За Далчев, книгите, депресията и още нещо...

Бих искала да си представя госпожата си от гимназията как разсъждава върху това стихотворение   Е, не мога, със сигурност не сме го учили, което много ме радва. Тъжни стихове обикновено ме разчувстват, остават в съзнанието ми, това не ме докосна по никакъв начин, освен че създаде в съзнанието ми образ за Далчев като чешит, книжен плъх, комплексар, задръстеняк. Съжалявам, но това е усещането ми. Дори римите не звучат като на добър автор, заслужаващ да се падне на матура. Отивам да прочета биографията му, може да си обясня някои мои размисли

Щом се е паднал на матурата, би трябвало да е в задължителната програма. Иначе не би било справедливо.

Е, как ще е по желание, като го дават на матура.
С риск да се окажа върло некомпетентна, славата му изгря  точно, защото беше забранен и апокрифен.  И Декамерон беше от забранените и го четяхме с голямо желание. А сега се учи.

Страхотна тема, страхотно стихотворение и още по-страхотни бисери! КЛОНКА, благодаря! 
Аз си харесвам Далчев, какво като е депресарско. Хайде сега да четем само за пролетни маргаритки и цветни дъги  Поглежда назад човека, вижда как си е изживял живота и изплаква.
Нито виждам комплексарщина, да не говорим за чешит (това в какъв смисъл хич не разбрах). Книжен плъх и задръстеняк пък за мен са си комплименти, аз такива хора харесвам 

Сега прочетох Трещи - да, точно за това го харесвахме навремето, беше толкова черен и мрачен и не се учеше, а пък ние слушахме дарк уейв и умирахме за стиховете му  Как готино ме върна назад, хехе 

Нали писахте, че е писано 1922 г стихотворението, кога успя да си изживее живота, че и равносметка да си направи  

Р.Р. 1926 г. е 

Нищо не съм писала, не знам кога е писано, не знам каква част от живота си е изживял, споделям как ми звучи стихотворението

Далчев е в задължителната програма. Тези, които са с хуманитарен профил (т.е. имат повече часове литература) изучават повече произведения (незадължителни) на задължителните автори. Далчев е представен с "Прозорец", "Къщата", "Болница", "Повест". Може да има и други или някое от тези да е за профилираната подготовка, но общо взето това са. "Книгите" не си спомням да го учихме, но тъй като точно този автор обсъждахме със заместничка може и да сме го пропуснали.
Някой по-нагоре пишеше за "вещен". Има се предвид, че поезията му е опредметена, свързана с вещите. Не идва от вещ като прилагателно име.

Ааа докато публикувам и се появиха още няколко отговора...
Ат. Далчев е известен с това (или поне в училище наблягат на това), че от съвсем млад е с доста негативно отношение към живота. Въпреки че има голямо семейство се чувства самотен, отхвърлен, изолиран от обществото. Абе емо направо...  

Тъй де, точно това усетих и аз, че му се плаче, че много е чел 

Е, това е една от основните критики на Далчев в неговото време - че творчеството му е една поза, философско преживяване на света през песимизма, което няма как да бъде обосновано с едно реално познание за света.
Обаче това не е непознато - има го и у Яворов, и у Смирненски.
Но да не задълбаваме.

Роден е 1904, стихотворението е написано 1926 - на 22 год.  Но и Пушкин и Байрон не са били много по-стари, когато са писали такива неща.  Децата на матура са почти тази възраст, но са си деца.

И виж как хубаво го съветват децата - да се вземе в ръце, да излезе от депресията, явно с четене и писане не става, да пробва секс, да си направи дечица.
Интересно, че не са му предложили дрога, очевидно им изглежда дрогиран достатъчно.

  Подкрепям 

Много сладки бисери, винаги ги е имало. А като дух на времето в тях - може би на младите им се струва безсмислено да разсъждават върху посланието, че трябва да живееш своя живот, а не живота на другите, защото за тях това отдавна е правило № 1. Те са американизирани, егоизмът, успехът, пробивността, популярността се котират най-много и затова са разсъждавали върху проблема на Далчев като признание "аз съм лузър". И съответно не им е присъщо да се сложат на неговото място, а по-скоро се дистанцират, даже ми се струва - с лека погнуса.
Иначе темата е страшно благодатна и лесна за есе, ако само "книгите" се заменят с "нета" или "фейсбук" си става напълно актуално и само тъпак не би могъл да напише поне 4 страници. Да не говорим колко днешни хеви-метъл текстове се припокриват с настроенията в него.
Но младите с бисерите са практични, както са практични текстовете на "Пайнер". За тях поставеният проблем е "тука има един лузър, той не се справя". Оттам си обяснявам и този техен поглед леко отвисоко - тях прекалено много ги е страх от това да са изолирани и неуспешни, и не искат да се идентифицират с него, не е модерно. В днешно време най-срамното нещо е да признаеш, че си самотен, по-срамно, отколкото да признаеш "имам трипер" 
Много забавно това с диаболиста, екзорсиста и вещника, представям си как подрастващото създание си представя Далчев - каталясал вампирясал таласъм, който се опитва да се домогне до свежото мозъче и да го изпие. И съответно реагират инстинктивно по древна рецепта с много чесън и заклинания - къш, Далчев, къш! и пу-пу, да не ме стига! 

Я, сега е моментът и аз, като зрелостника, дето беше писал, че не познава в днешния свят някой, който чете книги, но много би се радвал да се запознае с такъв, да кажа, че не виждам много дечица да слушат съвременен метъл, хеле пък да се задълбочават в текстовете/доколкото ги има/, но бих се радвала да се запозная с такива.

Освен това, излишно е да се сърдим на детето, което е обявило Далчев за "вещник", спестило му е "вещоман", което би било зла обида.

Хм, нямам спомен да е бил забранен - по-скоро забравен, отречен или подценен, не знам. В училище по принцип не се обръщаше особено внимание на символизма, малко повече се наблягаше на този период в часовете по СИП. Но там пък ни занимаваха главно с кръга "Мисъл".
Името Далчев срещнах за първи път в сп. "Родна реч". В течение на годините даже ми направи впечатление, че в кандидатстудентските творби, оценени за 6, които публикуваха на страниците му, задължително се споменаваше Далчев. Няма значение за кой автор се пише, Далчев винаги беше вметнат някак небрежно, но двусмислено и загатваше за богата литературна ерудиция на кандидата.   
Знам ли, може това да е бил кодът за шестица по онова време, ако се вярва на злите езици...