Поддържане на фигурата и смейните отношения

tanyatais,
Първо, цялото ми мнение е написано е първо лице, единствено число, ако някой го е приел за максима, проблемът е негов
Второ, в спорът се ражда истината, не виждам какво лошо има в това хората да мислят различно?
Трето, смяната на изразните средства, няма да промени смисъла, нали?
Четвърто, ако за теб затлъстяването на партньора ти не е проблем, за мен е. И ще се погрижа за него, защото го обичам и защото затова сме заедно, ако  някой залитне в крайност, другият да му помогне. Ако смяташ, че бих тормозила, обиждала, унижавала и квалифицирала човека до себе си с думи и действия, които да му сринат самочувствието,та чак и да ме напусне, проблемът пак си е твой
Знам какви са моите приоритети като болен човек и знам, че не искам близките ми да са изложени на същата опасност, ако ти си здравно необразована и не съзнаваш колко опасни са излишните килограми, проблемът пак си е твой.

Ина, проблемът е, че много често партньорът приема загрижеността като натякване, някаква форма на опекунстване или родителстване. Човек сам стига или не стига до момента, в който решава да промени нещата, отвън не става. Не съм гледала профила ти, но съм с впечатление, че си още много, много млада, някак наивно звучат думите ти. То, принципно са верни, ама на практика е по-сложно. Много мъже, освен ако не са хипохондрици, са смятат за безсмъртни и не им пука много за здравето им. Дори тези, които киснат във фитнеса и внимават какво ядат, не го правят за здравето си, а за суетата.

Това е много хубаво, но не се вживявай  излишно. Не отивай в другата крайност. Човек не е само килограми има и душа. Каква полза има да станеш изперкала манекенка.   

Оооо, манекенка - нямам такива амбиции. Просто искам да отслабна още десетина килограма и да преборя зависимостта към сладкото. Което, да уточня, в момента ям не по-често от веднъж седмично. Обаче ми е в мозъка всекидневно.
А сега отивам да поразходя дебелото си дупе из Витошките поляни.

Да, относително млада и безопитна съм по отношение на семейните отношения. Но за хранене и  поддържане на фигура знам повече.
Личната ми история е свързана с ред заболявания, които предразполагат към нарушен липиден профил, риск от диабет, хормонален дисбаланс и т.н. и т.н. Човекът до мен ми помогна, като ме заведе на фитнес, като ме образова на тема хранене, като ми помогна да осъзная приоритети си, като ме подкрепяше и помагаше.
Той ми помогна значително да подобря здравния си статус и начина, по който изглеждам. Той направи нещо изключително важно за мен - беше искрен.
Разплаквал ме е в фитнес залата, карал ми се е, викал ми е, че се лигавя, че съм несериозна, че съм недисциплинирана, че повече няма да ми помага. И на следващия ден пак е там, до мен. После ми е обяснявал, че му се е късало сърцето, докато се е държал така, но го е правил за мое добро. Извинявал ми се е хиляди пъти за грубостта, но тя имаше ефект. Уплаших се. Стреснах се и се взех в ръце. И оздравях в някаква степен.
Защото така правят хората, които ни обичат, помагат ни. И няма как това да е наивно и утопично, защото е вярно и го знам от личен опит.
Майка ми до ден днешен не осъзнава как аз не трябва да ям редица неща, обяснявала съм и го хиляди пъти, не го разбира. В стремежа си да ми даде най-вкусната храна, когато се прибирам вкъщи, ми прави най-лошата услуга на света, а ми е майка. И  ме обича. И пак греши.

А ако детето ви има проблем с теглото - какво ще направите? Хайде, за партньора се видя, че ще мълчите, щото го искате само за себе си, ама детето няма как да избяга. Та, с него как ще процедирате? Или ще си казвате, ух, на мама, то сега расте, то сега е в пубертета, то нормално, ух, на мама, на мама е най-хубавото, нищо, че детето яде банички и кроасанчета и му се лепят на коремчето.
И да, нямам деца, но когато бях "пълничко дете", това чувах за себе си. То просто беше нормално. А не беше!

Именно ,защото е твоят ЛИЧЕН опит,е най-вероятно да няма същия ефект при други хора.
И за тях да не е вярно,а нахално....
Има хора,и то доста ,които не обичат да гледат на тях като на малоумни деца,и да им дават тон в живота!

А когато става дума за дете ,е друго.
Възрастният е отговорен за живота и здравето на детето си.И би било най-нормалното нещо да иска детето му да е здраво.

Но ,партньорът не е дете.И има пълното право да не е съгласен с моето мнение.
Колкото и това да е вредно за здравето му.

Виж сега, тук се преплитат много линии. За запазването на партньора за себе си го казах на шега, ама то си има и много истина. Също така, мъжете са раззлични от нас, жените - най-общо искат да се чувстват силни, самостоятелни, като в онази песничка "мъжът има винаги право, мъжът си е майка, баща". Едно менторско отношение ги кара да се чувстват унизени и дори да се съобразят и да направят исканото, те после започват да гледатт на жените си като на майки, а не като на партньорки.
Другото, което казваш, това за хокането и грубостта,то е според човека. Аз не мога да търпя да ме хокат, пък дори за мое добро. Дори за момента да го приема, после се надига една вълна на недоволство. Подкрепа може да се даде и без грубост и хокане, но нашенският модел е доста агресивен, трудно е да се оттърве човек от него.
За детето е третото нещо, но то май си важи и зза възрастните - леко и кротко, иначе може да има обратен ефект - или да намрази яденето и да се вманиачи, или да намрази майка си и да започне тайно да се тъпче. За твоята майка не знам, странно ми е нейното поведение.

Разбира се, че всичко е според зависи, според човека, според ситуацията, според сериозността  на нещата. И тук общовалидна формула и начин на реакция не може да се изведе, защото частният случай си е частен случай. Просто дадох пример със себе си, за да не си мислите, че заклемявам и осъждам някого просто защото съботният ден ми е скучен. При мен строгият тон помогна, защото по принцип съм склонна да се обяснявам, да философствам, да мрънкам - ама като ми се каже с тон, който не търпи възражения, го правя. Още повече, че мен само външно може да ме мотивира човек - както с онази приказка - кажи ми какво не мога да направя, за да ти докажа, че мога. И така.
Сериозността и всеобхватността на нещата е голяма, съжалявам, че наруших шеговития тон на темата, в духа на който си мерим мерките, но просто исках да внеса и друга гледна точка. И сега, за да спрат хората да се обиждат и засягат, ще спра да пиша, тъй като май нещо ново и различно не мога да кажа.
Хубав ден, момичета, съжалявам, ако съм била крайна!

Ина-22-то4но заради категори4ността на изказването ти към пълните хора ме провокира да напиша ответ .
За себе си мога да кажа ,4е когато се запознахме с П. бях на курсове за фитнес-инструктор по Тае Бо ,ходех на фитнес 7 дни в седмицата ,по 3 4аса минимум,ядях само плодове ,ядки и зелелн4уци (веге си бях от 11 годишна),та знам доста и за диетите,двигателната активност и излишните кг при клиенти.
НО...
Отварям скоба,след раждането на детето си го намирам за доста по трудно да поддържам дори и "пълните си" по което усещане за тогава кг( когато тренирах усилено и карах на ябълки и 4ай поддържах 60кг на 178см,а след това поразредих тренировките и поддържах "Пълните си"но нормални по Индекса на телесната маса кг-72),та сега въпреки доста добрата ми мотивация, добрите хранителни навици и про4ие си вла4а едни 20 кг отгоре.
И ту ги свалям  с някой още по строг режим,ту ги ка4вам ,та не вси4ко е толкова просто и едностранно.
Не пия,не пуша,не пия газирано,сокове,снаксове,консервирани храни,кафе,сладки неща не ям ,защото никога не съм ги оби4ала и съм се кондишнърала да не ги хапвам ,защото са празни калории (освен сладолед и някое домашно мъфин4е или Тирамису при повод), ям само пълно зърнести продукти,като бях бременна бях само на Органик диета, бях вегетарианка 16 години,не вкусвам 4ервено месо, пържено оби4ам ,но ям само 5-6 пъти годишно,оби4ам и джънк,но се ограни4авам.....
 При мен проблема е порционен контрол и движение. Сега хапвам доста като порция ,но не изразходвам колкото преди,защото с детето нямам време за фитнес,а сме си с нея.
А мъжът ми е трупнал 20 кг отгоре,но му отиват и метаболизма му е доста по добър ,както при пове4ето мъже,но никога нито аз ,нито той сме си казвали,4е трябва на всяка цена пак да станем с пло4ки на стомаха,изваяни тела и беж към фитнеса,защото трябвало...

Пиши си, избрала си си кауза, бори се.
Аз лично не си позволявам да се бъркам в живота на големи хора, дори на родителите ми казвам само ммение. В крайна сметка ако някой иска да яде или да не яде, да пуши или да не пуши, да яде кренвирши или био телешко, да бяга или да лежи пред телевизора, това си е само негова работа. Докато е в обществено приемливите граници и не ми навлиза в територията изобщо не си навирам носа, нито пък лепя етикети. Щото някой имал 15 кила повече бил еди-какъв -си, щото пуши второ и т.н.- нито съм му в обувките, нито в главата.

днес в новините.. една наръгала мъжа си с нож в белия дроб, защото нещо й говорел за диети.
тя била и в силно депресивно с-ие след раждане, та явно много й се е събрало да му слуша и изискванията за фигура. така че.. внимавайте и дръжте настрана остри предмети:-)

Ама не смесвайте нещата...Какво значи-щом аз мога, значи и другите могат.Ама защо е Нужно да могат?Аз например не мога Много неща.
Инче, майка ми гони стоте кила.Не от хапване, скъпо мое дете.Цял живот ни е повтаряла колко е лошо да си дебел и колко е вредно пърженото.Та не Всички дебели майки месят питки и пържат мекици.
И ако не ман някой ми крещи и ме обижда, за да ме Мотивира-директно е пътник.Този метод е за хора, достатъчно самовлюбени, че на пук да направят обратното.Някои хора си говорят Нормално и си дават Време за Мотивация.

Абсолютно съм съгласна, че при всеки човек е различно. Аз споделих вече, че на мен похвалите ми действат стимулиращо. Критиката обаче би имала коренно различен ефект. Не че го искам, но на инат, правя точно обратното. Майка ми също реагира като мен. Тя е с доста наднормени килограми и с редица заболявания, които се задълбочават от тях. Не е чревоугодник, не е фен на сладкото, но изяжда огромни количества храна. Точно веднъж си позволих да й направя съвсем дискретна забележка и след нейната реакция, не смятам, че бих повторила

Ina_22, не всички са дебели от ядене....не всички дебели се хранят нездравословно.
Но и да е така, това на теб лично не ти влиза в работата.
Ако можеш да кажеш на майка си - ей, спри да ядеш, защото ще се разболееш - ок, чудесно, направи го. Дано да има и ефект от това.
Но не си мисли, че и пълните хора не полагат усилие за това да влязат в някакви рамки наложени от обществото.
А това кой, какво може е до самият човек, темперамент, разбирания и т.н.
Не всички могат да карат на плодове и чай и часове във фитнеса. Просто защото плодовете за тях могат да са също толкова вредни, колкото пърженото за някой друг.
Нещата не са едностранни и толкова прости, колкото на теб ти се струват.

Зачитайки се в тази тема, през цялото време си мислех повече за мъжете и как изумително се отпускат след 30-те и заприличват на чичковци .

Ина, много си права. И обикновено, като се напише нещо вярно тук и се вадя доводи откъде ли не.
Културата на хранене и спортуване, ни е непозната. И не толкова на жените, колкото на половинките им.
Може да не вадя бедър от 1.60 м, нито да съм супер слаба, може да имам целулит и стрии...но щом аз се старая да поддържам форма (форма, не кг), абсурд да търпя до себе си мъж с шкембе. Няма нужда от примерите за болести, 90% от шкембелиите навън са си такива по собствена вина.