За Далчев, книгите, депресията и още нещо...

unadaptable, а любителите на кой тип музика са между четящите. Ей тъй, любопитно ми стана. МАй те не излизат от Операта или от зала "България" (и еквивалентите й в страната). Не, че нещо... ама преди 25 години "заслужилите деятели на културата" точно с това заклеймяваха рок-музиката - че опростачвала "подрастващото поколение". ЗА това  можем да поспорим, ама едва ли тук му е мястото.
ЗА стимулирането на мисленето пред зубренето също мога да поспоря, ама хайде да не раводняваме и без това оспамената тема. КАкто и за възможностите на учителите да общуват неформално със своите ученици и поне да им знаят вкусовете и интересите (никой не ви кара да ги възпитавате, моля).
ЗА основната причина за спора - явно не съм разбрала, но останах наистина с впечетлението, че ми се вменява отговорност за цяло поколение, защото утре то щяло да управлява държавата.  

Но е много по лесно да се успокоиш, че ако слушаш Лед Цепелин или Рахманинов си застрахован от простотия и изглупяване, барабар с поколението си за хиляда години напред 
Четене, четене, ама и мисъл все пак..

Крилата фраза за книгите от майката на моя приятелка - "Купуваш книги - добре, четеш ги - добре, ама поне не им вярвай!!!!"

 

Това направо е в десятката! 

Ами да, като типичен каварненски метъл-фен, аз не чета, а слушам поезията - http://www.youtube.com/watch?v=IUAZB1HAF6A

Някои хора са се обидили, както виждам, не знам защо... Не ми се обсъжда и спори почитателите на кой музикален стил четат. Според мен четенето няма как да стане, докато в ушите ти думка нещо - чалга, рок или опера, няма значение. Четенето иска уединение с книгата, не просто  да прочетеш, но и да осмислиш прочетеното. Някои твърдят, че на музика четат или мислят по-добре. Да, може да се чете, но не знам как се разбира... Най-вероятно както са го обяснили обсъжданите тук младежи. А защо не се споменава дали четат любителите на компютърни игри или чатове, които обсебват цялото им свободно време?.............. Обикновено не пиша в такива теми, не обичам нито литературни, нито правописни  спорове, но този път писах. Стана ми мъчно за Далчев, в толкова различни светове живеят с 19-годишните, сякаш са от различни планети. Или може би ми е мъчно за тях, те едва ли някога ще стигнат до него, няма да намерят допирна точка, в различни мисловни пространства това не се получава . Ако някой се е обидил, да приеме извиненията ми. Приключвам участието си в тази тема, завиването към музиката и безсмислени паралели с книгите не са ми интересни. Още повече не съм компетентна, не съм меломан.

Аз пък от собствен опит твърдя точно обратното - на музика може и да се чете, и да се осмисля. Подобни умозаключения са ми абсолютно непонятни.
Далчев и днешните 19-найсет и други -айсет годишни, съвсем наистина са много далече един от друг, което обаче никак не е извинение за писането на подобни умозаключения. И аз съм била много далече от Вазов, ама ми го тикаха под носа за щяло и нещяло.
И последно - аз никак не съм на мнение, че училището и само ТО е длъжно да ми- и ни- възпитава децата, напротив, напротив, това си е предимно моя грижа. Добре е, обаче и да заинтригува и мотивира донякъде тези деца, защото те не са плюшени играчки. Вместо това то бълва невъобразими текстове  - тип "Тенджерата с капака и джипа с  гумите"(първото нещо, за което се сещам от буквара за 1-ви клас или заучаването на сигурно приятната, но абсолютно неуместна българска народна песен в учебник по музика пак за втори клас "Рече мама да ме жени" - изобилстваща с остарели думи, които не дори и обяснени като хората. И това са само два лековати примера.....

сега ,само да не си каварненски метъл-фен с бургаски произход,че може да се окаже,че си пием бирите заедно
този човек го срещам всеки ден по улиците,знам му и историята,когато си стоял 6 месеца затворен в една стая-по собствено желание,изолиран и сам,и ти ще пропишеш поезия от този вид,

по темата,на мен лично ми е много по-приятно да чета бисери,отколкото да си блъскам главата пред "задължителната критика",с която поне навремето се влизаше почти сигурно в университета,вероятно не всеки ,който я е ползвал, е знаел какво точно пише,но пък мисълта,че това е меродавното го е окрилявала

Моята учителка по литература в гимназията признаваше единствено Петър Пондев като критик. Ако й изрецитираш негово твърдение, шестицата ти е вързана в кърпа. Литература учих от майка ми и баща ми. Но си знаех - в училище е Петър Пондев /максимум Пантелей Зарев/, а вкъщи е всичко останало. Родителите ми слушаха френски шнасони, не знам откъде аз залюбих джаз и класика. Явно средата ми е оказала влияние. С моята приятелка ходехме всяка вечер на театър, а след това задълбочено обсъждахме пиесата, анализирахме образите. Баща ми се беше притеснил, че сме лесбийки, защото рядко допускахме мъж между нас.
Затова убедено мога да твърдя, че човек се изгражда и израства единствено благодарение на семейната си среда. Никой учител или приятел не може да му повлияе, ако той има ясно и категорично изградени критерии от детинство. Да не мислите, че през 80-те години нямаше чалгаджии? Имаше и още как! Въпросът е с какво самочувствие ще им се противопоставиш. Просто на мен ми беше втълпявано /както и на моите приятели в техните семейства/, че ето тези точно неща са стойностни. Няма значение кои точно са били "тези неща". Те са останали за мен основополагащи.
Родителите ни общуваха много с нас /с мен конкретно и с моя кръг от познати/, напътстваха ни и им имахме доверие. В училище се възпламенявахме от марксистко-ленинските постулати /защото само така можехме да изкласим/, но вкъщи и на купони се вълнувахме и обсъждахме  съвсем различни неща.
Никой преподавател не ме е вдъхновил за нищо. Марксистко-ленинската гледна точка беше основополагаща както в биологията и химията, така и в теорията за сричката.
Училището дава знания, благодарение на които може да се добереш до висше образование в България. Но това училище не може да ти даде курс на мисълта. Това е отговорност единствено на родителите ти.
Семейството, семейството, семейството. Това е единственият и незаменим източник на знания и култура, които може да придобие съвременният млад човек.
Темата за отношението ни към "класическите приказки" е твърде показателна. Ако ти самият предпочиташ Франклин пред Далчев, не би трябвало да се учудваш, ако след време се цитират "бисерите" на собственото ти дете.
Знам, че мнозина ще подскочат и ще се обидят от тези мои твърдения /в момента съм на осем бири и си позволявам да бъда безкрайно откровена/, но литературата е сложна материя. Не е като математиката.

Кога, по дяволите, съм твърдяла, че двете неща трябва да се вършат едновременно. Литературата и музиката са различни по начин на възприемане изкуства и поне според мен е трудно да се вършат заедно. Мога да слушам музика (и то не всякаква), докато чертая, но докато чета, абсурд!
И аз съжалявам, че се включих в спора, но някак ме подразни категоричното мнение за младите хора днес (прозвуча ми точно като мой познат учител, който ги нарича "дебилчета" и "олигофренчета", май съм го цитирала тука). Винаги ли предишните поколения ще твърдят категорично, че от следващите нищо не става.

Прекалено ми е категорично това "само и единствено". Има толкова фактори, които влияят, включително и училището (учителите, приятелите). СЪжалявам, че си имала някаква кобила с капаци за учителка по литература. Аз пък точно покрай учителка по литература четох Далчев, защото по мое време той не се учеше, не се и споменаваше.
А прослушах класическа музика именно поради книгите - просто случайно ми попадна "Срещите на Илка Попова" от МАрин Бончев, стана ми интересен животът й и реших да видя дали операта (на която се надсмивахме, още повече, че ни караха да ходим на образователни концерти задължително) хапе. Ми оказа се, че не хапе. И колкото повече опознаваш този тип музика, толкова повече я харесвах (това с разбирането й винаги ме напушва на смях, музика не се разбира, тя се усеща).
Така че аз вкусовете си не съм ги изградила благодарение на родителите си, не че те са имали лош музикален вкус или не са чели (баща ми стоеше до среднощ да чете книги), но просто за тия работи не сме общували с тях (разликата във възрастта си оказва влияние).

http://www.youtube.com/watch?v=_j4wSdmG0Ew
A new serum eradicates the illness
An old man rises from his wheelchair
When suffering unknown attacks the painless
And common animals are becoming rare

As water spins in circles twice
Spiders, snakes and the little mice
Get twisted around and tumble down
When Nature calls we all shall drown

If the earth is dying of a growing thirst
Rain shall fall on dried out soil
And every kind of bud shall burst
A sough of relief to insects - turmoil

As water spins in circles twice
Spiders, snakes and the little mice
Get twisted around and tumble down
When Nature calls we all shall drown

Това е група,която ще участва тази година на феста в Каварна,лично аз много я харесвам,тази песен е повлияна от"Пинк Флойд",които пък е ненужно да коментирам-гиганти....дали текста е стойностен-за мен-ДА,дали музиката въздейства-на мен лично-ДА,дали мога да изпадна в моментна "депресия",слушайки я-вече-НЕ......
въобще не твърдя,че всички,посещаващи такъв тип мероприятия,са "четящи",нищо подобно,но пък да се отрече ,че измежду тях има "любопитни" хора,търсещи и намиращи в книгата,си е смешно,аз лично познавам няколко момчета,които са пионери на мисълта,освен ,че видиш ли четат,могат да мислят самостоятелно,създават идеи, анализират,пък дори и правят музика.....и биха сложили масовката,служеща си с клишета в джоба си,към масовката,слагам дори и себе си......

http://www.youtube.com/watch?v=OpvJNvp-Uqk&feature=related
музиката дори е ползвана за "някакъв " си филм
http://www.youtube.com/watch?v=mc-Bs8UJ-Go
това пък във връзка с операта......
съжалявам за спама,но ми беше приятно
п.п.любимата ми литература е детско-юношеската,един Ерих Кестнер с "Когато бях малко момче","подава"много деликатно и забавно виждането си за живота,при това четиво няма как  да изпадна в депресия,то обаче ме държи дете.....и по този повод-Честит празник на всички малки,големи и още по-големи момиченца и момченца
щастливка си ти ,през 80-те мнозинството родителите се стараеха децата им да са нахранени ,облечени и наспани,да са си научили  уроците и да  не са направили никакви бели,какво ти общуване,ние се виждахме на вечеря и си лягахме след нея .....
осем бири -ти си шампион

Аз го предпочитам Изобщо не можах да схвана къде е драмата. Творчеството на Далчев е мрачно и депресивно, как една млада и жизнерадостна душа да го усети и трябва ли изобщо? Бих се радвала един ден на децата ми да е трудна поезията му, ще го приема като комплимент един вид
Сега сериозно- като ученичка заспивах с книгите му, после се влюбих в Яворов...за мен нямаше по-красива любов от тяхната с Лора. Отне ми мноооого време, за да се науча да усещам нещо, без да е подправено с трагедия, тъга или самота. Не мисля, че по онова време съм била извисен тинейджър, по-скоро нещастен.

Аз може ли да се включа от позицията на миналогодишна абитуриентка?
Благодаря.
За матурата миналата година най-големият ми кошмар беше Далчев, но пък и се изказвам като математичка, за която литературата, в частта с училищните анализи, е безкрайно тегава и почти омразна. За което, естествено, спомага и начина на представяне на информацията. Последните 2 години, когато се учат произведенията за матура, преподавателката ми четеше от една книжка с анализи на някой-си-велик-литератор, следили сме я по редове, четеше си. За да ни е по-лесен живота, набавихме си книжката, завършихме прилично, наизустихме анализите и всичко беше прекрасно. Към настоящия момент нямам абсолютно никакъв спомен за ученото миналата година по същото време. Всъщност, не е съвсем така.
Спомням си, тъй като надълго и нашироко го обсъждахме вкъщи, общият поглед над творчеството на Смирненски. Имам го някъде записано даже, защото много ми хареса. Ставаше въпрос за това, че Смирненски пишел на доброто и злото, за потисканите роби, за бунта на масите, разрушението, Апокалипсиса и Сътворението на света след него. Имаше и още, но на това съм му фен. Не съм никакъв капацитет по темата, ама все и мисля, че Смирненски не е имал предвид Апокалипсиса и Сътворението, пишейки творбите си. Поправете ме, ако греша. 

Моята госпожа беше същата, разбирам те напълно, такъв учител не може да създаде интерес.

Адмирации за правописа и добрия изказ