- Публикувана: 27 май 2011, 14:31 ч.
- Последно мнение: 31 май 2011, 21:04 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 50
Бехлюл се обвинява, че заради него тя е стигнала дотам, че да се самоубие. Между тях имаше привличане, страст... Бехлюл сигурно не само към Бихтер се е обърнал с "любов моя"... на още колко ли го е казвал...
Може на много да го е казвал, когато ги е прелъстявал. Но пък да...има желязна логика в това, да кажеш "любов моя" на един гроб, вземе му излезе късмета.
Аз пък незнам защо не мога да възприема Бех като плейбол, пърите десетина серии да, но оттам нататък започна един много бавен и плавен преход. От мнооого време насам Бех е много далече от понятието плейбой, но пък вие сте се хванали за него като удавници за сламка.
И аз така мисля , нищо плейбойско невиждам в него отдавна, и то не откакто е с Нихал, защото знам че някои така ще предположат ,а доста преди това
А защо казвате, че не можете да повярвате, че тепърва няма да се променя? Вие самите пишете, че се е променил и не е прдишния плейбой.
Ами сигурно, незнам колко пъти съм го писала, че в даден момент/когато Нихал падна по стълбите/ разума надделява над сърцето в Бех, тези чувства вътрешно в него се борят, но едното наделява. И в това не виждам кой знае колко странно нещо, има много хора доверяващи се предимно на сърцето си и още толкова, които разчитат на разума си! Не мисля, че трябва да съдим едните, защото ние сме от другите!
И не съм казала, че не мога да повярвам, че Бех се променя! Гледала съм филма до края, мнението ми е това, не се променя.
Тръгвам сиТръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.
Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.
Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.
Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.
Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.
Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.
Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.
Добро утро!
dterziiska ,твоите чаршафи са като балсам за очите,че то от писане
....
dterziiska ,твоите чаршафи са като балсам за очите,че то от писане
....
http://www.youtube.com/watch?v=q2fuH6R2B3o&feature=channel_video_title
Мъжът мечта е илюзия. Също, както и жената мечта. Съвършените неща не съществуват, колкото и да ни се иска понякога да сме такива, както и хората около нас. Опитите да сме идеални са изтощителни, а целта е неосъществима. Може само да се залъгваме, че ние сме жена мечта, а човекът до нас мъж мечта.
Идеалният мъж за нас е този, който обичаме истински и е доказал, че заслужава да му отдадем живота си. Този, който мечтаем някой ден да бъде баща на децата ни. Този, който въпреки своите и нашите недостатъците, ни обича по свой начин.
Модел на идеалния мъж няма. Има модел на това как идеалният мъж ни кара да се чувстваме - удовлетворени и щастливи от това, че сме с него. Идеалният мъж за нас има недостатъци и прави грешки, които може да му простим и които не ни нараняват безпределно. Същите тези недостатъци и грешки обаче може да са недопустими за друга жена. За нея мъжът мечта може да е нашият най-омразен типаж.
И все пак има ли мъж мечта? Да, има! Мъж, който ни накара да се чувстваме жена мечта. Останалото са просто мечти!
Идеалният мъж за нас е този, който обичаме истински и е доказал, че заслужава да му отдадем живота си. Този, който мечтаем някой ден да бъде баща на децата ни. Този, който въпреки своите и нашите недостатъците, ни обича по свой начин.
Модел на идеалния мъж няма. Има модел на това как идеалният мъж ни кара да се чувстваме - удовлетворени и щастливи от това, че сме с него. Идеалният мъж за нас има недостатъци и прави грешки, които може да му простим и които не ни нараняват безпределно. Същите тези недостатъци и грешки обаче може да са недопустими за друга жена. За нея мъжът мечта може да е нашият най-омразен типаж.
И все пак има ли мъж мечта? Да, има! Мъж, който ни накара да се чувстваме жена мечта. Останалото са просто мечти!
Мъжът мечта е илюзия. Също, както и жената мечта. Съвършените неща не съществуват, колкото и да ни се иска понякога да сме такива, както и хората около нас. Опитите да сме идеални са изтощителни, а целта е неосъществима. Може само да се залъгваме, че ние сме жена мечта, а човекът до нас мъж мечта.
Идеалният мъж за нас е този, който обичаме истински и е доказал, че заслужава да му отдадем живота си. Този, който мечтаем някой ден да бъде баща на децата ни. Този, който въпреки своите и нашите недостатъците, ни обича по свой начин.
Модел на идеалния мъж няма. Има модел на това как идеалният мъж ни кара да се чувстваме - удовлетворени и щастливи от това, че сме с него. Идеалният мъж за нас има недостатъци и прави грешки, които може да му простим и които не ни нараняват безпределно. Същите тези недостатъци и грешки обаче може да са недопустими за друга жена. За нея мъжът мечта може да е нашият най-омразен типаж.
И все пак има ли мъж мечта? Да, има! Мъж, който ни накара да се чувстваме жена мечта. Останалото са просто мечти!
Идеалният мъж за нас е този, който обичаме истински и е доказал, че заслужава да му отдадем живота си. Този, който мечтаем някой ден да бъде баща на децата ни. Този, който въпреки своите и нашите недостатъците, ни обича по свой начин.
Модел на идеалния мъж няма. Има модел на това как идеалният мъж ни кара да се чувстваме - удовлетворени и щастливи от това, че сме с него. Идеалният мъж за нас има недостатъци и прави грешки, които може да му простим и които не ни нараняват безпределно. Същите тези недостатъци и грешки обаче може да са недопустими за друга жена. За нея мъжът мечта може да е нашият най-омразен типаж.
И все пак има ли мъж мечта? Да, има! Мъж, който ни накара да се чувстваме жена мечта. Останалото са просто мечти!
Страхотно
Точно така е 
emanyela20 e написала нещо много истинско.
Колкото до монолога на Бехлюл на гроба и... Винаги съм мислела, че там Бехлюл се опитва да свали част от вината си. Той не се обяснява в любов на Бихтер. Обяснява се пред себе си. С мъртвец не можеш да говориш. Всеки с разума си го знае. Но пък можеш да чуеш мислите си, изричайки ги на глас. Той е осъзнал какво са сътворили и просто го казва. Признава го.
В моноголога са Аднан, Нихал.....Просто призна какво е направил. Кого е наранил. Осъзнал го е най - накрая. И го изрича.
На нея обаче този монолог нямаше да и хареса. Дори и на гроба и, пак не е само с нея.
Колкото до монолога на Бехлюл на гроба и... Винаги съм мислела, че там Бехлюл се опитва да свали част от вината си. Той не се обяснява в любов на Бихтер. Обяснява се пред себе си. С мъртвец не можеш да говориш. Всеки с разума си го знае. Но пък можеш да чуеш мислите си, изричайки ги на глас. Той е осъзнал какво са сътворили и просто го казва. Признава го.
В моноголога са Аднан, Нихал.....Просто призна какво е направил. Кого е наранил. Осъзнал го е най - накрая. И го изрича.
На нея обаче този монолог нямаше да и хареса. Дори и на гроба и, пак не е само с нея.
Емануела-много верни думи!
Ето защо не вярвам в любовта Нихал-Бехлюл.Бехлюл подтисна истинските си желания за сметка на дълга и очакванията на другите към него.Реши да започне на "чисто", като забрави за приказката, че "Безплатен обяд няма" и рано или късно всеки плаща.........
Нихал не обича "истинския" Бехлюл , а някаква идеализирана представа за него.......Ето защо според мен след разбиране на истината, тази "идеална" любов престава да съществува.........
Най-правилното беше Бихтер и Бехлюл да бяха избягали рано /сцената на летището/ , за да не последва "ефекта на доминото"........Вярно, че и тогава щеше да има наранени, но не толкова , колкото към сегашния момент........
Но и филм нямаше да има......... 
Ето защо не вярвам в любовта Нихал-Бехлюл.Бехлюл подтисна истинските си желания за сметка на дълга и очакванията на другите към него.Реши да започне на "чисто", като забрави за приказката, че "Безплатен обяд няма" и рано или късно всеки плаща.........
Нихал не обича "истинския" Бехлюл , а някаква идеализирана представа за него.......Ето защо според мен след разбиране на истината, тази "идеална" любов престава да съществува.........
Най-правилното беше Бихтер и Бехлюл да бяха избягали рано /сцената на летището/ , за да не последва "ефекта на доминото"........Вярно, че и тогава щеше да има наранени, но не толкова , колкото към сегашния момент........
Но и филм нямаше да има.........
Любовта,включително и несподелената те прави по-богат на чувства,емоции,мисли,пък макар и не намерили ответност.Дори и в такива моменти човек е хубаво да намери сили да гледа положително на нещата и да продалжи напред без да се дава много,много на отчаянието защотото така или иначе някои неща не зависят само от нас,а и в крайна сметка това прави животът по-интересен.Не може всичко да протича по план- конспект,а и мисля,че не би било добре,представете си колко скучно би било.
А колкото до това дали трябва да се отбягва несподелената любов-мисля,че "трябва" е и е била винаги много силна и крайна дума и особено в любовта е най-неприложима,така,че "keep walking" пък каквото сабя покаже!!!
А колкото до това дали трябва да се отбягва несподелената любов-мисля,че "трябва" е и е била винаги много силна и крайна дума и особено в любовта е най-неприложима,така,че "keep walking" пък каквото сабя покаже!!!