И моите деца през първите три групи в детската не споделяха много. Но аз упорствах, въпреки че дори не помнеха какво са яли за следобедна закуска половин час преди да ги взема. Но аз упорствах, ама не с отвлечени въпроси, а с конкретни - какво яде на обяд, хареса ли ти, поиска ли си допълнително, спинка ли, показа ли си новата играчка, еди кой си приятел беше ли днес, играхте ли заедно, другата госпожа беше ли сутринта, как беше облечена... После, като тръгнаха на училище, въпросите се увеличиха - теб изпитваха ли те, някой друг изпитаха ли, този друг добре ли отговори, наказваха ли някой... И като започнат да отговарят на такива "глупави" и конкретни въпроси, постепенно се отплесват и покрай конкретните отговори, започват да споделят и подробности.
С моите деца проработи. Но и аз винаги съм отговаряла изчерпателно на техните въпроси, баща им - също.
Отделно пък сме обсъждали, че родителите са най-добрите приятели на децата си, защото винаги ще ги защитят и ще са на тяхна страна. Дори и да им се скараме за нещо, то пак не е точно каране, а обсъждане, разсъждение над даден проблем и общо търсим начин за решението му. Особено наблягам на това, че ако са направили пакост е най-добре аз първа да науча, а не после да разбера от директорката или от госпожата.