При всяко отказване, водене през седмица-става все по-зле. Малките се научават, че може и да не ходят и тогава се започва не от нулата, а от минус.
Ехеее, Иве, браво!!!! Супер новина!
относно яслата - много интересно ми беше да чуя мнение от психолог изказано за детето на моя приятелка, дете, което е месец по-голямо от нашите и с по-трудна адаптация в яслата, та съвета беше точно такъв 1месец да ходи, 1 месец да стои вкъщи, и така на следващия месец като отидело, вече щяло да бъде по-голямо и може би по-лесно да се адаптира. Аз лично не видях добра логика, но аз не съм и психолог де
Честита рожденичка! Много щастие на всички!
Мнението на психолога е такова, защото дете, което ходи цял месец без да прекъсва и не може да се адаптира изобщо, наистина е проблем..
Тази почивка в случая е важна за психиката на детето, за да не се травмира.
Аз дадох пример за една седмица, защото за това време детето не може да свикне в повечето случаи. Точно тогава някои майки се отказват, което е много грешно. На втората седмица се виждат подобрения и така малко по малко свикват.
Може да плачат в началото като ги оставяме, но после се заиграват и включват в дейностите в градината. Не е като в самото начало да стоят свити в ъгълчето и да не смеят да мръднат..
Ние сме преминали през всички тези периоди и това го пиша от личен опит. Ако някой не е съгласен с мен няма да се разсърдя, разбира се всички деца са различни и трябва да се действа според ситуацията
По тази причина и съм толкова лаконична 
Но за това след малко. 
Относно свикването с ясли и детски градини,както занем всяко дете е различно.При някое множе да окаже влияние времето т.е както Лулу е решила по натам..може да свикне по бързо..всичко е до дете.Но най-важното което искам да подчертая с дебела черта е,че огромно влияние имат лелки и даскалици.Това си е неоспорван факт,всичко зависи и от техния подход.Сега вярно е че в Бг детските градини са наблъскали в група по 30 деца и е трудно да се обърне внимание на всяко ревящо дете.Но са малко лелки и учителки които имат по различен подход към децата.Митове или реални разкази всички сме чували за нащипани деца от лелките,и всякакви такива да не изреждам.Но аз съм чувала и за лелки и учителки които с много любов,търпение и разбирателство се грижат за поверените им деца.Колко му трябва на едно дете за да попривикне по бързичко и да не плачче за мама.Внимание поне малко внимание.,някой да ги въведе в дейностите които вършат децата в групата..а не да седи на страни и да секъса от рев.Аз имах такава прекрасна учителка в градината и такава любяща лелка.И ходех с огромно желание,да и аз съм ревала докато свикна.Но не казвам че няма да реве пак детето,аз по моето съдя.Сигурно и Мишко ще се дере,но много по лесно ще е ако има насреща една любяща госожа нали?
А иначе някои от колажите аз ги затрих бях ги качила във Фликъра ама там си збаравих и паролата на всичкото отгоре..пфууу.
,винаги съм искала да имам три деца.Това се казва пълна къща,лека бременост и пуФкаво и здраво бебче на финала. 
