We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

Яя, какъв хубав финал!

Утре обещавам да ви събера форумския епизод за Норвегия на едно място.
Нямам търпение братята да се запътят към слънчева Испания или Италия (пък после и към Балканския п-в може да понаминат, кой знае??)

Добро утро!
Хайде сега една лесна загадка от мен


Розичка, чакам си наградата с голямо нетърпение 

Дейна,
Имам го събран епизода, само ще проверя линковете и ще го пратя на Бичито, за да го качи при останалите. Като виден заплес имам време този път, ти по-добре си почивай , твори или плащай сметките за входа .

Добро утро!
Това го знам- четвърти сезон, "Град на греха"
Ей, как се бях засилила направо да пускам следващата 

Не е ли от Холивудския Вавилон това?

Галя е познала епизода, но не и сезона - от трети сезон е. Давай, Галче, ти си! 

Пфф, пак се изложих 
ето, давам. Нещо лесно, за физ-зарядка

Еее, Галче, твоите загадки най-много ги харесвам
От епизода с Конвенцията от пети сезон, сега няма да се сетя името, ама Беки не се забравя

Защото си тесен специалист  
Бекито и аз не мога да я забравя, още повече, че в голяма степен се оприличавам на нея  
Главната пита  

Супер си беше Беки, но как 'поряза" Диййн: "Не какъвто очаквах..." - не може така, смачка му крехкото самочувствие .

Така си е, Дийн като го видя все еднакво ми изглежда

Ето и от мен лесничко, че не ми се иска да ви затормозявам и най-вече да ви отмъквам от горещите мисли за двамата братя




А физиономията й тогава беше безценна

А на Дийн още повече 

Да се запиша в новата тема. Страхотна е! Импалка, благодарности   

Идеята с отгатването на кадри много ми допада, само че не помня много, та едва ли ще успея да позная дори един кадър Обаче ми стига и само да гледам

Охм, епизода с Беки и конвенцията е незабравим, физиономията на Дийн също

 
Неговата говореше: "Да не си сляпа, жено?!"

Надявам се Бичито да не възрази, но искам и моята версия за финала да пусна, че така или иначе я обмислям от известно време  


Сам излезе от банята освежен и с приятно отпуснати от топлата вода мускули. Мина през стаята загърнат в бял хавлиен халат и пусна телевизора, сядайки на малкия диван. Чувстваше се добре, най-накрая бяха намерили копието и всичко си беше дошло на мястото. Дори беше изблъскал от ума си някои негативни моменти от цялата история като например болестта на Дийн. Очакваше да прекара една спокойна вечер, беше си я заслужил.
Погледа десетина минути телевизия, след което стана и започна да се облича. Нахлузи джинсите си, но тъкмо, когато започна да закопчава ризата си някой тихо почука на вратата. Сам пристъпи бос по мекия килим и отиде да отвори. Не можа да скрие изненадата си, когато видя, че на прага стои Хербьорг. Не я очакваше. Беше облечена различно от обикновено – строгият костюм беше заменен с джинси и тясна блузка, а обикновено прибраната коса сега падаше свободно по раменете й. В ръцете си носеше неголям кафяв хартиен плик.
- Здравей – поздрави го тя, - удобно ли е?
- Да, разбира се – отвърна той, пропускайки покрай себе си.
Тя влезе, изчака го да затвори вратата и да се приближи към нея, след което му каза:
- Исках още веднъж да ти благодаря за помощта. Не можеш дори да си представиш колко много направихте двамата с Дийн. Това копие...то е по-важно, отколкото някой би могъл да допусне...Това е за теб, малък подарък – тя му подаде плика.
Сам го взе и го разтвори, изваждайки от него бутилка вино. Изглеждаше особена, беше стъклена, но едновременно с това непрозрачна, а гърлото й беше затворено с навосъчено парче дърво.
- Вино?
- Не какво да е вино – обясни тя. – Това е вино от Валхала. Никой жив човек не го е опитвал досега. Ще ти хареса. Имаш ли чаши?
Сам кимна и отиде да вземе две от минибара. Двамата седнаха на дивана и той сипа от виното. Хербьорг с интерес го наблюдаваше. Той най-напред разклати леко чашата пред носа си, при което рубиненочервената напитка образува малък водовъртеж, а след това леко допря устните си до ръба и отпи. Усети как виното се разлива по небцето му. Имаше непознат, но хубав мирис на билки. Връхните нотки бяха леко сладникави, след това се разгърнаха до богат дървесен вкус, а накрая по задната част на езика му остана тръпчиво плътно усещане.
- Невероятно е! – изуми се той, поглеждайки към Хербьорг.
Тя се усмихна.
- Отлежавало е в бъчва от специално дърво в продължение на година и половина и е поело аромата на дървесината. След това в него са били накиснати билки, които не растат в света на хората.
Сам отново отпи. Вкусът на виното беше просто божествен.
- Нали няма да бързате да си тръгвате? – попита тя, допълвайки чашата му. – Ще се радвам да ви разведа из града. Има много красиви неща, които да се видят. – Остави бутилката на масата, подгъна единия си крак и се облегна удобно назад.
Сам я погледна. Беше се сгушила в облегалката на дивана и очакваше отговор. Пръстите й си играеха със столчето на чашата. Той се взря в очите й.
- Красиви неща ли? – каза тихо, гледайки я.
- Да – почти прошепна тя.
Открехнатите й устни накараха главата му да се завърти. Той знаеше, че виното, макар и силно, нямаше нищо общо с  това.
- Знаеш ли – каза му след миг Хербьорг, - че мога да прочета мислите ти, ако поискам?
- Това би било нечестно предимство – отвърна той без да сваля поглед от устните й. Гледаше ги как се движат и усещаше как по тялото му пробягват сладникави тръпки.
- Всъщност не е нужно да го правя. Често мислите на един човек са изписани на лицето му.
Гласът й беше тих и някак неустоимо мамещ.
Тя остави чашата си на масичката и бръкна в хартиения плик.
- Донесла съм ти още нещо - с тези думи Хербьорг извади глинено гърненце малко по-голямо от чаша за кафе. – Когато Один седи на трона си валкириите освен вино му поднасят и мед – тя вдигна капачето и показа на Сам гърненцето. Той го погледна с любопитство. – Не си опитвал такъв.
- Със сигурност.
Тя отново се намести назад и погледна Сам в очите.
- Не мисля, че ти се намира лъжица, затова... – пръстът й се потопи в меда и след секунда се приближи към устата на Сам.
Какво правеше тази жена, играеше ли си? Нещо прободе гърдите му и той усети как в корема му избухва особена топлина, която се спусна надолу по тялото му.
Без да спира да гледа към нея, той внимателно обхвана с устни пръста й, засмуквайки меда. Хербьорг едва доловимо се усмихна, задържайки дъха си, а след това лекичко завъртя показалеца си, прокарвайки го бавно по небцето на Сам.
- Харесва ли ти? – прошепна тя с натежал глас.
 - Аха – съумя да отговори Сам, дишайки учестено.
- Искаш ли още? – тя отново потопи пръста си в меда и го поднесе към него, но той не отвори устата си. Гледаше я с изпълнен с неконтролируемо желание поглед. Една капчица потече по пръста й и капна на гърдите му.
- Извинявай – каза Хербьорг и се наведе напред. Сам усети как устните й залепват за кожата му, а върхът на езика й близва капчицата. Сърцето му запрепуска като подивял кон. Тя се изправи. – Този мед е специален, не трябва да се похабява...Щом не искаш повече... – тя облиза пръста си.
Сам наблюдаваше как устните й го обргъщат. Погледът му се замъгли. Обхвана лицето й с длан, привлече го към себе си и я целуна. Вкусът й го замая – устните й все още бяха сладки и леко лепнещи от меда, но езикът й беше тръпчив от виното. Комбинацията го подлуди, той я придърпа плътно до себе си и ръцете му се заровиха в косата й.
След малко я вдигна на ръце, прекоси бавно стаята и внимателно я положи на леглото. Не можеше да спре да я целува. Желаеше я толкова силно, че тялото му трепереше както никога до сега. Сякаш за първи път в живота си щеше да бъде с жена.
Тя внимателно смъкна ризата от раменете му, пръстите й се плъзнаха по гърдите му, след това по ръцете и накрая по гърба. Сам усещаше как ноктите й леко драскат кожата му и тихо простена от удоволствие.
След малко за негова изненада тя направи бързо движение, с което го обърна по гръб. Застана над него, притискайки го с бедрата си.
- Нали знаеш, че валкириите са ездачки? – попита тихо тя, навеждайки се да го целуне, докато откопчаваше колана му.
Изненадата му трая сами няколко секунди. Той я прихвана за кръста и я завъртя обратно.
- А ти нали знаеш, че имаме цяла нощ?
С тези думи повдигна блузката й, устните му зацелуваха корема й, а когато разкопча джинсите й се спуснаха и надолу.
Желаеше Хербьорг с всяка клетка, с всяка фибра на тялото си. Гледаше я пред себе си и всичко му изглеждаше като най-сладката лудост на света. Устните й бяха леко разтворени и тихите стенания, които излизаха от тях просто го побъркваха. Миглите на спуснатите й клепачи потрепваха, ритмичните движения на гъвкавото й тяло бяха като наркотик, от който не можеше да се откъсне. Ръцете му жадно и ненаситно търсеха нейните извивки, устните му залепваха за меката й кожа.
По-късно двамата лежаха тихо като корабокрушенци, изхвърлени на брега и мълчаха. Сам беше притеглил Хербьорг върху гърдите си, едната му ръка обгръщаше тънката й талия, а другата я галеше по косата. Тя унесено слушаше как сърцето му бие и разбираше, че не иска нищо повече освен да лежи в прегръдката на този мъж до края на света, а и след това. Беше се прераждала в продължение на векове, но за цялото това време Сам беше едва вторият мъж, който я караше да забрави за всичко и да се отдаде изцяло.
По някое време Хербьорг се надигна от леглото и взе оставения на близкия стол хавлиен халат.
- Ще се изкъпя - каза тя.
- Това съм го ползвал – посочи Сам към халата.
Тя се усмихна.
- Точно затова ще го взема.
Той проследи с поглед отдалечаващото се голо тяло и въздъхна дълбоко и доволно. Замисли се, че е добра идея и той да се изкъпе, но просто нямаше сила на света, която да го накара да стане от леглото. Чувстваше се като разтопен и това усещане беше невероятно.
Десетина минути по-късно Хербьорг излезе от банята и се върна при него. Връхчетата на косата й бяха мокри. Тя легна до Сам, а той разгърна леко халата й и зарови лицето си в пролуката.
- Du lukter som blomster og snop – измърмори той.
Тя галено се засмя.
- „Миришеш на цветя и бонбони”...от къде си научил това?
Той не й отговори, вместо това се надигна и устните му потърсиха нейните. Не можеше да й се насити, не можеше да се отдели от нея.
- Можеш ли да накараш времето да спре? – попита след малко той.
- Не – отвърна тя. – Но мога да направя така, че да ти се струва, че времето тече много бавно.
- Чудесно...
В следващите два дни Сам не излезе от хотелската си стая. Дийн от време на време му се обаждаше, за да го осведоми за поредното си завоевание:
- Кънкьорка, Сами, кънкьорка!
- Скиорка, Сами, скиорка!
- Сноубордистка, Сами, сноубордистка!