Уплаха

Ще бъда брутално груба и директна. Ако куче скочи по подобен начин върху моето дете,няма да се поколебая да предприема най=крутото действие спрямо него.Аз не мога да знам в момента то какво си мисли и как е настроено спрямо мен или детенце. И не ме и интересува.  Да са си оправили 15 години проблема общинарите-не съм виновната АЗ за глутниците бездомни помияри!!!! А колкото до  БЕЗотговорността на собствениците на кучета-е,там просто не ми се говори и се възпирам умишлено,за да не си развържа и без това цапнатата уста-в случая клавиатура.
Само преди има-няма 3 часа един пенсионер си изака най-спокойно любимия любимец на една полянка пред храстче и го гледаше с такова умиление,сякаш първородното му внуче си е свършило за пръв път работата в гърненце. Единствено фактът,че беше инвалид,ме възпря да не му вдигна луд скендъл!!!!
А тук,в кварталчето ни,са още по-нагли-ИЗС....т ги насред тротоарите.
Коксмо дикс е права-българинът ще се оправи само като почнат да му бъркат с яко глоби в джоба!!!!

Детето се е уплашило и то доста и това е най-важното. Аз имам куче и не съм съгласна, че кучетата не се нахвърлят безпричинно върху децата, защото моето куче един път направи точно това. Оттогава е само на каишка (при него го има и момента, че моето дете му налага як тормоз, та за това вече не обича никакви индивиди под 1,20 м). На нас също ни се случи едно куче да ни се радва, ама наистина да ни се радва това лято, но беше супер огромно и аз и Тими, който определено няма страх от кучетата специално, да си изкараме акъла. Просто кучето  адски грубо искаше да го подуши. Обезумях, а той още повече. Така че, mumi, не си особено права в случая!

Дъщеря ми е доста плашлива и ако нямах кучета в къщи щеше да е още повече.Това,че имам животни не ми пречи да съм безкомпромисна към агресията или дори само да е близане.Ако искам детето ми да се порадва на куче,ще попитаме дали не се натрапваме.
Добре ,забравете,че е било куче,представете си,че се обръщате и виждате един човек/мъж или жена/ сграпчил детето ви и се опитва даго целува или и вие незнаете какво.А?Как ще реагирате?Аз лично и един мога да му фрасна в първият момент.Майките реагират спонтанно и особено ако имат вроден страх.
Колкото до леенето на куршум-аз съм ЗА.Но трябва да се прави веднага защото после се натрупва и срахът става от всичко.
опитай да водиш малката в някой зоомагазин.Там поне са затворени и малки животинки.Гледайте рибките,хамстерчетата,смейте се на папагалите,но не отивайте веднага при кучето.Ако и така се плаши трябва да икажш ,че те са си в къщичките и не излизат.Може някое филмче за сладки кученца да гледате.Незнам как да ви помогна,но най- искренно ви съчувсвам.
Много е важно никога да не чува като си говорите,че вас ви е страх и ,че нея я е страх.Когато коментирате нека да чува ,че като се наспи няколко пъти и вече ще и мине.Децата си внушават каквото чуват,дори и като си играе то ви слуша.
Ще се радвам скоро да пишеш как всичко е минало и отново е весело  дете.

Определено съветът на Анчето е разумен-за зоомагазина-и аз бих постъпила така,ама все пак изчакайте малко време.
Дано забрави бързо детенце 

Муми, съжалявам, изобщо не си права! В моя дом са отглеждани не знам вече колко породи кучета-никога не ме е било страх и от най-свирепите песове, и никога не са ме нападали, не ме и лаеха дори. Затова и нямам страх ОБАЧЕ един ден /надвечер по-точно/ в София, в кв. Дружба ме нападнаха 12 кучета. С нищо непредизвикани...Не ми се мисли какво щеше да стане, ако не бяха излезли пазачите от съседния завод-сигурно щяха да ме изядат жива. От тогава ме е страха, много ме е страх. Ако се случи това с детето ми не знам как бих реагирала...
Пепа, съжалявам, но мисля, че не е късно. Занеси една дрешка да му леят куршум-нищо не губиш. И аз не вярвам в такива работи, ама в последно време ми се наложи да преосмисля позицията си. Така че пробвай-нищо не губиш, за твое успокоение

Pepa, Мисля че идеята със зоомагазина на първо време трябва да опитате, а защо не и да потърсиш помощ от професионалист, имам предвид детски психолог.
Аз самата точно днес си мислех минавайки с малкия покрай бездомните кучета, как ли бих реагирала ако се случи нещо подобно.И знаеш ли, ужасих се от себе си- представих си как убивам кучето с голи ръце.Обичам животните, но ме е страх от кучета.
А по повод мнението на mumi-скъпа, ако се случи на твоето детенце, едва ли ще ръсиш толкова "мъдри" съвети.Не съм съгласна с теб .Не съм анти-кучкарка, ама точно с такива като теб съм готова да споря.

Благодаря ви много момичета. Вчера майка ми я е завела без да знам при една баба да и лее куршум. Аз също изобщо не вярвам в тея неща, но се изумих , че бабата познала че уплахата е от куче. Казала, че е много наплашено детето и от веднъж няма да стане.В събота трябва да отида аз, защото и аз съм била изплашена от същото куче и да нося дреха на Симона, която тя три дни не трябва да съблича. Дано пък помогне, щом е познала е че и двете сме изплашени от куче Инъче, да постоянно и говоря животни, купих книжки с кученца, плюшено куче, с тях си играе, карам я да милва кученцето и т.н. , но съседите от горе имат куче, вчера го чу да лае и изпита ужас. Свря се в мен, трепери и вика "нееее бау-бау". Явно е прекалено скоро за нова среща с живо куче. Ще изчакам още.

Добре е ,че си отишла да му леят куршум.Не се опитвах да натрапвам мое мнение за това,но удавник за сламка се хваща.Не насилваи малката да си играе сега с кученца ,сигурно още повече и напомнят за случея.Казват,че за всичко са нужни 40дни.Имам в предвид ,че още е навреме,но сигурно бабата ще ви препоръча след тези ходения да изчакате30дни и пак да идете.Така казват се махали остатъците.Може да идеш в църква и да и поръчаш един водосвет и литургия,мисля,че беше Киприянова.Аз за моето момиче какво ли не съм правила и смятам,че има ефект.Вече не пищи и да сочи в леглото нощем.
Имах един случей с едно детенце.Работих като правих снимки с пони във Варна.Край мен минаваха много деца.Имаше една майка, която стояха настрани и несмееха да доближат.Детето започваше да се тресе от ужас и страх в количката.Виждах,че майката нещо се опитва да направи,но винаги държах огромна дистанция,за да не се натъкна до тях без да искам и да влоша нещата.Един ден майката ми обясни,че ги изплашило наскоро едно куче и детето казвало,че и понито е куче и ужаса започва.То вече от всичко се боеше.Незнам дали кончето въздейсва по конски си начин,но проведохме една хипотерапия на сближаване.за моя огромна радост детето започна да гали кончето,да го храни и даже започна да го язди.В последствие вече не изпитваше този ужас от кучета.Стана ни много добро приятелче и кончето доста бомбони и бисквити намаза.
Мисълта ми е,че можеби страхът трябва да се преодолее чрез друго животно и чак тогава и с кучета.
Зная ,че ще успеете.

Кокто съм писала и друг път лекувам детето си с хомеопатия. През латото, на 3г3м, тя преживя подобен шок от силна уплаха - блъсна я едно електромоторче, от тези дето ги дават в Южния парк и на деца дето не могат да ги овладеят. Ужасно се уплаши и после само като ги видеше се притискаше в мен с ужас, и то не само от тях ами и от колелата и детските колички. Лекарството за такъв шок е Аконит - 30СН. Хубаво е да се даде веднага, но и след време пак има ефект.
"Аконит-Aconitum napellus-Огромен страх и мъчително безпокойство, дори при леки оплаквания. Непоносими остри болки.Може да има страх от смъртта.Лекарстовото е основно за шок.Проблеми след голяма уплаха/например шок след катастрофа/. "

Как се дава? Колко често и по колко гранули?

Аз дадох един път три гранулки. По препоръка на хомеопата; повече нямаше нужда.

Според мен трябва да я успокоиш за начало. Отидете на магазина и потырсете някоя  книжка, в която се говори за добро куче. Като свикне с такава идея, после отидете и изберете играчка-куче. Нека да е добро куче и да я пази. И същевременно учи детето, че кучето е добро животно, но с непознати кучета не се играе (както и с непознати хора  )
Просто й дай модел за поведение. В градинката се запознайте с някой безобиден пудел или някоя друга дребна порода куче, все имаш някой познат с куче. Та, питайте стопанина дали кучето е послушно, обича ли деца, дава ли да го галят. Научи я как да се запознава с куче - да подаде внимателно ръка да я подуши. Какво обича кучето - напр. да го галят, да играе с топка. Попитайте стопанина какво НЕ обича кучето - не обича да му бъркат в ушите напр, да го теглят за опашката, да се крещи, да се маха с ръце... Наблягай на това, че кучето може също да се страхува от нея. Че може и да има лошо куче, от което трябва да се пази.
Всичко това трябва да става постепенно и в течение на времето.
Животните се радват на деца, но децата често махат необмислено с ръце и много крещат, и не се знае как ще го приеме кучето. Учи я да има разумно поведение с животните, то важи не само за кучетата. По какво да познаем дали кучето се радва и си играе, или е ядосано и ще нападне...
Аз като малка имах необясним страх от птича перушина и изпадах в див ужас, ако видя някъде. А една сутрин се събуждам и баба ми казва - "Виж какво е спинкало при тебе" и ми показва една огромна рошава перушина, която някак се е измъкнала от възглавницата. Някак не успях да се уплаша, а и щом е "спала" при мен и не ме е ухапала ... и спрях да се страхувам от перушина.