Германска нова медицина - 7 тема

Аз съм така, само че болката е в ляво.

 Уффф, нямаше да пиша, обаче вече не знам какво да правя. Може да ви се струва безобидно и превзето, но детето ми от година почти е с постоянно повтаряща се кашлица, задна хрема, от време на време го диагностицират като бронхит. Миналата седмица пи антибиотик за една изолирана Мораксела катаралис, която преди това морихме с капки, но не поддаде и от вчера пак кашля със задна хрема. Картината се повтаря. Вече не зная какво да мисля. Къде да търся конфликтът и изобщо как да му помогна?

От колко време си така и минава ли ти? Мен днес ме боли по-малко, нямам температура и определено се чувствам по-добре.

От днес съм така, нямам температура. Определено е от кърмата, след като малкият ме удостои с внимание бях по-добре за малко. Обикновено ми се получават такива проблеми след като хапна някаква боклучава мазна храна. Само с бебе се оправя проблема , обаче трябва да го оставяш да спи и да суче. Последният път бях два дни с 39+ и само голямото (надяваме се вече бивше) кърмаче оправи нещата, малкият беше на месец и не можа да се справи.

видеото може да се гледа тук:
http://www.screencast.com/t/3dkl8Hbau - 1 част
http://www.screencast.com/t/W8YiRdrXZO - 2 част
http://www.screencast.com/t/uB9zvPKk - 3 част



Сърдечните заболявания, заедно с рака, са сред най-разпространените заболявания в съвременния свят. Според плашещата статистика, сърдечните болести убиват половината от всички американци. Един от лекарите, интервюиран по време на програмата, казва следното:

„Представите ни за това как се случва инфарктът са се развили извънредно много през последното десетилетие, но ние все още не сме разгадали напълно мистерията на кардиоваскуларния риск.”
Д-р Питър Либи

Това изказване ни показва, че стандартните теории за сърдечно-съдовите заболявания и в частност за инфаркта, се основават само на идеи, на предположения. А обществото вярва, че тези официални обяснения се базират на една добра наука. Добра наука означава, че установените теории са били научно доказани и са възпроизводими при всеки един пациент.

Някои от стандартните теории, които чуваме са: Холестеролните плаки по стените на коронарната артерия пречат на кръвта и на кислорода да достигнат до сърдечния мускул и причиняват инфаркт. Но това не винаги е така.

„От 1948 година повече от 12 доклада за аутопсии на инфарктни сърца не са успели да потвърдят теорията за запушване на коронарната артерия като причина за инфаркт на миокарда. Това означава, че жертвите на фатален инфаркт не са имали никакво доказателство за коронарно запушване.”
(World Research Foundation)

Следва т.нар. теория за рисковите фактори, според която определени фактори увеличават риска от сърдечна атака. Рисковите фактори са: пушене, липса на физически упражнения, богата на мазнини диета, затлъстяване, висок холестерол, високо кръвно налягане, фамилна обремененост и т.н. Но има и подобни твърдения:

„Миенето на зъби „предотвратява” сърдечни заболявания”

Хора, които не си мият зъбите по два пъти на ден се излагат на риск от сърдечно-съдово заболяване, смятат изследователите.
(цитат от списание)

Теорията за рисковите фактори се проваля и по отношение на противоречията, защото хора, които не пушат, които не правят редовно физически упражнения, които са пълни, мият си зъбите по два пъти на ден, пак получават инфаркт. Освен това има хора с висок холестерол, които никога не получават инфаркт. Същото се отнася и за високото кръвно налягане и за фамилната обремененост.

Една от причините, а аз бих казала причината, поради която традиционната медицина не успява да обясни тези противоречия е, че основните медицински изследвания обръщат внимание само на самия орган и на статистиките. Наблюденията, които не отговарят на нормата и са извън приетите параметри, се интерпретират като причина за болестта. Затова, що се отнася до теорията за сърдечно-съдовите заболявания, наблюдението за наличие на холестеролни плаки в коронарната артерия е вярно, това е факт. Но да се заключи, че тези плаки причиняват сърдечно заболяване, това е чиста интерпретация. А точно това научните теории превръщат в разказ и в академична белетристика.

През 1979 година д-р Рике Герд Хамер започва да изследва причината за болестите, като поглежда отвъд органа. Изхождайки от презумпцията, че всички процеси в тялото се контролират от мозъка, той анализира хиляди снимки от скенер на пациенти с различни видове заболявания – различни видове рак, мускулни смущения, кожни проблеми, диабет, артрити и др. И прави потресаващо откритие...

Сравнявайки мозъчните скенери на своите пациенти с техните медицински оценки, той открива, че всяко заболяване има своя област в мозъка, откъдето то се контролира. По отношение на сърдечните заболявания той открива, че всеки пациент, прекарал инфаркт показва (без изключение) много различни промени в дясната страна на мозъка в т.нар. мозъчен кортекс. Точните промени, например кръговите конфигурации, се определят от силата на инфаркта, който се е случил.

Заедно с мозъка д-р Хамер взима под внимание и психиката – нашите емоции като цяло. Изследвайки личните истории на своите пациенти, той бързо разбира, че всички те, без изключение, са преживели това, което ние в Германската нова медицина наричаме „конфликтен шок”. Например, загуба на любимо същество, неочаквана раздяла, загуба на работа и т.н. Чрез систематично сравняване на медицинските оценки на пациентите с мозъчния скенер и конфликтния шок, който те са преживели, д-р Хамер разбира, че психиката, мозъкът и свързаният орган са три компонента от една биологична единица, които винаги работят в синхрон. Ето как той формулира откритията си:

„Диференциацията между психика, мозък и тяло е чисто академична. Всъщност, те са едно”.

Психиката е нивото, на което се преживява конфликтът. Мозъкът регистрира шока. Той е медиаторът между психиката и тялото и изпраща съобщение образно казано, към съответния орган. Това инициира програмиран процес на клетъчна пролиферация или клетъчна загуба. И д-р Хамер открива, че тази пролиферация или загуба не са малформации, а предварително програмирани (заложени) отговори, които имат за цел да улеснят разрешаването на конфликта.

Например, ако човек изживява смъртна уплаха, клетките на белодробните алвеоли ще започнат незабавно да се размножават, за да осигурят на организма повече кислород. И ако този конфликт е силен и/или продължава дълго време, продължителната клетъчна пролиферация ще формира белодробен тумор или рак, който традиционната медицина приема като злокачествено заболяване. Но д-р Хамер обръща тази парадигма с главата надолу като показва, че „болестите” всъщност са изпълнени със смисъл специални биологични програми, създадени да подпомагат организма по време на неочакван дистрес.

Базирайки се на ембриологията, изследванията на д-р Хамер показват, че мозъкът и всяка клетка от човешкото тяло са кодирани с програми за оцеляване. Затова и той нарича своите открития биологични закони. Петте биологични закона на ГНМ обясняват причината и същността на заболяванията, базирайки се не на теории, а на биологични принципи, валидни за всички живи същества.


ИНФАРКТИТЕ

Сърцето като орган се състои от четири отделения, разделени с преграда, септум и имаме лява и дясна част. За да разберем защо сърцето има две половини, трябва да разберем и да научим как се е образувало то по време на еволюцията. По време на водния период, сърцето се е състояло от две тръбички. Едната е носела кислород към органите, а другата го е извеждала обратно към хрилете. Сърцето на рибите все още работи по този начин. След като животът се е придвижил към сушата, са се развили и белите дробове. Така кислородът се е извличал от въздуха, а не от водата. Тогава се е случило нещо значимо – сърдечните тубули са се усукали на 90 градуса. Затова дясното предсърдие и дясната камера в човешкото сърце са отляво, а лявото предсърдие и лявата камера – отдясно.

Миокардът е мускулът, който помпа кръв до всяка клетка и до всеки орган в човешкото тяло. Сърдечният мускул се състои от 10% гладка мускулатура и 90% набраздена мускулатура. Гладката мускулатура е по-старата тъкан и произлиза от ендодермата – най-старият зародишен слой и се контролира от най-старата част на мозъка – мозъчния ствол, в този случай от средния мозък. Набраздената мускулатура е по-младата тъкан. Тя произлиза от новата мезодерма и има два контролни центъра. Самата тъкан се управлява от медулата, а помпането – от моторния кортекс.

Коронарните артерии и коронарните вени са кръвоносни съдове по стената на сърцето. Те се състоят от гладка мускулатура. Вътрешното покритие на коронарните съдове – интимата – се състои от слой плоски епителни клетки. Те произлизат от най-младия зародишен слой – ектодермата, и се контролират от най-младата част на мозъка – мозъчния кортекс. Коронарните артерии се управляват от дясната част на кортекса, точно над дясното ухо, а коронарните вени се управляват от лявата част на кортекса, точно над лявото ухо.

Като обобщение можем да кажем, че миокардът и коронарните съдове
-   са се образували по различно време в курса на еволюцията,
-   произлизат от различни ембрионални зародишни слоеве,
-   се контролират от различни части на мозъка,
-   свързани са с различен вид инфаркт,
-   свързани са с различни биологични конфликти.


ИНФАРКТ НА КОРОНАРНИТЕ АРТЕРИИ

Вътрешното покритие на коронарните артерии се контролира от дясната страна на мозъчния кортекс, точно над дясното ухо. Коронарните артерии помпат кръв КЪМ сърцето.

Конфликтът, свързан с коронарните артерии е загуба на територия. Биологичната концепция за територия се отнася за мястото и за заобикалящата среда в която живеем – домът, който притежаваме, професионалната сфера, в която работим. Можем да преживеем такава загуба, когато загубим дома си, поради развод например или поради неочаквано преместване, конфискация на имущество, пожар, наводнение – всичко, което заплашва сигурността на мястото, където живеем. Загубата на професионално ниво може да бъде изгубване на бизнеса, на работното място, поради уволнение, съкращаване, нежелано пенсиониране, разболяване и т.н. Но членовете от нашето обкръжение – брачен партньор, бизнес партньор, деца, родители, домашни любимци, приятели, колеги, клиенти – също спадат към територията ни. Можем да преживеем загуба на територия, когато загубим член от стадото при смърт например или при раздяла, или поради неразбирателство, или поради спор. Компонентите на владението ни също спадат към територията. Всичко, което има лична стойност – кола, компютър, имигрантски статус, шофьорска книжка, ... – всичко, което считаме за част от царството ни.

Когато преживеем такъв конфликт на загуба на територия, биологичната програма се задейства незабавно. Ето какво се случва: в момента, в който преживяваме конфликта, той въздейства на частта в мозъка, която контролира коронарните артерии и в този момент интимата започва да улцерира, причинявайки загуба на тъкан. Биологичната цел на това е да се разшири артерията, за да може повече кръв за минута да се изпомпа към сърцето и индивидът да има повече енергия да си върне територията или да установи нова. Така се подпомага решението на конфликта.

Улцерацията на артериалните стени причинява ангина пекторис – пронизваща болка в сърцето. Обикновено тази болка ирадира към рамото, към врата, към гърба, надолу по ръката. Силата на болката е пропорционална на силата на конфликта, т.е. колко силно ние сме усетили и преживели шока. Трябва да имаме предвид, че ангина пекторис е симтом на активната фаза на конфликта.

С решаването на конфликта спира и процесът на улцерация. По време на лечебната фаза стените на артериите започват да се възстановяват. И тук има една много специфична субстанция, която участва във въстановяването на стените на кръвоносните съдове и тя е холестерол. Холестеролът се образува предимно в черния дроб. Всъщност 80% от холестерола се образува в тялото ни и само 20% идва от храната. Черният дроб използва мазнините от храната ни, по-специално непреработените, за да образува холестерол. Той синтезира толкова холестерол, колкото е нужен за възстановяването на стените на кръвоносните съдове.

Така нареченият LDL холестерол, определян от медицината като лош холестерол, е особено необходим. Той е много лепкав и затова е идеален за възстановяването на стените на кръвоносните съдове. Ето защо е нормално по време на лечебната фаза нивото на холестерола да се повиши. Високите нива никога не бива да са повод за тревога!!! Това обяснява и д-р Рон Роуздейл в своята книга „Митовете за холестерола” (The Cholesterol Myths, Dr. Ron Rosedale, MD):

„Холестеролът е важен за кардиоваскуларното здраве. Той е необходима съставка при всички видове клетъчно възстановяване.”

Това означава, че нивото на холестерола може да се повиши при всякакъв вид лечение, при всеки един лечебен процес. Както казва д-р Хамер: „Да се прави връзка между високия холестерол и инфаркта е фундаментална грешка на научната мисъл.”

„Медицината създава впечатлението, че черният дроб образува холестерол с главната цел да предизвика инфаркт. Еволюцията не работи по този начин. Природата не работи по този начин ... концепцията, че химикалите в нашето тяло ни разболяват, е абсурдна.”
Д-р Рос Роуздейл

Както казахме, по време на лечебната фаза се повишава нивото на холестерола. Но ако тази лечебна фаза бива прекъсвана от конфликтни рецидиви, то повтарящото се и продължаващо възстановяване на стените на кръвоносните съдове причинява холестеролни депа, което се нарича атеросклероза. Но плаките сами по себе си НЕ са причина за инфаркт. В случай на спешна ситуация, когато кръвоносните съдове се запушат, съществува колатерално кръвообращение, чрез което сърцето се снабдява с кръв. Това е потвърдено от медицинската наука.

„Проучване на Rentrope et al от април 1988 година, издание на Американското списание по кардиология, е получило резултати, напълно противоположни на теорията за запушване на коронарната артерия. В съпровождащата уводна статия, д-р Стивън Епстийн от National Heart, Lung, and Blood Institute, обобщава „изключително важните наблюдения” на Rentrope и колеги. Те са открили, че в напреднало състояние на стестение на коронарните артерии, снабдяването на сърцето с кръв е изцяло подсигурено чрез колатерали, които се образуват по естествен начин в резултат на запушването. Интересно, но те са наблюдавали, че колкото по-стеснени са коронарите, толкова по-малка опасност от инфаркт има.”
World Research Foundation

Фактът, че колатералното кръвообращение подсигурява снабдяването на сърцето с кръв в случаи на стесняване на коронарните артерии, поставя под въпрос и необходимостта от операции за байпас.  

Да заобиколим тази операция?

Дали си струва сърдечната операция? Лекари питат дали байпасът и ангиопластиката наистина удължават живота на пациентите.

Резултатите от клиничните изпитвания са ясни: С изключение на минимална част пациенти с тежко заболяване, операциите за байпас не удължават живота, нито предотвратяват бъдещи инфаркти. Същото се отнася и за ангиопластиката, при която стеснените съдове се разширяват и после обикновено се поддържат отворени чрез метални тръбички, наречени стент. „Хората често вярват, че тези процедури оправят проблема, така както водопроводчикът оправя водопроводната инсталация с ново парче тръба”, обяснява д-р Л. Дейвид Хилис, професор по кардиология в University of Texas Southwestern Medical School. „Но това не оправя фундаментално проблема.”
BusinessWek online, 18 юли 2006 г.
Ако не са холестеролните плаки, ако не е запушването на артериите, то кое предизвиква инфаркт?

Д-р Хамер открива, че инфарктът започва в мозъка. Ето какво казва той:

„По отношение на инфарктите ние не успяхме да разберем значимата роля на мозъка, така както пренебрегнахме важната роля на мозъка при рака.”

Сега ще разгледаме мозъчното ниво и какво се случва там, докато тече лечението на коронарните артерии с помощта на холестерола.

Лечение винаги се осъществява в течна среда. По време на първата част от лечебната фаза започва да се събира серозна течност около участъка, който е в процес на лечение. В мозъка се образува оток или едем, който представлява една водна торбичка, предпазваща засегнатата област по време на лечението. На скенер това се вижда като тъмно петно. Размерът на мозъчния оток се определя от силата на въздействие от шока в мозъка, когато се случва ДХС. Така че, по време на първата част от лечебната фаза в мозъчната област, контролираща коронарните артерии, се образува едем.

По средата на лечебната фаза се случва нещо значимо. Целият организъм изведнъж се изважда от ваготоничното състояние и се връща обратно към конфликтно-активното състояние на стрес, характеризиращо се с нервност, безсъние, студена пот и всички други симптоми, типични за активната фаза. Каква е целта на това? По средата на лечебната фаза мозъчният едем достига максималния си размер и точно в този момент симпатикотоничният стрес притиска едема и освобождава налягането в него. Това ние наричаме епи-криза. Състояния като астматичен пристъп, епилептичен припадък, инсулт и инфаркт се случват именно по време на епи-кризата.

В мозъчния център, контролиращ артериите има още един център, отговарящ за бавния сърдечен ритъм – център за брадикардия. По време на епи-кризата, когато мозъчният оток се изстисква чрез симпатикотоничния натиск, се засяга и центърът за бавен сърдечен ритъм. Затова типичният симптом при инфаркт, засягащ коронарните артерии, е брадикардична аритмия. По същото време има и ангина пекторис, защото епи-кризата реактивира симптомите на активната фаза. Заедно с бавния сърдечен ритъм и острата болка има и спазми, тъй като артериите имат мускулна тъкан. Но тези спазми нямат връзка с миокарда, защото той се контролира от друг мозъчен център. Типични за инфаркта са студената пот и гаденето – характерни симптоми и за всяка епи-криза.

При интензивен инфаркт или епи-криза човек може да припадне. За това също си има причина. Припадъкът, наречен още абсанс, поставя индивида в състояние на безсъзнание, за да може епи-кризата, която е най-важната част от биологичната програма, да не бъде прекъсвана. Ето какво казва д-р Хамер за припадъка:

„На загубата на съзнание по време на епилептоидната криза се гледаше доста сериозно. При 3-4 сърдечни удара на минута и дори при много слабо дишане, човек може да остане жив за дълго време, докато приключи продължителният абсанс и мозъчното забавяне на предсърдната аритмия.”

След епи-кризата или в случая след инфаркта, организмът навлиза във втората част от лечебната фаза. Тя се нарича още фаза на скарификация, защото се образуват белези в зоните на лечение, така както се случва при лечението на всяка една рана. Този процес се случва и в мозъка. Започва струпване на глиални клетки, които подпомагат възстановяването на функцията на нервните клетки, засегнати от конфликтния шок.

На тази снимка се вижда струпването на глия около центъра за коронарните артерии, оцветено в бяло. Традиционната медицина определя това състояние като мозъчен тумор – глиобластом. Но д-р Хамер показа още в началото на 1980-те, че т.нар. мозъчни тумори не са рак, а естествен лечебен процес, който се случва в мозъка успоредно с лечението на съответния орган.

Тази снимка от скенер е на бивш пациент на д-р Хамер, възрастен фермер от Германия, който преживял инфаркт след като неговият син катастрофирал тежко с мотор. Първоначално му било съобщено, че синът му може да не преживее операцията или да остане тежко увреден. Тъй като синът бил единственият наследник на фермата, бащата преживял силен конфликт загуба на територия, както се вижда и на скенера. Ден след катастрофата бащата имал ангина пекторис. Но 6 месеца по-късно, противно на всички прогнози на лекарите, синът бил изписан от болницата и след месец вече работел във фермата. Тъй като конфликтът на бащата бил решен, четири седмици по-късно той преживял инфаркт. Тази снимка на мозъка е правена няколко седмици след инфаркта и ясно се вижда, че мозъчният център е в процес на лечение.

С Германската нова медицина инфарктът вече не е мистерия!

С ГНМ ние знаем защо имаме симптоми, защо ги имаме сега, дали те принадлежат на активната фаза или са индикация за лечение и конфликтът вече е решен.

„Ако пациентът успее да се абстрахира от всички факти, той вече няма да се страхува от симптомите си. Ще може напълно да ги приеме като лечебни симптоми, които до сега предизвикваха страх и паника. В огромен брой от случаите целият епизод ще премине без каквито и да е сериозни последствия.”
д-р Хамер

Т.е. инфарктът би бил облекчение, а не повод за тревога.


ИНФАРКТ НА КОРОНАРНИТЕ ВЕНИ

Сега ще преминем към лявата страна на кортекса, където се намира контролният център на коронарните вени (точно над лявото ухо) и ще разгледаме инфарктът, свързан с тях. Нека имаме предвид, че коронарните вени носят кръв към белите дробове.

Конфликтът, свързан с коронарните вени е сексуален конфликт – „не съм в състояние да се чифтосвам“. При хората такова е сексуалното отхвърляне, сексуалната неудовлетвореност, да се чувстваш сексуално нежелан. Такъв конфликт може да бъде преживян при всяка шокова ситуация, свързана със сексуалността – сексуален тормоз, изнасилване, нежелани сексуални практики, порно, изневяра и т.н.

По време на активната фаза има улцерация на стените на коронарните вени, предизвиквайки ангина пекторис. Д-р Хамер казва, че болката при коронарните вени е по-слаба, в сравнение с тази при артериите, но все пак зависи от силата на конфликта. По време на лечебната фаза тази тъканна загуба започва да се възстановява с помощта на холестерола.

Какво се случва по време на инфаркта? Така както бавният сърдечен ритъм се контролира от центъра на коронарните артерии, центърът на коронарните вени контролира бързия сърдечен ритъм. По време на епи-кризата, когато се притиска едемът, се засяга и сърдечният ритъм. Наблюдава се тахикардия – ускорен сърдечен ритъм. Отново има реактивация на ангиналната болка и спазми, дължащи се на мускулните контракции на стените на коронарните вени.

Типичният симптом при този инфаркт е затрудненото дишане. Защо? Коронарните вени носят кръв към белите дробове. По време на епи-кризата, поради контракциите в мускулите на вените, лечебните останки могат да се отделят от стените на вените, да се включат в белодробната циркулация и да запушат белодробните артерии, причинявайки белодробна емболия.

Всъщност, белодробната емболия е инфаркт, свързан с коронарните вени.

Емболията може да бъде причинена и от тромби, запушващи белодробните артерии. Това се случва, когато човек е бил неподвижен за дълго време след катастрофа, след операция, след дълъг болничен престой и т.н. Точната причина за емболията може лесно да се открие чрез скенер на мозъка. Ако тя се дължи на епи-криза и причината е сексуален конфликт, ще се види петно в областта, която контролира коронарните вени, като в същото време пациентът ще има ангина пекторис и спазми в гръдния кош. Ако емболията се дължи на тромб, няма да се види нищо на мозъчния скенер, защото това е чисто механично запушване и не е част от биологична програма.

Какво е открил д-р Хамер? Преди всичко епи-кризата – инфаркт или белодробна емболия – обикновено се случва от 2 до 6 седмици след решението на конфликта. Спомнете си немския фермер, който получил инфаркт 4 седмици след решението на проблема със сина му. Продължителността на активната фаза определя размера на мозъчния оток и силата на инфаркта. Колкото по-голям е едемът, толкова по-силен е симпатикотоничният натиск, толкова по-силно е налягането в мозъка и инфарктът може да бъде фатален. Д-р Хамер открива, че ако конфликтната активност е била интензивна и е продължила повече от 9 месеца, то инфарктът е фатален. Ако конфликтът продължава от 4 до 6 месеца, инфарктът ще бъде умерен, а ако е по-малко от 4 месеца – лек. При конфликт по-кратък от месец, инфарктът няма да бъде усетен изобщо.


ПРЕВЕНЦИЯ

Програмите на коронарните артерии и вени са едни от малкото, при които има болка по време на активната фаза. В този случай ангинална болка. Това е хубаво нещо, защото ако сме конфликтно активни (не можем да спим, нямаме апетит, мислим непрекъснато за проблема, имаме студени ръце и т.н.) и в същото време имаме ангина пекторис, това означава, че сме в активната фаза на една от двете биологични програми. Имаме или конфликт загуба на територия, или сексуален конфликт. И тъй като епи-кризата или силата на инфаркта се определят от продължителността на активната фаза, то колкото по-бързо успеем да решим конфликта, толкова по-лек би бил инфарктът.

Как да решим конфликта? Няма готов отговор на този въпрос, защото всеки случай е различен и всички обстоятелства са строго индивидуални. Трябва да седнем, да огледаме добре ситуацията и да намерим най-доброто решение.

Ако не можем да решим конфликта навреме, е добре да намерим частично решение. В ГНМ наричаме това омаловажаване на конфликта:
-   можем да говорим за конфликта с приятел или терапевт,
-   можем да се опитаме да се разсеем с други неща, които да изчистят ума ни,
-   да погледнем на проблема от различен ъгъл,
-   да променим отношението си към ситуацията,
-   да погледнем на нещата от по-далече,
-   да се опитаме да резберем хората, които са замесени,
-   да простим ...

Това е истинската превенция!

Не можем да предотвратим един конфликт да се случи, но от нас зависи как ще погледнем на ситуацията.

Омаловажаването на конфликта на емоционално ниво има страхотен ефект, защото психиката, мозъкът и органът работят заедно, винаги са в синхрон. На ниво орган омаловажаването се отразява като забавяне на улцерацията. Мозъчният оток, който се образува по време на първата част от лечебната фаза, също ще бъде по-малък и съответно епи-кризата или инфарктът – незначителни.

В Германската нова медицина се концентрираме изцяло на емоционално ниво, защото болестта започва в психиката и там трябва да започне и лечението.

Ако конфликтът е бил активен в продължение на 9 или повече месеца, инфарктът ще бъде фатален. Д-р Хамер горещо препоръчва в този случай лицето да не решава конфликта си.

Здравословната диета и здравословният начин на живот са изключително важни, за да се поддържа организмът достатъчно силен и в добра форма. Но трябва да се има предвид, че те нямат никакво отношение към инфаркта, защото той започва в психиката в резултат на конфликтен шок и се осъществява в мозъка по време на лечебната фаза. Този процес не може да бъде повлиян от диета или нещо друго. Трябва да се съсредоточим върху емоционалното ниво и да разберем, че тези биологични програми имат своя смисъл, че ни помагат да се справим с възникналата ситуация.

Въз основа работата на д-р Хамер ние знаем, че инфарктът няма и генетична обусловеност.

Да обвиняваме храната, околната среда, прародителите си, това не води до никъде. Трябва да започнем да изпитваме себе си, да погледнем вътре в себе си и да се изправим лице в лице с конфликтите, които преживяваме. Защото болестите започват в психиката. В психиката започва лечението. Превенцията винаги е вътре в самите нас.


ИНФАРКТ НА МИОКАРДА (сърдечен мускул)

Миокардът има два контролни центъра. Мускулът като тъкан, се контролира от медулата – ляв и десен мозъчен център за лявата и дясна част на сърдечния мускул. Изпомпващата мощ на мускула, самото движение на сърцето, се контролира от моторния кортекс – също с два центъра за двете половини на сърцето.

Конфликтът, свързан с миокарда е да бъдеш напълно смазан (съкрушен, объркан, изумен, втрещен,  поразен). Всякакво претоварване с отрицателен стрес, свързано с работа, семейство, пари и т.н.

По време на активната фаза на конфликта започва некроза и частична парализа на сърдечния мускул. Некрозата се контролира от медулата, а парализата от моторния кортекс. Поради намаляващата тъкан на сърдечния мускул и частичната парализа, се изпомпва по-малко кръв към органите и се наблюдава слабост и задъхване, особено при физическо натоварване.

Трябва да запомним тези неща, защото те са част от превенцията!

След решението на конфликта целият организъм навлиза в лечебна фаза. Сърдечният мускул започва да се възстановява. Осъществява се клетъчна аугментация и в края на лечението мускулът ще бъде по-здрав и силен от преди. Това е и целта на биологичната програма. През първата част от лечебната фаза се образува оток в мозъка, видим като тъмно петно на скенера. По време на епилептоидната криза се случва инфарктът на миокарда. Тъй като е включен моторният кортекс, се наблюдават спазми на сърдечния мускул. В зависимост от интензитета на епи-кризата, който зависи от интензитета на активната фаза, този симптом може да варира от леко треперене до много силни мускулни конвулсии. По същото време има тахикардия – ускорен сърдечен ритъм, студена пот и гадене.

Инфарктът на миокарда няма никаква връзка с високото кръвно налягане или с холестерола, защото миокардът се контролира от медулата и моторния кортекс, докато холестеролът има отношение към коронарните артерии и вени и се покачва само, когато тези съдове имат нужда от лечение.

„Почти половината пациенти, приемани в болница поради инфаркт, имат нормални нива на холестерола.”
(Atherosclerosis 149, 2000)

Този цитат всъщност показва, че тези пациенти са имали именно инфаркт на миокарда.


ИНФАРКТ НА МИОКАРДА И КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Сърдечният мускул е основно система под налягане, проектирана да изпомпва кръв към двете циркулационни системи на тялото. Десният миокард помпа кръв към белодробната циркулация, т.е. към белите дробове. Левият миокард помпа кръв към останалите системи в тялото. Тъй като разстоянието на кръвния поток до дробовете е доста по-късо, в сравнение с това на останалите системи, налягането в този поток е по-малко. С други думи, белодробната циркулация е система с ниско налягане, а циркулацията на останалите системи е с високо налягане. Това е важно, за да може да се разберат симтомите на двата инфаркта.

Ако инфарктът е на десния миокард, системата с ниско налягане за момент е в дефицит, при което временно доминира системата с високо налягане, в резултат на което се повишава кръвното налягане. Т.е. при инфаркт на десния миокард рязко скача кръвното налягане. Кръвното налягане се повишава и по време на активната фаза, поради частичната парализа на мускула, както и по време на първата част от лечебната фаза. Но то никога не е толкова високо, колкото е по време на епи-кризата или инфаркта.

Да, вярно е, че инфарктът е предшестван от високо кръвно налягане, но то не е причината за този инфаркт. Високото кръвно налягане е придружаващ симптом, дължащ се на временната недостатъчност на системата с ниско налягане.

Поради високото кръвно налягане се наблюдава задъхване – недостиг на въздух, и тахикардия – сякаш сърцето ще изскочи от гърдите. Тъй като десният миокард функционално е свързан с лявата част на диафрагмата, затова се засяга и дишането.

Обикновено епи-кризата се случва по време на покой и често пъти през нощта. Тя може да бъде едно единствено събитие или да се състои от малки последователности. Ако е включен миокардът, ще има кратки епизоди на сетивност, задъхване, борба за въздух, епизоди на задушаване, като това се нарича сънна апнея.

Изследванията на д-р Хамер показват, че сънната апнея всъщност е малък, мини инфаркт на миокарда. Т.е. сънната апнея е свързана с конфликта „да бъдеш напълно смазан”. Това е един непрекъсващ и продължаващ конфликт, който не е решен. През деня се усеща смазването, а през нощта – апнеята. На следващия ден същото започва отново.

Ако инфарктът е на левия миокард, ситуацията е общо взето обратната. Системата с високо налягане е в дефицит и превес има системата с ниско налягане, която предизвиква рязко падане на кръвното. Наблюдава се също и тахикардия, в резултат от усилията на сърдечния мускул да помпа кръв.

Цялата тази информация ни дава възможност да определим какъв тип инфаркт се случва въз основа на симптомите и какъв тип конфликт е имало – териториален, сексуален или „да бъдеш напълно смазан”. Това е най-добрата превенция!


Когато разберем, че инфарктът всъщност е „мозъчно събитие” така да се каже, че силата му се определя от размера на мозъчния оток, то ще се съсредоточим именно върху мозъка.

.............................

Ако някой около вас преживява инфаркт, първо се обадете на Бърза помощ!!!

Една от спешните мерки, които биха помогнали в подобни случаи, е да се охлади главата. Поставете торбичка с лед на главата. При охлаждането едемът става по-малък, следователно и налягането е по-малко и инфарктът е по-малко сериозен.

Искам да споделя с вас едно писмо, което получих на имейла:

14 август 2009 година
  
Здравейте Каролин, искам да споделя с Вас едно мое преживяване. Можете да го използвате както намерите за добре, но предпочитам името ми да не бъде споменавано. Дори не съм казал/а на собственото си семейство чий живот спасих.
 
Преди около година и половина посетих 87-годишната си майка. Говорехме си за отминалите години и разговорът се обърна към това, че тя винаги бе готова да се бори и да защитава своята цялост, себе си. Каза ми: „Това е глупаво! Не трябва да бъде повече така.”
 
След това започна да се оплаква, че лявата ръка я боли и че болката се разпростира към челюста и гръдния кош. Инфаркт! Попитах я дали усеща някаква болка в главата. Тя потвърди – вдясно над ухото. Изтичах до фризера, сграбчих един пакет замразена риба и го задържах на мястото на болката – над дясното ухо. Тя изпадна в шок. Исках да се обадя на Бърза помощ, но тя отказа да отиде в болница. Каза, че иска да умре вкъщи. Помислих си: Дано Хамер не греши!
 
След около 3-4 минути тя се поизправи и каза, че се чувства по-добре. Продължих да държа леда до главата ѝ още 15 минути. След това сякаш нищо не се беше случило. Всъщност, тя каза че се чувства много по-добре, отколкото преди инфаркта.
 
Направих ѝ чаша черно кафе и го изстудих с кубчета лед. В крайна сметка аз изпаднах в шок. Мислех си какво можеше да се обърка; собствената ми майка можеше да умре. Какво щеше да стане, ако д-р Хамер грешеше?
 
Измина година и половина оттогава и тя не е имала други сърдечни проблеми.
 
Сертифициран/а съм за CPR (Cardiopulmonary resuscitation - спешна сърдечно-белодробна реанимация), но няма CPR или дефибрилатори, които да я спасят от отока в мозъка. Когато говорих с инструктора по CPR, той каза, че CPR спасява 1 от всеки 10 жертви на сърдечен инфаркт.

Може би CPR всъщност не спасява никой? Може би мозъчният оток спада по някакъв начин в тези случаи?
 
Вашият уебсайт спаси живота на майка ми. Благодаря Ви!

превод: nenaatoa

nenaatoa , БЛАГОДАРЯ!!!       


Съпругът ми от преди седмица е с коремни болки, търпими. Казва, че изпражненията му са редки, изпълнени с нещо като слуз, на 3 пъти имало кръв. Две нощи се поти и не може да спи. Има апетит.
    Поговорихме си снощи сериозно и се оказа, че едва наскоро наистина му поолекнало след онези разправии с една от работодателките му, когато изпусна обещан му голям обект! Не искал да ме притеснява повече и си таил обидата и притесненията!
    Каквото и да му е било, вярвам, че отминава вече! Сега е почивка и казва, че се чувства много по-обнадежден и спокоен!

      

Благодаря, nena....      

Гледах няколко предавания "5 за 4" по  k a n a l 3 . b g за скандалите при детска (чернодробна, бъбречна) трансплантация. Питам се, какви конфликти довеждат до такива тежки последици, могат ли тези състояния да бъдат предотвратени и още по-важно има ли алтернатива за лечение по ГНМ?

Camino, отвори сайта и чети - там си е написано - СБС бъбреци и СБС черен дроб. 

Всичко може да бъде предотвратено!!!

А с добър специалист и пълно разбиране на ситуацията няма невъжможни неща...

Дано да не ми се разсърдите за въпроса ...
Сега е грипен период. Как ГНМ може да "помогне" на децата ни да преминат през него без да се разболеят? На какво да наблегнем? Къде да прочета конкретно за превенция (нали ГНМ е превантивна) и лечение (терапия на ГНМ има в сайта) на острите заболявания? Може би примери (както има пример в статията за инфарктите) или друго?
Благодаря предварително

kassii , единственото на което може да наблегнеш според мен е на емоционалното състояние на детето.Ти познаваш най-добре децата си.
Аз на моето дете му знам слабите места, знам  какво може да го разстрои, най-вече в детската градина, подготвила съм я за такива ситуации и се опитвам да и втълпя , че просто не е толкова драматично , колкото тя може да си помисли.Разбира се има ситуации , които не можем да предвидим , но е въпрос на възприятие.
Скоро си взех книгата"Подсъзнанието може всичко, за деца от 3 до 12год" Намирам много полезни упражнения като цяло за позитивното мислене , за емоциите при детето в различни ситуации от живота.

Аз имам лек страбизъм на лявото око.Понякога окото ми криви на вътре, даже съм забелязала при какви ситуации, когато се чувствам изморена и когато се притесня от някой човек например.Дали може да се разглежда като - Страх от това как ме възприемат другите? Това обяснение е най-близко до интуицията ми.

Каси,
когато знаеш причините за дадено състояние, ще намериш и най-доброто решение на проблема.
Причините за грипа са описани много добре тук и тук . Само ти познаваш най-добре детето си и можеш да го предпазиш от разни проблеми преди всичко с обяснения. Готов отговор няма да намериш никъде, по простата причина, че хората и проблемите, които имат са различни.

За кои остри заболявания се интересуваш?


Мари,
Страбизмът е породен от моторно сензорен конфликт - "искам да избягам, а не мога... някой ме държи някъде насила да стоя, да седя, да правя нещо, което НЕ ИСКАМ ДОРИ ДА ГО ПОГЛЕЖДАМ".

Под "остри" имам предвид именно грипните, придружени с всичките им "красотийки".
Благодаря за линковете и съветите.

Нещо ново ми хрумна да попитам сега, въпреки, че ми стои в главата от поне 7 години. Тогава още не знаех за ГНМ, а сега съм все още неподготвена за да съм уверена, че мога да помогна.

Ето го и въпросът ми: Дъщеря ми е на 9г.  Въпреки, че спортува активно и това много й харесва, е като "спънат кон". Обичам да казвам, че тя спортува със сърцето и душата си, но не и с краката си (за тичане например). Същото е и с танцуването: душичката й ще изскочи навън от вълнение когато танцува, а краката и ръцете - тялото като цяло - не я слушат. Няма ритъм, няма грация ... Спринтовете: еми ще се скъса от напрягане, желание, спортна злоба - но не може да тича бързо и съответно не могат да я взематв отбора, което допълнително я травмира.
Това не ме притеснява чак токлова, въпреки че ми се иска да може да прави това, което желае, но в крайна сметка няма да е танцьорка или спринтьорка: физиката й не го позволяват, а сърцето и душата й го искат като че са на някой олимпийски шампион. Силна мотивация, а не може ...
Това, обаче, което ме притеснява, че въпреки интенцивните тренировки, тя се УМОРЯВА много по-бързо от всички други деца около нея. Чак й прилошава. Задъхва се, устата й изсъхва, пребледнява и й посиняват устните (това е при интензивно натоварване - някое състезание). И не се отказва ... ще се строполи от изнемощяване, но не спира.
Като беше бебе й правиха ехограф на сърцето (по повод нещо чуто от докторите при преглед). Докторът тогава каза, че й няма нищо. Да не се притесняваме. Някаква физиолигична особеност, която изобщо няма последствия. Ако пак някой ни прати на преглед за шум на сърцето - да не му се доверяваме и да не ходим. Добреее. Ужким се поуспокоихме, но устните й посиняват при студено и при физическо натоварване. Уморява се по-бързо от своите връстници, дори и при игра.
После, на 3,5 год. попаднахме в болница с пневмония. Пак ни пратиха на кардиолог. Попаднахме пак на същия кардиолог, който си отвори компа, видя , че я е преглеждал като бебе и ни изгони с думите - нали ви казах да не се притеснявате и да не ходите повече на кардиолог за детето ...

Сега - вече на 9 год. - посиняване на устни и бърза умора продължават да я съпътстват.

Стои си ми това притеснение и толкова.

Иначе е умно дете, смбициозно, отличничка ... левичарка или десничарка - не знам: пише и рисува с лявата ръка, изрязва с дясната, ръкопляска ту с лявата, ту с дясна отгоре (всеки път когато сме на театър я наблюдавам много внимателно, за да видя ръцете).

Имате ли някакво обяснение? Повече за четене по въпроса?

kassii , аз не мога да отговоря на основния въпрос, но ще изкажа коментар относно желанието и за спорт и танци.Казваш, че на детето му доставя удоволствие а не се справя много добре.Някой казва ли и , че не се справя добре с танците и спорта?А каква оценка дава тя на себе си?Тук са в пълна сила упражненията които правим с дъщеря ми от книгата , която препоръчах.
nenaatoa , благодаря за отговора, сега като се замислих направо си е така.

mari:), благодаря ти за коментара. Да, в танците имаше една "много ерудирана балерина" (бяха задължителни в детската й градина), която се изказа мнооого неподготвена: Ти и без това не можеш да танцуваш балет, а камо ли с тези туфли... Но това се случва в часовете по балет, след като аз вече съм видяла, че стъпва като в паници. Просто си няма усет, не усеща ритъма. Това се отнася и за народните танци, и за диско музиката, когато е на дискотека ..., танцува и в къщи, ама не й се получава. В спорта - напротив: господина в у-ще много я хвали за старанието, постоянно я поушрява, като й казва, че напредва много бързо, но не я взема в отбора. Не покрива норматива. и тя го вижда. Нали засичат време, разстояние ... А господина по физическо е толкова тактичен: е, тази година ще поработим още мааалко и ще успееш, още мноооого малко ти трябва ..., браво на теб. Дава й индивидуални подаръци, НО не я записва за състезания - като й обяснява (на мен също).

Не ме тревожи това, че не е олимийска надежда, нито, че няма да танцува добре като ходи по дискотеки.

УМОРАТА - ето това е основното ми притеснение.