Пазарджик - 47

Благодаря за отговорите На стадиона също ще има нещо за 1 юни но не разбрах точно акво

Аз имах предвид да измислим нещо заедно, но
обмислям и други идеи...ще види-мястото е прекрасно

Диме или говориш с повече недомлъвки отколкото мога да разгадя...или на мен покрай тези матури, наистина акъла ми се е изпарил...

Миличка, ако имам бизнес идея,предполагаемо печеливша...едва ли тук ще е мястото където ще я споделя   

В петък се ориентира да има банкетченценце .... тогава може повече мисли и идеи да се разменят 

Ами не бизнес идея по-скоро нещо подобно на Родителски кооператив -ето като това
http://dnes.dir.bg/news/detski-gradini-roditeli-kooperativi-7123450
не знам дали може да се случи в нашия град

Това е направо страхотно аз не смея да почна рбота, защото няма на кого да оставя малкия лятото ,понеже градината ще почива два месеца ,а вече изнемогваме 

Да - това е проблем на много родители. Дори да има баби и дядовци децата предпочитат да са сред връстници.

Идеята е страхотна и аз съм ЗА, въпреки многото резерви които имам...

Като си го гледам сама (благодаря на Бог , че имам тази възможност и не ми се налага да го дам на ясла или баба) , поне  мога да ИЗБИРАМ средата му....и да не го събирам с по-агресивни деца...и незаинтересовани от поведението на децата си, майки - но това е друга тема...

Всъщност защо да не ви попитам:
как се справяте с агресията на другите деца?
с незаинтересоваността на майките/бабите им..от поведение нараняващо вашите деца?
Как си спестявате срещи с такива деца, водещи само до повече нервност у вашето дете....
Смятате ли, че е "възпитателно" да го събирате с агресивни деца..и от сега (моето дете е на 2 год и 3 мес.) то да бъде обект на насилие (психическо и физическо) и да се "учи да се справи само"...?

Вчера беше тържеството на нашата детска градина  / Дъга / за изпращането на предучилищните групи. Учителите са свършили страхотна работа с децата  .   А народните танци , които г-жа Таня Димитрова им водеше през годината, направо ни взеха акъла . Не можех да повярвам, че детето ми се е научило така страхотно до играе и хоро и ръченица , в такт с музиката. Хореографията беше страхотна в общия танц на 4 - та и 3 - та група .  Поздравления за госпожата   .

Благодаря на целия екип на градината и специални благодарности и целувки                              на         " нашите " си госпожи - Пампова   и Спасова  

Гери, въпросът, който задаваш много ме вълнува. Само, че аз съм от майките, чиито деца са по-напористи. Още е малък, за да тормози другите деца съзнателно, но посяга да удря в процеса на игра, също като види нещо, което му харесва вика: "Дай!" Случвало се е да бутне друго дете. Винаги като проява на радост и добри чувства. Това много ме измъчва, защото искам да има приятели и децата да го обичат, а не като излезем да играем, другите майки и дечица да си тръгват... Надявам се сега като отиваме на гости на родителите ми, които ще помагат, да имам повече възможност да го контролирам и да го поправям. С ръка на сърцето си признавам, че ако родителят на потърпевшо дете го спре с думи или жест, ще съм му благодарна. Просто като излезем с количката и бебето, не винаги мога да реагирам моментално на подобни ситуации. Грозно ми става обаче ако някоя баба му обяснява, че не може да вземе играчката на внучето й  и като ме види да приближавам, за да го насоча към нещо друго, да я предлага с половин уста...

Ще следя за родителския кооператив, макар че след това, което прочетохте за детето ми, не вярвам да сме желано попълнение...  

Аз също имам много резерви и не знам дали изобщо това може да се случи , затова споделих това тук - да обменим мнения.
Относно възпитанието на детето и контакта с другите мога да кажа, че елемента възпитание в повечето семейства е забравен-за училище да не говорим. И моето детет не е от най-кротките. Тя е изключително енергична и емоционална, но пък аз я възпитах да се държи добре-да не обижда и да не се бие. Когато беше в градината на село се справяше, макар че децата я гледаха странно когато ги гушкаше и им говореше мило. А от както я преместих в града придоби такова поведение, че не ми се комментира. Колкото и да я пазя и възпитавам - навън има друга среда, която също формира поведение.

и ние погедахме част от Тържеството на клип    страхотни бяха малките танцьори 

Да ви отговоря аз..на зададения си въпрос:
 Моето дете е от кротките..кака му също беше от тях...Аз не съм търпелив човек, дори напротив...но с тях съм изключително търпелива и обяснителна (с малки изключения , под влияние на пубертета на каката    )

На мен също не ми е приятно, когато връщайки се от разходка с малкия и той и аз сме по изнервени и изтощени, отколкото при излизането ни....Нали разходката е за разтуха, а не за натоварване...
С ръка на сърце признавам, че си пазя детето - в смисъл..предубедена и недоверчива съм към другите деца и реакциите на майките им/бабите им.

Моето дете също вика "дааай" и се дере обикновено ако не му дадат исканата играчка, НО никога не посяга сам да си я вземе..Обикновено взима негова и я предлага за замяна...Към чуждата само сочи ръце, че я иска...но на мен ми е писнало, заигравяйки се детето ми..да дойде "чуждо" дете да му я грабне, да побегне, да я хвърли, да се смее...и майка му също смеейки се да го ПИТА: "ама защо му взимаш играчката?"  - е на мен в този момент хич не ми е до смях...защото кроткото ми, дружелюбно и заиграло се дете...започва да се чуди в един момент, защо другите могат да му взимат играчките , а той не може..Но това е малката "болка"

Защото се е случвало и да му посягат, и да му се гякат на гърба, да му се овисват...Аз не обичам да правя забележки на "чуждите" деца..както не приемам и да ми се прави забележка и на моето - вероятно е така, защото аз съм му направила, преди да дам повод на друг да се оплаче от него...

Нямам претенции към децата, а към майките им...
Нямам против всеки да си гледа и възпитава детето както прецени и  желае, стига това да не рефлектира в/у спокойстието и безопасността на моето..Защото съм чувала и думи от уста на майка: "ааа нека, свиква сам да се оправя..Така е и в живота, не си ли вземеш, няма кой да ти даде...Нека разбере че трябва сам със свои сили и умения (обикновено физическо надмощие) да си вземе това което иска."

Е, аз пък мисля че детето ми има цял живот пред него да се справя с трудности, независещи от него...така че смятам да му спестя натрапените му, в тази крехка възраст.

В групичката ни също има доста енергични деца - и там всяка майка взима отношение, ако едно дете застраши друго..Говоря за децата извън нашата група 

Ето ме и мен

Ми аз какво да кажа Контрол, но умерен.
Няма да позволя никога детето ми да удари друго без причина, или да го нарани по някакъв начин. Ще има наказания (не знам какви, не ми се е случвало).

С другите по-агресивни деца обикновено разговарям, ако близките им са свидетели на случката, но не вземат отношение. Старая се да обяснявам кротко, с леки разбираеми думи, въпреки че понякога ми иде да извия нечий врат . Не се стремя да избягвам такава компания. На мнение съм, че колкото по-отрано и моето, и чуждите покрай моето разберат, че "така не става, така не трябва", толкова по-подготвени ще са утре в истинските проблеми. Свидетел съм на вече пораснали деца, които потискат емоциите си и агресията им избива вкъщи. Аз имам собствено мнение защо повечето деца в днешно време са силно агресивни (като изключим разбира се семейната среда и заинтересованост на родителите като ключов фактор за наличие на агресия) - имам си там едни флуорни причини, ваксини и прочие, с които няма да ви занимавам

Давам корени, но давам и крила. Мъча се да стоя някъде по средата, къде по-успешно, къде не толкова

 

е само тук в тази тем неочаквах да включиш като аргумент и ваксините , но това е твое мнение и аз го уважавам   

..е кво значи "обикновено разговарям"? - то или говориш ...или обръщаш гръб и си го избягваш въпросното дете...друг вариант за мен няма, въпреки че съм виждала саморазправа от страна на родител в/у чуждо дете    което е недопустимо според мен

Моята теория е обратна....подтисната агресия в къщи , избива на вън..(не винаги естествено)

а какво значи : ?

В смисъл, на Никол и е даден картбланш ако проявят с/у нея физическо насилие да се отбранява както и с каквото може...но Дани...просто не виждам той как би го направил - в смисъл, той не е виждал бой, удряне, освен м/у Том и Джери  и понякога удари в/у него, но аз му обяснявам, че детето не е искало и обикновено му отвличам вниманието от случката, за да забрави бързо...

Но пък съм и била свидетел как кротко дете, контактуващо една седмица, ежедневно с по-буйно и "удрящо" дете...започва и то да удря...

Гери, ми то няма нищо сложно.
Именно - опитвам да поговоря с детето, БАРЕМ запомни нещо свястно, в смисъл какво става, когато някой се бие, как се разменят играчки и прочие. Или си тръгвам, разбира се. Затова писах "обикновено разговарям".
Това с потиснатите емоции вън и агресията вкъщи е другата крайност. Ангелче в училище, и звяр вкъщи.
Моите обикновено вкъщи са много по-отпуснати и бесни, отколкото вън. но предпочитам този вариант, отколкото вкъщи да са ангели, а навън господ да знае какво правят Пък и по втория тип деца лесно се установяват неврозите на родителите....

"няма да позволя никога.....без причина" ми тук ми е ясно становището.  Без причина. Ако говорим за самозащита, разбира се. Това е инстинкт и ако някой ,колкото и да е малък, не се защити, значи говорим за сериозно потискане. Али ми беше така по едно време, когато я учех, че с бой работата не става. Но слава богу, се осъзнах навреме и тогава, когато не е провокатор и трябва да отстои позицията си, ще налага ако трябва. (говоря за физическо посегателство)

(металите, душа, металите по ваксините - тясно свързанко евентуално хомеопатично доказване на психични симптоми, като случая  с гордия оловен водопровод на римската цивилизация -ама тук съвсем се отплеснах )

Мисля си за кроткото дете, което е взело модела на по-буйното си другарче. За съжаление се случва така, вместо обратното...Ама и тук си има чалъм предполагам. Не ми се е случвало. Всъщност наша Марийка беше по-бясна, ама майка й бързо я строяваше, вече не скача така на бой и дърпане на играчки.