Публикувана: 12 юни 2011, 23:15 ч.
Последно мнение: 3 юли 2011, 00:43 ч.

We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

23 432
725
1

# 600 27 юни 2011, 21:58 ч.

Мнения: 116

след вчерашния Титаник, днес си гледах сериата с Титаник и пак много се смях

"Защото не харесах филма?
Кой филм?
Именно!!!!"

Таня, добре дошла!

и аз ти азвиждам, че гледаш за първи път....

# 601 27 юни 2011, 22:01 ч.

# супернатурална #
Мнения: 1 389

Поздравления за добрия вкус Peace

Според "терминологията" ти се кандидатираш да копаеш лехичките. От всички куклички, които пазят Градината, аз съм най-дашна Flutter

# 602 27 юни 2011, 22:20 ч.

Мнения: 292

Иииииииииииии май видях Чък в "До живот" ... незнам коя серия ... , а брат Адам със сигурност Shocked

Таня добре дошла и от мен bouquet

(цъки) .... те за сладкия брат всички това казват Mr. Green

Сега отивам да се мъча да си превеждам Peace

# 603 27 юни 2011, 22:22 ч.

Мнения: 0

Вижте, моля ви се, каква некадърна класация за Sexiest Man Alive 2011: http://www.glamourmagazine.co.uk/celebrity/celebrity-galleries/2 … hottest-men-2011#!image-number=29

A като разбрах кой е победителя за миналата година, направо ми се искаше да си изям джапанката....

# 604 27 юни 2011, 22:28 ч.

# супернатурална #
Мнения: 1 389

Стигнах до 33, ахнах и приключих Mr. Green

Добре, че открих СПН, че да си възвърна вярата в днешната младеж.

# 605 27 юни 2011, 22:34 ч.

Мнения: 292

Лелеееееееее и моя Бьорн там ... Nº12 . Обаче дядо Пит и "дядо" Макконъхи .... Shocked

, затварям страницата и си пускам някоя сериа от СПН.
Едно нещо е сигурно .... всички участници в класацията над 30 год. са просто Blush

... и номер 44 един от моите любови ...

Последна редакция: пн, 27 юни 2011, 22:39 от bichito

# 606 27 юни 2011, 22:42 ч.

Мнения: 0

Бичи, заради Бьорн бих казала, че има едно наистина секси нещо в цялата класация (Плюс Иън, айде от мен да мине). Другото sucks.

# 607 27 юни 2011, 22:47 ч.

Мнения: 292

Издържах да я прегледам цялата и на много казах ооохххх (но както казах и преди всички над 30) ... Но класацията има един голям минус, заради която не става ... липсват J2 ...

# 608 27 юни 2011, 22:53 ч.

# супернатурална #
Мнения: 1 389

Непростимо! Crossing Arms

И все пак, добре, че продължих - моите били на задните редици - 40, 44, 45, 50. От 70 няма да върна 4 Shocked

айде, 5. Аз съм била капризна и претенциозна Laughing

# 609 27 юни 2011, 22:53 ч.

Мнения: 0

Цитат на: bichito в пн, 27 юни 2011, 22:47

+1 това й е най-големият недостатък Peace

# 610 27 юни 2011, 22:55 ч.

Мнения: 292

Солтииииииииии, не се крий горе на терасата , ами пускай продължението на епизодаааа Mr. Green

# 611 27 юни 2011, 22:57 ч.

Мнения: 0

Солти не се крие, Солти пише. Whistling

# 612 27 юни 2011, 23:02 ч.

Мнения: 292

Цитат на: Salt and Burn в пн, 27 юни 2011, 22:57

Солти не се крие, Солти пише. Whistling

аааа горе на хладно ..... Joy

# 613 27 юни 2011, 23:04 ч.

# супернатурална #
Мнения: 1 389

Солти, ако си много заета да им зачистя аз орУжията от подписа ти? Да презаредя? А ако кажеш и ще разоръжавам Rolling Eyes

# 614 27 юни 2011, 23:23 ч.

Мнения: 0

Сам се събуди, облян в пот, и за част от секундата се зачуди къде е. Отново беше сънувал кошмар, отново Роза се повяваше в сънищата му.
„Само сън”, помисли си той. „Беше само сън.”
Опита се да се убеди, че е така, но знаеше, че е предупреждение. И все пак, за да бъде сигурен, се обърна към Хербьорг. Тя се беше свила на кълбо под заввките и дългата й руса коса се беше разпръснала по възглавницата.
„Тя диша. Жива е. И няма никаква Роза наблизо, която да я нарани.”, увери се Сам и се изправи. Имаше нужда от вода. Или от нещо по – силно от водата. Не можеше да прогони образа на Роза от главата си, тя се връщаше отново и отново, вече втора вечер.
Трябваше да разрешат този случай възможно най – скоро. Очевидно тази жена, която и да беше, имаше отчаяна нужда от помощ – толкова отчаяна, че бе готова да заплашва Сам с убийството на любимата му.
Той влезе в банята и наплиска лицето си с вода, за да изгони съня от клепачите си. После се напъха под душа и пусна топлата вода. Горещите капчици се стичаха по голата му кожа. Сам отпусна глава назад и в следващия момент нечия ръка го докосна по гърба. В първия момент се стресна, но после позна на кого принадлежеше ръката.
Придърпа Хербьорг към себе си под струята на душа и я целуна нежно, докато водата ги обливаше.
- Сами? – не бяха чули кога вратата се е отворила, но в хотелската стая беше влязъл Дийн. Сам отново се изчерви, както беше започнало да му става навик, спря водата и се уви с едната хавлиена кърпа. Излезе от банята, мокър, изчервен и задъхан и брат му веднага разбра какво е прекъснал
- Извинявай, Сами, обаче имаме развитие по случая с Роза. И все пак ще е по – добре да се облечеш.
Едва сега Сам забеляза, че Дийн не беше сам. Държеше за ръката красива тъмнокоса жена, която се усмихваше мило.
- Запознай се с Мария.

След половин час Сам, Дийн, Хербьорг и Мария седяха в кафенето до хотела. По – големият брат се беше заел с нелеката задача да изпразни кошничката с кроасани, които бяха поръчали за закуска, а Сам разказваше за предупреждението на Роза. Беше му по – лесно да говори за това, докато държеше Хербьорг в прегръдките си, въпреки че знаеше, че засега е в безопасност.

В съня си беше в Бялата гробница, както я бяха нарекли с Дийн, но вместо с розовите листенца, подът на коридора беше покрит с капчици алена кръв и нечии писъци ехтяха из цялата гробница. Когато стигна до края на коридора, сърцето му за момент сякаш спря да бие. На голям мраморен блок лежеше Хербьорг, облечена в бяла рокля. Цялата беше покрита с кръв, а над нея се беше надвесила Роза. Нейните ръце също бяха покрити с кръв, а зад нея, на бялата мраморна стена беше написано
Умря прекрасна, млада ти —
в разцвета си умря;
пленителните ти черти
Земята с теб прибра.
- Помогни ми, Сам… - прошепна Роза, протегна окървавената си ръка към него и го докосна нежно по лицето. – Помощ… Моля те, Сам..
- Кажи ми как да ти помогна, Роза, и ще го направя. Но за да ти помогна, имам нужда от твоята помощ.
- Спиш сън без сънища, без страст. Завиждам ти за него аз, плачът е жребий мой; не бих понесъл участта да вехне твойта красота. – каза тя загадъчно и се стопи във въздуха, но мъртвата Хербьорг и кървавият надпис на стената стояха. Във въздуха все още се носеха последните думи на Роза.

Когато свърши разказа си, Дийн беше преполовил кроасанчетата, но бръчицата на челото му показваше, че е слушал внимателно за съня на брат си. Най – много го бяха учудили стиховете, които Роза беше цитирала.
- Винаги са стихове на Байрон. – несъзнателно изрече мислите си на глас. – Тази Роза е имала нещо общо с Байрон, но, изглежда, ако са имали връзка, не е било известно за нея.
Мария отпи от кафето си и му се усмихна.
- Изучавах Байрон в колежа, - започна тя с твърдия си акцент. Имаше богат речник и говореше свободно на английски, но въпреки това имаше този симпатичен твърд акцент. На Дийн много му харесваше.
„Трябва да наминем през България”, помисли си той. „Особено ако всички българки имат такъв готин акцент и такива красиви усмивки. И павят такъв страхотен секс.
-Но двете поеми нямат нищо общо помежду си, освен че са написани през 1812 година – продължи Мария. – Когато Роза се появи в съня ми, ми каза друг цитат от поем на Байрон… отново от 1812:
И само любовта, глава склонила,
ако въздишките ненужни спре,
да би могла да вдъхне сетна сила
и в себе си, и в този, който мре.
- Изглежда, тази наша Роза е умряла през 1812 година – или поне такъв извод можем да си направим – продължаваше да говори Мария. – Ако ли не, то нещо се случило през 1812 и то е било важно за Роза. Освен това, тя, струва ми се, е била влюбена в Байрон…
Хербьорг слушаше с осбен интерес монолога на Мария, случаят беше наистина вълуващ, но изеднъж осъзна, че не чува вече гласа й. Главата й се замая и всичко пред погледа й се размаза. Когато картината й се проясни, Хербьорг осъзна две неща. Първо, не беше вече в кафенето и второ, беше съвсем сама.

Намираше се близо до някакво езеро. Подухваше лек ветрец,а дърветата наблизо се бяха украсили с кафяво, оранжево и червено. По повърхността на водата се носеха шарени листа, а на брега на езерото се разхождаше мъж. Хербьорг не успя да види лицето му. Беше високичък,около метър и осемдесет, и беше едър. Косата му беше къдрава и освен това мъжът куцаше. Дърветата вероятно прикриваха някаква къща, защото Хербьорг чу отварянето и затварянето на врата, а после се появи някаква жена. Беше с бяла рокля с голи рамене, в русите й коси беше закичена роза. Тя настигна мъжа и го обърна към себе си.
- Не можеш просто да си тръгнеш! – Роза се вкопчи отчаяно в ръката му, но той я отблъсна, може би малко по – силно от необходимото. Роза падна на земята и заплака, отчаяно крещейки името му.
- Това ли съм аз!? Твоята уличница?! Не можеш вечно да ме криеш от света, Джордж! Обичам те! Не ме оставяй!
Но каквото и да му крещеше Роза, Байрон не се обръщаше. Тя седеше на тревата и ридаеше, повтаряше името му, крещеше му, че го обича… Дълго след като той си замина, Роза остана на тревата, вперила поглед в нищото. По бялото й лице се стичаха сълзи, но тя беше останала без глас.

Да илюстрираме сцената в началото:

Последна редакция: пн, 27 юни 2011, 23:29 от Salt and Burn

Препоръчани теми

Двустранно запушване на тръбите

Запленяваща сърцето (Gönülçelen) в петък от 20 часа по ATV - Тема 121

НВ-ВМХ, част 85 - тема за здравословното хранене и всичко, свързано със здравето

Косата ми не иска да се изсветлява

Причина:

Причина: