разликата между мен брат ми е 10 години и като малка аз бях ужасно щастлива, че си имам братче, с което да се занимавам. Никога не ми е тежало да го гледам, но и никога не са ме насилвали да го правя. Сега също се разбираме прекрасно и дано е така и занапред. Аз обаче не мога да си позволя такава разлика за моите деца, защото след 10 години, живот и здраве, ще съм на 41, а това ми се вижда рисково за бременност, въпреки всичките постижения на медицината.
- Публикувана: 5 дек. 2005, 07:51 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2005, 23:29 ч.
Голяма разлика в годините на децата
Няма да взема страна. Само ще спонема, че мъжа ми и брат му имат 11 години разлика. Въобще не се търсят, не изпитват нужда да се виждат, а когато се видят си разменят по две-три думи. Понякога мъжа ми му се кара-да не бяга от часове и да не пуши. Според мен те са от две разлини поколения и поне засега не виждам допирни точки при тях.
Здравейте мамчета!!!
И аз живот и здраве, след три месеца ще ставам за втори път майка с разлика между децата 11 години без два месеца
.
Мисля, че ще ми е по-лесно сега, отколкото, ако разликата им беше до 5 години. Големият е вече самостоятелен, отговорен и много се грижи за мен. Много е добричък.
Времето ще покаже как ще потръгнат отношенията между малчо и батито.
Аз съм на мнение, че нетрябва да натоварваме децата си с нашите ангажименти, но те ако сами имат желание, няма да ги спираме!
И аз живот и здраве, след три месеца ще ставам за втори път майка с разлика между децата 11 години без два месеца
.Мисля, че ще ми е по-лесно сега, отколкото, ако разликата им беше до 5 години. Големият е вече самостоятелен, отговорен и много се грижи за мен. Много е добричък.
Времето ще покаже как ще потръгнат отношенията между малчо и батито.
Аз съм на мнение, че нетрябва да натоварваме децата си с нашите ангажименти, но те ако сами имат желание, няма да ги спираме!
Аз имам син на 10 години и сега чакам второто си дете.Тези 10 години минаха много бързо.Искахме второ,но първо завърших висшето си образование,после се отдадох само на работата и то виж - 10 години минали.Мъжа ми каза,че няма да оставаме само с едно дете.Казахме и веднага го направихме :oops Сега баткото е много въодушевен говори само за бебето,иска сестра и вече започна да помага много в къщи.Ще видим като се роди бебето и не го оставя да спи... 
.Така,че и аз съм ЗА по-голямата разлика.На 32 години съм и се чувствам прекрасно. 
.Така,че и аз съм ЗА по-голямата разлика.На 32 години съм и се чувствам прекрасно.
Здравейте и от мен!
Аз имам син на 12г. и очаквам второ дете - живот и здраве през юни 2006г., така че разликата им ще бъде почти 13г.
Винаги съм искала да имам 2 деца, защото аз нямам брат или сестра. Честно казано тази разлика в годините малко ме притеснява, защото знам, че наистина е хубаво, когато родителите са по-млади - по-лесно е и за децата....! Но от друга страна е вярно и това, че когато имаш по-голямо дете, то възприема по съвсем друг начин появата на нов член в семейството /а в моя случай чакам дете от втория си съпруг/ - няма я тази ревност, озлобяване или затваряне в себе си, а напротив - сина ми се радва безкрайно много, помага ми, загрижен е за мен. И предполагам, че когато догодина бебето се роди, много ще ми помага и ше бъде горд да е батко.
Не искам да давам съвети, мисля, че това е строго индивидуално и всяко семейство трябва да си прецени само за себе си кого да има второ или трете дете и до колка възрастовата разлика между децата има значение за тях!
На всички, които очакват бебче, желая леко и успешно бременеене!!!!
Аз имам син на 12г. и очаквам второ дете - живот и здраве през юни 2006г., така че разликата им ще бъде почти 13г.
Винаги съм искала да имам 2 деца, защото аз нямам брат или сестра. Честно казано тази разлика в годините малко ме притеснява, защото знам, че наистина е хубаво, когато родителите са по-млади - по-лесно е и за децата....! Но от друга страна е вярно и това, че когато имаш по-голямо дете, то възприема по съвсем друг начин появата на нов член в семейството /а в моя случай чакам дете от втория си съпруг/ - няма я тази ревност, озлобяване или затваряне в себе си, а напротив - сина ми се радва безкрайно много, помага ми, загрижен е за мен. И предполагам, че когато догодина бебето се роди, много ще ми помага и ше бъде горд да е батко.
Не искам да давам съвети, мисля, че това е строго индивидуално и всяко семейство трябва да си прецени само за себе си кого да има второ или трете дете и до колка възрастовата разлика между децата има значение за тях!
На всички, които очакват бебче, желая леко и успешно бременеене!!!!
Аз много си харесвам нашата разлика. Баткото много помага, занимава се чудесно с бебчо, а мъникът е щастлив от обграждащото го внимание. Мисля, че ревността у по-голямото дете е по-вероятно да се прояви, когато то е на възраст до 3-4 години, когато е все още твърде зависимо от мама.
Между двете ми деца има 8 години и половина разлика. И не съжалявам. Според мен няма значение колко е разликата между децата, а отношението на родителите към тях. Тоест не трябва да загърбваш голямото заради малкото или обратно.
И при нас е така
А баткото е луд по брат си и ако имаше начин нямаше да се отделя от кошарката му. Малкият бебок пък се ухилва до уши като види батко и му гука и гука Дано цял живот да се обичат така 
Важно е и двете деца да са искани и обичани, а разликата е без значение
Аз съм за голямата разлика,аз и сестра ми сме с 11години разлика и сме си много близки,мъжа ми с най-малката му сестра също има 11 години разлика,между доведеният ми син и бебки живот и здраве ще има 13 години разлика.Верно е че едно бебе действа подмаладяващо,аз за това го юрках мъжо,все му виках давай че докато се наканим ще буташ и бебе и внуче в парка,той все се стресна и две наединпът направи
Между двете ми дъщери има 7 години разлика. Съвсем съзнателно изчакахме с второто и не съжалявам - действително се чувствам подмладена психически (на 33 съм). Каката е безкрайно щастива - постоянно повтаря "Ах колко много го обичам това наше бебе". Много ми помага и с удоволствие си играе със сестричката.
маика ми и леля ми имат 15 г. разлика! Леля ми има 2 дечица с 13 години разлика! Ние сес сестра ми сме с 4 г. разлика. И трите се разбираме идялно във всяо отношение. При по-малката разлика и породени дечица, наистина се отглеждат едновременно. Но пък при голямата - се подмладяваш.
И аз искам по-голяма разлика да имат дечицата ми ( живот и здраве второ ) само дето сега съм в 30те и мяжо в 40те, та трябва да стане в стова десетилетие! Не че и на 40 не се ражда!
И аз искам по-голяма разлика да имат дечицата ми ( живот и здраве второ ) само дето сега съм в 30те и мяжо в 40те, та трябва да стане в стова десетилетие!
Не че и на 40 не се ражда!
Моите деца са с 10 години разлика. Още когато беше съвсем малко бебче, лицето на малката засияваше само при вида на батко й. Сега много го търси и иска да си играе с него. Той също, когато има желание, я забавлява и се грижи за нея. Не се опитваме да му вменяваме родителски задължения. Мъжът ми има разлика със своя брат повече от 11 години. Мисля си, че разликата в годините няма значение за отношенията между братя и сестри.
А как е по-добре за децата и родителите - всяко семейство определя само за себе си.
А как е по-добре за децата и родителите - всяко семейство определя само за себе си.
За това как ще се разбират децата разликата не е от значение
Аз и сестра ми имаме 6г. разлика - мисля, че се разбираме чудесно.
Съпругът ми и брат му имат 9г. разлика - е, не излизат заедно, но се разбират много добре, търсят се, изобщо не им се отразява зле по никакъв начин.
На мен ми се иска децата ми да имат 5г. разлика - хем каката ще е разбира, хем майчинството ми ще "хване" и първи клас.......но това са планове, ще видим.
Наскоро един познат каза: "добре е да имат по-голяма разлика, да може едното като стане студент, другото да е ученик, че два студента много трудно се издържат"
Аз и сестра ми имаме 6г. разлика - мисля, че се разбираме чудесно.
Съпругът ми и брат му имат 9г. разлика - е, не излизат заедно
, но се разбират много добре, търсят се, изобщо не им се отразява зле по никакъв начин. На мен ми се иска децата ми да имат 5г. разлика - хем каката ще е разбира, хем майчинството ми ще "хване" и първи клас.......но това са планове, ще видим.
Наскоро един познат каза: "добре е да имат по-голяма разлика, да може едното като стане студент, другото да е ученик, че два студента много трудно се издържат"