Luna, разбира се , че е така, щом и аз цял ден ви чета... А щом си се почувствала обидена, значи е имало смисъл да го напиша
- Публикувана: 12 юни 2011, 02:19 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2011, 02:28 ч.
Има ли го някъде по света това?...
Момичета,нека не забравяме,че човек,който никога не е минавал през тази болка,не може и да я разбере. Богиня и Лиляна се изсмяха,че някои от нас вярват,че починалият може да опита от храната,която подаваме. Не се знае в какво биха вярвали те обаче на наше място. Не се знае в какво бихме вярвали ние на тяхно. Ситуацията много ми прилича на споровете между раждали и все още "свободни" жени,които мъдрят възпитанието на децата. Като последните винаги казват "О,моето дете никога няма да прави това." и "Ауу,какво лигаво дете." За всичко времето и ситуацията учи. Идеята тук е да не съдим,когато не сме я изпитали. Нали?
За некролозите мисля,че всички са на едно мнение що се отнася до дървета и сгради като детски градини. Какво мислите,че може да се направи? 
Богиня и Лиляна се изсмяха,че някои от нас вярват,че починалият може да опита от храната,която подаваме. Не се знае в какво биха вярвали те обаче на наше място.
Едва ли има човек, който не е преживявал някаква загуба. Защо си мислите, че вашата болка е повече болка от нашата?
Това, че не поливам пръстта с вино, не паля свещи, не ям хляб на гроба и други измислени неща, значи ли, че не скърбя?
Какво мислите,че може да се направи?
В нашия вход си има табло - за съобщения в блока, а на стъклата до входната врата си стоят некролозите и нищо друго не се лепи там.
"Там"? Доколкото ми е известно само един човек е ходил "там" и се е върнал. Но все пак митът за Орфей си остава мит, нали?
Къде видя присмех? По-скоро зададох въпрос. Може пък наистина да го има онова "там".
А може би разсъждавам рационално аз? Ти била ли си "там",че си толкова категорична какво се случва и че раздаването е глупост?
Къде видя присмех? По-скоро зададох въпрос. Може пък наистина да го има онова "там".
ira_d, предполагам всеки от нас е преживял загуба на близък, за съжаление е неминуемо.Но точно, защото прекрасно разбирам болката от загубата на близък, никак не ми се връзва с уведомяване на целия блок, квартал и т.н.И задължително да минава през ядене по гробовете или след това.
Човек в скръбта си обикновено иска да е сам, поне така съм забелязала.
Човек в скръбта си обикновено иска да е сам, поне така съм забелязала.
Това, че не поливам пръстта с вино, не паля свещи, ям хляб на гроба и други измислени неща, значи ли, че не скърбя?
18 страници се наричате лицемери, селяни, тъпчещи се с храна, неверници и да не връщам назад още, а накрая....да бъдем приятели
Няма как да се случи, ако не признаваме правото на останалите да вярват в каквото искат и да спазват каквито ритуали са им на сърцето.Едно и също се пита през пост.
Някой кара ли ви насила да слагате некролози, да ходите на гробища и да подавате храна?Мен- не.
Един прочетох, който се дразни от одумването, защото точно по този повод най много си е негова работа, но така или иначе хората винаги ще ни одумват. Ако не е за едно, ще е за друго. И ако не са едната половина, ще са другата
Това са твои думи, Рокси, не мои.
.............
Тези, които сме против подобни ритуали, предполагам, че са се сблъсквали със същото. Аз нямам проблем с тяхното ядене или пиене, по-скоро те имат проблем с моето неядене.
По същия начин много се гнуся от подадена за помен храна. Не знам защо, ирационално е, но ме е гнус.
.............
Тези, които сме против подобни ритуали, предполагам, че са се сблъсквали със същото. Аз нямам проблем с тяхното ядене или пиене, по-скоро те имат проблем с моето неядене.
По същия начин много се гнуся от подадена за помен храна. Не знам защо, ирационално е, но ме е гнус.
Да призова за толерантност 
не се изморявай, не (ти) се получава