За Далчев, книгите, депресията и още нещо...

  • 19 670
  • 225
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 9 961
Далчев се изучава с няколко стихотворения и "Книгите" естествено е между тях, влиза в задължителната програма, затова се и пада. Навремето се учеше само в университета. Преди 24 години той ми се падна на писмения държавен изпит. book Точно това стихотворение предполага писане на есе, което да даде възможност да се изяват и тези, които не са учили, но умеят да се изразяват добре. Бисерите показват, че през годините нищо кой знае какво не се е променило, само дето лузърите са толкова  много, че са си сменили местата с мислещите. Tired Що се отнася до "дяволизма, екзорсизма" и т.н......обяснението е по - просто: спят си в час повечето ученици и после се излагат по този начин... Sick Но пък явно не е кой знае какво да се изложиш, щом все ще се намери някой да извади от сто кладенеца вода да им измие на*****те задници и даже да го докара до там, че да изглеждат  "сладки"... Shocked ooooh! Чалга поколение, какво да го правиш..... Sick

# 61
  • гр. Шумен
  • Мнения: 521
Поглежда назад човека, вижда как си е изживял живота и изплаква.
Нито виждам комплексарщина, да не говорим за чешит (това в какъв смисъл хич не разбрах). Книжен плъх и задръстеняк пък за мен са си комплименти, аз такива хора харесвам  Laughing

Нали писахте, че е писано 1922 г стихотворението, кога успя да си изживее живота, че и равносметка да си направи  newsm78

Р.Р. 1926 г. е  Peace
Писах, че го е писал на 22 години (през 1926г), но наистина, ако нищо не знаеш за него, ще речеш че е писано от автор на 60.
ДОбре бе, хора, на вас не ви ли се е случвало да изпаднете в моментна депресия, в някакво мрачно настроение. Е, поетите в такива моменти нижат стихове (Димчо Дебелянов например е бил невероятен бохем, но какви стихове е писал). И точно затова е идиотски казусът "какво иска да каже авторът" отнесен към поезията. За епичната поезия може би да, но за лириката е глупост превелика. ЛИриката е преди всичко плод на емоционално състояние, а не на размисъл.

# 62
  • Мнения: 12 722


В течение на годините даже ми направи впечатление, че в кандидатстудентските творби, оценени за 6, които публикуваха на страниците му, задължително се споменаваше Далчев. Няма значение за кой автор се пише, Далчев винаги беше вметнат някак небрежно, но двусмислено и загатваше за богата литературна ерудиция на кандидата.   Laughing
Знам ли, може това да е бил кодът за шестица по онова време, ако се вярва на злите езици...   Mr. Green

Колко беше лесно по мое време. Вмъкваш Партията, 10 конгрес и Тодор Живков.  А да посмее някой да не те оцени.

# 63
  • Мнения: 18 830
ДОбре бе, хора, на вас не ви ли се е случвало да изпаднете в моментна депресия, в някакво мрачно настроение. Е, поетите в такива моменти нижат стихове (Димчо Дебелянов например е бил невероятен бохем, но какви стихове е писал). И точно затова е идиотски казусът "какво иска да каже авторът" отнесен към поезията. За епичната поезия може би да, но за лириката е глупост превелика. ЛИриката е преди всичко плод на емоционално състояние, а не на размисъл.
[/quote]

Абсолютно, какво е искал да каже той, си знае само той. Въпросът е как всеки го интерпретира, аз лично вече казах- недейте много да четете книги, че аз четох, четох и ей на...животът си мина покрай мен. Не знаех на колко години е бил, когато го четох за пръв път, но не звучи като младеж в никакъв случай. Ако знаех годините му, щях да разсъждавам по един начин, ако не ги знаех- по съвсем друг. Млад човек може да напише нещо толкова тъжно и отчаяно в момент на голяма депресия, разочарование, обида от приятели, любовна мъка и т.н. От 60- годишен човек би звучало като равносметка. И в двата случая обаче не в полза на книгите  Mr. Green, ще ме прощавате инакомислещите.

# 64
  • Мнения: 10 547
Като заговорихте за липса на младежко звучене, депресирани  поети и пр., Дебелянов  в "Черна песен" звучи още "по-старо":


"Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша."

Писал го е през 1910-та, бил е на 23. Едва ли само възрастта е виновна за зрялото звучене на нечие творчество.

# 65
  • гр. Шумен
  • Мнения: 521
Трещерица, да ме прощаваш, ама ти през 60-те ли си била ученичка?!?!
Щото аз през 80-те такива глупости не съм писала Mr. Green
raja_nikol, ако търсиш послание без да се интересуваш от автора какъв е що е, то е - всичко прекалено вреди. Не само книгите.
Гледай фамозния "Черен лебед" (дето уж Натали Портман за няколко месеца била станала супербалерина). Не че има нещо общо с "Книгите", общото е в манията по нещо. В случая съвършенство в изкуството.
КАсита   bouquet
Това ми е любимото стихотворение на Дебелянов.
И като говорим за зряло звучене това:
"Тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата"
е писано от 13-годишно момиче.
ЗА талантливия (да не кажа гениалния) човек няма възраст!

# 66
  • Мнения: 18 830
Не ми звучи тъжно, напротив, умира, ама се ражда, денем гради, нощем руши....И по това стихотворение би имало бисери  Mr. Green

# 67
  • Мнения: 10 547
Не ми звучи тъжно, напротив, умира, ама се ражда, денем гради, нощем руши....И по това стихотворение би имало бисери  Mr. Green

Когато преди 15-тина години още се подвизавах в гимназията, именно това стихотворение на Дебелянов предизвикваше много симпатии. Някак се разбираше от тогавашните абитуриенти. Едва ли и сегашните ще са толкова неразбиращи. Като цяло лично на мен, тези стихове звучат по-скоро като бунт на преждевременно порасналата младежда душа, която, затруднена от това, търси мястото си.

Далчев имаше едно стихотворение /не мога да се сетя обаче кое/, в което сравняваше слънцето с червен домат- е, според една съученичка му се е ядяла салата....

# 68
  • Мнения: 2 070
Аз съм пристрастена към четенето.Ако, преди двадесетина години, имаше кой да ми отвори очите за тази пагубна страст, сега нямаше да съм нито депресирана, нито за психиатър

# 69
  • Мнения: 24 679
 Бисери, бисери, ама са си прави децата - човек трябва да си извади носа от книгите додето е време Laughing

# 70
  • Бургас
  • Мнения: 364
Далчев ми е един от любимите поети. Толкова силно въздействие, толкова реалистична картина... "Родина" насълзява очите, от "Болница" те побиват тръпки, а "Старите моми" събуждат необясним и натраплив страх. Разбирах го и когато бях на 18 (че и по-рано), и сега - когато съм на 26. А специално стихотвеорението от матурата сякаш за мен е писано. Не е нужно да си затворен вкъщи, без семейство и без социален живот, за да почувстваш това изначално чувство на отчужденост от света и така характерната за "четящите" личности меланхолия. В този смисъл предназначението на "Книгите" надраства първоначално приетата "таргет-група" на книжните "плъхове". 
А Дебелянов ми е любимец - "Черна песен" е брилянтно изпълнение, задъхваш се, когато го четеш. Но на мен ми е любимо "Сиротна песен".
Та това са моите бисери.  Laughing

# 71
  • Мнения: 576

Ооо, има, има. Да не говорим за Емо-движението.
Даже се правят компилацийки с депресарски метъл-химни.
Тези с бисерите може и да са невежи, но без да искат правят комплимент на Далчев - щом го възприемат като съвременник, макар и очевидно да го смятат за "психар". Но поне разсъждават по същество и логично (може би са по-добре с математиката  newsm78) - човекът има проблем, дай да го решим, какво има да философстваме  Grinning
Ами те и по-мъдрите са потвърдили, че "познанието носи тъга", следователно кой е луд "да се вкарва във филм".

Да не говорим колко днешни хеви-метъл текстове се припокриват с настроенията в него.
Я, сега е моментът и аз, като зрелостника, дето беше писал, че не познава в днешния свят някой, който чете книги, но много би се радвал да се запознае с такъв, да кажа, че не виждам много дечица да слушат съвременен метъл, хеле пък да се задълбочават в текстовете/доколкото ги има/, но бих се радвала да се запозная с такива. Mr. Green

Освен това, излишно е да се сърдим на детето, което е обявило Далчев за "вещник", спестило му е "вещоман", което би било зла обида. Grinning



Някой попита за "думатиту" на Далчев, ето го:

ЛЮБОВ
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927

# 72
  • Мнения: 8 999
Не бих разглеждала Далчев толкова еднозначно. Неговите "книги" не са нашите. Все пак това е само символ, а не конкретно обвинение към романите.
Любопитен би бил въпросът "Защо Далчев звучи по този начин, когато е на 22 г., и съвсем по различен начин, когато е на 50-60-70 г.?".  Световните литературни тенденции в периода между двете Световни войни имат своите логични корени и обяснение. Далчев не е нито самотник-единак, нито пък единствено по рода си поетическо явление, което да не се подчинява на нито една закономерност в историческото и културно развитие на Европа /а защо не и целия свят/. Той следва, макар и по свой уникален начин, шестващите философски течения.

# 73
  • Мнения: 18 830
"Любов" ми хареса, както и другите негови стихове, но точно "Книгите"...имам чувството, че не го е писал той  Embarassed

# 74
  • София
  • Мнения: 2 840
Но пък явно не е кой знае какво да се изложиш, щом все ще се намери някой да извади от сто кладенеца вода да им измие на*****те задници и даже да го докара до там, че да изглеждат  "сладки"... Shocked ooooh! Чалга поколение, какво да го правиш..... Sick
Далчев на държавен изпит? Решавам, че си ми колега. Само не разбрах какво пък толкова те възмути, че и на автоцензура чак премина?

Много насериозно тръгна темата. Пак децата са галфони, ние - супер умни, пък аз си мислех, че има хляб за други бисери, по-весело щеше да ми е. Критика мога да си чета и сама. Че и 5 години не само четох, ами и слушах всякакви литературни премъдрости. Даже и съм ги преподавала.
На мен бисерите са ми забавни. Изобщо не ги намирам за скандални, нито мисля децата за прости. Свежи са. Забавляват ме. Писнало ми е от умници.
И не е задължително да си чалга бой, за да напишеш нещо от тези неща, напротив. Ей това е супер попадение, бунтарско е, насмешливо, шамар в лицето на всякакви нравоучения, но трябва някой да го види, не да си клати крачката от камбанарийката на тапията за висше образование от хепи соца:
"Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея."
Толкова е иронично, саркастично даже. Смело, на фона на важността на този изпит. Харесвам такива хора, забавни са ми! Разсмиват ме. Не с простотия, а напротив.
А че фейсбук ще глътне и тая култова реплика, или вече я има но по друг повод, това е ясно. Но ние живеем тук-и-сега, стига сме мятали пръст...
Толкова неща могат да бъдат повод за радост.
Аз бих му писала добра оценка на тоя сладур. В живота не всичко е литература. Даже твърде малко. А доброто чувство за хумор, ето това даааа.... Crazy

Общи условия

Активация на акаунт