Поддържане на фигурата и смейните отношения

Не пропускам..)

Засега начинът ми на хранене не се е отразявал на семейните ни отношения.
Не закусвам от много години, пия само 2-3 кафета без захар. В редки случаи си позволявам да хапна нещо на закуска - когато много ме съблазни или когато мъжът ми е приготвил закуската и ме подканя, а аз не му отказвам, за да го уважа. Така или иначе, през делниците сме на работа и не закусваме. Детето закусва на градина. Друг е въпросът, че нито аз, нито детето можем да ядем, когато станем от сън поне 1 час след това. Просто си нямаме апетит. Детето и мъжът ми закусват събота и неделя - търсят си закуската.
Що се касае до фигурата, обичам да спортувам, но не намирам достатъчно време за това. Само вечер след работа 10 минути на велоергометъра, 5 тибетски упражнения и 3-4 каланетика - общо 20 минути. Ако ми дойде музата някоя събота или неделя се натоварвам повече. А храненето ми е начин на живот. От години се храня по определен начин, чувствам се добре и затова диети не пазя. Привърженик съм на разделното хранене, но в никакъв случай в строгия му вид. Ям предимно вегетарианска храна, защото ме засища. На обяд по принцип ям салата с черен хляб. Вечер след работа готвя, защото си имам двама мъже, месоядни при това, и си похапвам, но без хляб. Има дни, в които преяждам - някои празници. Но в никакъв случай не бих казала, че се ограничавам. Ям така, че да се наситя. Пия вино, ракия и бира. И много вода. Според мен имам килца за сваляне, ама и така съм добре. Просто, преди да забременея, бях много слаба и тези 7 кг отгоре малко ме дразнят.
Тя за какво беше темата Мъжът ми никога не ми е правил проблем за начина ми на хранене, а и да ми направи, ще го парирам на бърза ръка. Едната ми приятелка се храни, общо взето, като мен, другата е по-ящна, но имапроблем с килограмите. Моя позната пази диета, друга близка пък яде предимно месо, а хляб не кусва. А бе, всякакви хора.

Благодаря на всички за споделеното. Тезата ми се потвърждава: повечето от вас правят усилия, за да поддържат теглото си, а тези, които не правят никакви усилия или са много активни денем, или наистина са някакво генетично изключение, за което благородно им завиждам.
Наистина яденето има социално значение. Но си признавам, че съм лакома и не мога да  се прежаля да седна "да закусвам" с голото ми кафе, а той до мен да хапва кроасани, корн флейкс, а понякога си дояжда и с филийки с масло и конфитюр (това е обикновената закуска на любимия). Разбира се, след това той отива да тича в парка и изразходва калории, а аз ако се пльосна в канапето, после може и да не мога да се измъкна от там Човекът отдавна мрънка да ходя да тичам с него, пробвах, но не ми доставя никакво удоволствие. Просто не обичам спорта във формите, които изискват много усилия.
Иска да закусваме заедно, и да вечеряме една и съща храна, защото това било форма на споделяне на удоволствието - да, но забравя, че мъжете имат нужда от повече енергия и една жена не може да яде наравно с мъж, висок 195см ,примерно.
Не че терзанията ми са повод за някакъв световен проблем, но е дразнещо, все пак.

Аз пък ям всичко, в големи количества, и съм си дебела. ))))) 

У наш`та къща всеки яде когато му се яде и каквото му се яде   Обаче пием заедно 

Идеално.
Щом е така, аз на твое място бих предложила н любимия да се храни известно време с моето меню. Разбира се и количествата ще споделяме, за да е пълно удоволствието.

 
Един живот имаме ,а тялото ни като е храм за здравословни храни,не зна4и,4е не можем и с тях да прекаляваме коли4ествено. Поне при мен е така.

И аз бях от богоизбраните, на които нищо не им се лепи, но ми се наложи да пия лекарства от които качих драстично - 17 килограма. Започнах да се ограничавам, но докато не спрях лекарствата нямаше ефект. Сега вече свалих близо 9 и продължавам да свалям без особени ограничения.
А темата и аз я разбрах повече, като "пречи ли ви режима на семейните отношения".
На нас не ни пречи, в повечето случаи всеки яде, когато му се прииска, но се стараем поне два-три пъти седмично да сядаме заедно на масата и тогава на никой не му пека, какво и дали яде другия.
Аз се старая да поукрася и да сервирам нещо любимо на всеки, а ако на някой не му се яде си стои на чаша вино и просто си говорим.
Честно казано се съмнявам, че мъжът ми ще забележи какво и колко ям, ако той не е правил някакви кулинарни изненади, но тогава обикновено се представям добре.
А да ви кажа, направо се изумявам как забелязвате хранителните навици на приятелите си. Аз въобще не се заглеждам в чиниите на хората и никога не съм се чувствала неудобно да отказвам храна, пиене или каквото и да е било.
Също така гледам да съобразя менюто което аз предлагам с гостите си, но не бих се обидила или пък притеснила, ако някой не иска да яде.
Същото прилагам и при детето от най-ранна възраст - яде когато и колкото иска - признавам, че изборът му е ограничен до някои считани от мен за здравословни храни.

Ям, защото така е решила природата хората да си презареждат батериите. Ако има друг начин, бих избрала него. Но у дома храненето заедно е издигнато в култ. Може да правя компания сутрин с един банан или на вечеря с една салата, но съм там на масата, говорим, радваме се на присъствието си.

E не, няма как да Иска да Споделяме една и съща храна и това да е Удоволствие за двамата.Аз имам мой собствен вкус, който се различава от неговия.Отделно, ако допуснем, че сме на хранителен режим и двамата-то неговия не носи резултати при мен и обратно-т.е. не можем да споделяме една и съща диета даже.Няма Логика да Иска от мен нещо, което би ми тежало и би донесло повече вреда, отколкото полза.Пример-аз не обичам банани, мразя, драйфа ми се от банан.Е няма как да седна и да закусвам с него банан, щото той обича да закусва и то точно банан.
После-ако пък допуснем, че харесваме и имаме нужда от една и съща храна, Никога няма да ме задължи или да се нацупи, че ям по-малко количество, това е смешно...

Типична Везна си ти , ей :lol Моят мъж който има асц. Везни е точно същият - ако ще и фъшкии да му сервират, винаги се усмихва любезно и кима одобрително, че му е харесало ястието когато сме на гости . Това ме влудява - аз директно казвам, че не е по моят вкус и няма  преструвки при мен

Е, това е една идея грубо. Толкова директно, след като се извиня, мога да кажа само на майка ми и на свекърва ми.
Иначе си намирам някакво благовидно оправдание, за да не ям.

Авторката, според мен мъжът ти е искал да ти намекне, че не му правиш закуска и изобщо готвиш твърде "постно" за неговия вкус. С твоето постоянно следене на калориите в храната, му пречиш той да си хапва каквото иска. И с незакусването си, отпада варианта да му направиш закуска.
Помисли и за тази вероятност. 

Нормално е да откажеш учтиво, но за мен е по-страшно, че толкова много хора се притесняват да отказват. Бих ги посъветвала да научат поне децата си да се измъкват елегантно и без вина. Това важи не само за храна, но и за далеч, по страшни неща, като наркотици, опасни ситуации и още много други рискове.
За мен умението да казваш "не" е едно от най важните, налагало ми се е да го ползвам стотици пъти.

+1