Близначета и Рачета се крият още в Юнските тумбачета! -тема 30

Привет 
Честито на новите мами!Живи и здрави да са!Бебчетата да слушат много и да растат здрави и засмени! 
Ние спим сега,но след голямо повръщане сутринта сигурно ще имам два бели косъма.Нахрани се нормално и аз го вдигнах да се оригне и като взе да изкарва на фонтан срещу мен    После го преоблякох и заспа спокоен милият.Днес ще идва педиатърката ще видим какво ще каже.

Айде и аз да разкажа за събитието – раждане на Оги...

Предната вечер и аз като всички ви много се разстроих от загубата на Буболинка..за капак обаждайки се на мъжа ми за утеха, не я получих и даже успя да ме разстрои допълнително. В резултат почти не спах и се събудих доста объркана. Пък и нали беше ден на траур, ми беше едно никакво. На обед тръгнах за тонове – на метрото и после доста се поразаклатих на трамвая – обикновено от това получавам контракции така, че не обърнах внимание на поредните. Даже отивайки към болницата се бях заканила да си пийна вечерта биричка и да спя, че умирах за сън....Едва се замъкнах на поликлиниката – явно бебо се беше вече смъкнал. Та лягам си аз за тонове, а контракцийките не отшумяват... Сестрата викна докторката и аз по реакциите им почвам да разбирам, че нещо става ама още и през ум не ми минава какво ще последва. След тоновете доки веднага ме метна на магарето – иии оказа се че имам разкритие 2 см и изгладена шийка + ниско разположено бебе. Аз продължавам да настоявам пред доки, че нищо ми няма, но вече не ме слушат – доки помоли един от татковците чакащи жените си за преглед, да ме закара да си взема багажчето и директно на Тина Киркова. Все пак реших, че искам поне да си взема душ, а и ми беше неудобно да ангажирам човека (готин пич, който се оказа близнак и през целия път обясняваше колко са готини близнаците ), та се обадих на приятел на мъжа ми – евала и той бързо реагира и скоро се отзовах в болницата – докато ме записваха, ми купи и лекарствата. Пък аз още не вярвах, че ще се ражда...всичко се разиграва за около 1 час и ½! Е, като ми направиха клизмата, вече разбрах че връщане назад няма...
В 16:30 докато ме подготвяха за операцията се обадих на мъжо да потвърдя и ме вкараха в операционната. И тогава вместо страх, усетих че ме обзема радостно нетърпение и вълнение от близката среща с малкото ми момченце – наложих си да дишам равномерно и докато лежах разпълана на кръст си повтарях като мантра “колко хубаво - ще си гушкам момченцето...или нещо такова”. Операцията започна и анестезиолога взе да повтаря как щяло да ми стане зле, а на мен ми е едно хубаво, иде ми да литна. По едно време усетих, че нещо се случва, а анестезиолога уж за да ме успокои изръсва едно ”ами матката ти е пред руптура, ама нищо ти няма” . Аз дори и не асимилирах за какво иде реч, но все пак се зарадвах когато започнаха да си говорят за озвучаването на бг филмите – явно се бяха справили с проблема... и тогава извадиха Оги – тънкото гласче се усили с втората глътка въздух и скоро ми показаха едно мършавичко дупе – синчето ми вече се бе появило - в 17:20. Бях се уговорила да ми дадат да го гушна на масата и когато ми го донесоха на гърдите и го целунах по още беличката бузка се разревах от щастие и умиление – беше толкова мъничък, толкова крехък... Стана ми много мъчно като ме попитаха има ли на кого да го покажат...и трябваше да кажа “не”... бях съвсем сама в болницата... таткото пътуваше към София.
Последва едно доста дългичко щтракане и шиене, а в това време слушах мощните викове на Ваче (бях сигурна че е тя ) – скоро в синхран с жизнерадостния рев на Раличка и ми стана толкова мило, че двете ни дечица се появиха почти едновременно- Ваче . После ме прехвърлиха в реанимацията – този път мина много по-добре. Случихме на нощна смяна със сестрата Ирен и всички бяха много мили и грижовни (за разлика от предишния път). Мъжо пристигна в София около полунощ и сестрата беше толкова добра да пусне таткото при мен за 4-5 минутки...

Рано на другата сутрин ни раздвижиха (ей че боли това първо ставане)...и вече бях готова да си взема детенце, когато като студен душ ме обля новината че малкия е на система... Не се успокоих, че е добре докато не си го гушнах следобеда. Милия е беше толкова мъничък, стресиран и..гладен – слава богу коластрата ми беше дошла още сутринта. Оги съвсем бързо се ориентира какво се иска от него, за да си получи млякото. Почти целия следобед се кърмихме – исках да изсмучи възможно най-много от това тъй кратко чудо коластрата. Мисля, че това му и помогна бързо да се справи с жълтеничката – имаше съвсем лека. Само дето покрай моята недоизследвана инфекция 5 дни го дупчеха с антибиотик (толкова ми беше мъчно за мъничкито ми бебче – и ваксини и антибиотик)...Едва издържах 5 дни болницата. Но за да е пълно преживяването, рано сутринта на 4 ден, когато уж щяха да ни изписват, мъжа ми се обажда да ми каже че малката има температура и ..обрив, а бяха предни ден на свиждане! не ме питайте какво изживях двата часа докато минат през педиатър и потвърди, че не е шарка, а алергия съчетана кой знае защо със зачервено гърло. Добре че и Мушморонко беше в съседната стая – друго си е човек да може да си сподели мъката – Мушморонко, как е малкия Крум. Моля се всичко да е ок при вас!

Дочаках и деня на изписването – и слава богу защото мъжа ми същия ден трябваше да се връща в Букурещ и нямаше да има кой да ни вземе на изписването на другия ден... и за да ми е “пълен” и този ден – час преди да ме изпишат се оказва, че каналът ми е зараснал и ... има опасност да стане инфектиране от задържане на кръвта. И се започна едно отпушване...после едва ходех, но не исках и минута повече да стоя в болницата затова стиснах зъби и ...се изписахме. Уви, докато родата празнуваше, аз си стоях с малкия самичка в къщи – че за всеки случай трябваше да разделим Белата от бебо...а мъжо ми имаше точно час за нас, преди да си останем с бебчо самички... но днес вече си идва  - и сърцето ми радостно бие че вече всички ще сме у дома...
Ейй, че роман изписах...

Кари, честито пак! Живи и здрави да сте!

Момичета, благодаря ви за успокоението. Вчера пак по същото време беше ревлив, той Виктор май е на периоди, харесва си някакъв часови пояс, по време на който да плаче и така няколко дни, след още няколко дни си харесва друг и т.н.   Ще ми се от  9 вечерта до 9 сутрнта да е кротък и поспалив, ама след някоя друга година и това ще стане  
За педиатър - уговорих се с друг, понеделник или вторник ще отидем на преглед.

Хебърлеа, гушкай си съкровището, за да се чувства по-спокоен. Ще се  опознаят и с тати от днес  
Много мил разказ 

Моя младеж е на разходка с баба си, а аз използвам намалението за мързелуване, че днес е за последно. Ще пусна само една пералня.

Приятен ден на всички и нови бебенца днес!

Добро утро Още сме 2 в 1. Времето минава изключително бавно
 
Честити да са новите бебчовци!

Едно заглавие за тема в ''Родени'' ми хрумна:
Прегръщат ни Юнчета с малки ръчички - щастливи до една сме всички!

Хубав ден, момичета

Здравейте..
Хеберлеа, толкова много ме развълнува разказа ти. Ти си много силна жена и мъжа ти трябва много да се гордее с теб. Радвам се, че днес най-сетне ще се съберете всички. 

Ани2, "ограничавам" като му давам някакво определено количество, а не го оставям да изпие толкова, колкото той иска, защото мисля, че преяжда и повръща повече. В това ми се състои ограничението, иначе малко ме притеснява това, че не са му развити костите и са много крехки, а аз не съм много редовно с Вигантола, малко го забравям. Явно и на Явор и на Никола им влияе по един и същи начин ваксината- нервнички са.

В този ред на мисли, с лъжичка ли го давате или го слагате в млякото?

Кари, честит Александър, няма проблем за латиницата, пиши пак как сте

Ичката, ако имаш някакви притеснения, направи "пробно" кърмене.. Тегли Божидара преди и след хранене да видиш колко изяжда.
Аз стигнах до извода, че това с кърмата си е до организъм. Ами аз почти нямам вече, а смятам, че цедих редовно, ядох жито, наливах се с вода, чая на хип и какво ли още не, което ми казаха- е, резултат при мен нямаше особен...

Деси, Йо е страхотна на последните снимка, иде ми да си нащипя монитора

Никола вчера от 14 до 22 часа почти не беше мигнал, накрая заспа, събуди се в 1:30 и яде и след това чак в 6. Та успях и аз долу-горе да поспя, като изключим мрънкането и ръмженето от корем...
С почуда видях, че има дрехи, които не съм му обличала, а вече са му малки.


Хубав и спокоен ден, пиша този пост от 2 часа 
На всички 2 в 1, лек ден и скорошно раждане..

Привет, Мами!:)

Кари, отново честит да ви е Александър! 

Гачони, благодаря ти за прекрасните пожелания! И на вас желая много-много щастие и късмет!    Нашата кака Гери ще бъде на два поредни лагера - по 14 дни всеки с двудневна пауза между тях - колкото да изперем дрехите. И оттам се събира едномесечно лагеруване. (и на мен ми се ходи на лагер:))) 

Аз мисля, стига всичко да е наред, втората половина на август да отидем с бебето на море. Е, аз ще си седя с нея основно в хотела - на басейна и по сенките - надали ще ми се ходи на плаж през деня.. Т.е. ще ми се ходи, но за бебето ми се струва доста топло - ще го мисля... Мисли ли някой да ходи на море - кога и смятате ли да водите бебето на морския плаж в разгара на деня? (понеже ние сме свикнали да стоим по цял ден на плажа по принцип).

Хеберлеа, страхотен разказ, благодаря ти!   

Поздрави и прекрасен ден на всички! 

привет  на  всички  аз съм още  2 в 1 , и нещо  нямам  никакво   настроение ...... по  късно  пак  ще  ви пиша  
  лек ,   усмихнат  и  успешен  ден  на  всички  

За обличането- обличам само с боди без чорапи или ромпърче (тип боди само че завършва като къси панталонки..)

А можеше да кажеш... "Да! На Ваче в родилна..." 
Ех, че хубав разказ Хеберлеа, истиски се развълнувах като го прочетох! 
Страхотно е, че от днес вече ще сте си заедно четиримата. Белата как реагира като видя Оги?

Мушмуронко, как сте? Дано да сте добре! В началото е доста тръдно да се поглежда форума.
Аз от днес смятам дори да поработя малко 

Здравейте!  Ние сме вече от 2 дни вкъщи, но все не смогвам да пиша покрай всичко останало...Не успях да изчета назад, ще се постарая тези дни

Лора засега е послушна, спинка и яде предимно, но предполагам, че тази радост не е за дълго   На този етап мисля, че успяваме с кърменето   Дано да нямаме проблеми:pray:

Не знам дали е следродилна депресия, но честичко ме избива на плач безпричинно, обикновено докато бебето плаче, или пък като си видя бременните дрехи, или пък ако нещо вкъщи се обърка (вчера плаках доста понеже изпуснах тавата с яденето ).  Иначе се чувствам добре, но имам такива моменти, в които имам нужда да рева и да рева...

Честито на всички нови мами!    Извинявам се, че няма да ви спомена поотделно, но пожеланията ми за много, много щастие с бебоците е съвсем истинско

Ще започна да следя темата и дискусиите по-отблизо вече

Бюти май всички сме така с ревовете. Ето например утре Ники ще изведе Сашата насам-натам.. аз ще остана сама с бебето. Вярвате ли, че ме е страх  и съм сигурна, че ще рева  Майка ми искаше да вземе Саша за няколко дни. Аз отказах, защото си я искам с мен.
А това с тавата дето си изпуснала.. не знам... може и да се смееш и да плачеш... 

Браво, бе Бюти.. ще ти се караме. Да те мислим тука.. Чакаме снимки на Лора и на теб... всички явно имаме ревлив период, не се притеснявай.. При мен започна късно, около 2-3 седмици след раждането. Плача си за всичко, като най-безумното беше вчера, когато му биха ваксината и той се смееше на докторката, а аз си поревах вместо него.

                                                              Привет майки и бебета.


ЧЕСТИТО НА МАМИТЕ С НОВИ БЕБЧЕТА.ЗДРАВЕ И ДЪЛЪГ ЖИВОТ.        

 Вчера бяхме на голяма разходка, та съм поизтървала какво сте писали.Наложи ми се да кърмя два пъти навън, което не вярвах, че ще ми бъде толкова трудно.Мятах една пеленка през рамото, уж се скрих, скрих и главата на бебето.Хубаво, ама тя като изтърве зърното, а на мен и двете ми ръце заети, как да седя скрита и да се наместим.Пет пъти се изпотих да му се не знае...Трябва да се науча да го правя това упражнение, Ани2 , давай съвети, моля....

 Лохии аз вече нямам.В същност още преди два дена спряха, много съм доволна от което.Корема ми около операцията е много изтръпнал.Почти не усещам мястото като го пипам.Иначе стягам с един специален колан, купих си и стягащи гащи, пък да видим колко ще се стегна....

 Мейдънли, не се притеснявай от плача на бебето.Нормално е да си плаче по всяко време на денонощието.То не е програмирана машина, че да спира и почва, когато на майка ти и се иска.Даниела след баня никога не заспива.Седи си будничка до към 22.30–23.00 ч. и тогава заспива вече дълбоко, и ние с нея.

Ваче,  как ще работиш бре?Ами дЯцата?Спирка нЕмаш значи....

 Хеберлеа , мила,   чудесен разказ.Най–накрая тати ще си е при вас.Ти си много силна.Аз щях да се скапя на твое място.Браво.А и верно–що не каза да покажат бебето на Ваче?

Слийпи,  нИ рИви душко.И аз бях като тебе, ей на и тука се оплаквах.Ще мине.Следродилна тъга било....И добре дошли с Лора.Чакаме снимки.

Чин, Нико скоро ще те надмине по ръст и тегло. Жив и здрав да е, все така да наддава.

  Момичета, наистина много ми липсва корема.Едно ми става мило и носталгично, сякаш искам да се върна назад във времето и да изживея отново последните седмици с бебето в мен...А до скоро ревах, че ми писна да чакам...Няма угодия...                

 При вас топло, тук студено.Даниела е постоянно с боди с дълъг ръкав и нещо като анцуг отгоре.Чорапки задължително, че и с одеялце я покривам като спи.Вечер пускам радиаторите в банята и спалнята  когато я къпим, че иначе студ...Вчера ходихме до Монтрьо, близо до езерото, ами температурата беше 23-34 градуса.Качваме се към къщи...еми 10 градуса....Направо ги омразих тези планини...

 Хубав ден ви желая без ревове и колики.

Със Симо ходихме да питаме за ясла. Казаха ми, че сега приемат документи за догодина, точно като стане на годинка. Хем ми казват обаче, че има много деца да чакат, хем ми казват рано е още, елате зимата....
Давате ли капки за рахит, на нас вчера ни изписаха...
За морето. Аз лично смятам да заведем малчо на море, но със сигурност няма да се стои по цял ден на плажа както сме свикнали. Само сутрин раничко по хладно и вечер пак по хладничко. Дори Жоро вчера ми пусна мухата другата седмица да отидем до Варна да направим изненада на мама за рожденния ден и да заведем малкия за някой ден. На мен сякаш ми се струва доста дълъг път като за едномесечно, ама с повечко почивки..... Не знам, има още време за мислене 
П.С. Кари, честито ти бебче. Да е много здраво и щастливо. Бързо възстановяване на теб   
Хербелея, разказът ти наистина разчувства. Много трогателно!!!
Пеперудке, и аз преди няколко дни реших, че са спряли лохиите. 2 дни нямах нищо и на 3-тия пак текнаха ....

Oрнелка, два дни само за тия капки питам из форума- давам по 1