Моля за съвет относно погребение

djily, съболезнования от мене.
на твое място и при тези обстоятелства аз не бих се занимавала. Има си погребални агенции, нека мъжа ти плати - те ще свършат всичко. Ще се съберат съседките и приятелките и ще я изпратят.
От възрастни хора съм чувала, че баба на бебе и майка на бременна не бива да се мотае около мъртви. Не,че нещо ще ти стане, но било важно за бъдещето на децата. Бих се придържала към това поверие. 
Когато говориш с децата просто ги информирай, че вече нямат баба. Няма нужда да обясняваш подробно как е станало.
Знам,че моето мнение няма да се хареса на масовката, но все пак живота е за живите и всички държим на децата си.

Ако си толкова лабилна, не ходи. Явно съпругът ти те познава и затова ти е казал да не ходиш.
И пътят ти е да се избавиш от всякакви суеверия.

Добро утро.
Благодаря на писалите, помагате ми да преосмисля нещата и се срамувам, че нямам никакво, ама никакво религиозно възпитание. Много неща са ми не ясни, предпочитам да си ,,заровя главата в пясъка'', вместо да бъда информирана.  Догмите и забраните съществуващи в религията ме карат да се бунтувам, а в същото време ме плашат ако не се съобразя с тях.
След погребение се започва това не прави, онова не прави, помен за 9 дни, 40 дни, 3, 6, 9 месеца-все неща, които са  ТРЯБВА, ЗАЩОТО ИНАЧЕ...
А колко по-лесно е човек да потъгува сам, когато и където му е удобно. Мъката е в сърцето, а не в показността.
Мнението на Аicha е най-близко до моето мислене. Животът е за живите, за мъртвите една добра дума е достатъчно, но за жалост в случая добрите думи и хубавите спомени са нищожно малко.
Погребението ще бъде във вторник. Ще отида да запаля свещичка и да оставя цветя. Не знам колко ще остана в къщата, но на гробища със сигурност няма да ходя.
Неприятностите тепърва започват, срещите с родата също са много тягостни и конфликтни. Акъли много, но парите за всичко са от нас. Винаги е било така и никой не ни пита имаме или нямаме възможност, просто ТРЯБВА ДА ДАДЕШ.
Още веднъж ви благодаря, вие сте моята психотерапия.
С помощтта ви се опитвам да преподредя обърканите си мисли.
 


 
 

Преди една година почина баща ми и майка ми,с която бяха разделени повече от 20год.не дойде на погребението, въпреки че я поканих и очаквах от нея да дойде.Стана ми адски болно.В крайна сметка било каквото било, но смятам че е редно да изпратиш човек в последния му час, независимо от обстоятелствата и предразсъдаците! Днес може би и тя съжалява, че не дойде, но вече е късно!

Джили, моите съболезнования!  Да почива свекърва ти в мир!
Моето мнение е, че трябва да отидеш, навсякъде - и у тях, и на гробища и да си трайно до съпруга си. Много му е тежко, осъзнава, че вече остава сам, с най-близките си хора - теб и децата.


Ако имаш предвид погребението - да, няма значение имате или нямате пари, ваша грижа е да погребете свекърва ти както си му е реда. Това е морален дълг на съпруга ти.

Знам, така е, това е най-малкото, което можем да направим в такъв момент. Но поне да имаме правото ние да преценяваме и решаваме кое и как.
 В семейството са трима наследници, от които никой не живее там, но само ние  през всичките години сме се чувствали  ДЛЪЖНИ да помагаме, а другите в същото време са обгрижвани и подпомагани. Вижда се и дразни, когато делиш децата си.
Както и да е.
Да почива в мир и светла и памет! За мъртвите или добро или нищо.... Времето ще покаже доколко трайна е следата, която е оставила в душите на близките си.
Вече взех своето решение, поуспокоих се.
Много съм благодарна на писалите, помогнахте ми в труден за мен момент.
Смятам темата за изчерпана и може да бъде заключена.

Не се ходи на погребение ако си бременна или със съвсем малко дете, това е суеверието.
Ти няма причина да не отидеш.
Ако не сте били много близки със свекърва ти, какво те притеснява да кажеш на децата, нали не са били толкова близки с баба си, че новината да я понесат толкова зле 
Обади се по телефона и им кажи.
После помогни на мъжа си да посрещне неизменните грижи и проблеми свързани с погребение, и запали свещичка на гроба на жената.
Относно притесненията ти от духове или каквото там те плаши след смъртта, повикайте свещеник да освети къщата и вашия дом ако искаш и ще се успокоиш 

Нормално е да ти е мъчно след смъртта на баща ти. Все пак ти е баща, родител.
Но на твое място не бих обвинявала майката, че не дошла. Все пак техните отношения са били други, тя може би е страдала от него и затова го е изхвърлила от сърцето си. Защо да ходи на погребение на човек, който вече и е чужд?
Аз също не отидох на погребение на бившия съпруг. Не само това, но и от МВР ме викаха за разпознаване на трупа - отказах. Бях се развела преди 12 год и съм го забравила.
После от общината се опитаха да ми пратят сметка за служебно погребение, да я осребря.
Да, да такъв скандал им спретнах, че ме занимават.

Лека й пръст на свекърва ти.

Извинявай, но сега не е моментът да питаш бг мама какво да правиш. Мястото ти е до съпруга ти. Както и неговото ще е до теб, когато (дано не е скоро) дойде времето за твоите родители. Ти какви отношения си имала с покойната - няма значение. Мъжът ти е загубил майка си.
Ами ти като се споминеш (след мноооого години) редно ли ще е синът ти сам да ти урежда и сам да присъства на погребението?

Това е точно така, но всички ритуали според мен са за живите в голяма степен и им помагат да се справят с мъката си. Това че имаш да вършиш нещо дава успокоение и усещане, че продължаваш да правиш все още нещо за починалия. Пък и е добре да се различават суеверията от ритуалите.
djily, като те чета малко ти завиждам, мисля че никога досега не си губила истински близък човек и някак още не си "пораснала". Не се сърди не целя да те обидя, мисля че си щастливка, че животът ти го е спестил до тази възраст.

Какво я пращате жената да бъде до съпруга, да присъства на погребение.
Ясно е, че не и се ходи. Не виждам нищо фатално, ако ритуала мине без нея.
Явно не са били близки с бабата. Мъжа е достатъчно пораснал за да наеме погребална агенция и те да свършат работата.
Аз не съм присъствала на погребението на майката на мъжа ми. Те са 7 деца, 19 внуци и всички бяха там, наеха си погр. агенция и историята приключи.
Той също не присъства на погребението на моята майка. Закара ни с дъщерята до гробищата, изчака ни в колата, на паркинга и след ритуала ни върна  у дома.
Просто не обича да гледа умрял, не съм се сърдила за това.
Той също не се е сърдил, че не си взех отпуска за да погребвам майка му.
Това - да не слушаме музика, да не гледаме телевизия, да забулваме огледалата не сме го правили нито за мйка ми, нито за баща ми.
За мене живота продължава за живите. Мъчно ни е, но не изразяваме външно чувствата си.
Не мисля, че е необходимо.
За траурните ритуали - и за двамата не съм била в траур. До 40 дни имах черен шал.

Като почина свекърва ми не съм се отделила от мъжа ми. Да не мисилте, че на някой му се ходи на погребение. Обаче като си с един човек си с него и в добро  и в зло.В тоя живот няма само празници за споделяне. Всичко, което мога съм му спестила - подготвяне на дрехи за погребение, разни неща по самото погребение, после пък в нейната къща багажа й. Каквото мога да му спестя от страдание и мъка и да го посрещна аз съм го направила... Че на кой му е приятно? Да, имахме фирма, подготвиха хората блестящо всичко, но съм се стегнала и съм отишла най-вече заради него. Щото човек има нужда от най-близкия си. Дори да казва, че няма, никой не иска да е сам в такъв момент.
Свекър ми като почина, се качих на първия самолет и наобяд бях до съпруга си. Това смятам за редно, всичко останало за мен са оправдания. А и жената, бог да я прости е блъсната от влак, едва ли ще е в отворен ковчег изложена на показ. Дори и да е, стискаш зъби и минаваш, това е.

Светла памет на свекърва ти...
От вчера чета темата и мненията на всички момичета и не мога да разбера как жена, която е поне на 40г. /щом ще става баба/ не знае как да реагира при смъртта на свекърва си? И чак сега при последният пост ми просветна  
djily, като те чета малко ти завиждам, мисля че никога досега не си губила истински близък човек и някак още не си "пораснала". Не се сърди не целя да те обидя, мисля че си щастливка, че животът ти го е спестил до тази възраст.

Мила Джили, аз съм доста по-млада от теб,но в продължение на няколко години поредни изгубих най-близките си хора. Преди 10 год. загубих баща си тогава бях неомъжена и сама, сестра ми също. В следващите две години загубихме и двамата си дядовци, през това време и двете със сестра ми имахме сериозни връзки и дали заради подкрепата от мъжете си или за това че са ни дядовци но преживяхме загубата по-леко. В следващата година сестра ми се омъжи и беше бременна когато почина лелята на зет ми и сестра ми бременна в 6 месец го придружи, защото реши, че местото й е до съпруга й. Майка ни беше по-скоро суеверна отколкото религиозна и имаше същите терзания като теб в момента как така бременна жена ще ходи по погребения... Майка ми почина през февруари. Ако мъжете ни не бяха до нас не съм сигурна как бихме преживяли загубата й. Свекървата на сестра ми също беше до нас и ни помагаше като по-възрасна жена... определено подкрепата й беше от полза. В следващите дни ходихме със сестра ми на гробището когато и както можехме. Случваше се и да няма кой да гледа малката и често сестра ми идваше с бебето си. На великден дойде и с двете си деца - на 1 и 3 години.

Чесно ти казвам никога нищо лошо не ни е направил който и да е от близките ни починали. Разказвам ти всичко това не за да предизвиквам съжалението ти , а с единствена цел да ти покажа какво изпитва съпруга ти в този момент и колко ценно за него ще е само присъствието ти.
Решението ти ще е твое. Дано вземеш правилното за теб и семейството ти.

Щом е от 30г. с мъжа си, значи е поне на 50.

Добра вечер на всички.
Мислих, че вече ще заключат темата, но виждам, че  още се пише в нея, тъй че продължавам да я следя.
Благодаря ви, че споделяте. Явно всички имате много по-добри отношения с родителите си и не ме разбирате. Не ви упреквам, просто съжалявам и ми е мъчно, че и при нас не е така.
При нас връзката е прекъсната много, много отдавна.
Преди много години за да запазим семейството си, напуснахме дома, а и града, в който двамата с мъжът ми сме израснали. През всичките години сме били пренебрегвани и са се сещали за нас само когато имат нужда от нещо.
И на мен, и на съпругът ми ни е мъчно, че по-такъв начин е свършил един човешки живот, но  приемаме всичко като едно задължение, един неприятен ангажимент.
Мъжът ми отказа да го придружавам през цялото време, по уреждането на нещата, свикнал е да върши всичко сам.
И не само аз,  и той е отчужден и огорчен от отношението към нас и децата .
 АЗ СЪМ ДО НЕГО,  но сме достатъчно големи хора да си свършим и по сами работата. Да, за него това е една неприятна потискаща и изнервяща работа, която просто трябва да се свърши.
Защо не приемете, че подкрепата и съчувствието може да се изразяват не само през няколкото дни търчане по институции? И двамата сме сдържани хора, не тръшкащи се и не изразяващи чувства пред всеки. След утре ще сме заедно и ще имаме време да се отдадем на разговори и спомени, но за жалост почти нямаме хубави преживявания заедно с майка му.
И да, на 54 години съм. Това е третият ни родител, който изпращаме по реда си. Мъчно ние, съжаляваме, но животът продължава.
  И пак казвам, че хубавите спомени, които остават, са по важни от всички ритуали взети заедно.
Но така мислим в моето семейство.
Наистина смятам, че темата е за ключ.
Помогнахте ми да осмисля всичко и взема решение, макар че с повечето от вас мислим различно.
Благодаря ви, че ви има, винаги сте ми помагали в трудни за мен моменти.
Пожелания за много щастливи моменти с близките ви хора.