Публикувана: 2 юни 2011, 13:45 ч.
Последно мнение: 10 март 2012, 20:20 ч.

Обичате ли стихове? - 8

106 168
746
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
Кои са основните теми в личните публикации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху теми като лично творчество, емоции, взаимоотношения, приятелство, самота, страст, любов, страдание и вътрешни конфликти. Те изследват идеи за лоялност, любов , избори и вътрешни трансформации. Публикациите във форума се фокусират върху теми като поезия , любов , страдание , изповеди , раздяла , обръщане към родителите, искане на прошка, смърт и възприемане на живота. Тези теми често се обсъждат в контекста на лични преживявания и творчество. Публикациите във форума се фокусират върху теми като любов, самота, надежда, изразяване на емоции и вътрешни преживявания. В стиховете се изследват различни аспекти на човешки взаимоотношения, вътрешни конфликти и търсене на смисъл в живота.
- Какви са основните емоционални теми, които се разглеждат в публикациите?
  
  Публикациите се занимават с емоционални теми като тъга, любов, страст, разочарование, самота, борба, надежда и вътрешни промени. Те изразяват силни чувства и вътрешни конфликти.
- Кои са основните теми в личните публикации?
  
  Личните публикации обхващат теми като самота, любов, страдание, вътрешни борби, приятелство, връзки и вътрешни промени. Те изразяват емоционални и вътрешни преживявания.
- Кои са основните теми на приятелството в публикациите?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 75 4 юли 2011, 17:02 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

На Криси...

Две слънчеви очи, лице, усмивка.
Сърце отворено за теб и мен.
И мозъче работещо все, без почивка.
И две ръце прегръщащи добрият ден.

Това си ти. Дете от мойта кръв за обич.
Създадено с любов от двама за добро.
Животът, Криси е борба, а не е хоби.
Бори се винаги. И побеждавай всяко зло!

И щом пред тебе трудност се изпречи...
Не и обръщай гръб, а премини.
Нали със глътка въздух си се врекъл
да покоряваш върхове на планини.

В живота няма лесно. Слушай мене.
Прегръщай ветрове. Мини през дъжд.
Но никога не падай на колене...
Така ще станеш истински голям и мъж!

Лично творчество Embarassed

# 76 4 юли 2011, 19:44 ч.

Мнения: 2 212

Толкова ми е мъчно,
че даже въздухът лепне.
Мъката трудно се диша.
Пръстите ми треперят,
мислите хаотично свистят.
Мъката трудно се пише.
Трябваше уж с Господ
да бъдем поне приятели.
Мъката идва ли свише?
А оказа се с Дявола
били сме като близнаци.
Той, за мъничко щастие,
всъщност ми стискал палци!

# 77 4 юли 2011, 23:29 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Болезнено зелена тишина,
в която аз от птици оглушавам.
И въздух, като тяло на жена,
безплътна като сън върху морава.
Къде съм слушал този птичи свод?
Кога съм любил това тяло синьо?
Дали в предишен някой свой живот,
през който пак от тука аз съм минал
като душа или пък като плът?
Като какво - дори не помня вече!
Но сигурен съм, нейде в своя път
и тук съм бил в една такава вечер.
С уста съм дъхъл тая тишина.
Със глас съм трупал тоя въздух звънък.
Със плът съм любил някаква жена,
безплътна като този залез тънък.
И днес, макар и нов, макар и друг,
за тях се връщам в този свят огромен.
За тях. И като вятъра оттук
минавам, за да взема своя спомен.

Дамян Дамянов

# 78 5 юли 2011, 13:14 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Сънувах...

Сънувах. Сън от детството.
Бях с плитки. С късичка пола.
Не ме интересуваше наследството.
И болката, която трябваше да понеса.

Сънувах. Болката физическа.
Усещах я. Като реална и съдба.
Понасях я. И зъби стиснала стоически
не исках да я пусна. И не исках да я спра.

Сънувах. Беше тихо във дъбравите.
Горещо беше. Въздухът замря.
На пръсти тичах. Исках да забравите
за часовете в мъка. После да заспя.

Лично творчество Embarassed

# 79 5 юли 2011, 19:53 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Един стихотворение на малко познато име, но разтърсващо и красиво...

ОТРАЗЕНАТА

Искам само да си тръгна! Отвържи ме!

Отесняла съм до вик от безсловестност.

Мълчаливо ме зовеш. Не нося име.

Паря с ярка самота… като комета.

Искам само да си тръгна! Осъзнай ме!

Пресушена съм до звън от тишината.

Молиш капчица от мен. Не се раздавам.

Режа с дебнещата липса на водата.

Искам само да си тръгна! Погледни ме!

Пепелива съм до мрак от неговорене.

Търсиш скрита топлина. Сега съм зима.

Щипя с мръзналите длани на умората.

Свободата ми върни! Опровергай ме!

Няма как да ме оставиш покорена.

Аз съм пръски ведрина. След водопадане.

Аз не светя. Аз съм просто… отразена.

Автор Ружа Матеева

# 80 6 юли 2011, 13:26 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ЦВЕТЯТА В МОГИЛИНО

(Изоставените деца на България)

Могила със прекършени цветя,
обречени на смърт във нищетата.
Не знаят те какво е пролетта,
и цвят дори си нямат във листата.

Мечтаят тъжно. С восъчен копнеж
за някой светъл парк или градина.
Но вместо чиста радост и цъфтеж,
виси над тях зловеща гилотина.

И няма кой цветята да съзре.
Да скъса всяка тяхна диагноза.
Те рози са. Но как ли ще умре
дори едничка нецъфтяла роза?

Цветя са те, поникнали на гроб,
във който гният съвести фалшиви.
И няма кмет, ни даскал, нито поп,
та да оплачат времената диви.

Цветя са те, маркирани за брак.
И тежест - на тълпите неугледна.
Могилата е страшният им мрак.
По право - спирка първа и последна.

Така сълзи в очите ми скръбта,
че няма смях и слънце за сърцата...
Могила със прекършени цветя,
обречени на смърт във нищетата.

ЯСЕН ВЕДРИН

# 81 6 юли 2011, 22:23 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата...
-
Ти си ми нещо като проклятие -
и свръхподземно и свръхнебесно.
Като превръщам мъжете си в братя -
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм изпяла с грешните.
Ти си ми мойта неписана книга.
(Не я разлиствай от ден до пладне).
Тебе не искам да те издигам
горе - в сърцето. За да не паднеш.
Ти си ми времето, отреденото
след залез слънце - преди луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние...

Камелия Кондова

# 82 7 юли 2011, 11:52 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Друг мит за нарциса
автор: Камелия Кондова

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих...
Като превръщах спалнята в олтар -
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше във кал -
изтекла през очите на прането.
И този мъж е господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...
Защото в друга,чужда тишина
със други имена ще го наричат...

След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...

БОГОМИЛСКО
Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат

# 83 7 юли 2011, 13:44 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Тъжна реалност

Събудих се и тази сутрин тъжна.
Сънувах светли, хубави места.
Огледах се и няма да те лъжа...
Видях пред себе се реалността.

Скандал на вторият етаж. Побой отгоре.
Отвън върви клошар. И дъвче хляб.
Пред малката градинка някой диво спори.
И плаче някъде дете. И свири влак.

Линейка вие. Пускам телевизор.
Пак лоши новини. И много смърт.
Проблеми нищят. Има ли виновен?
Къде била причината? И кой е прав?

А после ти ми казваш:"Не така!"
И "Позитивно гледай на нещата!
До тебе съм. Ще ти подам ръка.
Изобщо не помисляй за разплата!"

Не искам да съм бяла и добра!
И позитивното не ти го искам!
Такава си е моята душа.
Навън гърми. Дъждът отново плисна...

Лично творчество Embarassed

# 84 7 юли 2011, 15:38 ч.

Мнения: 670

На сестра ми – Адриана Пашова

Врата ли хлопне се пред теб жестоко,

нима покрусена ще те завръщат?!

Прозорецът търси – не е високо -

и влез във новата си къща.

Светът самичък вънка зинзирика,

до болка отекчен от чужди маски.

Със пламъка си див зачуруликай,

с усмивка го стопли и малко ласки.

На плещите нарамяй си крилата.

Хвърли веднъжка грижите дребнави.

Аз да опъваш те научих тетивата -

сега сама лъка си направлявай.

Ефирно дните нека те посрещат

и свидни мигове полека да отстъпят.

Пред избори безброй насреща

към верните с кураж пристъпяй.

По пътя в твойта лична Одисея

това едничко ще ти пожелая:

платната ти взаимност да упътя

с начале до самия края.

09.04.2010г.

Евелина Пашова

# 85 8 юли 2011, 12:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

от Мария Донева

Любовта прекалява.
Любовта е дете
и поне дотогава,
докогато расте

всичко пипа и иска,
и готова за още
тя във теб се притиска
и събужда те нощем.

И самичка не може,
пада, плаче, кърви,
тя те прави тревожен,
всемогъщ и щастлив…

Любовта прекалява.
Но проклетото време
я смалява, смалява,
идва да ти я вземе,

да я пъхне в торбата,
да я скрие така
в една къща в гората
на кокоши крака.

Ти оставаш – да помниш,
да вървиш, да ядеш,
като жалко, бездомно,
остаряло дете.

На какво се надяваш?
За какво трупа знание?
Без любов те смалява
отчаяние, отчаяние

# 86 9 юли 2011, 20:19 ч.

Мнения: 2 212

***
Лятото е носталгичен сезон.
Все отнякъде ще те пресрещне детството,
закчило на ревера си най-свидния ти спомен:

Череши -хрущялки. Ядеш от дървото.
Вечер пеят щурци. Лежиш във сеното.
Ухае на топло. На меко. На сладко.
Звездите броиш. И небето е гладко.

Хартиена лодка в окаляна локва.
Сега ги прескачаш съвсем неохотно.
Коляно ожулено, рана на лакътя.
Днешните рани белязват душата ти.

Циганска баница. Доматите - сочни.
Днес всичко ти струва три лева. Точно.
Баба кротко преде. Ниже твоите спомени.
Днес вече я няма. Знаеш - убола се.

***
Искам вече да е друго време.
Зима или пък добре - отново лято.
Но да съм щастлива, да ме има.
И да спра да пиша... Вероятно!

***
Понякога имам усещането,
че мозъкът и сърцето ми
са си сменили местата,
функциите и всичко.
...

Затова, когато толкова те искам,
ръцете ми сякаш сами те прегръщат
и устните сякаш сами те целуват.

Затова, когато толкова ми липсваш,
светът внезапно опустява цял.
И няма вкус, и няма цвят, и няма звук.

***
Няма нищо случайно.
Даже и сънищата.
Всъщност най-малко те.

Във моя сън аз неотлъчно съм до тебе.
Във твоя - не изпускаш и за миг ръката ми.
Луната само знае и разказва денем
на розата, на принца и овцата му.

# 87 11 юли 2011, 11:41 ч.

Мнения: 13

Здравейте,обичащи и пишещи поезия!Реших и аз да се присъединя към вас и да споделя любими стихове на любими поети.Карма,издавала ли си твоите стихове в книга или да си ги побликувала някъде?И аз пиша,когато долети вдъхновението,може по-нататък да се осмеля да напиша и някое от моите,но за сега ще се опра на доказалите се творци,които харесвам.

АЗ СЪМ СВОБОДНА,Господи,аз съм свободна.
Сляпа съм,сляпа съм вече за мъжките погледи.
Крача неспъвана в намеци,в жестове,в щения.
Крача разпъвана само от мойте прозрения.

Тъжно е някак си,ала е някак и весело.
Вярна във себе си,в своя си космос занесена,
тялом съм тука - газя и цапам планетата,
духом - високо над битието,проклетото.

Надежда Захариева

# 88 11 юли 2011, 11:47 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Много искам да ги издам, но нямам средства. А имам около 200 написани. Продължавам всеки ден.

Напиши нещо свое. Сподели.Ще ми бъде приятно да прочета. Hug

А тук реших да прочетем нещо, което е актуално за сезона...

МОРЕ

Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Ти липсваш ми, море,
като нежна милувка,
оставена за утре,
но желана.
Като приятел, който да сбере
душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,
от първата ни среща.
Соленият ти дъх ме
омагьосва.
Ще бъда твой завинаги, море!
В сърцето, като клетва
ще те нося!

РУМЕН ЧЕНКОВ

Последна редакция: пн, 11 юли 2011, 12:28 от Карма135

# 89 11 юли 2011, 12:50 ч.

Мнения: 13

Здравей,Карма!И аз като теб нямам финансова възможност да издам.Имам две три публикации във вестници и адна в Литературен алманах МИСЪЛ от 2000 г.,когато участвах в Национален литературен конкурс "Младежта - следа от бъдещето" и това е,омъжих се имам си две дъщерички и вече нямам възможност да ходя по литературни срещи и вече не участвам в конкурси.Е продължавам с писането,но повече напоследък съм се отдала на пирография-рисуване върху дърво.Рисуването ми е първата любов,а поезията втората.Ето едно на Гьоте,пък като имам повече време,ще напиша и от моите.

НАДЕЖДА

Нека моят труд полека
в дело се превърне,нека
не изсъхна като гранка!
Участ!Вярвам: много пъти
тези днес безлистни пръти
ще дадат и плод и сянка.

ГЬОТЕ

Препоръчани теми

Обичате ли стихове? - 9

Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално - тема 87

774
Жилища и имоти

Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално - тема 88

746
Жилища и имоти

Обичате ли стихове? - 10

Причина:

Причина: