Как се говори с момиче?

Аууу, как може такива съвети да му даваш...
Не трябва ли момчетата да ухажват, за да спечелят сърцата на момичетата? Що тъй стимулираш обръщането на ролите?

Ментова, твоята девойка ми скри шапката с тия сложни схеми. Ти ли я научи? Дано не, че ще се комплексирам яко. 

Моето момиче има един ухажор , който така и досажда с прегръдки и комплименти, че тя чакаше с нетърпение края на учебната година. Попита ме дали догодина ще бъдат пак в един клас и отговорът ми хич не и хареса.
Момчето е много възпитано и добро, но много напористо и тя не може да се оттърве от него. 

A ме съветваш моят да направи първата крачка???!!!
Ще се разхожда небрежно неотразим, ще показва спортни и танцувални умения, ще съблазнява с познания за съвременните технологии и най-новите псп игрички и ще чака да го свалят. Т'ва е.

Не знам, не знам, моята си хареса Венко във втора група. И той си я хареса. Тя се притесни, че не може да се омъжи за него, щото имат различни фамилии, аз я успокоих. Жениха се няколко пъти. Моногамна, спокойна, стабилна връзка - без драми.
Сега е по-сложно: тя си хареса някого, той не си пада по "тези неща" (далеч повече го вълнува Пърси Джаксън или Джак Спароу, например), някой си "пада" по нея, но тя не го харесва и т.н.
По-сложно, в този смисъл, не защото й отнема повече време и мисъл.
Туй "харесване" не им пречи да си вършат всички детски неща, за "любовта" и "терзанията" се сещат само понякога. Ех, що не се влюбвахме и ние, пораслите, така - не живот, а песен щеше да е!
Аз си харесах един съученик в 3 клас, ама мнооого си го харесах. Понеже нямаше никакъв шанс някой да ме забележи, започнах и други да си харесвам. Между другото, разбира се - между игрите, дружките, уроците, книгите (аз и в разни герои се влюбвах редовно).
Сериозната работа дойде към 7-8 клас, когато се светнах, че ако не отслабна, ще страдам вечно. 

Дъщеря ми отказва да повярва, че някой, който я харесва, би бил груб с нея. Намразва веднага момчета, които я бутат, скубят, обиждат. Нарича ги "бебета" и ги изключва. Най-много и тя да ги нагруби. Не обича и мълчаливци, срамежливци. Това не върви в днешно време като тактика.

Темида, как ще я уча?! Да си вкарвам таралеж в гащите ли? Искам девойката да учи, играе, чете, спортува, работи. Да се влюби на 20. Секс да прави на 25....
Пък и ти - схеми! Това са детски истории, ама неизбежни.

Боже, откога не съм се забавлявала така с някоя тема.

Тогава му кажи да си харесва само "отворени" девойки, дето не се свенят "да свалят". Щото ако хареса някоя като моята, няма да бъде "свален" от нея колкото и да е готин.

Оох, да не се връщам в моите спомени, че много ме е срам...
Още в детската градина бях "влюбена". И в училище се "влюбвах". А в гимназията пък взех, че се влюбих /без кавички, нали разбирате.... / в учителя по математика. Като минаваше между чиновете една топла вълна ме заливаше всеки път. /Нали помните как бяха подредени в три редици чиновете/. Мани, мани, вълнения и чудо...

Ментова,
Според мен добре прави детето, че отказва да приеме, че грубостта може да е приява на харесване. Намирам за много вредно това оправдание за грубостта на момчетата, защото някак може да се загнезди в главите на момичетата и да се пренесе и във възрастното поведение.  Подозирам, че заради такива оправдания на грубостта в детска възраст, после много жени вярват в твърдението "ревнува ме /крещи ми/бие ме, защото ме обича). Това е лично мое мнение. Направо на щерката й казвам, че ако някое момче я харесва, трява да намери положителен начин да й го покаже, а грубияните да ги отсвирва на секундата и да не се занимава с тях. Уча и сина си да е учтив, но той по характер е много положително настроен към момичетата, а когато започне някоя да му досажда си намира сравнително тактичен начин да освободи. Не може момчетата също да се оставят на самотек и никой, ни майка, ни баща, да ги научи на добро поведение към момичетата. И после защо се превръщали в грубияни!

Някъде от детството ми е останал един спомен за ухажване - младежът се изпика в една лейка, качи се у тях и ме поръси от прозореца с благовонната течност

Мухаха, това ухажване държи първо място по оригиналност.
Спечели ли сърцето ти с това трогателно изпълнение?

Завинаги!!!

Но я виж как другите съм ги забравила, а него го помня. Даже името му помня. Богомил

И после,защо мъжете били такива-или онакива....
Дали не избиваме комплекси,давайки "ценни "напътствия на децата си?!

Не съм се натискала да му давам съвети. Той поиска. Аз к'во да му кажа:"бЕгай оттук, оправяй се сам, бъди мъж!!!"
Пита детето как се говори с момиче. Аз пък питам тук на свой ред, щото се видя, че не съм съвсем наясно.
Пък може и комплекси да избивам, знам ли

Така е. Аз и повтарям да не се занимава с такива работи, да си гледа игрите и книжките, говоря и, че за всичко има време и т.н. А тя? "Мамо, комплексарка такава, яд те е, че си живяла в онуй загубено време, в което даже пубертет сте си нямали! Недей завижда!"
Трудно е. Ти, Териса, как се справяш?

Ментова, не е ли раншко за подобни реплики се замислям... То детето вероятно се закача и е умно и смело, но все пак ми е странно и ме накара да се замисля.

Аз имам алергия към мислене от типа "на 30 , 40, 50 хората са стари, секс се прави макс до 25" и т.н... ако отрочето ми заяви че съм имала "кофти" детство или "даже пуберитет съм нямала" ще ме притесни накъде върви...

Според мен Ментова се пошегува

и аз така мисля и съм сигурна че е доукрасила репликата, но се сетих колко такива деца има, дето хич не се шегуват...