И така, тази година сладките ни абитуриенти, дето ги разгледахме в цялата им прелест в друга тема тук, писаха на матурата по темата "Животът и книгите", разсъждавайки в интерпретативно съчинение или есе по стихотворението "Книгите" на Атанас Далчев.
Ето някои наистина мъдри изводи, до които са достигнали:
- Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.
- Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.
- Книгите са прозорец към света, но не са врата.
- Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин -както млади, така и стари.
- Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията - с писане и четене явно не става.
- Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.
- Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието.
От тук
Бисерите са си бисери. Обаче, мисля си аз, можем ли да се напрегнем и да си представим какво още може да се каже по темата в този смисъл.
Ето го и стихотворението:
Книгите
На К. Гълъбов
Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
1926 г.
Мисля, че личният ми фаворит е пожеланието за влизане в затвора, където да те оставят с книги, та да видиш какво е нещастие. Това е някакво брутално наказание според автора на бисера, но не е напълно лишено от основание, много зависи от книгите.
А зрелостникът, който все още вижда шанс Далчев да се вземе в ръце и да спре с четенето, което очевидно го депресира, а да си завъди семейство и деца, сигурно е някое отроче на ССФ. Много мъдро и нахъсано звучи. И този апел да спре да се оплаква, това си е СО класика.
Какво бихте казали вие по темата за четенето, депресията, секса, затвора, пристрастяването и психиатрията?
Ето някои наистина мъдри изводи, до които са достигнали:
- Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.
- Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.
- Книгите са прозорец към света, но не са врата.
- Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин -както млади, така и стари.
- Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията - с писане и четене явно не става.
- Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.
- Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието.
От тук
Бисерите са си бисери. Обаче, мисля си аз, можем ли да се напрегнем и да си представим какво още може да се каже по темата в този смисъл.
Ето го и стихотворението:
Книгите
На К. Гълъбов
Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
1926 г.
Мисля, че личният ми фаворит е пожеланието за влизане в затвора, където да те оставят с книги, та да видиш какво е нещастие. Това е някакво брутално наказание според автора на бисера, но не е напълно лишено от основание, много зависи от книгите.
А зрелостникът, който все още вижда шанс Далчев да се вземе в ръце и да спре с четенето, което очевидно го депресира, а да си завъди семейство и деца, сигурно е някое отроче на ССФ. Много мъдро и нахъсано звучи. И този апел да спре да се оплаква, това си е СО класика.
Какво бихте казали вие по темата за четенето, депресията, секса, затвора, пристрастяването и психиатрията?
Друг е въпросът дали някой, сътворил такива "бисери", би си направил теста без грешка... 
Но поне си натаманих някаква съществуваща думичка. А и в контекста ми се връзваше, след този "дияволист", викам си е нужен екзорсист 