Обичате ли стихове? - 8

Осъзнаваш ли колко си хубава, колко си истинска,
създадена само за да бъдеш обичана!
Твоят поглед, ръцете ти - нежни са,
а устните тихо нашепват :"Обичам те"!
Озаряваш всеки миг, всеки ден, всяка частица от мен,
а сърцето - все така е изпълнено, с красива и безкрайна любов!
Нашата любов, вечна и истинска.
нашата любов - нашата приказка!
 

Лично творчество

Светещи очички, мънички ръчички,
усмивчица сияйна, обичана, засмяна,
игрива и добричка е малката душичка!
Светло и благословено да е името ти!
Божи дар си ти на мама и на татко,
благословени да са всички твои дни,
щастие да те озарява и обичта да е с теб  завинаги, както са татко и мама!


Лично творчество!

Баба Марта бързала
Йордан Стубел


Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гергините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.



Мартенички
Петя Йорданова


Мартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
тука при децата,
бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички бели,
бели и червени.



На Баба Марта
Елин Пелин

Плети, плети, бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
Кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
Лястовички бързокрили,
Кукувица самотница
Кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.



Мартино хорце
Веса Паспалеева


На хорцето всички!
Дайте си ръчица,
с песен да посрещнем
Марта хубавица!

Ако е сърдита,
в миг ще се засмее,
щом като ни чуе
радостно да пеем.

Мартенички пъстри
всеки да си върже,
цвете да напъпи
сред лехите бърже!



Баба Марта


Баба Марта - троп, троп, троп,
бърза през горицата,
мартенички цял вързоп
носи на дечицата.
- Бабо Марто, чик-чирик -
вика й врабченцето,
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.



Подаръци от Баба Марта
Петя Йорданова


Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран
мартенички е изплела.

Ето ти една за здраве,
ето ти една за сила.
Баба Марта на децата
пролет днес е подарила.



Баба Марта


Баба Марта
дойде вече,
слънце весело
припече.
И небето
се засмея,
радост нова
ни огрея.
Баба Марта
ни посети
с китка цвете
във ръцете...
На глава си
кат момиче
тя забола е
кокиче
и до него
минзухар -
наш добър
познайник стар.
Жабите
на речний бряг
я посрещат,
да и искат
кукуряк, кукуряк!



Баба Марта
Весела Ангелова

Баба Марта откъде ли
пак намери сто къдели?
Как можа от тез къдели
да направи куп модели?
Казват, има тя отмяна –
внучка пъргава, засмяна.
Ден и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
тя на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
Мартенички дето върже,
там се радва всичко бърже.
Нищо, че е тъй красива,
нека вече си отива.



Мартенички
Веса Паспалеева

Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Във гората кукуряк
ни се е засмял отколе.

С мартенички по света
всякой си ръката кичи.
Кой не чака пролетта?
Кой цветята не обича?

Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Колко слънце и възторг
блика в сините простори!



Мартино хорце
Веса Паспалеева


На хорцето всички!
Дайте си ръчица,
с песен да посрещнем
Марта хубавица!

Ако е сърдита,
в миг ще се засмее,
щом като ни чуе
радостно да пеем.

Мартенички пъстри
всеки да си върже,
цвете да напъпи
сред лехите бърже!



Рецептите на Баба Марта
Петя Караколева


Днеска Марта за разтуха
на една поляна глуха
по искрящия снежец
със игла и жълт конец
избродира на камара
сто големи минзухара.
А когато свърши туй,
викна, всеки да я чуй:
- Мило горско население,
днеска съм във настроение -
чакам вашите поръчки
и с вълшебната си пръчка
ще ви сготвя във казана
всяко ядене мечтано!
Зайко викна: - Пандишпан!
Вълчо: - Цял овен одран!
Врабчо: - Крушева туршия!
Лиса: - Крехка птича шия!
Мечо: - Аз пък боровинки!
Ежко: - Печени калинки!
Шаро: - Мляко от коза!
А Кокошката: - Боза,
куд-куд, куд-куд, кудкудяк,
баница от свеж спанак,
че съм толкова послушна -
Марта всичките изслуша
и с вълшебната си пръчка
сготви тяхната поръчка.
Но за зло - беда се случи,
ето кой какво получи:
Зайко: баница с туршия,
Вълчо: от калинка шия,
Врабчо: буре със боза,
Лиса: вълна от коза,
Мечо: мляко и спанак,
Ежко: пържен кудкудяк,
Шаро: птичи пандишпан,
а Кокошката: курбан -
Марта ядно вежди смръщи,
Марта люто се намръщи,
чак се просълзи горката -
мътна придойде реката
от излелия се дъжд,
после сняг. - Но изведнъж,
яхнал щъркел дългокрак,
тук Април пристигна пак.

Хайде, нищо ново под небето.
Срути се, но не последен замък.
Само се страхувам за сърцето си -
още малко и ще стане камък.
А сърце ми трябва, да обичам
простички неща като тревата,
бялата невинност на кокичето,
шарената лудост на децата ми...
Трябва ми сърцето, за да мога
утре (ще се случи да го срещна) -
да изплача нямата тревога
на един пияница и грешник.
Да намеря слънце да го сгрея.
Като теб и той да си повярва,
че до мен и с мен ще остарее -
сто живота даже ако трябват...
После... нищо ново под небето.
Слабостта, страха и... много здраве.
Затова ми трябваше сърцето -
да се пръсне.

                  И да те забравя.
 





Откраднах си любов.
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

Svetlin Parushev
Завещание


Веднъж един човек разумен каза:
“живота е безмислен знаеш ли,
ако дори веднъж не си показал,
на някого когато е сгрешил”.

“Безмислен е живота и когато,
от твоята пътека няма и следа…”
И аз понеже нямам купчини от злато,
реших да завещая тебе на света.

Във стихове ще те опиша ясно,
най-малкия детайл не ще забравя.
усмивката омайващо-прекрасна…
Във бъдещето въплатен ще те оставя!

ще те рисувам с лавро ви венци,
във склуптури ще те създавам,
със твойто име ще зова звезди,
аз искам ТЕБ след мене да оставя!

Утре моята майка има рожден ден. Там, където ще го празнуваме няма интернет. Затова го пиша днес и го споделям с всички вас... Тя ми е приятел, съветник,тя е МАМА!


Не се променяй

Отново идва 3-ти март.
Не всеки него го празнува.
За мен обаче е богат.
Със него просто съществувам.

Причината е не  една...
Родила се и мойта майка.
А после даде светлина
на мен.Не дава да се вайкам.

От нея знам до край едно:
"Не се срамувай,дъще моя...
Ако си правила добро
на някой скрил се зад завоя."

Живей със вдигната глава.
Но тъжните не подминавай.
Подай им малко топлина.
И после ти не ги забравяй.

Понякога се чудя знай.
Дали аз правилно постъпвам?
За миг за мене става рай,
когато свое преотстъпвам.

Ала попаднала в беда...
Не виждам точно тези хора.
Да се притичват във нощта.
И търся другаде опора.

Дали ме правилно учИ?
Или пък нещо не разбрах те?
Днес погледът ти пак мълчи.
Сред хилядите аз познах те...

Благодаря ти от сърце!
На тебе, мамичко добричка!
И галя твоето лице.
И топля твоите ръчички.

Бъди ми жива, в моят свят!
Такава си те искам. Чу ли?
Не се променяй! Пада сняг.
И вятър през лицето брули...

Лично творчество/М.Г./

Предчувствие

Камелия Кондова

Когато се родя - ще бъде късно.
Отдавна слънце и луна ще има.
Паркетът в хола ще е лъснат.
На закачалката - палто за зимата.
Любимият тогава ще е женен.
И в парка двете му деца ще тичат.
Часовникът на други ще е верен.
Ще има смях за другите момичета.
Когато се родя - ще бъде зима.
След нея есен. После - зима, есен.
И някой друг ще се нарича с името ми.
И някой друг ще е написал песните.
И тъкмо да открадна нещо пролетно.
И тъкмо чудо някакво да стане.
И тъкмо да река - това е мое.
Ще си отида.

      А ще бъде рано.

-----

@Мари, да ти е здраво и щастливо майчето!

rainbird,

Мари, да е жива и здрава майчето ти и да имате много моменти, които да споделяте заедно!

  Мари, прекрасна дъщеря си! Сигурно си гордост за майка си. Просълзих се от стиха ти.
 Да е  жива и здрава майчицата ти, твоята духовна опора! 

 rainbird , стихотворението, което си публикувала много ми хареса. Първият път не можах да го осъзная. Четох го три пъти. Въздействащо е по някакъв начин, но не разбрах кое точно ме трогва.

 Много хубава тема, много...

Справедливост за всички

    (Уди Алън)

 

Не е страшно, че си е отишла.

Трябваше да си отиде, зная.

Да си тръгне хубаво излишна —

просто, за да влезе в друга стая.

Страшно е, че си отиде грозна.

Наранена от пияни клетви.

Купена от лицемерно розово.

И бакшиш — за да пропее в клетката.

Страшно е, че си отиде пуста.

Затова и спомен не остави.

Чувствам го — не просто ни напуска...

Тя си търси вир да се удави.

Иде ми небето да изкъртя,

дето съди тъй несправедливо.

Любовта — невинната — е мъртва.

 

А убийците остават живи.

ГОСПОДИН ИНТЕРЕС


Добър ден, господин Интерес!
Добре дошъл, заповядай, седни.
Може би благосклонен си днес
да поговорим пред чашка кафе.

Всемогъща е твоята власт -
управляваш света векове,
а той оглупял, изгубил е свяст
и сделки за тебе плете.

Любов, дълг и съвест, достойнство и чест
си ограбил, сиятелство, ти.
в нозете ти кротко лежи като пес
приятелство най-чисто на вид.

И роби си имаш, властелино могъщ,
безропотни, услужливи, добри -
хитростта, подлостта, низостта - вездесъщ,
недокоснат до днес си стоиш.

О, не, не ставай, господин Интерес,
не ми се сърди, остани.
Бива ли, моля, властелин като теб
да проявява дребни сръдни?

Кафето е скъпо, но все пак седни;
захар няма, а без нея горчи,
но най-страшно е да изгубиш властта си, нали -
животът без власт е стипчив.

За миг представи си, господин Интерес,
че се пропука твоята власт,
тук - там дупки прозейнат и в тях
се промъкнат доблестта, честността;

Милосърдието полека повдигне глава,
огледа се плахо и тръгне дори -
възможно ли е да му подадат ръка,
господин Интерес, как мислиш ти?

Какво ще се случи, господин Интерес?
Ти се усмихваш, нали?
знаеш, че всемогъщ властелин като теб
си остава само... кумир.

Стефка Стойчева

Някакъв живот

Притискаш ме. Със много сила.
Не е неволно. Злоба е това.
Къде да търся моята закрила?
Убиваш всичко бавно.Как горя!

Съдба ли си или далечно сторено?
На теб ли плащам грехове на друг?
Не мога да живея аз престорено.
Добро все правех. А съм все на струг...

Животът ме понесе и не спира.
След първа мъка идват още две.
Отвътре все по нещо ме раздира.
Защо все още ме държиш на колене?

Та толкова сълзи изплаках вече.
Ако във нещо беше ги събрал...
Реката щеше да е стигнала далече.
Река от сълзи.Ти какво си дал?

Живот насечен. Що на мене даде?
Живот измъчен.До кога така?
Платих ти скъпо. Ти пък ме предаде.
И как да вярвам в хубаво сега?

И ако все пак мъст ще да раздаваш.
На мен я дай. На него вече-не!
И ако ти решил си лошо да продаваш.
Ще ти го купя. Само да е той добре.


Лично творчество/М.Г./

Димчо Дебелянов
МИГ

 
Дали се е случило нявга - не помна,
не знам - ще се случи ли... Тъжен и морен,
аз плувах самин из тълпата огромна
на някакъв град огрешен и позорен.
Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
небето немееше странно далече,
а долу се носеше музика шумна
от стъпки, от смях и преплетени речи.
Но горди и сластни очи не зовяха
на уличен пир мойте жажди смирени -
мъжете там хилави воини бяха,
жените - отвъргнати, неми сирени...
В миг глуха вълна над града се пронесе,
в миг всичко в заглъхналост странна потъна,
аз сетих и страх и молитви в сърце си
и видех света като пропаст бездънна.
Незрими води, с глух и таинствен ромон,
заляха съня на безбрежия неми
и нямаше там ни надежда, ни спомен -
и нямаше там ни пространство, ни време...
И с поглед стъмен от предсмъртна замая
аз плахо превих колена прималняли,
помислих, че някакъв глас ще вещае
незнаен завет из незнайни скрижали,
че някакъм бог умилен ще разкрие,
след толкова дни на безумства метежни:
защо е тъй горд и надвластен, а ние -
тъй слаби, тъй горестни, тъй безнедеждни!
Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна
великият миг на великото чудо,
нов суетен стрем из тълпата ме тласна,
мечтата смени безпощадна пробуда -
и ропот, и смях в тишината нахлуха...
"Пиян е, безумен е!" - някой прошушна...
Аз станах. - Небето бе празно и глухо...
Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.
 

Надежда


Ако скръбта обземе всяка мисъл,
пропие всяка дума,всеки звук,
и смисъла отдавна е отишъл
в страна от лед и мрак,от мраз и студ,
ако цветята вехнат бавно в всяка ваза
и самотата се промъква в твоя дом
и чувстваш,че светът е от омраза
изтъкан,и издаваш тъжен стон,
ти знаеш,радостта че си отива,
че щастието напуска всеки кът,
че няма вече ти да си щастлива,
че трябва да успееш-този път!
Че времето лети в простора синкав,
че дните си текат-като река,
а пламъкът и щастието ти липсват.
животът е изчерпваща борба.
Пореден изгрев и поредни мисли,
че днеска иде нещо по добро,
душата и съзнанието са чисти,
готови да пречупят всяко зло.
Но с залеза надеждата умира,
за сетен път се питаш ти:"Защо?"
Сърцето ти не знае,не разбира,
защо осъмва утрото само.
Горчиви сълзи бавно ще преглъщаш,
горчиви думи ядно ще крещиш,
на хиляда страни ще се обръщаш
и себе си с болка ще тешиш.
Недей да плачеш,всичко си отива,
ще бъдеш ти щастлива някой ден,
но нека знаеш само,че си жива,
че има пламък в погледа ранен

Илиана Иванова