Раждане вкъщи 14

Както смело задаваш въпроси, да бе смело отговорила на някои от тези по-горе...   Или подбираш кои са ти удобни?

Тук следва да ти се извиня единствено за бройката на децата.   Което не е кой знае каква беля, защото фактологията не е измислена, а това, което нарече "клюки" ти самата го направи публично достояние при Марта. ( http://bnt.bg/bg/productions/92/edition/12588/jenite_23_fevruari … _protiv_vaksinite)

ПП. Хоххх, много се притесних да не ме поставиш на мястото ми...  

Прочетох поста ти и намирам, че съм коментирала точно темата, която засягаш. Независимо, че отговарях на стария ти пост, контекста е същия. Обърни внимание на това:

И тук ще си имаме домашни акушерки, споко.

Справка-Меги.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=455469.555

Става въпрос за няколкомесечно обучение онлайн.

Лятото дойде!
Господ да ни е на помощ!!!

Мулти. Отговори на моите въпроси. Прочети това. Внимателно. И свикни с мисълта, че не винаги ще получаваш отговори, с които си съгласна, и това не значи,че някой е длъжен да търпи постоянното повтаряне на едни и същи въпроси. На които Е отговорено. 100 пъти.



Не си съгласна? Не те урежда? Смяташ, че не съм достатъчно ясна?
Може. Но от мен - толкова. Писна ми да ме правиш на олигофрен.
Ще трябва да се задоволиш с това обяснение, каквото и да ти е мнението за него.

multimodal, ами да си беше прибрала детето, родено 1650 грама (нали така беше?) у вас да си го отглеждаш по съвети от интернет?

Предполагам, щеше да си по-доволна от резултата и от поетата отговорност?

Бъди така добре и се въздържа да обясняваш кой къде може или трябва да пише. Това не е твоя работа, не е твоята къща, врата или каквато там аналогия избереш да направиш.

Флип, внимателно те четох и още по-внимателно ти отговорих, надявам се не съмняваш в това. Разбирам какво имаш предвид, само че ми се струва нелогично да се правиш, че не виждаш какво се прави от хората с т.нар. регулирана професия, а вменяваш техния служебен ангажимент на други хора, които нито имат подобно задължение (законово и морално), нито имат някаква изгода от това.


Е, браво jp, това ли трябваше да направя според теб? Или да съм доволна от "професионализма", който ми се предложи (да не кажа наложи), без право на каквато и да било информация и избор. Чудесно "хуманно отношение и грижа" за майката и бебето!

Ще се учудиш ли, че именно подобни ситуации обръщат живота на хора като мен на 180 градуса? Ето, аз имах пълно доверие в лекарите, бях млада, а и нямах достъп до информация. Резултатът беше плачевен.

Мулти, съчувствам ти и се извинявам, че засягам лична тема, ще си го позволя само в този пост.

Мислиш ли, че ако не бяха лекарите, детето ти щеше да оцелее? Чудно ми е как не изпитваш никаква благодарност към системата, която все пак е помогнала за спасяването на бебе в толкова рискова ситуация, без значение колко ужасно е било отношението към теб и т.н. Просто казваш "плачевен резултат". Ако беше родила вкъщи, ако нямаше болница, кувьози, медицински лица, по-малко плачевен ли щеше да е резултатът... Не искам да ти споделям мнението си за съдбата на дете, родено с такова тегло, без медицинска намеса (била тя и скапана - разбирам, че си имала причини да си разочарована от отношението и процедурите, това си знаеш само ти).

Аз съм имала една-единствена  ситуация за последните 10 години, в която трябваше да се обърна към конвенционалната медицина за проблем (иначе съм доста здрава, дай Боже и занапред да е така), но проблемът беше много сериозен... И да, бях отвратена от вида на софийската онкология, от отношението на персонала им, от кошмарната система с изследвания, чакане, разкарване, навикване, но... Ако не беше тази система, можеше да не съм жива, а със 100 % сигурност нямаше да чакам свое дете. Просто реалната ми преценка е такава и съм благодарна, че тази медицина и тези лекари ги има, макар че има какво да разкажа за всички дефекти и гадории на системата, но това не променя крайния резултат, не мога да си изкривя душата. 

Понякога, multimodal, се налага да избира по-малкото зло. Рядко има перфектни решения. Нито болницата е такова (или поне няма гаранции), нито да раждаш вкъщи сам (особено при проблемна бременност) е перфектно решение - за това се налага да знаем рисковете и предимствата на всяко и тогава да избираме.

И тъй като ти упорито твърдиш, че в тези теми се говори само за личен опит - пак ще те попитам - Мег има ли опит с пролапс на пътна връв, та говори за него?

Ще ти преразкажа съвета й, че не ми се търси. Заставаш по корем с дупето нагоре (за да не излезе бебето - не че съм убедена, че можеш да го спреш така) и отиваш в болница. На мен ли ми липсва въображение да си представя как точно се откарваш до болница в това състояние?

За сравнение - Елена Василева при Марта каза, че в този случай някой задържа с ръка бебето и стои така, докато се направи спешно секцио. Как става това у дома?

Толкова ли е трудно да се каже - не можете да реагирате адекватно у дома в този случай. Шансът да загубите бебето е огромен. Решете искате ли да рискувате.

ПП И въртенето на 180 градуса показва липса на баланс. Няма само две посоки в този свят.

Чудесен въпрос! Дано и отговор получиш...

flip, Ivonska, не знам дали ще отговоря на въпроса ви за причнноследствените връзки, но ще дам няколко примера, които аз знам. Преди 10 години една млада жена почина в болница заедно с бебето си в 30 и някоя седмица, защото никой не и повярвал, че я боли корема и и казали "раждаш, затова те боли". Сетили се да я отворят, когато изпаднала в кома, находката била мезентериална тромбоза, при която смъртността в България е 99,99%. това е казуистика при млади хора и при родилки, но се е случило. Съпруга съди болницата, но силно се съмнявам да е наказан някой, защото общата теза е, че състоянието е неспасяемо, ама ако се бяха сетили да я отворят по-рано сега щеше да има едно 10-годишно дете, па макар и сираче. Друг случай в същата болница 5 години по-късно. В патологията на жена с мъртъв плод пускат окситоцин за предизвикване на раждането, трупчето се ражда, минути след това жената изпада в кома и умира. Диагнозата е амниотична емболия. В повечето учебници по АГ като рисков фактор за нея се отбелязва мъртъв плод и стимулация с окситоцин. Защо лекаря, който и е назначил окситоцина е пренебрегнал информацията в учебника е неизвестно. Наказани пак няма. Спорен е въпроса, ако я бяха отворили дали щеше да живее, но можеше да има повече шансове. Съмнявам се жена с мъртъв плод, която знае за това, да откаже операция, така че тази хипотеза ми се вижда нереална. За случая с Елвира грешката на анестезиолога е очевидна, но от болницата донесоха от десет кладенеца вода да докажат че не е така, тъй като проблема не е точно в анестезиолога, а в цялостната организация, което пък е отговорност на болницата. Айде стига за отговорността на докторите.
Друг случай - 17 годишна ромка след секцио (без значение защо се е наложило) получава масивен кръвоизлив от шевовете на раната, който води до ДИК синдром. Момичето лежи 1 месец след това в реанимация, оцелява като по чудо, оказва се накрая че е имала някакъв дефект в кръвосъсирването, сроден на хемофилията. Друг случай: преди 11 години примерно 19 годишна българка след незнам какво раждане получава белодробна емболия, състояние с 99% смъртност в България, 3 месеца след това лежи по болници, превеждат я насам натам, и тя оцелява като по чудо. Та на някои хора все пак им е писано да живеят.
Още; в последните 5 години в рамките на една година умират 2 жени по един и същ начин, едната след секцио, другата след нормално раждане, едната над 30тте, другата на 20 и няколко, и в двата случая всичко около родоразрешаването е протекло като по учебник, проблема е забелязан навреме, взети са адекватни мерки, но независимо от това изхода си остава лош. Случай на починало бебе. Преносено, жената не си знае термина, с очевидни ехографски признаци на преносване, остаряла плацента, много забавени тонове, при родоразрешаването кални води, детето не оцелява, защото въобще не продишва, центъра му на дишане е много подтиснат, въобще не успява да се активира. Та толкова за това дали докторите са богове. Все пак понякога такива неща се случват и никой не е виновен.
Защо разказвам тези неща ли? Защото гледащите острани са склонни да абсолютизират в двете посоки, едната че е лекарите са богове, а другата, че са касапи. А истината пак е "някъде там". От известния ми опит в хирургия съм си направила следния извод, че ако на някого му е писано да умре, никой не може да му помогне, а ако на някой му е писано да живее той ще живее, независимо от лекарите, в частност независимо къде раждаш, в болница или в къщи, неасистирано. Функцията на медицината е ако на някой му е писано да живее по някаква дребна причина, да помогнат тази причина да си свърши работата, примера са случаите с двете млади момичета. В обсъждания случай детето може би е имало шанс, но може и да е нямало, пример аналогичния случай с преносеното дете, защото пренасянето не е само по календарни признаци, а най-вече по ехографски, така че в случая вина има и женската консултация, която очевидно не и е разяснила подробно какви точно са рисковете при пренасяне и да я убеди че трябва да влезе в болница. Във връзка с примерите с момичетата мога да отбележа, и че човечеството е оцеляло след хилядолетия неболнично раждане, защото средната възраст за раждане за жените се е движела между 12 и 18 години, но пък и средната продължителност на женския живот се е движела между 28 и 35 години. В днешно време сме седнали да раждаме над 30тте и не можем да очакваме всичко да протече без проблеми, но все пак са ни достатъчно, за да е нужно българската аг помощ да ни създава още проблеми.
За риска при неасистирано домашно раждане единствения риск е да не получиш необходимата професионална помощ, ако се налага, защото понякога може и да се наложи, дори и да няма превдвестници. Пак в тая връзка, четох за няколко планирани домашни неасистирани раждания, при които нещата не са били съвсем наред, но жените са имали достатъчно здрав разум да потърсят лекар. Просто всичко е въпрос на здрав разум.

Ето тук идват неадекватните предложения - използва се недоволството срещу здравната система, болничните условия и персонал, за да се вербуват съмишленици на естесвените идеи, отричащи напълно традиционната медицина - твърди се, че в болницата само ти вредят, но не и че спасяват, че лекарите са търговци и циници, но не се признава, че понякога без тях нямаше децата ни да са живи.
Лично аз също съм отвратена от престоя си в Тина Киркова, но въпреки това признавам, че ако не беше лекарската помощ - първо щях да родя в края на 6-ти месец и второ - бебето ми нямаше да оживее без лечение. За да не преживявам повторно този ужас и да не съм в мизерни условия, редом с циганки и пушачки, избрах да си следя бременността и да родя във Вита, където нямаше и следа от грубиянство, да те държат в неведение относно бебето и всичко друго, от което съм била недоволна преди. Достатъчно е тези от Т. К. да се държат с пациентите си като тези от Вита и броят на недоволните драстично ще намалее.
Някак като минава време, човек е склонен да изкривява истината и четейки позитивни разкази за енергии, съзнание и т.н. почва да вярва, че би било иначе ако е бил просветен по-рано.
пп: като прочета, че човечеството е оцеляло и ми прилошава: това не може да е подкрепа към никоя теза. Със сигурност човечеството ще оцелее и без моите деца, но за мен, като разумен индивид, е по-важно да им дам възможно най-големия шанс за оцеляване, да им осигуря по-добри условия и грижа, за да не спаднат към приемливия според природата процент на смърт при новородените.

 


Araxna, съгласна съм с теб за крайностите. Аз поне не мисля, че лекарите са богове, напротив, хора са и като такива има сред тях и некадърни, и нервни, и обидчиви, и всякакви. И не само, че в ръцете им умират хора всеки ден, но и понякога умират именно заради техни грешки и безхаберие. Не съм тъпа, знам това. НО не мога дса се съглася, че са мошеници, лъжци, касапи, нито мога да приема присмеха и високомерието към тях, защото... Ами защото, не се знае дали на тях няма да разчитам за живота си утре. Пък иначе си права - гаранции няма, никакви, предполагам, че има и няккаъв елемент на съдба, но това е друга тема.

Всъщшност правилният подход е да се отсяват лекарските грешки, пряко причинили уверждане или смърт, от всички останалаи случаи, когато просто не са постигнали идеален резултат. Защото дори да не са постигнали идеален резултат, в стандартния случай без тяхното участие изходът е щял да е доста по-неидеален. А е много трудна преценката дали сам си щял да се оправиш, ама те са увредили, или те може да са те увредили, ама без тях щеше да си в гроба...


Съгласна за здравия разум... Само да добавя, че след изчетеното тук за усложненията, които могат да възникнат (и възникват) в процеса на раждане, бих казала, че този "единствен риск" е много сериозен риск.

Все повече заслужаваш адмирации за балансираните и обективни постове по темата!