта, че краката им са къси. установено е, че ако едно куче има къси крака, това неминуемо води до скъсяване на разстоянието между тялото му и земята. Което обаче не пречи на саламовидните кучета да изпълняват функциите си със забележителна ефективност.

# 617
  • Мнения: 66
''Някои особености на саламовидните кучета''

# 618
  • Мнения: 4 916
 Grinning Да.
Аля, ти си.

# 619
  • Мнения: 66
Ще помоля друг да напише.
Книгите които чета са "слаби". Но темата ми е от полза.
 Hug

# 620
  • Мнения: 3 784
Ето от мен в такъв случай:

Не мога. Ще пия едно. Слязох до бара. Мислих си, че ме чака. За първи път не намирах момчето там. Нищо. Дойде след час. Вече бях пила няколко. Не беше приятно изненадан. Седна през два стола на бара.
- Какво искаш? - попита.
- Мислих си, че има какво да си кажем...
Нещо го притесняваше. Непрекъснато се оглеждаше. Сигурно не вярваше, че съм сама.
- Успокой се. Разкарах Р. И без това ми беше писнал - водката ми идваше в повече. - Ти как си? Притеснява ли те нещо?
Не беше във форма. Нямаше я майка му да я пита какво да направи. Смотльо! Аман от такива!
Платих.
Тоя щях да го забравя лесно.
Направих няколко крачки.
Нещо ме жегна.
Върнах се и му лиснах чашата в лицето.
Както винаги, бях се излъгала, че някой ме чака.

# 621
  • На високо
  • Мнения: 829
Анна Гавалда, "Искам някой някъде да ме чака...” ?!

# 622
  • Мнения: 3 784
Дори не знаех, че има такава книга, но сега си отбелязвам непременно да я потърся. Ето още един откъс от същата. Последният абзац от книгата, всъщност:

Отидох до село. Баба ми беше още жива. На осемдесет години. Попитах я:
- Как си, бабо? Как я караш? Тежат ли ти годините?
- Мъка, чедо. Всичко ме боли. Забравям. Едвам ходим. Не е живот това.
Да. Не е живот. И моето не е. Чудех се защо пърхам още като последната глупава муха. Не намирах смисъл да се боря. Все някога и аз щях да потъна... Баба ми отдавна се беше примирила.
- Като не ти се живее, защо живееш? - попитах.
Тя ме погледна. В погледа и нямаше учудване. Изписан беше един много дълъг човешки живот.
- Ми, бел свет е, чедо... Бел свет...

# 623
  • На високо
  • Мнения: 829
Ама пък как си пасваше откъсчето  за заглавие като "Искам някой някъде да ме чака...” Crazy  Laughing
Но си струва да се прочетат всички книги на Анна Гавалда - страхотни са ! Hug

# 624
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Това да не са откъси от книгата на певицата Светла Иванова?  Rolling Eyes
 В някакво предаване преди дни, може би, цитираха подобни ...
 Не че съм сигурна, де, но ми звучи точно като тях.

 Аз едва тогава разбрах, че и книга е написала.

# 625
  • Мнения: 3 784
Ама пък как си пасваше откъсчето  за заглавие като "Искам някой някъде да ме чака...” Crazy  Laughing

Да, и аз това си помислих. Simple Smile  Hug

Това да не са откъси от книгата на певицата Светла Иванова?  Rolling Eyes
 В някакво предаване преди дни, може би, цитираха подобни ...
 Не че съм сигурна, де, но ми звучи точно като тях.

 Аз едва тогава разбрах, че и книга е написала.

Нели, позна. От книгата "Забранено до 18". Аз пък не знаех, че е певица.  Embarassed Попаднах случайно на книгата в Orange преди около година, прелистих я и реших, че я искам. Като я прочетох се разрових за авторката и тогава установих, че тя имала друго основно поприще.
А за капак съвсем скоро разбрах, че книгата си имала и отдавна излязла втора част... и че май се готви трета да излиза (ако съм запомнила правилно). Та има какво да се наваксва. 

Ти си!    bouquet

# 626
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
   Минали бяха вече празниците, и  през една тъмна февруарска нощ С. чу през съня си врява и тропот из къщи, но не стана да погледне и едва на другата сутрин дочу плача на новороденото в оттатъшната, най-малката стая. Той се измъкна незабелязано, в чаршията нищо не каза, вечерта пак се прибра крадешком. Пък и С. всичко бе скрила от него, скрила се бе и тя в малката стая, чуваше се само гласът на малкото. С. искаше да я види, искаше да види детето, но влезе, затвори се в стаята си и се готвеше да си легне, макар да беше и гладен. Тогава чу през вратата чужд, груб женски глас:

— Излез да вечеряш бре! Ето, излез…

# 627
  • Мнения: 1 733
"Железният светилник" Simple Smile

# 628
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
"Железният светилник" Simple Smile

 Позна! Ти си!  Hug

# 629
  • Мнения: 1 733
Сега той стоеше пред нея с не много високия си ръст, със студеното си лице, гологлав, с измачкан евтин костюм и прашни обувки. В ръката си държеше малка подвързана книга, а от джоба на сакото му се подаваха вестници. Имаше вид на човек, който беше прекарал следобеда на открито, под сянката на някое дърво, и сега се връща в къщи. И както винаги, не я забелязваше. Навярно я бе помислил за някое момиче от крайните квартали, полугражданка-полуселянка, която изнася грозде за продан в града.

— Ще ми дадеш ли грозде? — попита отново той.

— Вземи си! — каза троснато тя.

Общи условия

Активация на акаунт