Тваштри съжалил нещастния мъж, трогнал се от неговата молба. Той взел немирната жена и набързо я настанил да живее накрай земята. След осем дни обаче мъжът пак отишъл при своя господар. Със сълзи на очи той започнал да му се моли: Господарю, не знам какво стана с мене, откак го няма това същество, живея самотен. Радостта изчезна. Пред очите ми пада постоянно мъгла. Спомням си как това същество играеше и пееше край мене. Животът беше много приятен и весел. Дай ми обратно това същество, иначе всичко е черно. Смилил се бог Тваштри, върнал жената на самотния мъж и отново настъпила радостта в неговото жилище. Но след няколко дни той пак трябвало да се отказва от жената. После, както по-напред, молил Тваштри да му я върне обратно. И така историята се повтаряла. Накрая мъжът отишъл при своя бог създател и му казал: Господарю, аз съм нещастен! Разбрах, че не мога да живея нито с жената, нито без жената.
Незабравима е същата тема- без значение с любов, без любов-нещастието не ти мърда.Няма щастливи в този филм и туй то, както и в повечето турски филми. Явно за да живееш, трябва да страдаш.

