Има ли го някъде по света това?...

Ами явно следиш,щом те дразни.
Няма как да ме дразни нещо,което не забелязвам.

Тая тема ми заприличва на една друга....
Една от "Богините" във форума пусна тема как "Цикъла й пречи....", "Завижда на мъжете ,щото природата ги е наградила ,едва ли не....".....
Та ,на доста от списващите тук им пречи едва ли не ,че природата е отредила хората да умират ,пък оставащите да скърбят за тях....при това  толкова явно,че да дразнят другите.

Е...ти ,и изчанчената тема...съжалих ,че изобщо писах в нея....

Лиляна,ти лично се подигра,че някой раздавал. Вие с Богиня казахте,че уж сме големи хора,а вярваме в глупости. Как тогава не се бъркаш и не гледаш в чуждото канче? Да се подиграваш е много по-лошо от това да се възмущаваш...Поне да беше имала очи да се извиниш.

Аз не разбирам какво се заръфахте пак 

Традициите са различни, освен това отпадат и се заменят с други по различно време.
Преди 33-34 години в Лом например, хората когато минаваше катафалка коленичеха на тротоара. Баба ме дърпаше, защото аз бях малка и не разбирах защо трябваше да го правя това, струваше ми се странно.
Предполагам, че в Русе също го е имало този ритуал. Хората приклякаха, минаваха опечалените и после си продължават пътя. Това сега къде го има. Никъде сигурно. Едно време са се наемали оплаквачки. Това още го има в дълбокия италиански юг, сигурно го има и някъде из България. Повечето хора не го правят вече. Едно време са покривали огледала и не са излизали 40 дни.
Арабките си покриват лицата с пепел, евреите си късат ризите...
Хората по различен начин приемат смъртта, някои се хващат за традициите, други ги презират.
Не се ядосвайте толкова..

В нашия вход има табло за обяви.
Там поставят и некролозите (т.е. на определеното за целта места).
Не виждам какво толкова още трябва да ги дъвчим тези неща.

А за одумванията - достатъчно големи хора сте тук всички, решавате си сами дали ще плащате данък обществено мнение или не.

http://www.thenlpcoach.net/2011/05/ - за тези, които плащате данък обществено мнение...

Не ми пречи, че другите го правят. Пречи ми, че майка ми, която изтрови живота на баща ми, веднъж приживе не го попита иска ли, гладен ли е, как е, но сега готви като луда, когато дойде Задушница и е тя е там, с пълните дисаги. Аз готвих цяла събота за живите, поканих ги, нахраних ги, казах им, защо го правя. Свекърва ми, готви за умрелите, на нас живите донесе 3 кюфтета, а сме 6 човека в нас.Това не ми харесва. Иначе ходя на гроба на баща ми, когато ми е мъчно, ходя на всички близки на гробовете, почитам ги, спомням си за тях, дали са ми много, но предпочитам материалното - което включва и храната, да споделям с хората докато са живи. След това няма смисъл. А ако нещо няма смисъл за мен, просто не го правя. Това, че другите го правят, не е мой проблем. Некролози на татко си ги правя сама, с мои стихове, посветени на него. Майка ми ги лепи като луда, аз си ги оставям за себе си. Независимо обаче, кой как и какво е решил да направи смятам, че трябва да има определени за целта места. Защото наистина навсякъде се лепи безразборно и то не само некролози - плакати, обяви, на кой където и както му падне.
На селото на моя мъж например, смъртта е на особенна почит. Викат поп да ги опява, докато са живи, купуват нови мебели, раздават ги, правят оргомни софри и той идва и ги опява, както се опява мъртвец . Там за живите никой нищо не прави - слагат си надгробните плочи докато са живи, с начална дата и място за крайна, имат мъртвохоро, на Великден готвят за мъртвите, въобще всичко в името на мъртвите, но живите не са на почит - рядко някой ще те покани на гости там, ще те нагости или ще те почерпи. освен ако не черпи по някой "мъртъв повод"....ама....стари хора, така ги разбират нещата, важно е за тях и така....

За некролозите исках само да кажа, че когато баща ми почина, неговият некролог стоя сравнително дълго на входа на кооперацията и на входната врата, а всички (принципно) сме против задържане на това нещо, защото в крайна сметка то е едно съобщение. Мисля, че поне 3 или 6 месеца стоя.
Истината е, че никой нямаше сила да го махне. Майка ми особено. Накрая помолихме съседка и тя ги махна.
Така че, уважаеми, не се изказвайте категорично, защото нещата търпят промени, психологически нещата се приемат не както си се подготвил ( а може и изобщо да не си поготвен и т.н).

Аз писах, че уж сте големи хора, а вярвате, че мъртвите се хранят. И?
Посочи ми в това изречение къде е обидата, подигравката и осмиването. А когато го направиш, искам и доказателство, че мъртвите се хранят.

В Бг се лепят некролози, тук, където живея, ги публикуват във вестници. Така че, да, "показност"  на смъртта има на много места по света. Българите не сме с нищо уникални и различни. Но, да, би трябвало да има определи места, където да се слагат некролозите и някакви правила.

Кой знае може и да е вярно че се хранят мъртвите, не знам. Чувала съм да казват, ако например се разсипе ядене на земята, че на мъртвите им се ядяло. Не знам нали е вярно, но аз много мразя да хабя храна, тъй че на мен едно такова обяснение ми действа успокоително.
Миналата година на Коледа например бях сготвила фасул и не знам как стана но някак си бях оставила тенджерата на края на хладилника и всичкия фасул на земята. После пък малкият счупи чинията с баницата. Може пък на мъртвите да им се беше прияло

То и ти си вярваш, че си богиня

Раздаването не е 'хранене на покойника", това е погрешно, поне така пише в сайта на православие. Идеята е да се носи жито и вино и както предположихме с Рокси си има своето обяснение:


Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!

"За да се нахрани" в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници, без да мислят, че тя ще послужи само на птиците и безпризорните животни, които ще омърсят и осквернят християнските гробове. "Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб" (Сир. 30:18).


http://www.pravoslavieto.com/calendar/zadushnica/index.htm#gen2

С две думи, раздаването символизира обща молитва за мъртвите.

10 c's, според мъжа ми съм. 

какво се почесваш?
обяснена е каква е идеята на раздаването, защо се прави и за кого.
Това кой как реално разбира нещата е друг въпрос, защото очевидно, че в масовото съзнание с тази храна се храни починалия. Но нашата нация уж е вярваща, ма не е много начетена, стигат 2 кликвания за да си обясним защо едно или друго нещо се прави 'така', ама предпочитаме общите приказки. Религиите с това са интересни, защото Всяко нещо има своето значение и символика.
Не е просто "ей на, изпуши една цигара" и да боднеш запален фас в пръстта. малко се иска... образование, дет се вика.

10 c's, на мен това ми е ясно. Почесването беше за "хранещите"

Пак от същия цитат, който си извадила, съм казала, че забелязвам, защото ми е навряна, натрапена, т.е. разлепена е навсякъде на обществени места. И не, аз не надничам, те ми я навират. За мен има разлика, ако за теб няма. Едно е да следиш, друго е да срещаш/виждаш навсякъде.

Ами важно е, или поне според мен е важно, когато човек прави нещо да знае защо го прави.
И ако не знае, ето сега е момента да седне и да прочете, вместо да се бистри 'колко селско е всичко това" на следващите 90 страници,  а  следващият път да знае защо яде на панахида, погребение и защо раздава на съседен гроб.
Некрологът е едно съобщение.
Панахидата и храната имат своя смисъл и символика.
Излишно е да се прехвърляме към древността, принасянето на жертви за боговете и т.н. си има своята хилядолетна история и значение.

В Тайланд, например всяка божа сутрин се оставят храни и напитки до свещени дървета, пред ресторанти правят олтари, на които оставят храна. От печени пилета, през ананаси до ядки. Ей така си стоят на земята да ги кацат мухите. Ма това са им вярванията на хората, това ги успокоява, дава им сила, че има нещо зад тях и живеят.