Засичахме се няколко дни под ред в една градинка.
Той - както обикновено си хвърчеше насам - натам, извършвайки разни екстремни движения, които включваха катерене по дървета и люлеене на клон, скачане от пързалки и катерушки, "бой" с мечове или бясно тичане по площадката без никаква цел и посока ...

След няколко дни майката на въпросната "Жулиета" дойде при мен и ми каза, че от както е видяла сина ми, все за него говорела; плачела за него, когато го няма сред децата; постоянно му рисувала картички и все питала кога ще дойде време пак да излязат на вън, за да го види ...
Запознахме ги с моя "Ромео" и станаха неразделни.
Страхотно си допаднаха, като характери.
Когато времето беше лошо си говореха по телефона или по скайпа.
Сега за съжаление се разделиха, защото ние преди две седмици се преместихме да живеем в друг квартал.

Съдбата понякога е безмилостно жестока!
И аз съм бъдещо зло свекървище. 

