Най-нетърпеливо чакаме ритниче от НОЕМВРИйското мъниче

  • 27 876
  • 728
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 72
dark_aurora , сакън още 9 месеца оттук нататък не мога да изтрая, аз мойто след 5 го чакам Joy Поверието аз го знам, че ако примерно усетиш бебето на 12то число, а термина ти  през ноември, значи ще родиш на 12 ноември Peace

Бебето ще спи в спалнята при нас най-малкото докато се кърмим, нямам намерение да прехождам по няколко пъти на нощ за кърмене Crossing Arms Освен това, момичета, както вие ставате родители, така и мъжете ви и не виждам особен резон на тях да  им подсигурявате по-различна изкуствена среда от вашата.

Знам, че сигурно звуча малко крайно, но само във ваши ръце е да ги приобщите към семейните отговорности и да им помогнете да се научат да бъдат бащи. Всъщност имам адски горчив опит и смятам да се опитам да не минавам отново през това Rolling Eyes Може би тук е момента да споделя, че аз всъщност съм разведена с бащата на Ина след 10 години връзка и 5 години брак... Когато родих се опитах да поема сама всички негативи на новороденото бебе. Резултатът беше, че 3  години по-късно той нямаше грам ангажимент към дъщеря ни и никакво желание да се грижи за нея или за мен, защото му беше по-лесно да се занимава само със себе си Tired
Сега се надявам да имам повече късмет, страх ме е да не се обърка нещо и то не защото аз няма да се справя, а защото на Ина ще й дойде свръх. Тя се разбира с мъжа ми в момента невероятно добре и се обичат страшно много. Той е страхотен човек и чак не ми се вярва, че всичко е реално.
Прекалих с писанията си, но всъщност това ми е най-болната тема и все още ми е адски трудно да споделям за това, макар че минаха 2 години от реалната ни раздяла. Спирам, че ви отегчих Hug

бубе,напълно съм съгласна с теб относно разпределянето на грижите.дори когато е в къщи моя мисля да го товаря повечко защото все пак 9 месеца само аз съм се занимавала с бебчо Laughing

# 571
  • София
  • Мнения: 19
Бубче, изключително съжалявам за тежките неща, които се е наложило да преживееш Sad
Сигурна съм, че всичко ще е наред за в бъдеще и това ще остане само един лош спомен!

Иначе мислим бебето първоначално да спи при нас с мъжа ми, ако много се налага отвреме навреме той ще спи в хола /мъж ми, не бебето Simple Smile/
започнала съм вече да мисля какви нови шкафове ми трябват и къде да ги завра, след като вече всичко вкъщи е натъпкано до ушите Simple Smile И май ще се наложи да поизхвърлям разни по стари дрехи и обувки..... Crazy

Моля ви кажете ми за възглавниците за бременни Sad направо не знам каква да си взема и от къде  Shocked

# 572
  • Мнения: 0
С Бубчето имаме еднакви съдби. Ние се разведохме след 5 годишна връзка и 10 години брак. Това стана преди 6 години и най-тежко естествено го понесе детето. Сега с приятеля ми се разбират перфектно и мен чак ме е страх, че е толкова хубаво. Надявам се този път да имам късмет и на Бубчето стискам палци. Напълно те разбирам.

# 573
  • Мнения: 2
Здравейте, момичета!
Прегръдки за всички в този прекрасен ден!
На бубчето и камелка само мога да кажа, че не винаги 1-вия опит е успешен, всеки има правото да продължи напред, вярвам че след нещата, през които сте минали, вече сте избрали истинските за вас хора Simple Smile
Ние пък сега взехме да се навиваме за апартамент...уффф, направо не ми се ще точно в този момент, ама вече почнахме да се оглеждаме, от на мъжото страната са много ентусиазирани и ходят по огледи вместо нас Simple Smile Та, може и това да ми се стовари на главата скоро време (то е хубаво де, само дето не знам дали ще се справя с голям корем....)
Иначе, днес вече регистрирам ритничето, досега усещането беше подобно, но вече съм сигурна че е беболинка (даже от вчера вечерта). Ако е вярно това което казахте, значи би трябвало да родя с 1 ден след термина Simple Smile (при условие че и майка ми ме е преносила с 2-3 дена, мога да го очаквам)
За списъка- и аз мисля лека полека да започна да пазаря, надявам се и бъдещите баби и дядовци да помогнат, но аз ще избера всичко, защото не разчитам на вкуса на никой друг)
За спането на бебчето- и аз смятам да потормозя таткото и бебчето да спи в спалнята, просто искам да го включа в целия процес, защото ми е малко хаймана и ако започна да го глезя и щадя прекалено много, започва и да ми се качва на главата, а трябва да се дресира...
Хайде целувки на всички, приятна вечер

ПС: Може ли да ме включите във феис-групата : plamena.valcheva@gmail.com

# 574
  • Мнения: 15
Напълно съм съгласна с вас ! Мъжете трябва да са част от всичко което се случва . Ние с мъжа ми дори обсъждаме да присъства на раждането , ако е нормално живот и здраве .Мисля си че,когато са до теб в такъв момент ,когато преживяват всичко с теб и наистина разберат през какво минава жената, за да роди едно дете, съвсем не са същите . Е то до тогава има време ,но все пак сме го коментирали .

MiShEtyyyy_89 добре дошла !


Може ли някак да ме добавите във ФБ групата. На кого да пиша?
Прати ми на ЛС линк към профила си и ще те добавя Simple Smile

# 575
  • София
  • Мнения: 4 041
Аз съм малко по-консервативна на тема присъствие на бащата при нормално раждане, бих била склонна само ако стои до главата ми и е мърда оттам.  Twisted Evil Предпочитам да не става пряк свидетел на същинското излизане  на бебето, някак си мисля, че повече няма да ме възприеме като преди след таква гледка Thinking Но миналия път в предродилна бях съвсем сама и определено сега ми се иска да е с мен в педродилна зала, ако ми се отвори парашута и този път за нормално раждане Praynig

# 576
  • Мнения: 2 719
Една приятелка ражда с партньора си и го беше изгонила:). Седял, кършел ръце и повтарял: "Много ми е притеснено". На мен също ми се вижда неуместно аз да се мъча, а той да създава излишни притеснения.

# 577
  • Мнения: 50
Само искам да поясня че не защото жаля бащата или той не иска сме наравни начала напротив.. знам че той ще е страхотен баща и ще помага много както ми помага и сега в домакинство пране чинии т.н.
Просто искам детето да си има стая и да му е всичко на едно. Ако няма нужда аз бих искала да не будя мъжът ми всяка нощ така и така дните са му толкова стредиращи а аз ще съм си в къщи по цял ден а и майка ми ще е тук да помага

Разбира се ако това ми беше второ и другото спеше в другата стая бебето щеше да е при нас но сега има место и мисля да го оползотворя по предназначение Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 юни 2011, 19:57 от purplethorn

# 578
  • София
  • Мнения: 4 041
Само искам да поясня че не защото жаля бащата или той не иска сме наравни начала напротив.. знам че той ще е страхотен баща и ще помага много както ми помага и сега в домакинство пране чинии т.н.
Просто искам детето да си има стая и да му е всичко на едно. Ако няма нужда аз бих искала да не будя мъжът ми всяка нощ така и така дните са му толкова стредиращи а аз ще съм си в къщи по цял ден а и майка ми ще е тук да помага
Мила, не ме разбирай погрешно, и в ум не ми е минало да твърдя, че мъжа ти е безотговорен и няма да помага. Просто зачекнахме кофти за мен тема и си излях мъката.
Няма лошо да си има детето собствена стая, въпрос на гледна точка и желание на родителите е. Аз си казах най-откровено - мързи ме да прехождам от стая в стая през нощта, за да кърмя. С Ина и по 6 пъти на нощ ми се е случвало да суче Crazy Не мога да си го причиня Mr. Green

# 579
  • София
  • Мнения: 19
Камелка  Hug и напълно подкрепям мнението на Princess83.

Не мисля, че искам мъжо да присъства на раждането, аз не знам как ще се чувствам, но той със сигурност ще се спече.
Както и при purplethorn той много ми помага с всичко .т.е  от няколко месеца върши всичко вкъщи и съм сигурна, че ще продължи така. Не искам да го мъча и него и със самото раждане.

# 580
  • Мнения: 50
Бубче разбирам аз само изках да се изфукам какъв хубав и добър мъж имам хахаха

ама ти май си права че с прихождането ще е голяма мъка .. май ще се прмествам в на бебето стаята перманентно

# 581
  • Добрич
  • Мнения: 797
Понеже поставих въпроса за бебето в отделна стая,искам да поясня,чене съм си и помислила,че таткото ще е пощаден.Просто ще се редуваме кой да спи в стаята с бебето и кой да спи спокойно в спалнята,без да прихождаме през ноща. А и исках да питам как сте го планували. И нашия татко ще присъства на раждането.

И на мен ми е малко криво за нашите отношения. Нашия татко е бил женен преди,и разведен (без деца). И откакто разбрахме,че ще ставаме родители много се надявах да стане на въпрос за сватба,но  Confused  Вече 3год и половина сме заедно,мисля че поне трябва да обсъдиме въпроса,но неискам аз да я започвам темата!

# 582
  • Мнения: 0
Нашето бебче ще е при нас в спалнята по простата причина, че имаме само една детска стая и в противен случай ще трябва баткото да го гледа през ноща, което няма как да стане. Аз обмислям вариант таткото да се изнася в хола, когато е недоспал, че работи на график и предполагам няма да може да си почива достатъчно.
Относно пазаруването - няма да мога да ползвам нищо от баткото, минаха 12 години и всичко съм раздала, но за покупките напълно се доверявам на сестра ми и голямата ми племеница. От суеверие няма да купувам преди това нищо.
Раждането - ако раждам нормално - сама. Подобно на Бубчето в никакъв случай не искам бащата да ме види в такова състояние. Ужас.

Sneakers, много трудно се взима решение за сватба след развод. Нямам идея как да подходиш, но със сигурност те съветвам да не насилваш нещата.

Последна редакция: сб, 04 юни 2011, 20:56 от Камелка

# 583
  • София
  • Мнения: 4 041
Сникърс, не се втелясвай на тема сватба.  Hug Аз от позицията на разведена мога да ти кажа, че също не ми се жени пак. И не защото ме е страх и нямам вяра на човека до себе си, а от чистото суеверие да не се прецакат после нещата пак. Проучих колко е сложно признаването на детето без брак и определено е по-лесно, бързо и евтино от бракуването Twisted Evil Без да те притеснявам обаче надали ще ти се получи да спиш спокойно, когато е ред на таткото да спи с бебето, някак ще си се будиш при всяко промрънкване, дори и да не кърмиш Mr. Green На това му се вика майчински инстинкт Hug

# 584
  • Мнения: 324
Бубче, да ти е жива и здрава майка ти   bouquet
Съжалявам за развода, дано този път си намерила човека, с когото си струва да остарееш и да е най-добрия татко на света.
Камелка, същото желая и на теб. Дано сте много щастливи момичета  Hug

И на мен „бащинството” ми е болна тема(но при мен, защото и двамата с мъжа ми сме израстнали без бащи) и по тази причина детето е постоянно с нас – лятото сме на морето, зимата в планината, какъв километраж е навъртяло това дете... само то си знае. Но пък винаги си има на разположение и мама и тати. Мъжът ми много добре знае, че това дете не е само мое и си е поел съвсем доброволно част от  грижите за него. Много ми помага, да ми е жив и здрав  Heart Eyes

MiShEtyyyy_89, добре дошла   bouquet

И аз още нищо не съм купувала, не съм и гледала, но ние си имаме почти всичко от бати и ще ни е по-лесно. Само за началото ще ми трябват малко дрешки, че нашите са само летни, а и ако не ме лъже паметта май всичките ги дадох на една малка госпожица  Heart Eyes
И количка имаме да купуваме, но това ще го мисля по-нататък.

Сега малко друга тема, но снощи се загледах в една тема за първите 24 часа с новороденото у дома.  Хайде майките с втора бременост да споделят чувствата.

Чувствата ли... амиии през първите 24 часа с новороденото у дома успях да забравя, че мъжа ми има рожден ден  Mr. Green, добре че беше майка ми да се сети и като започна да му честити, аз се стоварих на леглото и ревнах  Crazy С две думи – много е вълнуващо, спомням си как с мъжа ми само стояхме над легълцето и му се радвахме. Учихме се да сменяме памперси, да се къпем, такива неща.

Спирам, че прекалих с писаниците.
Само последно:
Бубче, моля за едно синьо щъркелче на първа страничка  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт