We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

аз Дийн го уважавам по цял ден и цяла нощ
 

Злате слънце, ти гониш ... 

Гале ... ох , ох , ох ... ето за това говорех. Аз и да се утрепех не моим го издокара така  Но иначе е почти като в съня ми, с малката разлика, че ние се намирахме в кухнята  и по закона на гадостите никога не се стига докрая  (защо по малинките Мирка, много ми харесва лафа ти , трябва да звъни проклетия будилник ???)

Стига се, стига се, но на сутринта е малко объркано, като хълцаща светулка.

В смисъл, че хълцаш и светиш? Е на това му викам разтърсващ ъъъ..еразъм?

Галче,
Представи си: нощ, тъмно е и има една светулка, която лети хаотично и свети на пресекулки, понеже хълца . Та като стана след такъв успешен... нали... сън, виждам такива светлинки. Иначе не съм хълцала досега, но може да се приеме, че светя, че съм озарена.

След edit-a ти: И той ни уважава , мен двойно .

Малко инфо за допълнителните материали в DVD set-а със Сезон 6 (източник):
Question: Ack! Supernatural makes me both happy and crazy. Happy because I loved watching the Winchesters brothers reconnect and hope they stay like this for awhile. Crazy because of the season 6 cliffhanger. Any spoilers/info yet on season 7? There’s a chicken pot pie in it for you if you have anything to share! – Zora
Answer: Will a Spoiler Room exclusive on the season 6 DVD (official release date Sept. 13) do the trick? In addition to the features you might have already heard will be on the DVD set (like the Jensen Ackles: A Director’s Journey featurette, the Supernatural and the Quest for the Soul featurette, and two episodes of the anime series) I’m told EPs Robert Singer and Ben Edlund and showrunner Sera Gamble will do commentary on “Clap Your Hands If you Believe” and “The French Mistake.” I personally love commentary from the bosses because they’re the ones who know where everything is headed. You never know what they might reveal…

Аз пък хълцам, но не светя. Имаме ли сделка, ти ще светиш, аз ще хълцам, хем ще ни видят в тъмното, хем ще ни чуят 


Белс се закроти, може нея тройно. Никой не знае какво има извън кадър 

Хубаво, имаме сделка, но аз светя постфактум, та ще трябва да се подкова от къщи и после да повтарям в гората с лесничеите - пууу, не е лесна тая работа.

PS. Галче, Ше ни бият .

Slideshow 'The Best Tweets from Jared Padalecki’s First Wee …  on Twitter'

Статия и чудесно слайд шоу What I Want to See in Season 7 - одобрявам , голяма част от тези неща ги искам и аз.

Еразъм на оргазъм ли викаме вече?

Мислех, че вие, здрачните го прокарахте. Ако не се лъжа Бела или Люс. Преди това тук му викахме "малката смърт"  


Ъ-хъъ, работата лека полека отива на бой. А аз не обичам само бой. Така че ще захапя цигарата за да не ти отговоря  

Не тръгна ли от наградата за Бела :

Галче,
Да ти предложа една пура? Не разбирам от тези работи, но казват, че са по-хубави от цигарите .

Хехе, дружно всички сме тръгнали към боя, май :Mrgreen:

Страхотно се е получил епизодът на Бичи и Галчето, разгеле, най-после му се усмихна щастието на Самито - чудех се колко още ще го държите на сухо.

Поздрав за всички незаспали - нека е лека и сладка нощта! ( Аз отивам да потворя още малко и след това се присламчвам към числото на сънуващите удовлетворителни сънища... надявам се с очакван и приятен край).

Благодаря, смятам да си я изпуша в леглото. Лека и сладка и от мен 

Пушете, пушете, само не кашляйте много


- Защо ме накара да чакам толкова дълго? - прошепна тя след малко.
- Исках да съм сигурен, че постъпвам правилно. Не обичам погрешните решения. Винаги внимателно обмислям всичко и никога не прибързвам. На първо място човек трябва добре да прецени всеки един риск и...
Дийн стреснато се събуди. Някой стоеше до него и го побутваше.
- Миличък, какво ти става, бълнуваш.
Той се огледа. Беше в хотелската си стая, а до него лежеше гола червенокоса красавица. Лицето й издаваше объркване.
- Бълнуваше – повтори тя.
Дийн присви очи насреща й.
- Така ли?
- Да, повтаряше „Сами, стига си дрънкал, хвани я за кръста“...
Той се замисли, разтърка енергично лицето си с длан и отметна одеялото.
- Къде отиваш, часът е три след полунощ? - попита изненадано момичето.
- Сега се връщам, сладурче – той се извърна да я целуне, след което се изправи, нахлузи джинсите си и излезе от стаята.
Отиде до стаята на Сам и силно потропа на вратата. След малко лицето на брат му се показа.
- Дийн, какво...
Но Дийн го бутна настрани и влезе в стаята. Огледа се набързо. Леглото стоеше недокоснато от последното му оправяне от камериерката. На масата имаше работещ лаптоп и бутилка минерална вода, наполовина изпита.
- Ще ми кажеш ли какво по дяволите правиш? - попита той, смръщвайки вежди.
- Търся систематизирана информация за Тир. Има един сайт и аз...
- А Хербьорг? - прекъсна го Дийн – Защо не сте заедно?
- Заедно ли? - учуди се Сам. - Какво имаш предвид с това заедно?
Дийн гневно заби показалец в гърдите му.
- Докато ти тук подготвяш докторат по скандинавска митология вместо да си с жената, която си умира за теб, аз сънувам кошмари. Зубър!
С тези думи той рязко се извърна, отиде до минибара, извади бутилчица уиски и я пресуши на един дъх.
- Какви кошмари? - притесни се Сам – Нещо за копието ли?
Брат му го замери с празната бутилчица.
- Сънувах те с Хербьорг. Бяхте в музея и се целувахте и по едно време ти започна да плещиш глупости. Наскоро оздравях, но, казвам ти, ти ще ме разболееш повторно...
- Целувал съм я? - заекна Сам и усети как бузите му пламват.
- Пич, виж какво, иди при нея или аз ще ти я доведа, но мисля, че е прекалено да сънувам желанията ти... Омръзна ми от теб...Казвайки това Дийн се насочи към вратата.
- Къде отиваш? - догони го гласът на Сам.
- В стаята ми има жена. За разлика от теб аз не си губя времето с глупости.
На следващата сутрин двамата отидоха в музея както се бяха разбрали предишния ден с Бьорн и Хербьорг. Беше неделя и музеят беше затворен за посетители. Просторните зали бяха тихи и празни. Стъклените витрини хладно блестяха, заключили в себе си всякакви вещи, разказващи за живота на страховитите викинги.
Хербьорг отведе Сам и Дийн в кабинета си и заключи вратата след себе си. До прозореца стоеше Бьорн и гледаше навън, но когато те влязоха той се обърна и ги поздрави. На масата имаше десетина дебели тъмносини свещи, които той започна да пали една по една. До тях беше поставена масивна метална купа, гравирана с всякакви символи, в която имаше сухи треви, листа и клони. След като приключи със свещите, Бьорн запали и тях.
- За какво е всичко това? - попита Дийн, оглеждайки набързо малкото помещение. Очите му се спряха на библиотеката с книгите и за миг лицето му се изкриви сякаш от някакъв спомен. Изгледа изпод вежди Сам, но нищо не му каза.
- С Бьорн ще вземем копието от Тир – започна да обяснява Хербьорг, - подготвили сме каквото трябва, но се нуждаем от помощта ви.
- Искате да дойдем с вас ли? - попита Сам.
Тя поклати глава.
- Това е невъзможно. Ние всъщност никъде няма да ходим.
- Как така? - стъписа се той.
- Човешката част от нас ще остане тук. Божествената ще се отдели и ще премине  през портата между световете, за да отиде при Тир. След това ще вземем копието и ще го върнем тук.
- А ние какво да правим през това време?- намеси се Дийн.
- Пазете свещите да не угаснат. И на всеки десет минути пускайте по едно от тези в купата – тя му подаде дървена кутийка, пълна с черни кръгли семена.
Бьорн размести столовете, освобождавайки малко пространство на килима, след което мълчаливо подаде ръка на Хербьорг. Тя я хвана и двамата легнаха долу.
- Не се опитвайте да ни събудите – каза тя преди да затвори очи. - Дори не ни докосвайте. И за нищо на света не напускайте стаята.
Двамата стиснаха силно ръцете си. Бледа светлина заструи от пръстите им. Затвориха очи и повече не помръднаха.
Времето минаваше бавно. Дийн старателно пускаше семенца при пушлявещите растения. Сам нервно ходеше напред-назад, хапейки устни. За да го разсее Дийн му каза:
- Ей там бяхте – и посочи библиотеката.
- Кой е бил там? - не разбра брат му.
- Вие двамата. Тя се опита да вземе една книга със заклинания за Фенрир, после ти я целуна, а после взе да дрънкаш глупости в типично твой стил, предполагам. Погледни я! – той махна с ръка към лежащата на пода млада жена, - истинска северна принцеса. Какво чакаш? - Сам понечи да каже нещо, но той го спря: - Не ми отговаряй. Не искам да знам.
В ранния следобед свещите почти бяха догорели, но Бьорн и Хербьорг все още не се бяха завърнали от своето пътуване. Сам не можеше да си намери място от притеснение. До него Дийн съвсем невъзмутимо засичаше времето на ръчния си часовник и пускаше семенца в купата. Лицето му беше образец на спокойствието.
Изведнъж от другата страна на вратата се чу оглушителен трясък и под прага засия светлина. Сам понечи да провери какво става, но Дийн го хвана за рамото.
- Не трябва да излизаме.
Двамата стояха напрегнали всичките си сетива, но повече нищо не се чу, а светлината угасна.
- Успяхме.
Гласът на Хербьорг ги накара да се обърнат. Точно в този момент Бьорн й помагаше да се изправи. След като се увери, че тя е добре, той се завтече към вратата, отключи и с бърза крачка се отправи към най-близката зала. Останалите го последваха.
Откриха го пред витрината на копието. Тя вече не беше празна – то стоеше вътре на стойката си. Изглеждаше не просто старо, а направо древно.
С върховете на пръстите си Бьорн докосна хладното стъкло.
- Гунгнир! - прошепна той с глас, изпълнен с преклонение.

Супер, копието е на мястото си, случаят е приключен. Остава Сами да се отсърди на г-ца Бьорнстад  ииии... да му се получи и наяве, извън съня на брат му .

Хербьорг гледаше копието и очите и се напълниха със сълзи. Тя се обърна тихо и тръгна към кабинета си. Не искаше да я виждат така, ... слаба, чувствителна, крехка.
Бьорн бе прекалено вглъбен в това, че откриха копието, а Дийн реши да излезе да се разтъпче малко на чист въздух.
Само Сам видя как слабото тяло, което хълцаше от скрити душевни терзания, се запъти  по коридора и с тиха стъпка я настигна точно когато затваряше врата.
Хербьорг се стресна от крака който не й позволи да я затвори, но после отдъхна спокойна виждайки, че това е Сам.
Той се примъкна вътре и тихо затвори и после заключи врата. Валкирията го гледаше с насълзените си очи, но твърдо решена да прогони бързо слабоста която я издаваше.
Но неочакваше и това което последва. Сам се присегна към нея и я пое в топлите си обятия. Тази прегръдка никога не можеше да се забрави. Докосна леко брадичката й и повдигна лицето, така че да може да вижда очите. А нейните специално говореха много. Без дума да обели, Сам наведе глава и я целуна нежно. Тя инстинктивно отговори, не можеше да се съпротивлява, не и след нощта която бяха прекарали, не и след удоволствията които бяха изпитали. Тези експлозии и неизпитвани до сега чувства, Хербьор ще ше да пази цяла вечност.
Ръцете й рошеха косата му, а страста бързо се разпалваше. Дрехите като , че ли сами падаха, а ръцете знаеха къде да пипат. Устните изследваха, после пак се събираха. .....
Няколко часа по късно, сгушена в обятията му, Хербьорг знаеше, че идва най трудната част ... раздялата.
- Благодаря ти за прекрасните мигове и за това , че бе така дискретен.- прошепна в ухото му.
- Не знам как и защо, но Дийн ме изненада малко след като се прибрах .... и каза , че е сънувал точно това което правехме. Библиотеката, теб ... - изричайки го Сам се изчерви леко. - Как е възможно????
- Може би е заради мен, теб и силното желание на брат ти да те види щастлив !?!?!?! Сам, в този живот няма нищо случайно.
- На мен ли го каваш ... - той се наведе и вдиша дълбоко аромата й опитвайки се да го запази.


Край (Европа продължава)

Ще извинявате, че така го завършвам, ама ме сърбяха ръцете за това .... Простете  

Мисля, Розичка мила, сега да ги пратиш малко по насам (към вас или към мен или към Импала  ... където решиш  ).