Припомнете ми правилата на позабравените игри

В нашия вход има една баба, която някога  живееше в  къщата с най-хубавата стена за "Просто 10".По  онова време-  ние  деца, тъкмо сме свършили училище, а тя беше студентка и все ни се караше, че имала  да учи за изпит,  да не сме  и тропали на  стената.

Някой за  "Дама"  сеща ли се, за тази, която се чертаеше с тебешир на асфалта и се  хвърляше едно камъче, което се подритваше към различни сектори?Оня ден намерих една градинка с хубави плочки, та си помислих да ги понашаря и да поиграем с детето, макар и момче.Всъщност по-малките момчета  от  махалата се включваха и на  дама.

Светкавица, разбира се, че си спомням за "дамата". Доколкото си спомням се чертаеха 10 квадратчета, камъчето се хвърляше последователно върху всяко число, като квадратчето в което е паднало камъчето се прескача, ако се настъпи някое от очертанията, започва следващият, май така беше!

За моя изненада в Wikipedia има много подробно описание на играта на ластик. Също броенки, а също и Кър. Явно и други са леко носталгични по детството

За играта на дама, ние я чертаехме на кръст т.е. 6,7,8 на един ред, като можеше са се стъпи с двата крака на 6-8, за кратка почивка, в края (на 10) се обръщахме и отначало до 1. Също, хвърля се камъче последователно на номерата и съответния номер се прескача.

А на въже на Роза, Бероза, Мак, Карамфил, Лале, Зюмбюл и т.н. играли ли сте?

Моите спомени, но позабравени, са че "дамата", наистина приличаше на дама,т.е. най-отгоре имаше кръг/глава/, след това три квадрата-като тяло с разперени ръце и надоли пак три квадрата-тялото.Отначало беше лесно през първите три квадрата, но как точно се преминаваше, на "куц крак "ли?Как се подритваше камъчето и кога ако го ритнеш беше грешка?Освен това не помня как се преминаваше през "ръцете".Но вероятно и правилата са били различни през годините и в различни градове.

За "ластик", спомням си, че с приятелката ми от нашата улица, ако останем само двете и си нямаме трета дружка за играта, изваждахме един стол на двора или дори и на самата улица и столът "държеше"ластика.

Светкавица, аз мисля, че се скачаше във всяко квадратче само с единия крак, не мога да си спомня точно как стояха нещата само с тези квадрадчета, които са един до друг. Ако са три квадратчета(например 6,7, и 8 както е писала K's choice)  и на 6 и 8 се стъпва за почивка, 7 как се преминава?
Камъчето се хвърля на съответния номер, който се прескача, ако не се оцели квадратчето предполагам, че се води за грешка и играе следващия.
K's choice , за ластика ще погледна в Wikipedia, това ми е играта фаворит от детсвото и много искам да си припомня правилата!

всичко има в Уикипедия, ееей 

за въжето с цветята сега чувам 

за моя радост децата пред блока играят на дама и редовно шарят асфалта.. друг въпрос е ако на мен ми се прискача как ще се крия посред нощ 

Дама , Народна топка, Кралжо портальо , Държави/вече сте я споменали/, Жмичка, пиян морков, Стражари и апаши. Развален телефон... Много се сещам.
Познай думата - нещо като сегашното да обясняваш филм с жестове...

http://zaigra.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5% … %D1%80%D0%B8.html
Ето тук повечето са описани, но аз ги знам други имена, нали съм от епохата на динозаврите

От години се опитвам да си спомня една игра, която наричахме "Баница" - леко прилича на "Държави", доколкото и при Баницата се рисува кръг на земята и се разделя между децата, но после как беше - никакъв спомен, освен че при някакво условие един участник си "отхапва" от парчето на съседа (образът, който ми е останал е клекнало дете, с клечка в ръка чертае на земята, защото всъщност кръгът го рисувахме не на асфалт, а върху нещо средно между пясък и просто пръст  

А дали някой ще припомни правилата на "УРА".Оня ден я гледам разчертана в морската, но не можах да се сетя. А навремето много я играехме, но на паркинга имаше само десетина коли...
Не видях да сте споменали "индианско око", "капитане какво е морето". Дано някой все още ги помни, че на мен са ми вече много смътни.

признавам си честно и без бой, че даже не съм ги и чувала 
или пък сме ги играли под друго име 

Ооо, "Капитане, какво е морето" ми беше любима! Играеше се при стената на някой блок. "Капитанът" е пред стената със завързани очи, другите са срещу него и го питат "Капитане, какво е морето?" Той отговаря един от трите варианта - бурно, тихо или замръзнало. Каквото каже, така се държат "моряците" - при "бурно", всички почват шумно да бучат и реват, при "тихо" казват "бззззззз", при "замръзнало" не издават звук, и се опитват да стигнат и пипнат неговата стена, без да ги хване. Щом хване един, той става капитан и почва нов тур.
Много обичахме да играем и на "панделки", помни ли я някой? С дявола и цветовете?

MayBach, струва ми се, че условието беше просто "капитана" да хване някого, а не да стига до стената-нещото като вариант на сляпа баба. Индианското око беше със стената. Там "индианецът" стои с лице към стената и поставя условия на другите как да вървят /като мишки, мравки, великани и т.н./. Докато те вървят той се обръща от време на време и ако види някой да  се движи, изгаря. Когато някой успее да стигне стената/индианеца/, заема неговото място и играта започва отначало.


или пък сме ги играли под друго име 
[/quote]
Сигурна съм , че тази игра няма друго име, защото в самия чертеж се изписва това"ура" и трябва да стъпиш върху него и да кажеш "ура". Тази игра се играе от два отбора. Опитвам се да се сетя за точните правила, но не се получава .Мисля чевсеки участник трябваше да стигне и да стъпи върху полето с "ура", като противниковият отбор му пречи, но повече не мога се сетя ,та ще почакам да се включи някой по-паметлив от мен

със сигурност сме играли нещо подобно, но май си се гледаше, в смисъл вождът си беше с лице към индианците 

а за капитана наистина за пръв път чувам, ето как ме е ощетило детството в София 
е, добре, де, по цяло лято бях на море всъщност  , но и там не сме играли на капитана 

Ако си от София, сигурно говориш за една игра в която се чертаеше един правоъгълник със 2 колони и 5 реда и цифрите от 1 до 10 като 1 и 10 са едно до друго. Хвърляше се едно камъче и трябваше да се избутва по най-различни начини между секторите като не трябва да попада на чертите между секторите и май имаше право играча само на 2 ''удара'', за да предвижи камъчето от един сектор в друг. Имам смътен спомен, че на тази игра и казвахме Хиляда Но и на мен ми бягат точно правилата и последователността. Спомням си, че я играехме само в София и беше много популярна по едно време.

Класическата Дама, която сме играли имаше два варианта на чертане. 1, 2 и 3 се чертаят едно след друго, 4/5 едно до друго, 6 след тях, 7/8 едно до друго, 9 след тоя и накрая най-голямото 10. Хвърляш камъка  първо на 1 и го прескачаш, на единичните квадратчета 2,3,6 и 9 се стъпва с един крак, а на залепените 4/5, 7/8 и 10 с 2. Като стигнеш до 10 се обръщаш и се връщаш назад като трябва да си вземеш камъчето от 1 без да докосваш земята с ръце. После се хвърля камъчето на 2 и т.н. Когато хвърлиш в някое квадратче от залепените 4/5 или 7/8 трябва да минеш много квадратчета на един крак, защото в това, което е с камъчето не се стъпва и ако залитнеш и стъпиш с два крака, губиш ред.
За другия вариант правилата са същите само дамата се чертаеше по различно. 1,2 и 3 едно след друго, след това един голям квадрат разделен на триъгълници с 4,5,6 и 7 отгоре на него един правоъгълник със същата широчина, който се разделя на две за 8 и 9 и една голяма полукръгла 10-ка.

На ластик помня, че играехме разни числа - примерно 1 прехвърляш едната страна върху другата, 2 стъпваш върху ластика и т.н. като тези се играеха първо на глезени, после по-нагоре, колена и т.н., а на най високото само ема еса са. Имаше и с пъстчета, но там какво се играеше не си спомням..

Тази Ура сигурно е нещо като софийския Кър. Начертават се два големи правоъгълници с едно обща стена. Единият отбор стои в единия, другия във втория и се дърпат и бутат като ако го дръпнеш в твоето поле - изгаря. От всеки правоъгълник излиза една пътечка покрай правоъгълника на противника като на ъгъла има кръг (бомба), в която като стъпиш не могат да те бутат и дърпат. След това излизаш извън очертанията и трябва да влезнеш в пътечката на другия отбор и влизайки в неговия правоъгълник, да натиснеш в далечния ъгъл надписа Кър. Печели отбора, чийто играч пръв натисне въпросният ъгъл. Тази игра също съм я играла само в София.

Играехме и много на карти. Имаше една игра 1000, но какви бяха правилата съм забравила. Някакви точки се събираха и доста карти се раздаваха..