Публикувана: 29 май 2011, 22:09 ч.
Последно мнение: 19 юни 2011, 09:07 ч.

Кога човек се връща в миналото?

5 824
55
1

29 май 2011, 22:09 ч.

Мнения: 2 397

Или, кога го налягат спомените, и то до степен да пожелае да възроди приятелства, преживявания и пр?
За мен лично отговора е остаряване и липса на активни занимания. Миналото за мен си минало свършено, нямащо нищо общо с настоящето, ама това си е мое мнение.

Какво мислите вие?

# 1 29 май 2011, 22:28 ч.

София
Мнения: 2 839

Лично аз съм скептична към отричането на миналото. Всичко, което сме сега и което един ден ще бъдем, е плод на преживяното някога и преживяваното сега. Тук-и-сега е секунда. В този миг тя е, в следвашия е била.
Лично аз не изпитвам желание да възобновявам каквото и да било, но ми се случва напоследък да съжалявам, че не съм направила това или онова по някакъв друг начин.
Може и да остарявам. Mr. Green

# 2 29 май 2011, 22:37 ч.

Мнения: 0

Амнезията е с размери на пандемия в България. Миналото винаги има връзка с бъдещето.

# 3 29 май 2011, 22:38 ч.

Мнения: 4 299

Когато липсва нещо в настоящето? Thinking

Понякога се връщам към хора от миналото ( рядко). Иска ми се да им се обадя, да им пиша, но си казвам, че те може би не са на моята вълна и никога не го правя. Сигурно някой ден ще съжалявам, че поне не съм опитала.

Иначе за други неща рядко много рядко гледам назад.

# 4 29 май 2011, 22:39 ч.

Мнения: 10 545

Настоящето ми е плод на миналото. Съответно и да искам да го забравя, ще е трудно. Възраждам го /миналото/ често- приятно е. Т.е. правя опити да си припомням разни неща. Носи ми едни такива сладко-горчиви чувства...

# 5 29 май 2011, 22:50 ч.

Мнения: 134

На крачка съм да се върна отначало./ама много отначало-17 години/И на половин крачка съм да тръгна напред.По средата не ме устройва вече.
Знам,за хората дето ги е страх от мечки и не трябва да влизат в гората.
За себе си не знам още Sad

А,че остарявам го усещам толкова мноого през последните месеци,че чак ме хваща страх след три-пет години какво ще е усещането за това.

Защо така изведнъж се променяме?До вчера други,днес доволни от себе си,и утре .............. Mr. Green

Не би трябвало да се оплаквам много.Ама го направих тук.

Минзи,а ти защо така?

# 6 29 май 2011, 23:04 ч.

Мнения: 1 168

Промяната ме връща в миналото, особено промяна в местожителството. На прага между нещо старо и нещо ново, преди да прекрачим в новото, поглеждаме назад да видим какво оставяме.

Също така, когато "историята се повтаря" това също ме връща в миналото. Например, мисълта за деца, за това как ще си ги гледам и какво ще им чета и ще им готвя ме връща в собственото ми детство, от което избирам какво искам да повторя и какви грешки да поправя. Всеки път, когато готвя някоя от рецептите на майка в собствената ми кухня, си спомням за нейната, за уюта на грижите й и на дома в който израснах, за щастливите моменти прекарани там. Всеки път, като си погледна дантелената покривчица на масата, плетена и подарена ми от баба, си спомням летата на село при нея. Тези спомени са в ежедневието ми, сраснали са се с настоящето ми и са неизменна част от него. Не за да ме теглят назад, а за да обогатяват живота ми тук и сега, и да ми напомнят от къде съм дошла.

# 7 29 май 2011, 23:10 ч.

Мнения: 1 643

На моменти се улавям, че скитам в старите спомени. Не зная какво търся, може би топли спомени, частичките от щастие, които са си отишли с определени хора.
Лесно се връщам към хора от миналото. Това означава, че са ми наистина скъпи Heart Eyes

# 8 29 май 2011, 23:19 ч.

Мнения: 2 193

Лично аз зациклям в миналото, когато не мога да преодолея някакви мои чувства. Несподелени любови или разпаднали се връзки. Много трудно ми минава. Даже сега съм в такъв период - връщам се отново и отново към ситуация, която ме е наранила /не че някой е искал да го направи, по-скоро аз самата нараних себе си/ И никак не ми минава, а е минала година и половина оттогава.

# 9 29 май 2011, 23:31 ч.

Мнения: 803

Връщам се мисловно към някакви неща, които си останаха недоизживяни, недоведени до някакъв завършек. Оставени просто ей така, да си висят. Понякога се улавям, че си мисля "какво би било, ако". Ако бях поела по друг път, ако бях избрала нещо друго. И не че знам отговорът със сигурност, но имам вътрешната убеденост, че съм постъпила правилно, и че в момента се намирам в един много хубав, хармоничен етап от живота ми. И пак така, интуитивно знам, че ако бях решила някога си друго, то сега нямаше да бъда щастлива.
И въпреки всичко, си спомням за някои неща, които както вече казах, си останаха недоизживяни. Не че са имали кой знае какъв шанс за развитие, но си ме гложди понякога.
Защо го правя? Не знам. Наистина.

# 10 29 май 2011, 23:40 ч.

Варна
Мнения: 7 222

Към минали моменти много често ме връща съня. За добро или лошо...

Цитат на: минзухар в нд, 29 май 2011, 22:09

Миналото за мен си минало свършено, нямащо нищо общо с настоящето, ама това си е мое мнение.

Ааа, не, свързани са. Simple Smile

# 11 29 май 2011, 23:43 ч.

Мнения: 3 745

Цитат на: kikaha1 в нд, 29 май 2011, 23:40

Към минали моменти много често ме връща съня. За добро или лошо...

Цитат на: минзухар в нд, 29 май 2011, 22:09

Миналото за мен си минало свършено, нямащо нищо общо с настоящето, ама това си е мое мнение.

Ааа, не, свързани са. Simple Smile

Така мисля и аз.

# 12 29 май 2011, 23:51 ч.

Мнения: 2 193

Цитат на: kikaha1 в нд, 29 май 2011, 23:40

Към минали моменти много често ме връща съня. За добро или лошо...

Цитат на: минзухар в нд, 29 май 2011, 22:09

Миналото за мен си минало свършено, нямащо нищо общо с настоящето, ама това си е мое мнение.

Ааа, не, свързани са. Simple Smile

+1
Например срещнали сме човек, който е бил важен за нас. В един момент животът продължава без него. Само че нищо не е същото, няма и да бъде. Защото ние сме се променили. Срещите и събитията в живота ни определят посоката на развитие. Нищо не е изолирано само за себе си.