SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

След близо час разяснения от страна на Хербьорг, станаха и се приготвиха да тръгват.
Идеалното място за привикване на Локи, бе малката колибка която имаше Бьорн, не далеч от Осло. Нямаше време за губене, за това взеха само най необходимото и се запътиха към джипа на исполина. Дийн с мъка си помисли, че няма да издържи още нито едно пътуване с това подобие на превозно средство.
Сами приближавайки се към колата, видя произведението на брат си. Погледна го въпросително сочейки надписа "Peep???". Дийн се ухили доволно ,изпъчи гърди и се качи при останалите.
Джипът се залъкатуши в посока на север по магистрала  Маридалсвейен. Времето бе мрачно. Явно Один бе ядосан, защото вятърът започна да духа по силно и докара черните облаци, а с тях и първите капки дъжд.
Пътуването бе дълго и изморително. Заради дъжда, който се сипеше като из ведро, пътят почти не се виждаше, а това караше да се движат много по бавно. Всичко това депресираше още повече Дийн. Той си обеща, че когато се върне в Америка, качвайки се в Импалата, няма да слезе от нея близо месец. Това го накара да се усмихне и да потъне в мечти по пътувания. Така и така целия му живот бе минал на нейните колела ....
След час и половина, Бьорн отби от пътя и се понесе по калната пътечка, която водеше на вътре в гъстата и черна гора. Дъждът се сипеше все така силно и правеше пътя почти непроходим. Дърветата около тях бяха толкова на гъсто, че короните им не позволяваха дори на малкото светлина която оставаше от деня да проникне. Имаха чувството, че вече е нощ. Не след дълго, стигнаха до полянка .... толкова светла и толкова зелена, сякаш не бе част от тази гъста и черна гора. Цяла бе обсипана с малки бели, розови и сини цветчета. В дъното и едва, едва се забелязваше малката колибка. Бе сгушена между дърветата и само отблясъка от стъклата я издаваше.
Бьорн паркира отстрани и всички побързаха да слязат от колата. Сам и Дийн бяха повече от Щастливи. Исполина пристъпи към малката врата, пъхна ключа и с мъка я отвори. Личеше си че е тежка, както и масивните стени на колибата които бяха направени от грубо нарязани дъбови дъски.
Лъхна ги миризмата на застояло и прах. Колибата бе не по голяма от 3 на 4 метра. От ляво на врата към стената бе прикачена, дървена скара която служеше за легло и диван едновременно. Върху нея имаше подобие на тънък дюшек, а върху него намотано мръсно и скъсано одеяло. Пред него, бе грубо скована маса върху която стоеше свещник отрупан с изгорял восък. А около масата, също така грубо сковани трикраки табуретки. Пода не избелял и олющен. По стените имаше лавици отрупани с книги и потънали в прах.
От дясната страна на врата имаше печка на дърва, а до нея подобие на мивка в която имаше няколко чинии и чаши нападнати от множество видове буболечки.
- Du kan rydde opp litt ... ... - каза Хербьорг леко погнусена от това което виждаше.
- Beklager det rotet - извини се Бьорн видимо засрамен.
Чуха шум, сякаш някой бягаше, обърнаха се и видяха плъх, колкото котарак да се шмугва в дупка в стената ....
- Пич, трябва да им взимаш наем - изхили се Дийн.
Бьорн го погледна неразбиращо.
- Вие стойте тук и се настанявайте, аз и Бьорн ей сега се връщаме- Хербьорг изтупа ръцете си и хвана исполина под ръка, побутвайки го навънка.
Сам се приближи до прозореца и го забърса с някакъв парцал, който видя на масата. Изкиха се от праха който се вдигна и се загледа на вън. Срещна погледа на Хербьорг, но побърза да го отклони. Двамата с Бьорн водеха оживен разговор, но Сам нищо не разбираше.
Но това което видя, как Бьорг гледаше Хербьорг, как я докосваше, как и говореше, с страхопочитание и респект .... Като видя как Хербьорг му отговаряше, отговаряше на докосванията му, как го погали по лицето и после как се сгуши и изгуби в огромните му ръце, му стана ясно, че Бьорн е много повече от много добър приятел .... А и къде отиваше той да се надява, че може да получи нещо повече от жена като нея. Та тя бе валкирия все пак ..... Сърцето му се сви, като си помисли, че можеше той да е на мястото на Бьорн утешавайки я ...
След малко двамата влезнаха и поставяйки чантата, която взеха от колата на масата казаха
- Време е ...

Това, писането на епизоди, е много ограмотяващо нещо. Ей на, почти научихме магистралите в Норвегия 

ето обзаведох се с нов аватар и подпис...

Импала мерси за аватара...

той не е слаш, ама май в комбинация с подписа става слаш

нещо май обърках - двете са супер по отделно, но заедно?

уф!

Белс, ти си ултра - слашка   Къде пък видя в комбинацията м/у аватар и подпис контекст. Да не намекваш, че уомъна е нашето момче  
Ако имаш нещо за казване по темата, кажи го на микрофона  

Ето все пак две снимки, които да нахранят въображението ти (ни)

1.  2  

По играта на Би (нямаше ли такъв филм  )- щях да кажа който предложи, той заложи, ама ще я отменя заради поредното страхотно включване в епизода  

Нещо със средна степен на сложност, до довечера може и да сме на игри за напреднали. И аз не знам името и номера на серията, само сюжета и конкретната ситуация.





 

Бичи ,
Благодаря за капучиното - сега ще го пиййна, 'щото и аз, като Галчето, мога да пия "кафе" по всяко време и по много пъти на ден. Приветствам идеята за играта с познаване на епизодите, но мисля, че ще е по-добре да се повъздържвам от участие - лесно познавам и мога да задавам много гадно, няма да е честно.

Ооо, Бела , трогната съм, че си харесала аватара и си решила да го използваш. Благодаря . Не виждам нищо слаш-овско (така ли е прилагателното?) в профила ти.

Цъкабъл снимки зад кадър от 5.09:

Импалко, много ми е трудно да формулирам ясна мисъл след подписа ти. Нещо ми напира на устата...не, не, под пръстите...ох, пак не. Абе исках да кажа, че ти и Фейчето, ако не се лъжа, сте с черни колани, гросмайсторски титли и защитени докторати в тази област и в играта ще трябва да играете една с друга   

Оуу, за мен ще бъде чест да ме победи фея. И бих играла честно - нямам микровълнова.
Fairy, 

Добър вечер,
Импалка, мила, хич и не си помисляй да се въздържаш. Задавай, каквито и да е фотоси, така хем ще си потренираме знанията по висша философия, току виж сме си спечелили титла бакалавър по СПН ...
Щот ако ти се измъкнеш, Фейчето нещо се опъне поради таз причина и ... тя и Дейна и петоповтяряла сезоните ..... ама нищо де, то с гросмайстори е най интересно да се играе.

Гале, тоз счетоводител уморения какво си го пльоснала тук  

Без връзка, но искам да ви почерпя с това парче, просто се разтрепервам всеки път когато го чуя осоенно в този лиричен вариант 

Добро утро. Май днес аз съм дежурна.



Ето и по едно сладко бонбонче.



Истината е, че ако искам да пия сутрин рано кафе, трябва сама да си го направя   

А иначе много бих искала да го събудя с едно дълго и горещо. 




Да поясня за тези, които не са в ФБ, че това е каталясалия счетоводител на Дейна, (просто му стопи лагерите от работа), който вкупом се втурнаме да рехабилитираме.

Ако искате да си играем всичките заедно може тези, които не са в категорията на Импала да ползваме шмекерии, като си признаваме, естествено. Пак ще се разнообразим и ще затвърдим знанията и придобием нови такива. 

Струва ми, че снимката на Дийн е от серията, когато Джо дойде при тях, нали искаше да стане ловец. Въобще не се сещам заглавието, но сезонът май е втори.

  Аз пък в тази игра не мога да се включа - гледала съм епизодите само по веднъж  


Оооообаче, мога да организирам залагания - кой ще познае най-бързо дадена снимка от кой епизод е. Насам с парите, мооооля!!!  

И изобщо, ако имате доверие на Чък, той може да осигури наградния фонд 

Хайде де, Розе, не можеш. Не ми казвай, че не знаеш от кой епизод е това - цък. Или не ти се участва в залаганията

Ти сега с най-сърцеразтупващия за мен епизод ли ще ме цакаш? Нали знаеш колко обичам върколачката 

Що се отнася до залаганията - аз предлагам да събирам парите. 
И после да давам награди от името на Чък.

Няма, слънце, няма да те цакам Малка шегичка.
Относно наградите от Чък... Представям си просто какви ще са
Сега се оттеглям да творя по епизода

Едит:

"- Време за какво? – полюбопитства Дийн.
- Да започнем приготовленията за ритуалите. Имаме два дни.
- Два дни ли?! – възкликна той – Как така два дни?
- Тогава е пълнолунието.
Два дни! Да прекарат два дни в това забутано място, където дори нямаше нормални столове?!
- И защо трябваще да идваме още от сега?- намусено я изгледа той
- Има много неща за приготвяне.
- Аха – каза иронично той, - четирима човека не можем да се справим с два ритуала и да подготвим нещата за час-два?
- Виж, Дийн – започна търпеливо Хербьорг,- различните приготовления се правят в различни часове на денонощието. Не става за час-два. Ще ни е нужно повече време, затова сме тук. Най-напред ние с Бьорг трябва да свършим някои неща, а след това ще ни е нужна и вашата помощ. Няма да ни отнеме много време.
Той примирено махна с ръка и излезе навън да се разтъпче.
Чистият въздух го замая. Всичко наоколо беше красиво като във вълшебен сън. Той не можеше да си спомни кога за последно беше виждал такава красота. Отдалечи се малко, излегна се под едно дърво, откъсна някаква маргаритка, загриза дръжката й и затвори очи. Помисли си, че ако беше котарак би замъркал от удоволствие. Около него жужаха пчели, а в клоните на дърветата пееха птици. Чудно! Та къде казваха, че бил раят?
Неусетно задряма. Сладкият мирис на тревата му подейства упояващо и очите му сами се затвориха. Присъниха му се красиви момичета, които се плискаха в река. Той ги гледа дълго време и после приближи към тях. Те му се усмихнаха и започнахада го пръскат. Виж ти, палавници! Това му хареса, даже много. Бързо се освободи от дрехите си и влезе в реката при тях. Те тутакси се прилепиха към него, обграждайки го от всички страни. Усещаше топлите им тела и това му харесваше дяволски много. Нечии устни се залепиха за неговите и множество ръце се спуснаха нетърпеливо по тялото му. След малко момичетата го изведоха на брега и го сложиха да легне на зелената трева. Дийн се надвеси над една от тях, но в този момент някакво трещене го накара да се събуди. Той подскочи и се втурна обратно към колибата. Когато се приближи достатъчно, видя, че Бьорн размахва брадва и цепи дърва. Беше се съблякъл гол до кръста и в ръцете му брадвата изглеждаше като умален модел от техническо изложение. Замахваше без никакво видимо усилие и огромните парчета дърво ставаха на малки цепеници, които той захвърляше зад гърба си, а Сам подреждаше на купчинка. Каква сила обладаваше този човек, зачуди се смаяно Дийн и отиде да помогне на брат си. Докато нареждаже дървата тихо му каза:
- Бива си го този, а? Не бих искал да съм му враг...
След малко, когато дървата бяха нацепени и подредени, тримата влязоха в колибата. Хербьорг беше извадила два термоса и чаши, от които се надигаше ароматна пара. В чиния бяха натрупани сандвичи.
- От къде се взе всичко това? – попита Дийн със светнали очи.
- Бьорн го донесе. Все пак ще стоим тук два дни.
Тя подаде на него и на Сам по една чаша. На Бьорн сипа в по-голяма.
 - Tusen takk – кимна той, вземайки я в ръка. Макар и голяма чашата се губеше в неговата шепа.
- Бьорн е взел няколко одеяла – продължи тя. – Ще се наложи да се редуваме за леглото.
Когато вечерта настъпи Бьорн и Хербьорг изльзоха в гората. Забавиха се повече от два часа. Сам и Дийн търпеливо ги чакаха да се върнат като през това време поддържаха огъня в печката.
- Какво се бавят още! – възнегодува Дийн, разбърквайки огъня с дебел прът. – Нещо са ми много съмнителни. Не ще да са само приятели. Ех, Сами, ти докато се наканиш и току виж ти отмъкнали мадамата под носа. Пък тя май ти е навита...
- Стига вече, Дийн – каза припряно Сам, вдигайки глава от разговорника, който четеше – Тяхна си работа, аз нямам нищо общо.
- Да бе, да! – той се извърна към Сам и важно вдигна показалеца си. - Когато Дийн Уинчестър говори за жени той винаги, запомни, винаги е прав.
Около половин час по-късно вратата на колибата рязко се отвори и Хербьорг влезе вътре, последвана от Бьорн. Той беше преметнал през врата си убит глиган. Изглеждаше така сякаш носи зайче, никак не личеше да му е тежко. Стовари го на масата, взе голям нож и започна да реже парчета месо.
- Какво е това? – смръщи се Сам.
- Вечерята – отвърна кратко Хербьорг. – Не се притеснявай, обезкървен е."

Девойки, приятна вечер, а също и неделя.
А ти, Галче, време е да кажеш дали познах откъде е снимката.

Хелоу !

Бичи, добре, ще участвам отвреме-навреме, на по-трудните. Май по-скоро ме мързи да търся снимки, за да задавам загадки . А награди си имам вече, даже повече, отколкото заслужавам - Розе   .

Мат Коен на снощното караоке:

(цъкабъл)