Какво мислите за това? Аз искам живот и здраве да минат поне 5, а защо не и 10 години преди да имам второ дете. Много мои познати са твърдо против, защото не било хубаво по-възрастни родители да гледат тепърва бебе /а другото - вече голям ученик/, също било по-лесно едно след друго да ги изгледаш и заедно да пораснат, а и за децата било по-добре да са по-близки на години, за да си играят. Да, но моите съображения са следните: да си стъпим здраво на краката, да имаме свой собствен дом, аз да се развия в кариерата, която така и не започнах заради гледането на малчо ... абе май мисля егоистично, но в крайна сметка искам първо да си поживея малко - трудно е с едно /не само финансово/, а какво остава за две?! Всъщност ще се радвам ако по темата се включат както майки на деца с голяма разлика, така и такива на породени или с 2-3 години разлика!
- Публикувана: 5 дек. 2005, 07:51 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2005, 23:29 ч.
Голяма разлика в годините на децата
Ей ма на включвам се, погледни на аватара и ще разбереш разликата между двете. Изобщо не слушай какво ти говорят за голямата разлика, супер е от където и да го погледнеш. За това дали ще ти е по-лесно финансово ако имат двете деца голяма разлика не е верно, трудно е с две деца независимо каква е разликата, но и е прекрасно . А за това да се роди на по-голяма възраст , е има и своите минуси, но и пък самата аз се чуствам прекрасно.
И аз съм от мамите с голяма разлика при децата- 13г., наистина голямата много помага и напълно подкрепям мнението на deata .
Никога не съм си мислила, че ще имам деца с голяма разлика, но след като се роди голямата ми дъщеря, годините бяха еднии ... въобще не мислих за второ дете и доводите ми бяха също като твоите - да си стъпим на краката, да започна работа, понеже бях и студентка когато родих Росица и така ...
ттрябваше да минат доста години докато осъзная, че едно дете не е дете / както казват бабите
/
Относно "възрастните" родители, ами родих на 36, сега съм на 37 и не ми минава мисълта, че съм възрастен родител
Никога не съм си мислила, че ще имам деца с голяма разлика, но след като се роди голямата ми дъщеря, годините бяха еднии ... въобще не мислих за второ дете и доводите ми бяха също като твоите - да си стъпим на краката, да започна работа, понеже бях и студентка когато родих Росица и така ...
ттрябваше да минат доста години докато осъзная, че едно дете не е дете / както казват бабите
/Относно "възрастните" родители, ами родих на 36, сега съм на 37 и не ми минава мисълта, че съм възрастен родител
АЗ с моя брат имам 14 години разлика.Майка ми и до ден днешен повтаря,че аз сьм го изгледала.И той се чувстава добре с голяма кака.Така че решението за голямата разлика си е твое,само имай предвид,че на повече годинки нервите ти не са такива каквито са сега,няма да имаш онова тьрпение.Но при всеки е рзлично.
Аз съм "за" голямата разлика - има си много плюсове. Когато разликата е по-голяма, примерно 8-10 години, тъкмо когато едното дете порасне и започне относително самостоятелен живот (излиза с приятели, предпочита тяхната компания, а не тази на родителите си), едно бебче много освежава атмосферата вкъщи и начина на живот изобщо. Пак има кого да гушкашкаме. Така родителите се подмладяват. А пък едно раждане в по-напреднала възраст отлага остаряването на жената - отлага менопаузата с няколко години.
...тъкмо когато едното дете порасне и започне относително самостоятелен живот (излиза с приятели, предпочита тяхната компания, а не тази на родителите си), едно бебче много освежава атмосферата вкъщи и начина на живот изобщо. Пак има кого да гушкашкаме. Така родителите се подмладяват. А пък едно раждане в по-напреднала възраст отлага остаряването на жената - отлага менопаузата с няколко години.
Напълно съм съгласна с това
и точно така се получи и при мен, голямата започна да излиза с приятели и аз малко егоистичнно подходих, ама усетих че оставаме сами и сега с малката е съвсем друго, не ни остава време да скучаем.А за нервите с годините, аз сега се чувствам по спокойна и по-уверена като майка.
Между двете ми даца има 8 години и половина разлика.И не съжалявам.Според мен няма значение колко е разликта между децата,а отношението на родителите към тях.Тоест не трябва да загърбваш голямото заради малкото или обратно.И още нещо поискай второ детенце,когато се почустваш готова за това.Не само финансово,но и ти самата психически да си готовоа да станеш майка още ведннъж.Ще видиш колко по пълноценно и спокойно ще гледаш и двете си дечица.
Ще видиш колко по пълноценно и спокойно ще гледаш и двете си дечица.
Искам да вметна само нещо-не приемайте голямата разлика с идеята,че голямото ще гледа малкото.Да,голямото ,вече порастнало дете може да е съпричастно в отглеждането на още едно,но в никакъв случай не бива да се налага задължително да помага,все пак то си е дете/говоря от лични наблюдения 
/
/ 
Аз си имам само едно детенце, засега, но познавам деца с голяма разлика и трябва да ти кажа че е много хубаво. Каката помага и даже най-много го стяга...
Аз мисля също, че не бива да обръщаш внимание на хорското мнение
, най-важното е ти да си готова за още едно детенце, така че не го мисли много то времето само ще си покаже.... 
Аз мисля също, че не бива да обръщаш внимание на хорското мнение
, най-важното е ти да си готова за още едно детенце, така че не го мисли много то времето само ще си покаже....
Какво значи "възрастен родител" ? Разликата със сестра ми е 7 години, мисля, че се спогаждаме добре, особено напоследък... Но по принцип според мен няма значение каква е разликата, това е решение на самите родители. Аз лично искам малкият да порастне малко повече преди да имаме второ... И не виждам нещо лошо в това да родиш на 40, например. Стига да можеш и да го искаш! 
? Разликата със сестра ми е 7 години, мисля, че се спогаждаме добре, особено напоследък... Но по принцип според мен няма значение каква е разликата, това е решение на самите родители. Аз лично искам малкият да порастне малко повече преди да имаме второ... И не виждам нещо лошо в това да родиш на 40, например. Стига да можеш и да го искаш!
Твърдо ЗА голямата разлика, първо голямото дете вече е достатъчно осъзнато и няма да ревнува, а напротив ще помага. Имам няколко познати, на които децата са с разлика от десетина години. Майките твърдят, че подобна втора бременност е много освежаваща за тях както физически, така и психически. И освен това какво значи "много мои познати са против"- те като са против да си раждат децата когато решат, а не да се месят в твоето семейство- нито ще ти правят бебето, нито ще ти го отглеждат, така че ти и мъжа ти решавате
Все още не знам как ще бъде при мен, имам дъщеря на 15 години и чакам бебе.
Толкова се радва, даже съвети ми дава, забележки прави, за разходките говори- имам чувството, че чака бебето повече от мен. Мисля, че такава разлика е много хубава, аз съм на 36 год. и не се чувствам( вече) стара- напротив, връщам се в годините когато бях на 20.
Смело действай, не слушай никой.
Толкова се радва, даже съвети ми дава, забележки прави, за разходките говори- имам чувството, че чака бебето повече от мен. Мисля, че такава разлика е много хубава, аз съм на 36 год. и не се чувствам( вече) стара- напротив, връщам се в годините когато бях на 20.
Смело действай, не слушай никой.
Аз от собствен опит нищо не мога да кажа, но ще кажа как разсъждавам.
Всяко нещо си има своите плюсове и минуси и човек не трябва да се води по това кой как мисли и какво ще каже, а по това какви са неговите собствени желания и потребности. Щом сега не си готова, ами недей! А пък като гледам с какво малко бебе си, дали другото ще е след 10 години, само времето ще покаже, има е-хее колко до тогава... Може след 2 години да си на съвсем друг акъл!
Всяко нещо си има своите плюсове и минуси и човек не трябва да се води по това кой как мисли и какво ще каже, а по това какви са неговите собствени желания и потребности. Щом сега не си готова, ами недей! А пък като гледам с какво малко бебе си, дали другото ще е след 10 години, само времето ще покаже, има е-хее колко до тогава... Може след 2 години да си на съвсем друг акъл!
разликата между мен брат ми е 10 години и като малка аз бях ужасно щастлива, че си имам братче, с което да се занимавам. Никога не ми е тежало да го гледам, но и никога не са ме насилвали да го правя. Сега също се разбираме прекрасно и дано е така и занапред. Аз обаче не мога да си позволя такава разлика за моите деца, защото след 10 години, живот и здраве, ще съм на 41, а това ми се вижда рисково за бременност, въпреки всичките постижения на медицината.
Няма да взема страна. Само ще спонема, че мъжа ми и брат му имат 11 години разлика. Въобще не се търсят, не изпитват нужда да се виждат, а когато се видят си разменят по две-три думи. Понякога мъжа ми му се кара-да не бяга от часове и да не пуши. Според мен те са от две разлини поколения и поне засега не виждам допирни точки при тях.
Здравейте мамчета!!!
И аз живот и здраве, след три месеца ще ставам за втори път майка с разлика между децата 11 години без два месеца
.
Мисля, че ще ми е по-лесно сега, отколкото, ако разликата им беше до 5 години. Големият е вече самостоятелен, отговорен и много се грижи за мен. Много е добричък.
Времето ще покаже как ще потръгнат отношенията между малчо и батито.
Аз съм на мнение, че нетрябва да натоварваме децата си с нашите ангажименти, но те ако сами имат желание, няма да ги спираме!
И аз живот и здраве, след три месеца ще ставам за втори път майка с разлика между децата 11 години без два месеца
.Мисля, че ще ми е по-лесно сега, отколкото, ако разликата им беше до 5 години. Големият е вече самостоятелен, отговорен и много се грижи за мен. Много е добричък.
Времето ще покаже как ще потръгнат отношенията между малчо и батито.
Аз съм на мнение, че нетрябва да натоварваме децата си с нашите ангажименти, но те ако сами имат желание, няма да ги спираме!
Аз имам син на 10 години и сега чакам второто си дете.Тези 10 години минаха много бързо.Искахме второ,но първо завърших висшето си образование,после се отдадох само на работата и то виж - 10 години минали.Мъжа ми каза,че няма да оставаме само с едно дете.Казахме и веднага го направихме :oops Сега баткото е много въодушевен говори само за бебето,иска сестра и вече започна да помага много в къщи.Ще видим като се роди бебето и не го оставя да спи... 
.Така,че и аз съм ЗА по-голямата разлика.На 32 години съм и се чувствам прекрасно. 
.Така,че и аз съм ЗА по-голямата разлика.На 32 години съм и се чувствам прекрасно.
Здравейте и от мен!
Аз имам син на 12г. и очаквам второ дете - живот и здраве през юни 2006г., така че разликата им ще бъде почти 13г.
Винаги съм искала да имам 2 деца, защото аз нямам брат или сестра. Честно казано тази разлика в годините малко ме притеснява, защото знам, че наистина е хубаво, когато родителите са по-млади - по-лесно е и за децата....! Но от друга страна е вярно и това, че когато имаш по-голямо дете, то възприема по съвсем друг начин появата на нов член в семейството /а в моя случай чакам дете от втория си съпруг/ - няма я тази ревност, озлобяване или затваряне в себе си, а напротив - сина ми се радва безкрайно много, помага ми, загрижен е за мен. И предполагам, че когато догодина бебето се роди, много ще ми помага и ше бъде горд да е батко.
Не искам да давам съвети, мисля, че това е строго индивидуално и всяко семейство трябва да си прецени само за себе си кого да има второ или трете дете и до колка възрастовата разлика между децата има значение за тях!
На всички, които очакват бебче, желая леко и успешно бременеене!!!!
Аз имам син на 12г. и очаквам второ дете - живот и здраве през юни 2006г., така че разликата им ще бъде почти 13г.
Винаги съм искала да имам 2 деца, защото аз нямам брат или сестра. Честно казано тази разлика в годините малко ме притеснява, защото знам, че наистина е хубаво, когато родителите са по-млади - по-лесно е и за децата....! Но от друга страна е вярно и това, че когато имаш по-голямо дете, то възприема по съвсем друг начин появата на нов член в семейството /а в моя случай чакам дете от втория си съпруг/ - няма я тази ревност, озлобяване или затваряне в себе си, а напротив - сина ми се радва безкрайно много, помага ми, загрижен е за мен. И предполагам, че когато догодина бебето се роди, много ще ми помага и ше бъде горд да е батко.
Не искам да давам съвети, мисля, че това е строго индивидуално и всяко семейство трябва да си прецени само за себе си кого да има второ или трете дете и до колка възрастовата разлика между децата има значение за тях!
На всички, които очакват бебче, желая леко и успешно бременеене!!!!
Аз много си харесвам нашата разлика. Баткото много помага, занимава се чудесно с бебчо, а мъникът е щастлив от обграждащото го внимание. Мисля, че ревността у по-голямото дете е по-вероятно да се прояви, когато то е на възраст до 3-4 години, когато е все още твърде зависимо от мама.
Между двете ми деца има 8 години и половина разлика. И не съжалявам. Според мен няма значение колко е разликата между децата, а отношението на родителите към тях. Тоест не трябва да загърбваш голямото заради малкото или обратно.
И при нас е така
А баткото е луд по брат си и ако имаше начин нямаше да се отделя от кошарката му. Малкият бебок пък се ухилва до уши като види батко и му гука и гука Дано цял живот да се обичат така 
Важно е и двете деца да са искани и обичани, а разликата е без значение
Аз съм за голямата разлика,аз и сестра ми сме с 11години разлика и сме си много близки,мъжа ми с най-малката му сестра също има 11 години разлика,между доведеният ми син и бебки живот и здраве ще има 13 години разлика.Верно е че едно бебе действа подмаладяващо,аз за това го юрках мъжо,все му виках давай че докато се наканим ще буташ и бебе и внуче в парка,той все се стресна и две наединпът направи
Между двете ми дъщери има 7 години разлика. Съвсем съзнателно изчакахме с второто и не съжалявам - действително се чувствам подмладена психически (на 33 съм). Каката е безкрайно щастива - постоянно повтаря "Ах колко много го обичам това наше бебе". Много ми помага и с удоволствие си играе със сестричката.
маика ми и леля ми имат 15 г. разлика! Леля ми има 2 дечица с 13 години разлика! Ние сес сестра ми сме с 4 г. разлика. И трите се разбираме идялно във всяо отношение. При по-малката разлика и породени дечица, наистина се отглеждат едновременно. Но пък при голямата - се подмладяваш.
И аз искам по-голяма разлика да имат дечицата ми ( живот и здраве второ ) само дето сега съм в 30те и мяжо в 40те, та трябва да стане в стова десетилетие! Не че и на 40 не се ражда!
И аз искам по-голяма разлика да имат дечицата ми ( живот и здраве второ ) само дето сега съм в 30те и мяжо в 40те, та трябва да стане в стова десетилетие!
Не че и на 40 не се ражда!
Моите деца са с 10 години разлика. Още когато беше съвсем малко бебче, лицето на малката засияваше само при вида на батко й. Сега много го търси и иска да си играе с него. Той също, когато има желание, я забавлява и се грижи за нея. Не се опитваме да му вменяваме родителски задължения. Мъжът ми има разлика със своя брат повече от 11 години. Мисля си, че разликата в годините няма значение за отношенията между братя и сестри.
А как е по-добре за децата и родителите - всяко семейство определя само за себе си.
А как е по-добре за децата и родителите - всяко семейство определя само за себе си.
За това как ще се разбират децата разликата не е от значение
Аз и сестра ми имаме 6г. разлика - мисля, че се разбираме чудесно.
Съпругът ми и брат му имат 9г. разлика - е, не излизат заедно, но се разбират много добре, търсят се, изобщо не им се отразява зле по никакъв начин.
На мен ми се иска децата ми да имат 5г. разлика - хем каката ще е разбира, хем майчинството ми ще "хване" и първи клас.......но това са планове, ще видим.
Наскоро един познат каза: "добре е да имат по-голяма разлика, да може едното като стане студент, другото да е ученик, че два студента много трудно се издържат"
Аз и сестра ми имаме 6г. разлика - мисля, че се разбираме чудесно.
Съпругът ми и брат му имат 9г. разлика - е, не излизат заедно
, но се разбират много добре, търсят се, изобщо не им се отразява зле по никакъв начин. На мен ми се иска децата ми да имат 5г. разлика - хем каката ще е разбира, хем майчинството ми ще "хване" и първи клас.......но това са планове, ще видим.
Наскоро един познат каза: "добре е да имат по-голяма разлика, да може едното като стане студент, другото да е ученик, че два студента много трудно се издържат"
Наща разлика е също 10 години.много по-лесно ми е така.Големия ми е от страхотна помощ .Много се радва на бебето, няма ревност и винаги можеш да разчиташ на още 1 човек
Ние сме по същия начин и много се радвам ,че така се получи.Не само ,че големия ми помага, но и виждам как разсъждава - не му се сърди ,не ревнува /е ,незнам поне не го показва/ , обича го - личи си по погледа и действията. А малкия постоянно върви след него и го гледа с обожание
Силно се надявам така да бъде и занапред.
За теб безспорно ще е по-лесно и по-удобно, но от гледна точка на децата... 
Със сестра ми имаме 8 години разлика и нямаме общи интереси, да не говорим, че никога не сме имали общи игри и занимания, това, че съм помагала на майка ми да я изгледа в общи линии е помогнало само на майка ми, не и на нашата емоционална връзка.
От друга страна мъжът ми и брат му имат 2 и половина години разлика, играли са и са учили заедно, пораснали са заедно, сега са много близки, имат сходно мислене, бих казала, че са си най-добрите приятели. Аз лично съжалявам, че нямаме такава вързка със сестра ми и определено разликата в годините е виновна за това!
Живот и здраве, нашите деца ще са с малка разлика, не искам да растат самички и не ме интересува, че няма да имам помощ в отглеждането на по-малките
Със сестра ми имаме 8 години разлика и нямаме общи интереси, да не говорим, че никога не сме имали общи игри и занимания, това, че съм помагала на майка ми да я изгледа в общи линии е помогнало само на майка ми, не и на нашата емоционална връзка.
От друга страна мъжът ми и брат му имат 2 и половина години разлика, играли са и са учили заедно, пораснали са заедно, сега са много близки, имат сходно мислене, бих казала, че са си най-добрите приятели. Аз лично съжалявам, че нямаме такава вързка със сестра ми и определено разликата в годините е виновна за това!
Живот и здраве, нашите деца ще са с малка разлика, не искам да растат самички и не ме интересува, че няма да имам помощ в отглеждането на по-малките
Не мисля,че може да се каже коя разлика е най-добрата!Големите ми деца имат 1г4м разлика,не се усети как пораснаха!Малкият го родих 16г след последното раждане,не се чувствам "стара" за да гледам малко дете,напротив по-уверена и по-спокойна съм сега!Но 
всичко е много индивидуално при децата и при различните семейства!
На всички пожелавам здрави,пъргави и весели дечица!
всичко е много индивидуално при децата и при различните семейства!На всички пожелавам здрави,пъргави и весели дечица!
Хайде и аз да се разпиша тук с най-фрапираща до момента разлика. Имам 2-ма братя и двамата са по-малки от мен - единия с 5 години, а другия с 19години. По-малкия ми е като син, а със собствения ми син разликата им е почти 2 години. На моите деца, разликата е 5 години и половина и е чудесно. Живот и здраве, искаме още едно дете след 10-ина години. Няма да съм стара, на 36, ама съм започнала от ранко 
Аз съм също твърдо за голямата разлика. Винаги съм искала разликата между децата ми да е над 5 години. Не мисля, че е хубаво едното да го носиш на ръце , а другото да го мъкнеш за ръка. Направо смятам тези майки , който са успяли да отгледат деца с малка разлика за героини. Не искам да извършвам подвизи, а да се насладя на този момент. Да мога да отделя нужното внимание на всяко от децата ми. 
Отговорите до тук затвърдиха тезата ми, направена от наблюдения: голямата разлика е най-удобна за родителите. Самите деца с такава разлика са доволни, но защото не знаят какво значи да имаш брат/сестра от твоето поколение.
Със сестра си и брат симаме малка разлика и се чувстваме повече от комфортно.
Децата ми са с малка разлика. Много е трудно, признавам, но зная, че за тях ще е по-удобно и дай Боже, това да спомогне за взаимното им разбирателство и силна връзка. В някои аспекти малката разлика улеснява гледането на децата, като например спестеното купуване на колички, легла, множество дрехи и пр.
Със сестра си и брат симаме малка разлика и се чувстваме повече от комфортно.
Децата ми са с малка разлика. Много е трудно, признавам, но зная, че за тях ще е по-удобно и дай Боже, това да спомогне за взаимното им разбирателство и силна връзка. В някои аспекти малката разлика улеснява гледането на децата, като например спестеното купуване на колички, легла, множество дрехи и пр. 
Моите са с почти 10 год. разлика и каката много помага в гледането.
Колкото до близостта - с брат ми имаме 7 год. разлика, като деца не сме си играли чак толкова, но сега с израстването сме си доста близки и си споделяме и си помагаме.
И аз мисля, че правилният отговор е - дете се ражда тогава, когато си готова да го гледаш и възпитаваш. А роднините и приятелите дават акъл, ама като ревнат двете на веднъж, няма да дойдат те да ги дондуркат.
Колкото до близостта - с брат ми имаме 7 год. разлика, като деца не сме си играли чак толкова, но сега с израстването сме си доста близки и си споделяме и си помагаме.
И аз мисля, че правилният отговор е - дете се ражда тогава, когато си готова да го гледаш и възпитаваш. А роднините и приятелите дават акъл, ама като ревнат двете на веднъж, няма да дойдат те да ги дондуркат.
Айде да се включа и аз
Голямата беше на 5г.когато се роди средната израстнаха играейки си заедно без ревност,дори каката беше много щастлива,че е по голяма и може да учи и показва разни неща на малката.
каката стана на 13г а средната на 8г. и се роди най-малката
наистина голямата помага но си има и свой живот а и побертета хич не е лесен,понякога просто я виждам как неисе занимава с маненката а тя милата все я търси.Средната по си намира общи игри с малката и някакси по и угажда на акъла.
Мойто мнение е че децата са си деца и всяко си иска свойто
неможе да се натоварва или пренебрегва едното за сметка на другото.Просто родителите трябва да са сигурни,че са готови за 2-ро или 3то дете и че могат да дадът на всяко дължимото внимание.
Колкото до това на колко години ще родиш мисла че няма никакво значение важното е да се гледат с любов и всеотдайност.
Голямата беше на 5г.когато се роди средната израстнаха играейки си заедно без ревност,дори каката беше много щастлива,че е по голяма и може да учи и показва разни неща на малката.
каката стана на 13г а средната на 8г. и се роди най-малката
наистина голямата помага но си има и свой живот а и побертета хич не е лесен,понякога просто я виждам как неисе занимава с маненката а тя милата все я търси.Средната по си намира общи игри с малката и някакси по и угажда на акъла.
Мойто мнение е че децата са си деца и всяко си иска свойто
неможе да се натоварва или пренебрегва едното за сметка на другото.Просто родителите трябва да са сигурни,че са готови за 2-ро или 3то дете и че могат да дадът на всяко дължимото внимание.
Колкото до това на колко години ще родиш мисла че няма никакво значение важното е да се гледат с любов и всеотдайност.
Когато родих първото си дете преди 9г. и през ум не ми е минавало да раждам второ..знаете как е при младите семейства..дом, работа..пари...и ред други дивотии, а и не бях готова да гледам две 
с годините преосмислих позицията си и ето резултата младо мамче 
и с още една красота втората ми дъщеря 
пожелавам всекиму.
Колкото до разликата мисля че поне за мен е идеална хем гледам бебето, хем помагам на ученичката..и тя на мене също
направо красота.
с годините преосмислих позицията си и ето резултата младо мамче и с още една красота втората ми дъщеря пожелавам всекиму.Колкото до разликата мисля че поне за мен е идеална хем гледам бебето, хем помагам на ученичката..и тя на мене също
направо красота.
Искам и аз да споделя своето мнение. Дъщеря ми скоро ще навърши 6г. До преди година, изморена от грижите около нея и от това, че все не ми оставаше време само за мен, не се бях и замисляла за второ дете. Но от извесно време тази мисъл не ми излиза от главата и съм сигурна, след като мине необходимото време след конизацията, ще искам да забременея. Не е от значение разликата между децата, а момента в който майката го поиска и се почувства готова за друго дете.
И моите деца са с голяма разлика-седем години и половина!Донякъде ме притеснява голямата разлика,но в крайна сметка важното е майката да е готова за този момент.Определено се подмладява човек,голямото си дете го родих на 25,а малката гонейки 33.А дали ще са си близки двете деца според мен до голяма степен зависи от характера и възпитанието ми.И още един пример имам пеиятелки на моята възраст,но несемейни и постепенно започнахме да се отдалечаваме.Та исках да кажа,че малката разлика не е 100% гаранция за близост на децата,както и голямата разлика за тяхната отдалеченост!