Поддържане на фигурата и смейните отношения

Е, то от форума най-малко може да се съди кой какъв е, всеки може да си се представя за какъвто си ще.
На мен винаги ми е било странно да чета из темите тук постинги, в които се използват думи от сорта на : "дебелите жени ме отвращават", "как може да си легнеш с жена, чиито телеса се тресат" и подобни. Да не говорим, че масово се смята , че всички дебели хора просто се тъпчат .А не е така. Обаче именно заради това схващане аз и до ден днешен се притеснявам да си купя нещо навън и да го ям по улиците. Зная, че звучи тъпо, но ми е останало още от гимназиалните години, когато неведнъж съм чувала подмятания докато се храня пред чуждите очи. Сега естественно не се впрягам, просто не ми е вкусно, сигурно е на подсъзнателно ниво.
Абе с една дума доста съм се напатила като ученичка заради килата си. А сега като си погледна снимките се ядосвам на себе си- много съм си била хубавичка даже, много. Ама шилето му с шиле...

Аз честно казано не съм чувала никой възрастен индивид да говори така  изобщо не знам що за човек би го казал. Единственото нещо, свързано с човешкото тяло, нормално покрито от дрехи, което ми стряска окото са онези обици, които разширяват ушите. Дебел, слаб, висок, нисък, рошав, плешив- няма значение. Може и повредата да е в моя телевизор, току виж ме пратили да си изследвам хормоните, но определено не оценявам хората, които срещам, като степен на сексуална привлекателност, съответствие с някаква моделска външност,  да си ги представям голи или подобни щуротии.
А и в крайна сметка, ако някой иска да се 'тъпче' това на мен какво ми влиза в работата? Определено не ме кара да мисля негативно за човека, без значение дали е пълен или не.
Виж, ако някой само мрънка за диети, хранене и т.н , особено с тъжен и съжалителен глас определено гледам да се спася от компанията му.

Краси.мира, ти пък да не би да си нещо уникално и превъзходно...че другите били средностатистически, скучни домакини.
Като те гледам и ти се мъдриш в този форум, явно скуката и теб не те е подминала. 


Рокси, ооо, има и възрастни да говорят по този начин. Но това освен определена култура, за мен друго не издава.

Не знам как да го напиша, че някой да не се засегне, но от две години насам все повече се потрисам от "хората с излишни килограми". Защото това, Бога ми, е ужасно нездравословно. Остави естетическата страна на въпроса, но хората нямат елементарна култура на хранене. И не, тук не се включват всички потребители на бгмамма, които, разбира се, са изключенията, говоря за всички онези, които виждаме по улиците, по автобусите, в къщите си.
Това не са просто "пълнички жени", които не се притесняват от излишните си килограми, това са "затлъстели жени", които не се тревожат за здравословния си статус. И които продължават да организират домакинството си по начин, който не само че пречи на тях, но и не помага особено на децата им,  месейки питки, правещи тортички, и пържейки кюфтенца.
Майка ми е типичен пример за това. Всеки път, когато се прибера, се опитвам да й обяснявам какви грешки допуска, не, та, не. Нямала да живее сто години, тя е жена на възраст, "влязла е вече в години", а е само на 50, дори няма и толкова. На ръст 162, тежи 82 кг, което над нормата. Баща ми дори не искам да го коментирам, за него наистина се притеснявам, но няма и грам загриженост в тях - че спокойният им чревоугоднически живот ще им донесе куп проблеми.
Излишните килограми не са грозни, защото на мен не ми пука как изглежда някой, грозни са, защото носят здравословен риск.
Щом аз мога да не ям, значи и хората около мен могат. И да, поддържането на оптималното тегло е единствено въпрос на воля и желание.
И ако някой си мисли, че не съм запозната с всичките диабетни, преддиабетни форми, хормонални дисбалански и т.н., който уж били причина, извън волята на човека, съм. И точно защото съм, знам, че диабет тип 2 и натрупаните килограми от него, не са следствие от  една здравословна диета.
И ми стана тъжно, че в темата никой не обръща внимание на това, че ако най-близкият ти човек, мъжът ти, например - не ти каже, жена, вземи се осъзнай, не заради мен, а заради самата себе си и спри да ядеш вафли, не знам въобще за какви семейни отношения говорим.
Ако мъжът ми качи килограми, хич, ама хич няма да го потупвам по рамото. Ще му го повтарям всеки ден, докато не отслабне!

Значи ,все пак има нужда от коментар...     
Никой ,освен самия ти.
Това ,какво другите мислят за теб ,не би трябвало да има основно значение.
А собственото ти усещане за себе си....Защото това е най-важното!   
А не дали тоя или оня те мислят за глупак или за гений...

Защо си мислиш ,че се чувствам подценена?   

Точно ,че нямам такова мнение за себе си,ме кара да приемам и другите като най-обикновени хора.Не като глупаци,гении,БКК или нещо друго....
А това,което написах като пример ,беше да докажа ,че както моето мнение за Вилико не й влияе на самочувствието ,така и мнението на другите за мен не би трябвало да влияе на моето самочувствие.

Т.е.,самочувствието на човек би трябвало да се определя от неговото лично усещане за себе си ,а не от мнението на другите за него!   

Лошото е, че до многото килограми в едно семейство се стига бавно и полека. За традициите в нашенското хранене сиправа, но два пъти по-лоши са тези, които се настаниха в последните двайсет години. На мен ми прави впечатление, че в едно семейство, точно човекът с по-лошите хранителни навици надделява и това неминуемо се отразява и на другия. ако всички ядат от една тенджера, свикналият с по-тежкото хранене, май по-често мъжът, започва да мрънка, да недоволства. Колко слаби мъже виждате с пълни жени до себе си и колко пълни мъже със слаби жени и след колко време започват да се изравняват калибрите?
Ние тук може много да си приказваме, че искаме партньорът да ни каже в очите, че трябва да се спрем, че сме качили килограми, ама я с ръка на сърцето даа си кажем, до какви бури в семейството може да доведе една такава загриженост, независимо към кого от партньорите е отправена! Винаги има обида, пък дори партньорът да е прав, затова и много често предпочитат да премълчат.

Не мога да повярвам какво чета в тази тема!  
Това толерантност, възпитание, съпричастност, изглежда са само някакви си думички, изпразнени от съдържание.

Или не му писне от мрънкане и натяквания и не си дигне капата!   
При някоя ,дето ще го хареса такъв ,какъвто е......

Точно! Другият вариант е да го накараш все пак да отслабне, но дотогава вече толкова ще те е намразил, че готов, отслабнал ще се ориентира към друга жена, защото те е добил самочувствие, ще му се подобри обмяната, ще започне да се заглежда по други жени и те по него. Затова, я по-добре да си го държиш с килограмите, че не се знае дали няма после да го съдиш за издръжка на децата! 

Е, то, няма да е така директно и обидно, че току виж, верно избягал. 
Лошото е, че при нас, аз съм по-застрашена от това, хем съм генетично предразположена, хем не мога без сладко, но той е единственият човек, нито майка ми, нито сестра ми, нито баща ми, който ми казва - не яж боклуци, че ще си докараш някоя беля. И колкото и да ми става криво на момента, впоследствие го оценявам като правилна забележка.

Килограмите се свалят, но формата не може да се върне. 

Принципно си права. Най малкото е, че всеки излишен килограм тежи и пречи на самия човек, не на семейството.

Ей заради такива изказвания стават споровете .
Кое било ужасно,и какво не ти харесва да гледаш ...си е твоя работа..не го преекспонирай тук като максима за вси4ки.
Можеше да споделиш и с други изразни думи .
Както Краси.мира е отбелязала -от такъв всекидневен тормоз-повтаряне-никой мъж или уважаваща себе си жена -не би стояла с такъв партньор.

Ина, права си, но моментът наистина е много деликатен.
Имам примери за хора около мен, които са откровено дебели, а се тъпчат като за последно и то не с краставици...Не са ми толкова близки, за да им правя забележки, но ако майка ми беше сред тях, примерно, щях ежедневно да и го натяквам, защото я обичам и искам да е здрава. Същото би било и с мъжа ми- излишните килограми са сериозна предпоставка за здравословни проблеми.

Винаги съм се чудила защо, ако срещнеш приятел, когото не си виждал 100 години, веднага би ти казал, ако си отслабнал/а, а никога- ако си напълнял/а?

Подозирам, че ти е станало толкова тъжно заради моите писания за вафлата и мъжа ми.   Не тъгувай, за радост семейните ни отношения са чудесни и се надявам никога да не достагнат до момента, в който мъжа ми заради една изядена вафла седмично ще ми каже, че се "потриса от хората с излишни килограми" .
За какво ядене на боклуци говорим? Или всички дебеланки се тъпчат с боклуци. Да, много са такива , но не-не и всички.
Когато се омъжих попаднах в семейство, в което се ядеше само пържено, плувнало в мазнина и люто. Всички и до днес, включително и мъж ми, са слаботелесни. И здрави. Доста зор видях, докато го "превъзпитам" в хранителните му навици. Сега не може да яде точно гореописаните-люто и мазно. а, да- пълнозърнест хляб не биха яли роднините му за нищо на света. А вкъщи се яде основно такъв, домашно приготвен. На моменти се усещах, че яд ме хваща от количествата и качествата изядена храна от тези хора и това, че не са дебели. А аз при всичките усилия , които полагах/полагам за здравословно хранене си оставах дебела.
Та така, категорично не съм съгласна с това, че:
От друга страна съм задълбала в крайност- побърква ме мисълта, че децата ми могат да станат като мен. Страх ме е и полагам неимоверни усилия, които усилия би могло да ми изиграят лоша шега някой ден, знам ли. Малката също има афинитет към сладкото. Ограничавам я много, четем книжки детски, в които е обяснено какво става със здравето и с външния вид на хора, хранещи се с много сладко, много мазно и прочие. В същото време се опитвам да и вменя в главицата да уважава хората  независимо от това как изглеждат и никога да не си позволява да обижда с епитети разни пълните деца.
С една дума- нещата не са така едностранчиви, както много хора си мислят че са. Много се радвам че близките ми ме подкрепят , че се опитват да бъдат зад мен и се радват на успехите , които имам в борбата с килограмите.

е, вече знаеш защо - за да не те обиди.