Публикувана: 2 юни 2011, 13:45 ч.
Последно мнение: 10 март 2012, 20:20 ч.

Обичате ли стихове? - 8

106 197
746
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
Кои са основните теми в личните публикации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху теми като лично творчество, емоции, взаимоотношения, приятелство, самота, страст, любов, страдание и вътрешни конфликти. Те изследват идеи за лоялност, любов , избори и вътрешни трансформации. Публикациите във форума се фокусират върху теми като поезия , любов , страдание , изповеди , раздяла , обръщане към родителите, искане на прошка, смърт и възприемане на живота. Тези теми често се обсъждат в контекста на лични преживявания и творчество. Публикациите във форума се фокусират върху теми като любов, самота, надежда, изразяване на емоции и вътрешни преживявания. В стиховете се изследват различни аспекти на човешки взаимоотношения, вътрешни конфликти и търсене на смисъл в живота.
- Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
  
  Публикациите се занимават с емоционални теми като тъга, любов, страст, разочарование, самота, борба, надежда и вътрешни промени. Те изразяват силни чувства и вътрешни конфликти.
- Кои са основните теми в личните публикации?
  
  Личните публикации обхващат теми като самота, любов, страдание, вътрешни борби, приятелство, връзки и вътрешни промени. Те изразяват емоционални и вътрешни преживявания.
- Кои са основните теми на приятелството в публикациите?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 165 1 авг. 2011, 14:20 ч.

София
Мнения: 1 884

Баща и син
Валери Петров

Едно смешно джудженце до един великан
тази сутрин съгледах случайно
и тез пръстчета детски във голямата длан
изведнъж ме разнежиха тайно.

Дреболийка, съгряла ме с един квант топлинка,
какво имаше толкова в нея –
кой родител не води своя син за ръка,
та за тях да изпусна тролея?

И, зарадван се чудех: - А все пак от какво
бе дошло това странно трептене,
знам ли, може би някакво по-добро същество,
да пониква на старост във мене?

ЛУДОСТ
Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш -
като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,

както са пусти сърцата им, тъй да са чашите пълни,
да ме зплюят мъжете, а пък жените прокълнат...

Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки -
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока -

да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана ще вие,

и да се кръстят старците, и да ме плашат със бога -
мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -

че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша...
Като те виках, майсторе - луд ли бе та ме послуша?

Венета Вълева

# 166 2 авг. 2011, 17:09 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ЕЛА СЕГА
Нагази голо лятото в морето.
Изхвърли всички мъртви водорасли.
Разстла нов пясък в дъното, където
седефите като деца са расли.
Изопна фарът мъжкото си тяло
и някакво желание се пукна
в окото му от блясък натежало...
. . . . . . . . .
С внезапен скок към дъното се мятам.
Гребат вода ръцете ми изкусни.
И сякаш дишам под водата
с амфибийни гърди, с делфински устни.
Под мен зелени кръгове светлеят,
но пулса ми нагоре се катери.
Пристанища в минор сиренно пеят.
От техните разтворени артерии
тече мазут, изтича смърт в морето.
Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
Ела сега, спасителю поете,
не с лист и молив, не за да заплачем!
(Как лесно е да плачеш върху листа!)
Побързай, братко! Да заключим нека
отровата и силата нечиста,
която е обхванала човека!...

ПЕТЯ ДУБАРОВА

# 167 2 авг. 2011, 19:15 ч.

Мнения: 175

Цитат на: ana1 в пн, 25 юли 2011, 20:53

Sarabia,стихотворението,което ти си написала "Приказка за двете пеперуди" се говори за приятелството и силната духовна връзка между Джеляледдин Руми и Шемседдин Тебризи,но ти сигурно го знаеш.Руми е написал много стихове за своя приятел.

Даааа, знам. Hug

Бяхте направили една верига от стихове на Руми, та затова и аз реших да пусна нещо , но за него. Laughing

Историята за тях двамата е описана в романа "Любов" на Елиф Шафак, ако на някой му е интересно може да го прочете. bouquet

# 168 2 авг. 2011, 23:04 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Гледай тъжните кервани

Гледай тъжните кервани
и сиротните бохчи.
Бежанци: подвижни рани.
И от гледката
горчи.

Всичко им затриха,
всичко.
Носят Ада във гърди.
Те със горести се кичат -
с огърлици от беди.

Скърца спица,
стене старец -
плачат малките деца.
Слънце в залеза догаря -
омрачнелите лица.

Кой ли знае де отиват:
виж как чезнат във нощта.
И звездите са горчиви,
и жалобна песента.

Песни ли са или рани?
Скръб от залеза вали.
Гледай тъжните кервани.
И за тях се
помоли.

НИКОЛА ГИГОВ

# 169 2 авг. 2011, 23:21 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Едно стихотворение, което много ме впечатли и чийто автор не зная за мое голямо съжаление...

Бездомно сърце

Бездомнико,
ела да те прегърна!
Аз знам, ти имаш нужда от храна,
аз знам и имаш нужда от усмивка,
от топла дума, че живота е сълза.

Бездомнико,
ела да те попитам!
Какво те е довело в този град,
къде си ходил и какво си патил,
кой те захвърли в тоя бурен листопад.

Бездомнико,
да поговорим малко!
И аз се лутам в този шеметен копнеж,
печеля всеки ден и губя неуморно
от ласкавия си стремеж.

Сега спечелила съм малко време,
ела, на тебе ще го подаря,
какво като е зима и е бреме
навън да се стои в студа.

Ще пием по кафе и ще те слушам,
а ако искаш, ще ме слушаш ти,
И няма да те карам да се сгушваш,
в отминалите ти беди.

Ако за миг земята спре и грейне,
бездомно слънце, твой събрат,
ще зная някой ден, че нейде,
един човек е по-богат.

# 170 3 авг. 2011, 20:43 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Тайни сънища

Станка Пенчева

Кавакът

Прегърбеният кавак тази зима ще си отиде.
Трябва му само една буря, един мраз -
да му разцепи сърцето.
И с тъмен стон, с писък на клони и листи
той ще се стовари върху коравата пръст.
Пъргавият съсед ще го нареже, нацепи,
ще го примъкне у дома.
И душата на кавака ще издими през комина,
удивена, че може да лети.

Дали дърветата в Райската градина
не са души на земни дървета?
И кавакът, отново строен и млад
ще се озове там, дето слънцето не залязва,
където няма ни слани, ни листопад...
Но той все ще сънува тайно
зъзнещи кучета, бензинен дъх
и оня звън на пролетни сокове
от корена до самия връх!

Репортаж

Мъжът скочи от шестия етаж.
Бос. Небръснат. Безработен. Уморен.
Жената пищи:
"Какво направи! Какво направи!"
Двете момчета стърчат, състарени.
Клоните на ябълката са поломени,
там, където се е строполил.
Свил се е на пръстта
като дете навикано.
Смъртно-жълти са босите му нозе...
Идва линейка.
Идва полиция.
После го отнасят -
от дома му, от квартала. От самия живот.
(Подир време - и от спомена.)
Ябълката ще цъфне, ще върже плод.
И само жените от блока,
когато вечното си пране прострат,
ще погледнат страхливо надолу.
И ще побързат
при мъжете си да се приберат.

"Богородица Умиление"

Заесени и за тебе, моето момиче.
Как трескаво цъфти твоята красота,
как вика за милост твоята женственост -
ненамилвана,
неостаряла,
усетила мирис на сняг и на самота...
Когато се чувствах от нещо оскърбена,
казвах си ядно като дете:
"Нека умра, че ще видиш тогава!"
Сега - не знам кому - се моля смирено:
"Нека липсата на обичта ми
покоя й не наруши!
Нека има кой да я стопли до сърцето си,
нека бързо се утеши!"

# 171 3 авг. 2011, 23:00 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Блага Димитрова

ВИК

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

# 172 4 авг. 2011, 19:40 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Дамян Дамянов

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайнствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки

# 173 4 авг. 2011, 22:53 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

КАКВО СА ПОЕТИТЕ

Рубен Дарио

Превод от испански: Стоян Бакърджиев

Едно време един жрец,
обкръжен от красиви девойки,
обяснявал със гъвкави фрази
какво са поетите.
   "Боговете обичат - разказвал -
всички хора, които сънуват
неща и дълбоки, и скрити -
и пеят. Красива и руса
за тях е Венера. А бог Аполон ги дарява
със лира от седем опънати струни.
Всички тайни възвишени
те проумяват. Атос
и гнездото на златния кос
са еднакви пред техния поглед. Почитат
великата вечна Природа;
във гората щурците им пеят,
от лазура ги гледат звездите.
Аз съм чувал, че там, на Олимп,
ги гощават с нектар и амброзия,
че и Юпитер даже с любов ги посреща,
като леко им кима с глава.
Ето, значи, какви са сега боговете
и хората; затова на земята
те имат нечувано щастие - болката
и скръбта ги избягват. Безгрижните погледи
не съзират съдбата нещастна на другите -
никога!"
   В този миг към тълпата учудена
и заслушана в тия слова, и замислена
приближил един старец. Той бил
тъй прекрасен, с голяма брада
от сияещи сребърни нишки,
и напомнял прочутия Нестор
със брада разпиляна пред гръцките войни.
По плещите му паднали
гъстите къдри.
Без да вижда, той гледал все пак към безкрая
със слепи зеници.

   И продумал: "Когато завършиш словата си, жрецо,
ако искаш да пея пред теб
за великата битка при Троя, води ме в дома си,
нагости ме с трохите от свойта трапеза;
вече цял ден гладувам
и езикът ми лепне от глад по небцето."

# 174 8 авг. 2011, 10:56 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Тази нощ

Тогава беше нощ на размисли
върху живота.
Донесъл тежки наноси
от черното буре на времето.
Тогава се изгубих
във лабиринт от съзидание.
На безмислените наченки за опит
да вървим по пътека
без насипи, суха, дъжд невидяла...
Оказа се, че всичко и навсякъде
е самотно и глухо.
С много остри бодли.
С много болка в душата.
С много сълзи на ревност.
И с един късен проблясък.
За изгубени мигове.
За далечни разстояния
И самотни слънца.
За виновни пътеки.
И далечните вечности...
Тази нощ бе на размисъл.
А ще има ли следваща...?

Лично творчество bowuu

# 175 8 авг. 2011, 14:43 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Един живот на нас е даден.
За втори никой няма шанс.
Не бива никой да е гладен.
Да има щастие за нас.

Един живот със теб живеем.
Да няма болки и лъжи.
Нека и днес да се засмеем.
И да изтрием две сълзи.

Нека на чисто да започнем.
На всеки всичко да простим.
Ако сме някъде сгрешили...
Нека забравим и заспим.

Лично творчество bowuu

# 176 8 авг. 2011, 21:25 ч.

tardis
Мнения: 329

Нека

Камелия Кондова

Запратих те вдън всичките сърца,
с които те обичах преди време.
Сега, от самотата по –сама,
не искам даже дявол да ме вземе.

Ще стане и от себе си по-лош,
щом капка от гнева си му прелея.
Не ми е ден. И нека ми е нощ.
И нека свикна да не те живея.

И нека се превърна в планина,
в която никой няма да припари.
И нека съм по-грозна от смъртта.
И нека съм от майка си по-стара.

И нека този дъжд се извали.
И нека Ной добре да е подготвен.
Последните светулки да спаси.
Насред потопа да не пуска котва.

Все още ми е нужна светлина -
преди във прошката да се удавя.

И нека най-красивата жена
от спомена за мен да те избави.

# 177 9 авг. 2011, 09:59 ч.

tardis
Мнения: 329

Елица Мавродинова

Ела си

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Църква за смоци

Отново пролетта не го подмина.
Дойде и му покълна с болка в пръстите.
Добре че вече свикна във градината
наместо вишни да засажда кръстове.

И тая пролет просто му се случи.
От юг повя жестока, древна жажда
за някой жив. И той обикна кучето.
Дотам, че взе да вярва във прераждане.

Внезапно тази пролет се оказа,
че вече няма ни една монета
за Мрачния Лодкар. И той изряза
две кръгли вери в Бога от сърцето си.

А после... нищо. Той остана същият.
Говореше си с кучето... и с мъртвите.
Но толкова отвъдна стана къщата,
че смоците я ползваха за църква.

След тази пролет само аз останах.
Да дишам. Да запълвам часовете,
усмивките, живота на баща ми.
И дупките във форма на монети.

# 178 9 авг. 2011, 22:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

* * *

Не съм

Не съм за твоята уста лъжица.
Безкрайно съжалявам, но не съм.
Не си ловецът за такава птица.
Не си петата за подобен трън.

Какво ли да ти кажа за утеха?
Че няма цял живот да ти горча?
Че няма да те мъча като ехо?
Че няма като белег да лича?

Не вярвам във утопия такава,
макар че ми се иска да греша.
Нали от допира до теб оставам
самата аз с нащърбена душа.

* * *

Това е

Душата ми хлопна пред тебе врата.
Не я атакувай напразно.
Каквото загърби, загърбва го тя
безотказно.

Напразно се питаш какво си сгрешил.
Щом тя не те пуска, сгрешил си.
Светът е препълнен с разбити души
без умисъл.

И мойта се счупи. Но я залепих.
В предишния вид я изваях.
Въздъхнал дълбоко, отрони се стих.
Това е.

# 179 10 авг. 2011, 16:00 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мигове

Болезнени сенки на мъртви души.
Болезнено тихи и много сами.
Пътеки неземни. Далечни и зли.
И спомен намерен. Със жълти очи.

Зелени мъниста. И сълзи в прахта.
И някой замина. Не вчера. Сега.
Изчезвам полека. Пращам молби.
Пак никой не чува. А вънка вали.

Замръзна водата. Ледът сал блести.
Умира звездата. Отиваш си ти.
Не искам да плача. И няма сега
по теб да тъгувам. Аз имам мечта.

Живея за някого. Не е за теб.
Понякога мога да ям само хлеб.
Не ме плашат думите. Нито дела.
Отдавна претръпнах. Сама в пропастта.

Ти после ще дойдеш забравил това.
Аз дълго ще помня. Но без грам сълза.
Така се научих и мога навън
страха да изгоня. Сега и насън.

Лично творчество bowuu

Препоръчани теми

10.07 - 16.07.2019 СЕДМИ КЛАС. Първо класиране

2 335
Набори

Мъже,харесващи много жени...

Кауфланд - тема 22

738
На пазар

Търся електронна книга - тема 11

Причина:

Причина: