Раждане в къщи 13-съдбовна тема

yanast, вадиш си изводи от много изолиран личен опит.

Ето виж малко коментари под този пост:

My doctor was an asshole who rolled his eyes at me because he didn't like the way I was pushing.
----
My second cesarean experience is what led me on the search for information that led me to this choice. My second cesarean was after a 'failed' trial of labor where I was flat out lied to about my progression & my daughter's position during labor to get me to 'consent' to the cesarean. I was told that the long labor was because she was too big to drop into my pelvis to dilate me properly. I suffered post traumatic stress, on top of recovering from major surgery unnecessarily.
----
What about the women who suffer from months, years, or decades of nightmares, panic attacks, flashbacks, adhesion pain, & more from unnecessary interventions forced on them by a care provider in the hospital?
----
Admittedly, many women are naive about their expectations when they select a hospital birth and many are unused to having to assert themselves by stating loudly "I do not consent to xxx " when someone decides to break their waters or cut an episiotomy, having been led to expect that doctors and nurses are only doing what they do in the best interests of their patients, which in the current climate of hospital "care" is all-too-rarely the case.
----
That being said, as a doula who has attended births both in and out of the hospital I have seen first hand the "birth rape" that we are talking about. Sadly, many women don't even understand how badly they were treated b/c they assume that it is normal and unfortunately it is normal for many in our current birthing paradigm.
----
Also, these women call it 'birthrape' because they didn't WANT some of these things done to them, and they were forced to have their bodies cut and poked and prodded. Contrary to popular belief, you CAN say NO in a hospital and the doctors are supposed to HONOR YOUR AUTONOMY.
----
That includes birth. It wasn't so long ago that women were tied to hospital beds. They are still told to, " Shut up" during birth and strong armed into compliance. These wounds run deep.

Не ти ли звучат познато? Впечатленията са от американски болници.

Как ли празнува рождените дни?
...сигурно води детето на опера... или на зъболекар

yanast е права - на лекарите в България ще им се наложи да преразгледат напълно възгледите си, сигурно трябва и да минат обучение по комуникация с пациента и медицинска етика. Това не е някаква измислица, в медицинските училища тук (в Щатите) лекарите се оценяват и по техния bedside manner (в истинският живот тук д-р Хаус не би изкарал и един месец на работа, веднага ще се окаже без license to practice, казвам го с мъка, защото и аз много го обичам).

За сравнение - при второто ми раждане започнаха да се губят тоновете на бебето, стажантките-медици викнаха главната лекарка (моята гинеколожка), която ми даде няколко минути да напъвам, и аз послушно го изстрелях  , тя ми каза, Браво, давах ти още няколко минути и те режех. Беше се обадила на НИКУ за всеки случай, те долетяха с цялото си оборудване. Но ме остави да родя вагинално, въпреки че на мен в тоя момент ми беше все тая. И, както казах преди, докато напъвах, масажираше перинеума, не ми се караше. Сестрата/акушерка и мъжът ми ми държаха краката в едно полулегнало/полуклекнало положение. Това в голяма университетска болница (Харвард медицинското училище там се обучават). Не съм чула нито една позната с лош опит от болница, поне от Източното крайбрежие.

jp, не искам да кажа лъжат, но е възможно да преиграват.

  Ако обичаш, доказателствата, моля! Ама не "една жена каза", щото това не са доказателства, а инсинуации.
Правиха проверка от ЗК и не намериха нито един фиктивен болен, лекуван по клинична пътека. Обясни моля те, как с допълнителни процедури се източва здравната каса, любопитно ми е!

Стелт, аз казвам че много неща в болниците не са такива, каквито трябва да бъдат.
Но, сега и тук е много по-вероятно да получиш това, което искаш ако умееш да преговаряш добре, вместо да се конфронтираш. Не казвам че така трябва да бъде и че трябва да звършиш курс по преговори и "психология на лекаря", но в момента е така. И всички тези, които преговарят с лекарите, акушерките и сестрите и постигат акт. ест. немедикаментозно раждане помагат нещата да вървят в правилната посока. Защото лекаря, който не е виждал такова раждане като види че е възможно, че жената остава доволна и за него е по-лесно след Н-тото такова раждане ще се убеди че си струва да го предложи като вариант на следващата жена.

Кати, за мен най-удобна се оказа позата клекнала, иначе имаме съвпадение- и на мен по принцип най-удобна ми е полулегналата поза
Иначе може би конкретно при секцио няма нужда да се обяснява (т.к. прцедурата е рутинна и може да се обясни предварително), но в много други случаи е много полезно да разбираш какво се случва, защото, например ако не очакваш да ти направят епизиотомия може да се стреснеш, да подскочиш и да се срежеш на скалпела, например.

В случая на мъжа ми той трябваше да лежи неподвижно, да не чете, да нее гледа ТВ, да не се вълнува, за да не се повиши мозъчното налягане, но пък консумацията на солени храни също повишава налягането- нещо, което не знаех, а доктора ми се присмя като попитах как да се храни мъжа ми....

JP, Сащ е голяма държава, предполагам че не навсякъде е еднакво. Но също така в повечето случаи жените се оплакват от рутинния начин на водене на раждането, като те не са поискали нещо различно, но впоследствие смятат че е трябвало да бъде различно. Разликата с БГ е, че там още на консултациите по време на бременността те питат за разни твои предпочитания, и че можеш да откажеш много от процедурите. Но де, ако отидеш да раждаш без да поискаш нещо специално (както аз) ти слагат система, ако искаш и епидурална, връзват ти монитор и те карат да лежиш, напъваш дирижирано - точно както и тук. Не се оплаквам от това си раждане, защото тогава смятах че е нормално и не поисках нищо различно (апропо, системата с окситоцин я слагаха само ако искаш епидурална, иначе не). Т.е. в рамките на разумното имаш избор, като още на консултациите може да попиташ и да ти кажат кое може и кое-не.
Апропо- аз също раждах в университетско градче на Източния бряг.
И пак- от тамошните ни познати имам такива, раждали в родилна къщя, както и в болница, пожелали немедикаментозно раждане и избор на поза и т.н., което и получиха без проблеми.
Но най-важното за мен е че там след раждането бебето не се отделя от майката и за минута! След раждането го "обработват" на маса точно до леглото за раждане, когато те превеждат в стаята слагат бебето в скута на майката, майката на инв. стол и така превозват, в NUCI майката (и другите роднини) могат да влизат и излизат при бебето денонощно (сина ми беше там за наблюдение един ден), може, ако е възможно да го кърмиш когато поискаш, ако е в кувьоз доколкото е възможно пак се поощрява контакта с близките (майката да си мушка ръката в кувьоза, вадят бебето и го слагат върху майката и ги завиват с одеалце, дават майката да го вдигне на ръце вътре в кувьоза и други вариации, които лично наблюдавах).

Бих добавила само, че помагат много повече и по-реално от всички "движения","петиции", "протести" и прочее кампании с по-скоро негативна, отколкото конструктивна насоченост.

Аз така и не разбрах, защо се обсажда тук болничното раждане?

Ами защото ужасното, травматично болнично раждане е любимият ви щит, с който защитавате правото си да излагате децата на рисково неасистирано домашно раждане. Пък и, честно казано, и в предишните теми много се обсъждаше болничното раждане, ама все в смисъла на "изнасилване", "скачане", "касапница" и т.н., което явно ти е било по-приятно за четене.

Ок, разбрахте една от причините... ама тук ли е мястото дето да "оправяте" болничните воли и неволи?
Много добър замисъл имате, поздравления!.. но сте за друга тема.

      Ами щете нещете, за да се регламентира асистираното домашно раждане, се започва от оправянето на болничното. Защото ако възникне някаква спешна намеса при асистирано домашно раждане, няма родилката да бъде отведена при Господ, а ще бъде отведена в болнично заведение.

Не съм сигурна за кое точно искаш доказателства, но лично аз лежах фиктивно в болница (и не само аз)...    Познавам много хора, на които не им се налагат постоянно наблюдение и спешни процедури и които ходят само за сутрешната визитация и една-две системки... Те не са точно фиктивно болни, но определено са фиктивно в болница... Глупостите в епикризата няма да коментирам, половината неща не ми бяха правени въобще - диагнозата, с която ме приеха, беше поставена само заради клиничната пътека и си ми го казаха... Ако се поровиш из форума, ще видиш колко майки са били изписани с децата си на 3-тия ден например, а в епикризата пише, че са били 5 дни в болница - това пък е толкова често срещана практика, че едва ли някой не я знае...

Ай, е те това съм го пропуснала наzад.. Ма наистина ли е, в смисъл, ти ли си го чула/чела, в тоzи вид?
Ами продължаваме ли тогава да се чудимЕ, zащо аджеба, много хора говорят не особено ласкаво zа нЕкои прехвалени (много от тях се zабравят, и наистина почват да вярват, че са недостиживми и в zнания и в умения и също така няма какво да научат повече никога, zащото zнаят всичко, имам някои преки впечатления от такива) и непрехвалени медицински светила и несветила в БГ?
Щото ако това горе го е иzтресъл тоzи доктор, с теzи точно думи (не го поzнавам аz и нямам отношения към неговата личност, не го zнам какво zане и колко zнае, а и не съм имала интерес), теzи хора тук, дето се правят, че още не са раzбрали zащо други не смеят да се довряват на 100% на доста медицински лица, могат сами да си отговорят... Но раzбира се, отчитам въzможността някой да е хванал цитата и да го е перифраzил, раzбрал - недораzбрал, та да zвучи по-интересно. А самият доктор да не го е каzвал, и такива случаи има...
Но така каzано, че да zвучи все едно някой шофьор го обяснява.. ми zа сега, беz докаzателства, откаzвам да повярвам, че толкоz велик лекар го е каzал. Не искам да го вярвам, предпочитам да не е истина.

Ахаа, сега видях, това от грижа zа бебешките моzъци било, zа не бЕх се сетила... Имало един учебник? Ясно, мерси...
Аааа, ценен бил моzъкът?... Е, тогава всичко е наред, супер си го е рекъл човекът, даа....

П.П. Сетих се и да попитам, има ли още някой, дето пък се чуди zащо понякога наистина се налага човек да включва повечко ирония в писаниците си тук? Дали пък да не е zа да отговаря по начина, по който му пишат насреща и да влиzа в общия тон? Че да го раzберат, евентуално..?

Възможно е и част от тукашните травмирани от болниците да преиграват също така.

А и тук също ще намериш разкази за прекрасни и естествени раждания и добро отношение.

Не се съмнявам, че има разлика в отношението на лекарите (школата е различна), но има и разлика в отношението и очакванията на пациентите - така че са малко относителни нещата.

Целият модел на здравната система е дълбоко сбъркан. Системата на т.нар. "клинични пътеки" е дълбоко погрешна. В тях влизат определен брой заболявания, ако си болен от някоя друга диагноза, която не попада в клинична пътека, а човекът е болен наистина, какъв е избора? Лекува се вкъщи, разчита на талони за изследване и консултации от личния лекар - всички знаем колко са малко и трудно достижими? Или болният да си плаща сам за изследванията и лечението ,защото касата не го покрива? Или да се напише диагноза, която попада в клинична пътека, за да има въэзможност човекът да бъде изследван и лекуван в болница? В пътеката пише за колко дни човек трябва да е болен, не може за по-малко да му мине, каквото и да е заболяването му, в каквото и състояние да се намира. Като фиксирано меню в ресторант- супа от еди си какво, манжда от друго нещо си, десерт- точно определен какъв, седене на маса  примерно за мин. 45 мин! Ако си се наял по-бързо, трябва да си доседиш минутите, иначе "купончето" не важи. Плаща се тоя набор от неща и нищо друго.
По повод на тия въпроси темата за мен е важна, защото се опитва да постави проблеми, които до сега не намират поле за дискусия.

Ли4но се сблъсках с това. Мой близък след колоноскопия във ВМА бива изписан на съ6тия ден, въпреки 4е е платил за 3 дена. Идвало събота и неделя и нямало смисъл да остава. 4овекът не е от София, а на 400км от столицата. Съответно следва6тата седмица  5-6 дена след изписването звъним в болницата и искаме да разберем резултата от изследването, за6тото имаха много кофти съмнения и бяхме притеснени. Обади се някаква сестра, която се развика и затвори тел. Аз звънях о6те 5 пъти поне, но постоянно ми се затваря6е тел и не ми даваха лекува6тия лекар. Пратих една позната от София да отиде до болницата и да вземе ли4но изследването. Какъв бе6е 6окът, когато след 7 дена ние разбираме, 4е жената о6те не е изписана. Веднага помислихме, 4е изследването   е много ло6о и затова я водят все о6те в болница. На моята позната не дадоха изследването и не й казаха какви са резултатите, 6тото трябвало докторът първо да изпи6е пациента.
На деветия ден след скандали и хиляди обаждания се вдигнах с детето до София, за6тото няма6е на кого да го оставя и отидох бясна във въпросната много престижна болница. Оказа се, 4е в епикризата е назна4ено едно много дълго ле4ение и освен колоноскопията са правени един куп други фиктивни изследвания като се запо4не от вземане на кръв, ехограф на органи, екг и т.н.

Втори слу4ай пак от ли4ен опит с майка ми . Пи6ат, 4е е болна от корем, а я лекуват за друго. За6тото от пътеката за корем се вземат пове4е пари от касата.
Да не говорим ли4но с детето са ми казвали да си купя лекарства, а после разбирам, 4е всъ6тност са снабдени в отделението. Познай кой ги прибира и продава.
Мога цели фермани да изпи6а, но има ли смисъл след като мнозинството от хората го възприемат това за нормално, както възприемат за нормално и овъл4ването на лекарите.

jp, да бе преиграваме. Сигурно и пу6енето в детското отделение 6те го наре4ете преиграване. Ами да запо4нат и лелките в детските градини да пафкат, за да свалят напрежението.