Ние за празниците, ако не ни мине котка път, заминаваме към Кръвеник (е, то няма и нужда от питане ). Не съм почивала откакто почнах работа и нямам грам търпение.
Калоян и той ходи на плуване събота и неделя + плуването в градината. Мераклия е и се радвам че намерихме удобната формула и за нас по отношение на логистиката.
Обаче колкото е безстрашен в плуването, толкова ме притеснява с неговите лигавни по отношение на лекари и прочие. Оказа се, че има 2-3 зъба за оправяне, но....няма как да стане. Някак си трябва да седне на стола и да позволи да му оправят зъбите. Запазихме час, чели сме отдавна още приказката за Чук и Пук, наясно е с всичко. Влезе с мерак в зъболекарския кабинет и в момента, в който жената взе машинката и се почна с истерията, а дори не го е пипнала. След Великден ще запазя час при друг зъболекар, да видим дали няма да е по-добре. По никакъв начин не може да се убеди да седне. Мило, с подкупи, с обещания, с караници и заплахи дори, няма и няма. Щяло да го боли, страх го било - с две думи лигавня му казвам аз. Но трябва да се преборим някак си.
Та май толкова от мен.
За училище и аз подадох заявление в едно от двете училища и не знам и аз какво искам. Ако питам Калоян той вече си е избрал, точно обратното на това, което ми се иска повече. Има време ще го мислим.