Публикувана: 2 юни 2011, 13:45 ч.
Последно мнение: 10 март 2012, 20:20 ч.

Обичате ли стихове? - 8

106 182
746
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
Кои са основните теми в личните публикации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху теми като лично творчество, емоции, взаимоотношения, приятелство, самота, страст, любов, страдание и вътрешни конфликти. Те изследват идеи за лоялност, любов , избори и вътрешни трансформации. Публикациите във форума се фокусират върху теми като поезия , любов , страдание , изповеди , раздяла , обръщане към родителите, искане на прошка, смърт и възприемане на живота. Тези теми често се обсъждат в контекста на лични преживявания и творчество. Публикациите във форума се фокусират върху теми като любов, самота, надежда, изразяване на емоции и вътрешни преживявания. В стиховете се изследват различни аспекти на човешки взаимоотношения, вътрешни конфликти и търсене на смисъл в живота.
- Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
  
  Публикациите се занимават с емоционални теми като тъга, любов, страст, разочарование, самота, борба, надежда и вътрешни промени. Те изразяват силни чувства и вътрешни конфликти.
- Кои са основните теми в личните публикации?
  
  Личните публикации обхващат теми като самота, любов, страдание, вътрешни борби, приятелство, връзки и вътрешни промени. Те изразяват емоционални и вътрешни преживявания.
- Кои са основните теми на приятелството в публикациите?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 90 11 юли 2011, 13:03 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Море

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.

И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...

Надя Уорендър

# 91 11 юли 2011, 14:44 ч.

Мнения: 13

Здравей,Карма,имам време за едно късичко стихотворение от моите.Може би ще се включа по нататък и с други мои,но не съм на нивото на великите поети.

СТИХОВЕ

Те идват,тихо се промъкват
и като нощен бриз отлитат.
Остава ярък само спомена
от листа уловил ги в полета.

# 92 11 юли 2011, 14:51 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Никой от нас Ана не може да се сравнява с великите поети. Нашето са наченки на стихове, родени в душите ни. Много път ще трябва да извървим за да постигнем дори част от онова, което са оставили великите.Но никой няма да ни се разсърди ако в стремежа си да доставим радост сме допуснали някоя грешчица...

Затова и публикуваме и техни стихове. За да се учим от тях.

А ето и едно стихотворение, чийто автор не можах да намеря, но, което ме впечатли изключително много. Ако някой знае кой е авторът - нека напише.

От колко време не си ме докосвал?
Приличат ми дните, на странни мъгли...
Изгубвам и образ и чувство за време.
И мразя душата си, както преди...

Не е ли обида, събраното в мене?
Не е ли горчилка? Не е ли тъга?
Коя пропаст страшна, света ми отнема?
Коя изневяра, ме мъчи с лъжа?

И колко надежди, са спрели нетрайни?!
Не е ли излишно, че дишам почти?!
Не съм ли опазила своите тайни,
та топлината на мрака боли?!

За колко заблуди съм търсила стойност!
На колко тревоги внезапни простих!
Защо съм забравена и неспокойна?!
Не се ли превръщам, от вяра във вик?

От колко време, не си ме докосвал?
Приличат ми сенките, на пипала!...
Изгарям си мислите, дните и моста,
По който при тебе за миг бих дошла...

Измислям си шепот за нещо прекрасно.
Но той не е нищо. Той е мечта.
Спокойствие – казвам си – и нищо страшно...
Но е ужасно! И страдам сега!

...а колко надежди са спрели нетрайни...
...не е ли излишно, че дишам почти...
не е ли трагично?...измамно... случайно...
не е ли отчайващо! Мракът боли!

...за колко заблуди, съм търсила стойност?...
пред колко неказани думи мълча...
защо съм ранена, сама, неспокойна?...
не се ли превръщам, от вяра в тъга....

Последна редакция: пн, 11 юли 2011, 15:03 от Карма135

# 93 11 юли 2011, 15:26 ч.

Мнения: 13

Всички сме божии чада и е нормално подобно на нашия творец и ние да творим и да се стремим към съвършенство.Харесвам един поет на Изтока- Джеляледдин Руми, роден 1207г в Балх.Поетите на средновековието са сред най-знаещите хора на своето време.Те са синтезирали достигнатото от човешката мисъл приди тях и дръзнали да надникнат и в бъдещето.

Ако към съвършенство търсиш бряг,
незнайното за тебе знайно става
Ако невежа си - наученото пак
в невежество ще те изобличава.

Джеляледдин Руми

# 94 11 юли 2011, 21:35 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ПРОКУДЕНАТА БОЛКА

Прокудената болка се завръща!
Скитосвала задълго - пак е с мен.
Нахлува мисъл - все една и съща.
Защо ледът е толкова студен?

Отнема топлина и се стопява,
а вадичката капе - като стон.
Дланта студее. Леко наболява.
Сърцето ми я следва в унисон.

И то опитва с лед да се пребори.
С отчайващата скръб, че сме сами.
Че в мрака само с вятъра говорим
или със онемелите стени.

Скърбим. А слабостта ни е присъща.
Топят се трудно късчетата лед.
Прокудената болка се завръща.
Боли ме дълго... А не идва "след"...

ЯСЕН ВЕДРИН

# 95 11 юли 2011, 23:03 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

БАЛАДА

Исках да стана търсач на подземни води,
да улавям неуловимото —
тъмното дишане на водата,
трептенето на ултразвуците —
додето лесковата пръчка
сама заиграе в ръцете ми.

После поисках да стана търсач на подземни чувства —
на затрупани с камъни отчаяния
и радиоактивни страсти,
на детински бъбриви радости
и бездънни кладенци от мълчания.
Копах весело, като на игра.
После ме жегна съмнение:
все откривах води
ту блудкави, ту горчиви.
После —
изворите се дръпнаха надълбоко...

Паднах ничком върху изгорялата пръст.
И чух някъде много, много отдалече,
от самата сърцевина
водата насмешливо рече:
— Още ли искаш да търсиш,
търсачо на подземни води?
Дарбата на търсача
е незарастваща рана,
неопалима къпина,
недостижимост
и несвобода.
Още ли искаш да търсиш?

— Да. Да!

СТАНКА ПЕНЧЕВА

# 96 11 юли 2011, 23:17 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Човешки страсти

Под тежката арка на старата сграда...
Облечено с тъмен износен балтон.
Претича момиченце малко. И падна.
Онези го гледаха от олющен балкон.

Очакваха зрелища. Очакваха нещо...
Да може светът им да се промени.
За малко наоколо им да стане горещо.
Да бъдат за малко със свойте души.

Облечени в страсти и болки рутинни.
Те търсеха в нещастието светлина.
Следяха как хората ходят невинно
и миг след това се сриват в калта.

И странно...Това им развлечение...
За тях беше някакъв билков мехлем.
Изпитваха необяснимо облекчение.
Нали някой страда. Нали не са те.

За миг и мечтите им бързо умряха.
Детенцето скочи, изтупа ръце.
Дори не заплака. Те бързо разбраха,
че днес ще скучаят. Ех, колко е зле...!

Лично творчество Embarassed

# 97 12 юли 2011, 11:09 ч.

Мнения: 13

Много хубаво стихотворение е твоето,за момиченцето! bouquet

ЧАШАТА С ТЪРПЕНИЕ

Да наливаш чашата с търпение
изисква се талант,умение.
Може с по-големи чаши тя да се подменя
и дори да се оставя на идни поколения.
Ако се наложи,трябва и да се отпива
от съдъжимостта `и мътна и горчива.
Наливай чашата си смело и наслука,
но я пази да не прелее,или пък се пропука,
защото страшна жлъч ще се излее
и ти самият ще се удавиш в нея!

Лично творчество Embarassed

# 98 12 юли 2011, 11:34 ч.

Мнения: 13

ВЪЛНАТА И СКАЛАТА

Вълната се траска към скалата, Неравностойна наглед борба,
впива се в безжалната `и твърд, напразно е сякаш това?!
разбива се на бяла пяна след това, В отделен миг така изглежда,
от сблъсака раздраната `и гръд. но ако дългосрочно се разглежда,

След нея множество вълни, вълните бавно,но упорито
от устрема `и запленени, отнемат мощта на скалите.
се хвърлят върху острите скали Непрестанно телата им дълбаят,
и падат след това сломени. докато ни ги сломят накрая.

И във края на борбата,
победената е тя - скалата.
Това е основен закон в природата,
общовалиден,дори и за хората.

Лично творчество Embarassed

Щастието аз открих в създаването на картина или стих!

# 99 12 юли 2011, 20:40 ч.

tardis
Мнения: 329

Нищо ми няма

Всичко е толкова простичко днес
- тихо ръми и покарват налъми,
камък се пуква - изтича небе,
тихото става стръмно.

Всичко е тъй, както трябва да е,
никнат в стрехите капчуци.
Аз съм добре, (несъмнено) добре,
шляпам в калта и се уча.

Всичко е тъй, както трябва да е,
- трака строшено зад ъгъла.
Капките мокрят, паважът боде.
Стръмното се закръгля.

Нямаш представа какво ми е днес...
Пеят в дъжда хор олуци.
Всичките локвички пеят и те,
цялата плувнала улица.

Всичко е хубаво, даже е шест.
(Не, не ми трябва "промяна")
Аз съм добре (виж ме), добре,
(казвам ти...) нищо ми няма.

# 100 13 юли 2011, 00:01 ч.

Мнения: 2 212

rainbird, страхотно! Пак ме уцели на точното място в точния момент с точните думи. Идва ми да ти кажа най-глупавата фраза, която някога съм чувала, но точно тя ми е подходяща в момента - благодаря ти, че те има тук в тази тема и по принцип с твоите стихове Heart Eyes

# 101 13 юли 2011, 08:39 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ана, rainbird... прекрасни стихове, момичета! Ние творим за да радваме другите. bouquet

Роди се утрин нова.
И слънцето блести.
За обич съм готова.
Готов ли си и ти?

Да се прегърнем двама.
И обич да дадем.
Та любовта голяма...
Тя си е чист мехлем.

В очите погледни ме.
И пак ме прегърни.
Със тебе отведи ме.
И пак люби, люби...

Лично творчество Embarassed

# 102 13 юли 2011, 19:47 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ето нещо, което важи и за наши дни...

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.Р. Славейков 1875 година

# 103 13 юли 2011, 20:00 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

САМОТНИЯТ ЧОВЕК на БОРИС ХРИСТОВ

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

# 104 13 юли 2011, 20:06 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Пабло Неруда

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ

Мога да напиша най -тъжните стихове тази нощ

Например да напиша: ''Нощта е звездна,
и треперят, сини, небесните тела, надалеч ''

Нощният вятър се върти на небето и пее.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Обичах я, и понякога тя също ме обичаше.

В нощи като тази (тя) беше в прегръдките ми.
Толкова пъти съм я целувал под безкрайното небе.

Тя ме обичаше, и понякога и аз я обичах.
Как да не обикнеш големи й неподвижни очи.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Мисля, че не е моя. Чувствам, че я загубих.

Чувам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
И стихът капе от душата ми, както росата по тревата.

Колко важнo, че любовта ми не e могла да я запази!
Нощта е звездна, а тя не е с мен.

Това е всичко. Някой пее надалеч. Надалеч.
Душата ми се измъча заради загубата ú.

Като се движа погледът ми я търси,
сърцето ми я търси, а тя не е с мен.

Същата нощ, която избелва същите дървета.
Ние, вече не сме същите.

Вече не я обичам, вярно е, но колко обичах я.
Гласът ми търсеше вятъра за да докосне слуха ú.

С друг.
Със друг ще бъде.
Както преди с моите целувки.
Глас ú, ясното ú тяло, забележителните ú очи.

Вече не я обичам, вярно е, но може би я обичам.
Любовта е толкова къса, а забравата толкова дълга.

Защото в нощи като тази, беше между прегръдките ми,
душата ми се измъчва от загубата ú.

Макар че, това е последната болка, която тя ми причинява,
и това са последните стихове които й пиша.

Препоръчани теми

Мъже,харесващи много жени...

Окръжна Болница Варна - тема 8

Лидл 114 - Априлска тема

1 184
На пазар

Астрология - 19 тема (преди да попитате - прегледайте 1 пост)

Причина:

Причина: