Аз пък не ям тестени храни пък. Нъц. 
- Публикувана: 13 юни 2011, 19:26 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2011, 15:47 ч.
Поддържане на фигурата и смейните отношения
Аз пък не ям тестени храни пък. Нъц.
Не ти ли се прияждат карбс?
Ами имаме си чудесна дума за целта. Защо трябва да се пише с кирилица някакъв термин на английски при това съкратен?
Ям въглехидрати под формата на паста, био-паста от твърда пшеница или пълнозърнеста, но това ми се случва рядко. Веднъж в месеца, максимум два пъти. Понякога ям препечена филийка със салатата. Иначе към мекици, бухти, гевреци, баници и проч. хич не ме влече.
Тук, в България, под тестени храни се имат предвид точно изброените от мен мекици, бухти, гевреци, баници и проч.
Ям въглехидрати под формата на паста, био-паста от твърда пшеница или пълнозърнеста, но това ми се случва рядко. Веднъж в месеца, максимум два пъти. Понякога ям препечена филийка със салатата. Иначе към мекици, бухти, гевреци, баници и проч. хич не ме влече.
Не казвай, че не хапваш изобщо въглехидрати
Ям въглехидрати под формата на паста, био-паста
И за тях имаме чудесно наименование - макаронени изделия.
А захарни вкусотии?
(Просто ми стана интересно)
(Просто ми стана интересно
)Абсолютно индиферентна.
Естествено, ако ми предложат гурме-десерт, ще го опитам, но няма да изпадна в абстиненция, ако не си получа дозата захар през деня
Ям въглехидрати под формата на паста, био-паста
И за тях имаме чудесно наименование - макаронени изделия.
Съставът е друг.
Семейни хранителни навици. Основно в родителското ми семейство се ядяха зеленчуци и плодове, ориз и съвсем малко месо. Освен това никога захарните изделия не са били вид поощрение, както въобще който и да е хранителен продукт. Мисля, че това е било правилно. Защото така не се развива фиксация постижение-лакомство. /като кучето на Павлов/ 
От друга страна, свалям шапка на майка ми, че никога не ми е налагала своите хранителни предпочитания. Защото аз имам мои. Още от малка. Недоумявам ситуациите, в които родителите застават едва ли не на главата си, за да натикат в устата на детето си поредната купа храна.
Децата, бебетата особено, имат инстинктивни навици за храна. Нито едно бебе няма да се остави току-така гладно /природата се е погрижила/. При децата е същото. Аз например от много малка съм пристрастена към лимоните. Мога да ги ям като ябълки. Но пък не понасям готвени чушки/пипер. Майка ми веднъж ме наказа, защото отказах да ям пълнени пиперки на обяд. Остави ме гладна до вечеря. Обаче все пак поговори с мен и осъзна, че не съм го направила от проклетия, а просто, защото не ми е вкусно, гадно ми е. После не сме имали никакви проблеми с храната.
От друга страна, свалям шапка на майка ми, че никога не ми е налагала своите хранителни предпочитания. Защото аз имам мои. Още от малка. Недоумявам ситуациите, в които родителите застават едва ли не на главата си, за да натикат в устата на детето си поредната купа храна.
Децата, бебетата особено, имат инстинктивни навици за храна. Нито едно бебе няма да се остави току-така гладно /природата се е погрижила/. При децата е същото. Аз например от много малка съм пристрастена към лимоните. Мога да ги ям като ябълки. Но пък не понасям готвени чушки/пипер. Майка ми веднъж ме наказа, защото отказах да ям пълнени пиперки на обяд. Остави ме гладна до вечеря. Обаче все пак поговори с мен и осъзна, че не съм го направила от проклетия, а просто, защото не ми е вкусно, гадно ми е. После не сме имали никакви проблеми с храната.
Недоумявам ситуациите, в които родителите застават едва ли не на главата си, за да натикат в устата на детето си поредната купа храна.
Това със злоядите деца е друга страна на проблема. На мен винаги ми е било чудно. Но като наблюдавах няколко случая, си изясних. Сядаме да ядем и майката казва - докато не изядеш това кюфте с 1 филия хляб, няма да станеш от масата.