Амнезията е с размери на пандемия в България. Миналото винаги има връзка с бъдещето.
- Публикувана: 29 май 2011, 22:09 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2011, 09:07 ч.
Кога човек се връща в миналото?
В миналото се връщам, само когато си вържа косата на конска опашка /стегната/.
Една майка завела дъщеря си на доктор с оплакването, че на лицето й има постоянно глуповата усмивка. Докторът я посъветвал да не й връзва опашките толкова стегнато
Преди няколко месеца бях на среща на випуска - 25 год от завършване на средното ни образование . Това "завръщане" ме зареди невероятно. И аз като всички вас осъзнах силата на "корените" , на "добрата среда", на "качествената закваска". Няма успешно настояще без стабилно минало.
Миналото затова е минало,за да ни напомня за себе си от време навреме.
Ако беше одеало-някой щяха често да се завиват с него.
Други-щяха да го изгорят.
Кога човек се връща в миналото ли Минзу?Знам ли кога.Всеки когато посика.За там билет не трябва.Нито куфар.Някой,връщайки се към миналото-ще открие само отломки от отминало торнадо и ще се радва,че е минало.Друг-ще намери всичките цветя които няма сега-и ще страда за това.
Аз-връщам се когато искам да събудя спомена за мил човек който вече не е на тази земя.Опитвам се да си представя чертите на лицето му,смехът му...Но,иначе не поглеждам назад.Но,има толкова неща които ми напомнят за миналото ми и то случайно-филм...песен...сграда...дреха...и тогава спомена за това минало профучава из мислите ми като индианска стрела.Ей така,за миг.Разцепва съзнанието ми за миг.Но само това.Не дълбая.Не ровя и не търся там в миналото.Нека си седи там.Зад мен.Мое си и и не ми пречи.Но не ми и трябва.
Ако беше одеало-някой щяха често да се завиват с него.
Други-щяха да го изгорят.
Кога човек се връща в миналото ли Минзу?Знам ли кога.Всеки когато посика.За там билет не трябва.Нито куфар.Някой,връщайки се към миналото-ще открие само отломки от отминало торнадо и ще се радва,че е минало.Друг-ще намери всичките цветя които няма сега-и ще страда за това.
Аз-връщам се когато искам да събудя спомена за мил човек който вече не е на тази земя.Опитвам се да си представя чертите на лицето му,смехът му...Но,иначе не поглеждам назад.Но,има толкова неща които ми напомнят за миналото ми и то случайно-филм...песен...сграда...дреха...и тогава спомена за това минало профучава из мислите ми като индианска стрела.Ей така,за миг.Разцепва съзнанието ми за миг.Но само това.Не дълбая.Не ровя и не търся там в миналото.Нека си седи там.Зад мен.Мое си и и не ми пречи.Но не ми и трябва.
Меланхолията ми е любимо състояние на духа и за мен е неизменно свързано с миналото, затова си го ценя 
Все едно аз съм го написала
Предпочитам да живея тук и сега, но настоящето е закачено в единия си край за миналото и с другия си край за бъдещето и няма как да бъде изолирано съвсем.
Преди много време прочетох мисълта, че който не помни миналото си го преживява отново. Е, имам преживелици, които не искам да повторя и затова помня ли помня
Преди много време прочетох мисълта, че който не помни миналото си го преживява отново. Е, имам преживелици, които не искам да повторя и затова помня ли помня
Връщам се в миналото, когато нещо в настоящето не ме удовлетворява.
Връщам се в миналото, когато там съм оставила нещо започнато и недовършено по ред причини.
И не на последно място- когато ми е скучно, депресиращо или равнодушно. Тогава се връщам, за да се заредя с позитивна енергия от хубавите минали моменти
Връщам се в миналото, когато там съм оставила нещо започнато и недовършено по ред причини.
И не на последно място- когато ми е скучно, депресиращо или равнодушно. Тогава се връщам, за да се заредя с позитивна енергия от хубавите минали моменти
Връщам се в миналото, когато нещо в настоящето не ме удовлетворява.
Връщам се в миналото, когато там съм оставила нещо започнато и недовършено по ред причини.
И не на последно място- когато ми е скучно, депресиращо или равнодушно. Тогава се връщам, за да се заредя с позитивна енергия от хубавите минали моменти
Връщам се в миналото, когато там съм оставила нещо започнато и недовършено по ред причини.
И не на последно място- когато ми е скучно, депресиращо или равнодушно. Тогава се връщам, за да се заредя с позитивна енергия от хубавите минали моменти
Обичам да мисля за миналото,харесва ми да си припомням хубавите моменти на познанството ни с мъжа ми,всичките весели случки от тогава,споделям ги често с него,а той ми мърмори да не се връщам в миналото 
.Понякога му натрапвам стари грешки,но то е щото помня като слон и лошите неща не ги забравям.
С откриването на фейсбук се върнах много,много назад в спомените си.Издирих всичките си съученици и две момичета с които си пишех писма(хартиени),когато бях 6,7-ми клас. Изненадата и на двете беше огромна,радвам се,че го направих-сега пораснали се видяхме отново,макар и виртуално.
Хареса ми Djane как го написала
.Понякога му натрапвам стари грешки,но то е щото помня като слон и лошите неща не ги забравям.С откриването на фейсбук се върнах много,много назад в спомените си.Издирих всичките си съученици и две момичета с които си пишех писма(хартиени),когато бях 6,7-ми клас. Изненадата и на двете беше огромна,радвам се,че го направих-сега пораснали се видяхме отново,макар и виртуално.
Хареса ми Djane как го написала
Или, кога го налягат спомените, и то до степен да пожелае да възроди приятелства, преживявания и пр?
За мен лично отговора е остаряване и липса на активни занимания. Миналото за мен си минало свършено, нямащо нищо общо с настоящето, ама това си е мое мнение.
Какво мислите вие?
За мен лично отговора е остаряване и липса на активни занимания. Миналото за мен си минало свършено, нямащо нищо общо с настоящето, ама това си е мое мнение.
Какво мислите вие?
Обаче Миналото не даде знак, просто се ската. И на мене май не ми трепна особено много, дам.
Значи, това Минало си е....заМинало!
Иначе много често се връщам към едни мили моменти отпреди 9 години....