Поддържане на фигурата и смейните отношения

Вярно е.
Един от сериозните проблени е недостатъчната първична обработка на храната.
Трябва да се дъвче 36 пъти ли беше, да се поемат малки хапки, това е основното, което се допуска като грешка.
36 пъти мисля, че беше препоръчителната бройка за сдъвкване на една хапка.
В този ред на мисли, недообработената храна попадайки в следващите етапи на храносмилателния тракт силно го затруднява, от една страна, а от друга не се усвоява пълноценно и от трета се отлага. Говоря по спомени и може и да не съм съвсем точна в подробностите, но в общи линии е много важно не само какво, кога и по колко пъти се храни човек, а и как се храни.
Освен това, онази приказка, която казва, че трябва да ставаме от масата, когато сме още гладни, има своето обяснение, а то е, че има известен период от време, необходим, за да достигне до мозъка усещането за ситост и ако се храним много бързо, на практика поглъщаме повече храна, отколкото ни е небходима, която е онзи излишък, който организма ще отложи.
А когато се храним бавно, на малки хапки и достатъчно сдъвкани, усещането за ситост идва точно, когато е необходимо да спрем.

Това в много случаи е една от причините за усещането за забавен метаболизъм и погрешно се търсят причини в хормонални, ензинми и прочие дисбаланси.

Затова, дами, не знам доколко ще имате успех с мъжете, да им повлияете в това отношение, но за вас и децата е важно да се опитатате.

Май това беше по-подходящо за темата за храните на Рокси.
И аз съм забелязала, че е нещо важно, обаче не е много широко известно.

Богиня, има хора, които се тъпчат и не качват, но не е здравословно.
Аз съм сваляла килограми за дни от психическо натоварване, ядейки всевъзможни боклуци.
Сега, както споделих, вече свалям натрупаните от лекарства килца, но много бавно и надявам се здравословно - темата за митове и легенди за храните ме потресе, но и ми помогна.
А за манекенските мерки - момичета - и Ева Лонгория е модел, а е мъничка.
Аз се радвах на прекрасни пропорции до скоро - теглото ми варираше от 42 до 50 кг. - 167 съм. На 50 бях, когато тренирах и изглеждах добре. Като качих 17 кила се депресирах, но пък мъжът ми каза, че такъв бюст дори не си е мечтал да види  .
Пак ми се ще да върнем темата - как например привличане семейството си в спортовете, които практикувате.
Аз например открих голфа, като страхотна форма на общуване и физическа активност, но и двете ми момчета хич не се интересуват.

Зависи с какво се тъпчат. 
Ако обаче постоянно се приемат излишни, да кажем 500ккал дневно, при норма според СЗО за жени 1700-2000ккал, и не се извършва никаква физ.дейност извън обичайната домакинска, няма начин да не се качва тегло. Може би не веднага, но след година-две.
Колкото и да е скорострелно усвояването на ккал, честно, не съм убедена в съществуването на такъв метаболизъм. Противоречи на физичните закони.

Дъвченето -ок, но има хора, които дъвчат бързо и методично като машини буквално.Има други, които са по лежерни, хапнат малко, пък пийнат малко, огледат се, поговорят. Според мен и пространните ми наблюдения скоростта на хранене не е свързана толкова с това дали дъвчеш или не, а с темперамента.
Имах двама колеги, видни флегми. Ама флегми ви казвам- влизаме заедно в стола, аз започвам да ям и съм свършила, а за това време те са си разположили багажа на масата, измили са си ръцете и се отправят за да си вземат тепърва храната. Много се смях, когато разбрах, че при годишната оценка са ги записали на семинар за по добър мениджмънт на работното време. А колегата, с който ядях най често, яде по метода на манивелата както сам той казва- като машина, в целия стол имаше само един, който успява да се наяде по бързо от него, след което вече може да води разговор. ПРеди това е изцяло концентриран в храната. Аз също съм от бързите, дъвча добре определено и нямам никакви проблеми с храносмилане и стомах.
Аз например няма как да преценя по време на хранене кога да стана от масата, защото предварително решавам колко ще изям и си слагам в чинията точно толкова. За мен лично това е по добрият вариант. Сигналът до мозъка ми дали съм гладна или сита явно се бави и хич не обичам да разчитам на него.
съгласна съм с Трещерица, че ако с половинката си ядете с различна скорост това е проблем понякога. На мен не ми пречи де, но ва времето, в което мъжът ми вечеря, аз върша средно 4 неща.

Така е.
Но аз говорих за екстремни състояния на стрес пpи които и пpасе да изядеш, няма да ти се лепне  
Иначе и моите наблюдения са, че по-пълните хоpа ядат повече или по-лоши хpани.
Пърженото е водещо, после тестени вкусотии - аз на шоколад издържам, но на баница ми е трудно. И така си се натрупват килцата.  Като добавиш и обездвижване и получаваме картинката на средно-статистическата жена - и аз в кюпа.
За мен лично борбата с килограмите не е самоцел, но и не се гордея с натрупаните. Смятам, че всеки човек трябва да отдава поне малко внимание и на външния си вид, а и на здравето си.
Аз спортувах професионално в продължение на години и ми е важно да си поддържам формата,от друга страна разбирам и хората, които не виждат смисъл в спазването на някакъв режим, хранителен или физически - всичко е въпрос на избор.

Свекър ми е от тези бааааааааавните. Всички сме на десерта, а той едва е приключил със салатата.
Добре, че мъжът ми прилича на майка си   Иначе не ми се мисли как бихме могли да се храним заедно и да имаме приятни споделени мигове  

Аз съм от спокойните.
Не обичам да бързам за никъде и много се дразня на подскачащи манивели около себе си, когато се храня, или каквото и да правя. Всъщност съм отлично организиран индивид, обаче приличам на котка е това отношение, когато нещо много ми се разподскача в околовръст, изнервям се и замахвам с лапата, за да го кротна. В добавка съм много зла, когато съм гладна.
Ако нямам спокойствие или време, за да се храня- изобщо не се храня. Но да преглъщам като патица, за да гоня време, просто не мога.
А мъжът ми в това отношение е не манивела, ами шевна машина.
За три минути се е нахранил и е готов. Изнервя ме, просто.

Вече 15 години живеем заедно и определено сме си уголемили размерите и двамата...Никога не ми е казвал какво да ям или да не ям, или да ми прави забележка, че не седя с него на масата. Ако ме няма пуска си телевизора и готово/ даже това се превръща в навик /. Сега като се замисля май преди да се оженим аз ядях по-малко и някои неща не понасях, ама съм станала чревоугодник вече и аз. Не съм се опитвала да се ограничавам доскоро. Но откакто пораснаха децата/момичета/ и взеха да се замислят за визията си всички сме на диета - лоялни сме един към друг. Вече един месец. И то не защото не се харесваме такива, а защото в крайна сметка е опасно за здравето едно прекалено наднормено тегло.

В моето семейство - това на мама и тати - бяхме по бързата процедура - алкохол не се пиеше и се ядеше на бързо.
На мъжът родата е по пиенето на ракии, яденето на салати и въобще - цял ден на масата.
И двата варианта понасям. Мога да пия чаша вино без да ям, а мога и да ям без чаша вино.
На служебни вечери нито ям, нито пия, но не ми прави впечатление някой да го отбелязва като недостатък.
Иначе днес готвихме всички заедно и момчетата ще вечерят, аз ще пропусна, но ще си взема остатъците за обяд  .
Между другото си спомням в детските ми години, когато се събирахме повече семейства, беше много весело на масата, поне за нас децата.
И сега като синът ми има гости се старая да поддържам този дух.

Е, когато говоря за спокойствие, изобщо нямам предвид "живея, за да ям" като модус вивенди.
Също толкова изнервящо ми действа.
Просто изпитвам удоволствие от храната, не мога да се храня с каквото и да е, както и да е и където и да е и не ми е приятно да се храня набързо и на крак.

Много бързо, но и аз ям така. Изобщо нямаме традиции за дълги обеди, или вечери- и в семейството на родителите ми е така.

Ами...бавно.   
Салатата,питието,после вечерята....чаша вино ,или бира,според ястието....
Хапвали сме по-бързо като студенти,по студентските столове.
Но беше толкова депресиращо ,че щом можахме да си направим нещо като кухненски бокс ,зарязахме общественото хранене.
Но ние използваме времето на масата да си говорим,бистрим разни теми,обсъждаме книги,филми...
При положение ,че през деня не се виждаме,това е нашето време.

Случвало се е да се нахраним по-бързо...Ами ,тогава засядаме пред телевизора и разговор нещо не се получава...не че не говорим,ама или аз ,или той се е загледал във филм или някакво предаване и разговора някак не върви.

Не че се заяждам, но не мога да се сдържа- кои са последните книги, които си прочела?

Далеч съм от манекенски размери, но не се ограничавам в яденето, нит оспортувам, диети почти не съм пазила, като изключим време оно и леки залитания, изразяващи се в седмични опити и то без особена нужда.
Мъжът ми се случва да ми прави разни бележки, но по-скоро за дрехи или съчетания, не за фигурата или килограмите, просто защото аз от години съм си еднаква. Явно е свикнал.
За грижите...обаче единствено ме е яд, че вече не ходя на аеробика, а преди ходех редовно, зареждаше ме с настроение и тонус, ей така за кеф.

Това към мен ли?

Обикновено чета няколко паралелно....последно препрочитам Е. Зола и У. Текери.
Обичам класиката,особено френската и английската...
Чета и "Партньори " на Гришам в момента....
Скоро в разговор разбрах ,че в трилогията на Яна Язова има интересни факти.Съпругът ми я е купил малко преди да се оженим,та и тя подлежи на прочитане....

Не чета Паулу Коелю и Хорхе Букай...   
Поне все още не....