Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

Това е било правило едно време - работата да върви, децата ще пораснат. Сега нещата са малко по-различни. И да, когато имаш деца се мисли как се гледат и кой какво работи. Само с приятност и харесване не става.

Не е сиропиталище, защото децата не са сираци и имат редовен контакт с родителите си. Имам позната, която овдовя с малко дете. Пилот е и няма как да си смени професията. Детето и отиде в приемно семейство, но в дните, в които беше свободна си живееше с нея и си спеше у дома. Тя първоначално опита да вземе момиче au paire, но две от момичетата си тръгнаха, зарязвайки детето само, като бяха се успивали и не го бяха водили на училище, бяха водили чужди мъже в дома и Итн. Сега поне е спокойна. Прекарва 10-15 дни месечно с детето, понякога броени часове всеки ден и го оставя в приемното семейство. Не си е представяла, че това ще и дойде на главата, но загуби мъж и майка в период от 7 месеца. Не всеки има живи роднини, които може гат и искат да се грижат за нечие дете. Аз тук нямам. Ако нещо се случи с нас, големите ми, вече деца могат да бъдат доотгледани от 85+ годишните свекъри и почти 80г ми майка, брата на ММ. Освен годините и а значение и броя на децата. В днешно време малко роднини могат да настанят две разнополови деца в дома си. В ясли и ДГ си имат отделни крила за момичета и момчета.

И едно време и сега има и е имало хора, които са предпочитали да вложат в кариера, работа или просто да си живеят живота. Нашето поколение не е имало социален натиск да се жени и да има деца, а също имаме по-лесен достъп до места, където жената може да не работи и да си гледа децата, ако иска, дори да е бедна, без собствено жилище, без образование. Много от тогавашните майки не са имали представа какво ги чака като работещи на чуждо място. Баба ми е гледала майка ми с помощта на родата и е седяла в къщи домакиня, но майка ми е вложила много в образование и кариера за да седне да гледа дете. Отгледа ме като самотна майка. От видяното реших, че никога няма да родя в България и ще родя само когато имам достатъчно спестявания и съм се напътувала и наживяла.

Трябва да осъзнаем, че времената са били други.

Никой никого не съди. Споделяме впечатления някакви, личен опит и дочуто. Около мен има десетки,даже стотици хора на смени, с ниски доходи,самотни родители и такива без работа. Нито един не е ползвал седмична градина. Работя с много майки, които работят на смени. Редуват се , най често с бащата. Дори не ползват градини.
Мен навремето ме гледаше работеща баба. Спях в учителската стая и висях в часовете
 

Всяка. Имам две познати мед.сестри, и двете не работят нощни смени, защото са с малки деца. Точно пък болници и други подобни не цитирайте, там КТ се спазва както във всяка институция в обществения сектор. А и не е като да не можеш да си намериш работа, която те устройва повече като условия. Виж, сервитьорки и барманки надали се топлят от защитата в КТ.

Закрилата на КТ е до 3 г. До училищна възраст децата доста боледуват- не си представям майка- хирург, която да е по 2 седмици в болничен всеки месец. Имам позната, мед. сестра в реанимация - майка й и мъжа й гледаха детето, като е на смяна, но пък това й позволяваше да прекарва доста време с него през деня.  За самотна майка без помощ от родители е наистина ужасно трудно, но за мен оставянето на седмична грижа е много, много краен и лош вариант при пълна безизходица.

Относителна е забраната за полагане на нощен и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им. Относителна забрана означава, че по принцип за тези лица е забранено полагането на нощен труд, освен с тяхно писмено съгласие (чл. 140, ал. 4, т. 2 и 3 КТ; чл. 147, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и чл. 7 и чл. 16 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
От trudovopravo.bg

По темата- майката хирург едва ли ще чака ние да мислим трудовото и развитие  😉  Колкото по-образован и ценен кадър е един специалист, толкова по-лесно е да поставя условия и да определя ежедневието си.
Но тук прочетох за майка, която оставяла детето на седмична градина,  за да не цапа вкъщи, та си мисля, че не винаги финансови безизходици (от които никой не е застрахован) са причина за подобни стъпки.

Ок, значи е до 6 г., но предполагам, че ако си с такава професия, има голям натиск да се съгласиш "доброволно".
Unknown lady, не живееш в София, нали? Нямам нито един познат родител, на който да не е правен проблем в държавна ДГ при взимане на дете в 18.00-18.30. В 19.00 вече ще са го завели в РПУ. Ако си с работно време до 18.00, най-стандартното в частни фирми, намирането на човек да взима детето е задължително или правите разни еквилибристики вкъщи.

През комунизма каква кариера?
Масово всички са работили по заводи, фабрики, предприятия.А децата на певци и артисти са били хвърлени на бабите.Навремето хората са се пенсионирали на по 54-55 г, така че са можели да гледат внуците.

Такава- научна, ненаучна- от продавачка да станеш отговорник на продавачките.....
Също като сега, с една разлика.
Редовната смяна беше от 8 до 17ч., без извънредни оставаници, щото шефа не си бил тръгнал.
Хората масово работеха наблизо да домовете си, та сутрин воденето на градина не се превръщаше в епична битка, пък взимането се вместваше в интервала 17- 18ч.
В събота, до едно време, се работеше до обяд, а градините- до 17ч. с дежурен.

ПП. Идея нямаш колко научни институти имаше тогава и колко много хора работеха там.

И в тази "идилия", като добавим баби пенсионирани на 55 г. , много по-често живеещи в същия град, много по-малко разведени и никакви самотни майки, защо се е налагало да има седмични градини и хората масово да си оставят децата в тях?

Майка ми работеше даже до 16-16 30. И да, имало е кариера за хора с образование, но темата не е такава, за да почна да вадя примери от джоба си.

Времената бяха други - факт. Но и хората и нагласите също!

Времената може да са вече други, но хората сме си същите: нетолерантни, тясно скроени и многознаещи.

За София, фактът че масово началото на работния ден е изтеглено в 9ч, е голям проблем.
Това принуждава родителите да се чудят как да покрият работното време на ясли, градини, училище.

Не виждам защо е толкова ехидна съфорумката, според която всички сме били без образование и сме работели по фабрики и заводи като прости работници.
Имаше седмични ясли и градини, защото имаше индустрия, произвеждаше се, а инженерите и химиците покриваха денонощния режим на работа на предприятията.
Елементарно, Уотсън.

Пази боже от такава широкоскроеност и толерантност.

По-скоро заради колективистичния дух.