Публикувана: 2 юни 2011, 13:45 ч.
Последно мнение: 10 март 2012, 20:20 ч.

Обичате ли стихове? - 8

106 187
746
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
Кои са основните теми в личните публикации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху теми като лично творчество, емоции, взаимоотношения, приятелство, самота, страст, любов, страдание и вътрешни конфликти. Те изследват идеи за лоялност, любов , избори и вътрешни трансформации. Публикациите във форума се фокусират върху теми като поезия , любов , страдание , изповеди , раздяла , обръщане към родителите, искане на прошка, смърт и възприемане на живота. Тези теми често се обсъждат в контекста на лични преживявания и творчество. Публикациите във форума се фокусират върху теми като любов, самота, надежда, изразяване на емоции и вътрешни преживявания. В стиховете се изследват различни аспекти на човешки взаимоотношения, вътрешни конфликти и търсене на смисъл в живота.
- Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
  
  Публикациите се занимават с емоционални теми като тъга, любов, страст, разочарование, самота, борба, надежда и вътрешни промени. Те изразяват силни чувства и вътрешни конфликти.
- Кои са основните теми в личните публикации?
  
  Личните публикации обхващат теми като самота, любов, страдание, вътрешни борби, приятелство, връзки и вътрешни промени. Те изразяват емоционални и вътрешни преживявания.
- Кои са основните теми на приятелството в публикациите?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 645 5 фев. 2012, 18:15 ч.

Мнения: 3 609

Години пращах вятъра с поръка -
да те намери в света огромен.
Години се разкъсвах аз от мъка,
че няма с теб да имам даже спомен.
Минавах на червено светофарите,
заслушана във тихите капчуци.
Оглеждах се за теб по тротоарите.
Гласът ти търсех сред милиони звуци...
Къде ли си? Не спирах да гадая.
Кодиран бе ликът ти в сложни ребуси.
Но вярвах си, че ще те разпозная -
по влюбеният тропот на сърцето си...
И вярвам, вярвам още, че те има!
Но в чакането си се уморих...
Навярно даже с теб ще се размина
и ще останеш само в този стих.
Последна строфа слагам тъжно днес.
В писмо до теб, с две думи : „Намери ме!”
По вятъра го пращам без адрес.
Дори не зная как е твоето име...
И може би ще срещнеш някой ден
мечтите ми, към тебе полетели...
Дано тогава видиш теб - във мен,
и да ни стоплят чувства закъснели...

Видях жена, по-тъжна и от мене,
трохи от любовта му да събира.
Потече жал във женските ми вени.
И затова – сърцето си прибирам.
Тя плаче и се смее истерично.
Шуми в съня ми, не ми дава мира.
Той знае ли, че още го обича?
Аз зная. И сърцето си прибирам.
Оставям му неизживени думи –
да ги живее и да се намира
като най-хубав, най-добър и умен.
Единствено сърцето си прибирам.
А как блести любовната му брадва!
Така се раждат оди за палача.
Прибирам си сърцето, ще ми трябва.
И тази смърт ще трябва да оплаче.

# 646 6 фев. 2012, 13:20 ч.

Burgas
Мнения: 42

Аз пак нахлувам в темата ви с въпрос. Опитвам се да си припомня едно стихотворение,но се сещам само за части от него:

Стъпках цветята пред прага ти.
Пепел поръсих по пътя ти.
Слънцето скрих зад облаци.
Небето пребоядисах в черно...

Моля,ако някой се сеща за автор и заглавие,да сподели!Стихотворението е много хубаво и искам да го намеря цялото... Hug

# 647 6 фев. 2012, 17:39 ч.

Мнения: 742

Неясната болка отляво

Прекрачи през прага унилият ден.
До зазоряване- вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ.
(...По правило всяка е пуста.)
Боде ме отляво с въпрос след въпрос
ехидна луна хлевоуста.

В прозореца сенки безцелно кръжат –
парчета от спомени нечии.
А моите, скрити в килера, ръмжат.
По съвестта ми съблечена
изпъкват следите от бич подир бич
(и всяка от тях- с мъжко име).

За Бога, да съмва! Превръщат се в кич,
не в ритъм, проклетите рими.

# 648 7 фев. 2012, 08:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Михаил Белчев

Едва сега

Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.

Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.

Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.

Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.

Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна

За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.

# 649 7 фев. 2012, 21:43 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Тогава беше лято.
Със много светлина.
На топлина богато.
С усмивчица една.

Отмина много бързо.
И ласките отне.
Остана стон на възел.
И тропот на коне.

Сега е тежка зима.
А тя е сам сама.
Човек един път има
надеждата една.

Лично творчество/М.Г./ bowuu

Последна редакция: вт, 07 фев 2012, 21:56 от Марѝ

# 650 8 фев. 2012, 10:29 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ЛУННО ЦВЕТЕ

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка с тъмата,
се виждаш във локва - очернен и лош.
душата ти търси със плач светлината.
Стъпил във локвата нервно, със яд,
поиска гротеската ти да изтриеш.
В треперещи длани събирайки мрак,
поиска до дъно страха да изпиеш.
Горчиво разляха се в теб грехове
и вените, пълни със черна омраза
пулсираха гневно - безброй страхове
обвиха те те в гниеща в мрака проказа,
Отчаян, разкъсвайки черния мрак
потърси със болка вината във тебе-
за грешните мисли, за гневния страх,
за калния образ в дъждовното време...

От песен на капки дъждовни в нощта
събуди се потен, обвит в страховете-
усмихната бляскава пълна луна
погали те нежно със лунното цвете.
Погали лицето, обляно в сълзи,
погали очите, пронизали мрака
със болка и страх от кални следи,
оставени в черната локва в тъмата.
Но лунното цвете изтри и калта,
изтри и образа в мрака оставен.
И в пълната ярка и топла луна
видя своя образ забравен.
А лунното цвете се сгуши във теб,
събуди забравена обич в кръвта ти,
Във нежност превърна черния лед,
сковал във мрака потаен съня ти.
И с лунното цвете посрещна съня -
спокоен и пълен със цветни целувки.
Луната, красива, спокойна в нощта
покри те със своите нежни милувки.

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,
останал във мокра прегръдка със мрака
се виждаш във локва - очернен и лош,
но Лунното цвете прогонва тъгата.
То вечно ще бъде във твойта душа -
ще пази съня ти, ще носи утеха,
родено от твойте сълзи във нощта
остава за тебе светла пътека.

Пепа Николова

# 651 8 фев. 2012, 14:07 ч.

Мнения: 633

Пабло Неруда - "Умира бавно този..."

Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.

Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не е помага.

Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.

Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.

Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.

Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив!

А наскоро излезе и :

# 652 8 фев. 2012, 19:13 ч.

tardis
Мнения: 329

Понякога тъгата е голяма
и всичките ни мъдрости не стигат.
Понякога тъгата ни е яма
без никаква надежда за издигане.

Понякога до твоя ров съм спряла.
Защо ... не питай. Нямам си причина.
И спускам светла стълбица, която
до тъмното ти дъно да достига.

Хвани сега ръцете ми - въжета
от тънички светлинни нишки, скрити
за времето, когато спи небето
и страшни черни дупки са звездите.

От погледа ми изтегли си лято.
Събирах го в кристали, зад зениците.
И давам ти го даром, без остатък,
тъй както ми го подариха птиците.

Аз тихо там до тебе ще приседна,
по дух приятел, само да поискаш;
на крайчето на черната ти бездна.
А ти вземи, от моите усмивки.

# 653 8 фев. 2012, 21:50 ч.

Мнения: 2 212

rainbird, много много силен стих...Има една жена, на която бих искала да го дам, но се страхувам дали ще и олекне или ще я натъжа още повече....

# 654 9 фев. 2012, 09:19 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Нелепо

Щастливата усмивка бавно гасне,
когато някой съска ти насреща.
Ти търсиш пътя лесен. Ами аз - не.
Все трудното опитвам да посрещам.

Срещу душата ми изправяха се много.
Опитваха доброто да погубят.
Не им се дадох.Исках да помогна.
Не тъй да мразят. По-добре да любят.

Но има дребни, хилави душици...
Те с хорските неволи май се хранят.
Кръжат като рояк досадни птици.
И своето с ръце и тяло бранят.

Не се отказвам. Пак ще им подавам
ръката си за помощ, за подкрепа.
На тях аз няма нищо да продавам.
Защото кауза е това нелепа.

Пък може някога във ден пореден.
Да преосмислят туй, което вършат.
Дано да не е той последен...
Сълзата чужда с обич да обършат.

Тогава и съдбата ще ги зърне.
Намерила си място в детска свирка.
За лошо сторено добро ще върне.
Красив завършек.На последна спирка.

Лично творчество/М.Г./

# 655 9 фев. 2012, 15:52 ч.

Мнения: 405

Цитат на: Марѝ в чт, 09 фев 2012, 09:19

много добро, актуално и поучително... Браво...

# 656 9 фев. 2012, 19:54 ч.

tardis
Мнения: 329

Цитат на: ester в ср, 08 фев 2012, 21:50

Има една жена, на която бих искала да го дам, но се страхувам дали ще и олекне или ще я натъжа още повече....

Не зная какво да ти кажа, ester... Зависи от човека, дали това са правилните думи за него ')

А аз исках да го подаря на някого.
Но така се случи, че то не стигна до него.

(Благодаря ти : )

# 657 9 фев. 2012, 19:58 ч.

Мнения: 2 212

Ами, тя загуби сина си преди 2 години. Приятелка е на майка ми, синът й беше на 23. В началото е шоково, после постепенно настъпва една такава тъга, която сега не и дава покой...и аз понякога много, много мисля за нея и ми е мъчно, че не мога да помогна, и се чудя какво бих могла да и дам да прочете, за да и олекне малко или пък да намери някоя сламчица, за която да се хване.
Ама не знам, страхувам се вместо това, да не сипя сол в раната. Та затова, иначе стихът е много хубав и подходящ, според мен поне.

П.П. Извинявам се завоя в темата.

Последна редакция: чт, 09 фев 2012, 20:12 от ester

# 658 10 фев. 2012, 11:43 ч.

Варна
Мнения: 1 888

Аз идвам в тишината ти. Сама.
Не бях жена. Приличах на стихия.
Прогоних всяко късче тъмнина
със силата на обич и магия...
Не си мисли, че съм безкрайно смела.
Събрах във шепа всичкия си страх.
И тъй, едничка, както аз умея
в душата ти без дъх се разпилях...
Не ми отвръщай. Няма да те питам.
Любов ли е – тя отговор не иска.
Но нейде в небесата й са скрити
изплакани и измълчани истини...
Умея да ги чувам. И не крия,
че радост и тъга се раждат в мене.
Видя ли ме? Приличам на стихия,
в която са избухвали вселени...
И идвам в тишината ти. Сама.
На пръсти стъпвам. Много ме е страх.
Валят звезди... Живея за това –
чрез мен, да се откриваш в тях...
И може би във този кръговрат,
когато нищо се прелива с всичко,
не съм жена, а целият ти свят,
във който ще си винаги обичан.

irini

# 659 10 фев. 2012, 11:50 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Много хубави стихове прочетох!

А къде е Карма? Много хубаво пишеше тя. Стилът й ми напомня на стилът на Марѝ .

Препоръчани теми

Мъже,харесващи много жени...

Откраднат живот - ТЕМА 40 Критична точка...Бомба със закъснител

Кауфланд - тема 25

747
На пазар

Кауфланд - тема 22

738
На пазар

Причина:

Причина: