Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Докато четях темата точно това си мислех. Колко сме сигурни, че гледаме днес децата си правилно. Горките ни родители /неподготвени, незаинтересовани, незнаещи/, как са възпитали и отгледали такива прозорливи и разумни деца, днес вече родители в пъти по добри от тях?!
Утре ще се роди някой нов гений в областта на отглеждането и възпитанието и ще разбие днешните ни теории на пух и прах. И разбира се, че ще ни обвиняват за избора, който сме направили, винаги има повече от една възможност, но никой не може да бъде на мястото на избиращия.

Вчера си мислех и аз за това.....За мама, за моите деца......Винаги може да се обвини...винаги...

Хахаха, това ми хареса, да. И не знаем нашите си грешки какви ще са, така си е.
Но има и още нещо. И другаде го признах - на мен сега ми беше трудно (и не ми отне малко време) да си кажа, че децата ще са ми приоритет. Докато парастнат. Че, да, имам потенциал, добро образование, начената кариера, но ми е трудно (на мен, не на всички!) да ги съчетавам леко, да дам най-доброто от себе си и за професионалното си израстване, и за децата. Необходимостта от този избор ми създаваше дискомфорт, който дори трудно осъзнах. Ако бях майка през 70-те, дали щеше да е възможен този избор: да изоставиш дълга си към партията и народа (демек професионалната кариера), за едни лигавщини, които ще създадат "упадъчни елементи" (демек "разглезени" деца). Съвсем не искам да кажа, че масово сме били неглижирани, защото не е вярно, но да загърбиш кариера, за да гледаш деца, никак не е било лесно - просто гледаш да си добър и в двете, каквото и да ти струва това, или пък не си толкова всеотдаен родител, защото няма кога, не знаеш как и т.н. И тук са насреща всякакви облекчения: масови детски заведения, седмични ясли и градини, целодневно училище, лагери, бригади, пионерски и комсомолски организации. Онова време си беше сковано от постулати, валидни за всички. Колко можеха да си позволят да са различни? Ако чувстваш в себе си други необходимости, значи не си съвсем читав. Затова си мисля, че не им е било съвсем лесно на майките тогава - усещаш, че не всичко е съвсем в ред, но това усещане трябва да се изкорени, то не е редно!
Дано сега, в наши дни, не минем в другата крайност.

Нещо, което не  знаех - мой познат от село, училище има в съседно село на около 20 км. Децата са там на обшежитие, вместо да ги карат всеки ден.  Точно част от тази система, всички да са заедно в стадото и да се възпитават правилно.   

Най-добрите колежи в света са на подобен принцип.
Но не и в пеленаческа възраст.

Ази, точно това започнах да пиша и аз.
Така или иначе, всяко общество в съвременния свят се опитва да вкарва "поданиците" си от ранна възраст в някаква схема, индивидуалисти общество не правят, гръбнакът винаги и навсякъде е бил и ще бъде "стадото".

По-нагоре се споменава нещо за свекървата.....И аз ще съм такава - три пъти, живот и здраве....Сигурна съм, че ще си гледам внуците - защото ще ги обичам. Единственото, което може да ме спре , е да съм болна на легло или трудно подвижна, или снахата да не ми ги дава.

В пеленаческа възраст тези децата  са  отглеждани от детегледачки, които може да са отгледали и родителите им. Залага се на професионализма, а не на чувствата на родителите. Това не значи, че майката не обича децата си, но чисто битовите дейности, а и не само не са неин приоритет. Така явно от поколение на поколение се появява традиция при отглеждането на децата в определени среди и се приема за нещо съвсем нормално и никой не страда.

Парци, аз се виждам като изперкала бабичка и едвали някой ще ми повери внуци.

Спомням си в един английски филм си говорят някакви лордове, членове на правителството, за някаква си политическа криза, в която затънали. Та единият каза: "Абе щом успяхме да оцелеем в Итън, това нищо не е, ще се измъкнем!"

Това за стадото и индивидуализма аз го възприемам по малко по-друг начин.
Едно е стадото, когато става дума за поведенчески норми, съвсем друго е, когато в стадото всички трябва да са еднакви и да имат еднакви цели.
Давам пример веднага. В моето детство трябваше да си добър във всяко едно отношение, а ако не си - търпиш наказания. Нямаше извинение за онези, на които математиката не им върви, колкото българския или рисуването им върви повече от музиката. И за капак, онези пък, които определяха кое е правилно и кое не, по-скоро злоупотребяваха с властта/служ. си положение, като преценката им беше според личното мнение и разбирания.
Т.е. не може да си облечеш блузата на обратно или да я нарисуваш - веднага спадаш към "пропадналите". Не може да се увличаш само по рисуване, а да не ти върви нещо, толкова важно като математиката, примерно. Бяхме на куп и всички трябваше да са еднакво развити, във всяка сфера. Може би и от там идва това, че българинът разбира от всичко!  
Доколкото в онези университети, за които говорите, може да има униформи, режим и т.н., но всеки отива там, защото иска да се развива в дадена област. Защото е избрал интересите си, да кажем. Т.е. в университет за музиканти, едва ли ще видиш математик, а и няма да е задъжително да блестиш със знания на такъв, ако си отишъл там, за да свириш на инструмент.

Малко да върна темата, но според мен е грешно да сравняваме механично животът днес и този преди 70 години. Баща ми е 46 набор, баба ми не е работила и един ден през живота си. Въпреки всичко, той си спомня- с много добро чувство- как през ваканциите е ходел на село при баба си и дядо си, как е играл с други деца, ходили на реката и т.н. По друг повод говорихме преди няколко дни и си спомняше как като се събуждал бабата и дядото вече ги нямало- били в градината да работят- той си режел сам филия, мажел си я и след това отивал при тях или с другите деца навън. Изобщо за подобно отглеждане в големи семейства и общности съм чела добри неща в емоционален план.
За сравнение- аз съм на 30 и никога, ама никога със сестра  ми не сме пращани при баби и дядовци, а родители ми работеха и двамата.

Ох, като ви чета, започвам да си мисля, че мъжът ми е прав, като обвинява комунизма за много от грешните пътеки, които са ни довели до това положение.
Аз съм '85-ти набор, нямам спомен от "светлото" ни минало. Вчера гледах за пореден път "Вътрешен кръг" (мисля, че е на Кончаловски филмът) и си спомних за темата. Не знам защо, но направих асоциация, като гледах децата на "враговете на народа" (  ) и как им идват на свиждане веднъж в седмицата или месеца. Няма връзка с темата, но без да искам си спомних за нея, гледайки малката Катя Губелман. 
А към авторката на темата: явно имаш добри и любящи родители. Всеки допуска грешки - дали поради собствени погрешни представи или такива, наложени от обществото. Добре е, че можете да си поговорите и споделите, за да изясниш за себе си някои неща. Ако избереш варианта да посетиш психолог - бъди внимателна, добрите специалисти у нас са много малко. 

Съгласна съм, но ситуацията във филма беше по-различна- детето беше само в апартамента през нощта.
Иначе и аз не ходех при бабите. При едната обичах, имам хубави спомени, но за най-много ден и после в къщи. Много ми беше хубаво да съм си сама в къщи през лятото, докато брат ми чакаше последния звънец и хукваше при баба на село.

айде, всичките все сигурно са били принудени да правят кариера! Все едно, ако не направят такава, ще умрат от глад! Хайде да си го кажем направо - така са искали, така са направили! Никой не ги е принуждавал, не са виновни времената. Чунким, ако не получи точно софийско жителство или жилище, или не не стане точно с еди-каква-си престижна професия, е щял да се свърши светът! Далеч съм от мисълта да обвинявам някого за избора му, но също така съм далеч от мисълта и да му слагам ореол на мъченик. Каквито и повели да е давала Партията, то накрая всеки си е вземал решението сам. ясно е, че тогава е нямало как да не се работи, но и не е било казано, че не може поне единият от семесйтвото да е на редовна смята. Или пък че няма как двама родители, барабар с бабите  да се постараят да си обръщат смените, дори някоя пенсионерка от блока или квартала да прибира детето от градина вечер и да го гледа. Моля ви се, не преувеличавайте! Нещата са винаги едни и същи, както се казваше в един руски филм "времена всегда одинаковые" - на човек му се иска да има повече, да постигне повече и го прави с цената, която е способен да плати. И не е била борба за хляба, а за луканката.

 Andariel , много истина има в думите ти. А с това се изчерпва въпросът:


Тогава дори не е имало хиляди неща, които детето да пожелае и заради които да се разкъсваш да бачкаш. Сега поне оправданията звучат по-правдоподобно.
Но не съм съгласна, че човек не се влияе от времепространството си и че нещата винаги са едни и същи. Понякога дори не усещаме до каква степен сме "рожби" на времето и ситуацията. И споменатия от мен филм много ясно показва докъде стигат границите.