Публикувана: 20 май 2011, 13:03 ч.
Последно мнение: 6 юни 2011, 09:19 ч.

За "несподелящите" деца

1 852
15
1

20 май 2011, 13:03 ч.

София
Мнения: 320

Здравейте, пускам тази тема тук, за да почерпя идеи от мами в подобно на моето положение.

Детето ми, което е на 6 г. изобщо не споделя нищо с мен. Всъщност не споделя с никого -
нито как е протекъл деня му в градината, нито дали има приятели, нито на какво играят, нито кого и защо е наказала госпожата, и т.н.
Ако го попитам директно, просто сменя темата, или отговаря "забравих", "оф, не ми се говори сега за това", "не ме питай", "ти всичко пък искаш да знаеш" и др. такива.
Като цяло никога, още от малък, не е бил някой бъбривец, който ще седне да разказва и все си мислех, че с порастването, нещата ще се променят, но не.
Наш приятел също сподели веднъж, че съвсем приятелски са си говорили, но в един момент детето просто слага "стена" пред себе си и повече никой, нищо не може да изтръгне от него.
Не знам как да подхождам вече, за да може поне малко да започне да приказва за нещата, свързани с него, а това наистина ми тежи...

# 1 20 май 2011, 15:42 ч.

Мнения: 5

Здравейте, като цяло и при нас ситуацията е подобна. Моето момиче е на 7 години, разговорлива е пита, бърбори, разказва филмчета или сценки, не е мълчалива, но като я питам да разкаже какво и ставало в градината изчерпва темата с едно изречение. Никога не си е позволила да каже лоша дума за госпожата, а въпросната , както разбрах от други родители, много им викала и им се карала. И така като я питам за госпожата, казва само - добре е и толкова. В същото време е развила някакъв страх и постоянно се страхува, какво ще каже госпожата, страх я е дори да разговаря с нея. Наскоро пътувахме в колата с едно момиче, което тя хареса и неочакмано дори за мен, без момичето да я пита започна да разказва за себе си, за роднините, изобщо доста разказваше. Но напоследък си давам сметка, че и ние не говорим много за себе си и не споделяме с нея. Трябва повече да и разказваме сякаш и за случки от нашето ежедневие.

# 2 21 май 2011, 11:51 ч.

Мнения: 160

Така мисля и аз. Ако някой теб те разпитва , мисля, че няма да отговаряш с охота. Ако обаче е разговор и двестранно споделяне е вече друго.

# 3 22 май 2011, 00:39 ч.

Мнения: 2 361

Цитат на: ssita в сб, 21 май 2011, 11:51

Ако обаче е разговор и двестранно споделяне е вече друго.

И аз мисля, че е важно и ние да споделяме.

# 4 25 май 2011, 08:46 ч.

Мнения: 382

И моето дете не споделяше, не отговаряше, когато го питах за детската. Затова започнахме всяка вечер да подхващаме разговор с баща му как е протекъл неговия ден, след това моя и след това лекичко да прехвърляме разговора към деня на детето. Започна да разказва по малко, надявам се с времето да разказва сам и повече.

# 5 25 май 2011, 11:39 ч.

Мнения: X

И при нас е така, и приятелско дете - и то е така.. аз мисля, че е специфика на възрастта. Понякога споделя конкретни неща, които са го заинтригували, но като разпитвам - не... Когато си реши. Не ме притеснява нищо по този повод. Confused

# 6 25 май 2011, 11:52 ч.

София
Мнения: 1 577

И моето е такова. Рядко казва нещо. Наистина и аз си мисля, че двустранното споделяне е от значение. svetkavitsa е намерила добър подход.

# 7 28 май 2011, 09:42 ч.

София
Мнения: 320

Да, и аз отначало си мислех, че това ще проработи, то не би...
Сядаме вечер всички, аз и таткото говорим, включваме и децата с разговор. Иначе на разни теми може да бърбори, но като се стигне нещо да сподели или да разкаже за себе си - не.

# 8 28 май 2011, 14:53 ч.

София
Мнения: 1 577

Нашата логопедка ми каза, че е хубаво детето да се приучи да споделя. Каза ми, в някакъв разговор, съвсем небрежно да питам "А при теб как беше?" и т.н.
Пробвах няколко пъти, понякога се получава, но да си призная честно, не работя по въпроса. Ще трябва да си го наложа, ако искам да науча детето да споделя.
Например, все я питам защо не й харесва в ДГ. Ако директно я питам, не отговаря. Когато между другото се заговорим, все изтъква едни незначителни (според мен, може би според нея са от огромно значение) причини, като "Цвети искала тя да й е бебе" или нещо подобно. Като питам заради учителките ли - не, обичала си учителките.

# 9 28 май 2011, 15:11 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

Тук ще се запиша и аз - за съжаление не със съвет.
Моят син е от тия дето също несподелят. Напротив - още от малък има ясно изградена за себе си представа кое да ми казва и кое не.
Много съм мислила по въпроса и наистина смятам че една от причините е че аз също несподелям нищо за работата си в къщи. Според мен просто няма какво да се разкаже или да е интересно на другите. Проблемите гледам да си ги оставям в офиса.
В момента се опитвам да му стана "доверено" лице, но не съм убедена че ще успея. А той вече е на 7 и .... приятелчетата му са по интересни Wink

# 10 31 май 2011, 02:00 ч.

England
Мнения: 25

И моят син е така,но той е зодия Лъв и това обяснява нещата-много са приказливи на общи теми,но за себе си не споделят почти нищо.

# 11 2 юни 2011, 16:46 ч.

София
Мнения: 1 127

Мисля че децата просто си пазят " територията" като не споделят , в смисъл че може би възприемат въпросите ни като навлизане в личното им пространство.
Голямото ми дете споделя без да се притеснява /най- вероятно не всичко/ кога са избягали колективно от час , кога класната му се е карала и т.н.

Старая се като ми споделят някоя не особено добра постъпка / като избягахме от час/ да не изпадам в истерия , за да не го накарам да се затвори в себе си и следващия път да не ми каже.

Малката споделя по- малко уж разказва ама с две думи , на въпроса как беше в училище , какво правихте чувам" добре беше" или като е с някое приятелче - какво правихте -"играхме си " и толкоз.Или когато е на село и се съберат повече деца понякога нормално е да се скарат и ако видя някое отделено от другите и я питам скарахте ли се ми казва "не"
Уж отглеждани и възпитавани по еднакъв начин а реагират различно .Аз съм решила че е въпрос на характер и гледам да не съм прекалено настойчива.
Абе няма рецепта за правилно отглеждане на дацата.Всичко е индивидуално и според ситуацията и характера на дедтето.

# 12 2 юни 2011, 16:57 ч.

Мнения: 5 808

Цитат на: svetkavitsa в ср, 25 май 2011, 08:46

Това е много добър подход!
Детето може би има нужда да го предразположиш,преди да започне да споделя.

# 13 2 юни 2011, 18:41 ч.

Мнения: 3 367

Нашите деца са големи плямпи,много социални,все заети,но и аз имах подобен "проблем". Споделих с баща им,той с типично математически си мозък отговори "а теб ако те питам ще започнеш ли-говорих по телефона,видях се с х и у,ядох си супата дето си я носех,после писах,после четох и пр"'-очевидно не.
По тази причина и спрях да се държа като инспектор Стрезов,ако има нещо к ми споделят-реагирам,ако ли не-не. Вечер се въртим всеки да каже "коя беше любимата ми част от деня",не дълбаем ако кажат "да играя на катерушките".За децата градината/школото е като за нас работата,ако има нещо специално=ще разберем..

# 14 6 юни 2011, 00:03 ч.

Мнения: 53

Според мен, ако попитате "Как беше днес в училище" има голям шанс да отвърнат "Добре". И толкова. Аз лично обичам да задавам повече и по-подробни въпроси, които изискат малко повече от едносричен отговор. Така , струва ми се, и най-несподелящите деца , се разговарят.

Препоръчани теми

Що за човек трябва да е баща неинтересуващ се от детето си?

Режим на лични отношения на дете с бабата и дядото по бащина линия

Сама с детето на почивка

Детето/децата на жена ми/мъжа ми

Причина:

Причина: