Отидохме в сряда, в 9,30 ми го взеха, той милото не знаеше какво го очаква и не се съпротивлява много, веднага го приспаха явно. Доктора му махна и третата сливица, освен че сложи макаричките, за да не създава допълнителни усложнения от вътре. Свърши всичко, уж трябваше "ей сега" да ми го донесат пък то минаха 10 мин. Явно много трудно е излязъл от упойката. Следваше неудържим рев, напъване (което не трябва да става) и така два часа с минутки заспиване, докато не дойде време да можем да му дадем водичка. ПРез това време ту в ръцете на баща си, ту в моите. Мина една баба от стаята (тя не е виновна ама на) и той видя, че пие вода и пак рев Нищичко не хапна до следващия ден, водата с ужасни гримаси се преглъщаше, дори с лъжичка му давах. Както и да е. На другия ден доктора вика давай да видя какво е дереджето - гледа, гледа, едното ухо добре, ама другото ухо се е разместила макаричката, нищо не е изтекло, а секрета гъст, трябва задължително да излезе. Айде гответе се без вода и ядене за следващия ден за ревизия на ухото. И така - тази сутрин всичко отначало но този път човека предчуства какво ще му се случи и рееееев, не се отделя от мен Рев и аз, всички от стаята мен успокояват. Мина, съвзе се, отделението се пукаше по шевовете и най-накрая ни изписаха. И по-добре, че да не гледаме по-тежките случаи. Че докараха едно 17 годишно катастрофирало - носа му наместваха, грозна картинка Очакваше се и другите да докарат .... В къщи е най-хубаво, дано лошото е зад нас.
Ааа да и на всичкото отгоре през това време днес баткото на матура и кандидат гимназиален изпит ...