С много песни, смях, игри, ОКТОМВРИйската дружина ще се вихри до зори!!!

Добро утро и от мен 


На порасналата Вики и пожелавам много игри, много усмивки и много здраве. 

Мен ме е хванала хелуинската мания и по цял ден режа и творя красотите от Крокотака и за да не събират прахоляците в къщи, събирам възклицанията в групата на Коко.

По повод домашните задължения, ще си премълча - защото при нас всичко е идеално. В момента съм си в къщи и отнасям по-голяма част от задълженията, но и съпружеството се включва успешно. Разбира се, че не отричам понякога елемента на напомнянето. Докато бях лятото на работа, а той си беше в къщи, почти нищо не съм правила. По отношение на децата няма място за оплакване. Всичко е в полза и на двамата, който когато има възможност ги прибира и ги води. Оня ден му бях набрала, че се беше затворил като в някоя крепост на работата си и един телефон не звънва да види дребния как е и имам ли нужда от нещо. След подобаващ скандал дойде на земята и откликна на всичките ми прищевки по отношение на лекари и прочие. При нас по има възможност за помощ от негова страна, защото работното му време е плаващо и задължителното му присъствие на работа е до 2-3 часа следобяд, което дава възможности за ползването му като такси...Нямам идея как биха се развили нещата, ако беше на работа като повечето мъже от сутрин до вечер. Сигурно и аз бих вилняла за липсата на помощ в домакинството. Достатъчно активно се впуска сам в нещо-правене, че не ми се налага да се замислям какво точно прави или не и дали на мен ми тежи и ми писва или не... Както не веднъж съм казвала всичко си е до възпитание на мъжа, само дето в момента ми убягва такова към Коко...

Коко слага успешно маса и я прибира после (и аз като Боги понякога ми писва от размотаването му и предпочитам сама да се справя), оправя си леглото, след подобаващи заплахи си подрежда доста добре и детската стая. Сам може да се обслужва изцяло, само дето рядко го оставям да се мотае в банята, защото това е равносилно на оставянето на останалите да се къпят с ледена вода. По-често аз държа душа и подвиквам "по-бързо, там вече се изми, не си играй с водата".

Та така от мен толкова 

Здравейте мили момичета 
Момичета, вече нямам никакво време за форума  , много ми липсвате  Хвърлям по някое око тук и във фейса,ама не остава време за писане. Изтървах да поздравя толкова много рожденници- пожелавам на всички дечица и техните родители да им се сбъдват мечтите и да им се случват само най- най- хубави неща.

Разгледах снимките и така ме заредиха- колко са щастливи децата, и колко малко им трябва за да са доволни. Светославко от предния рожден ден все ме питаше кога ще е следващия, и всеки ден броихме колко дена остават. Чакаше с нетърпение подаръците и тортата и как само му искряха очичките от щастие,когато ги получаваше  Благодаря ви, че не ни забравихте, и за пожеланията на всички ви 

За помагането ( това и на мен ми е болна тема)- всичко е на мойта глава, и честно казано вече едвам издържам. Даже тази неделя се разправяхме по този въпрос. Мъжа ми се включва, когато има желание в готвенето, от чистенето -пуска прахосмукачка, а гадното миене на чинии е изцяло мое задължение.Мечтая си за съдомиялна, но наистина няма място къде да я сложим, така че съм обречена- в къщи ли съм по цял ден съм на мивката, имам чувството, че извират тези чинии. Ръцете ми са вече като на бабичка 
А Светославко е като бебе, дори дрехите си не облича като хората, все ходи разгащен, или с дрехи наопаки облечени. С панталони и дънки не ще да ходи, защото му е трудно да ги обува и събува. Няма никакъв апетит, и като прибавим и това че го мързи да яде, в повечето случаи аз го храня, само и само да знам че е ял нещо. Ако го оставя сам- дреме, подпира се на масата и близне 2-3 лъжици, мноого рядко нещо хапва с апетит. Но иначе казва, че на градината всичко си изяждал  За миене на зъби и къпане сам и дума не може да става- той само си играе и никаква работа не върши, така че и там пак е с моя помощ. Оправя си вече сам леглото, но след половинчасови подканяния.
Та така при нас...



Дринка- честита хубава новина и от мен, наистина много се радвам за теб.Пожелавам ти лека бременност и раждане, и здраво пухкаво бебче на финала 
Гея- и аз стискам палци, успокой се малко и всичко ще е наред 
И аз много се надявам скоро да си имаме бебче. И при нас имаше проблем, но се надявам скоро нещата да се наредят, не се отказвам така лесно 

На всички ви пращам много прегръдки и положителни емоции 

при мен линкът ти към книжките не отваря нещо конкретно, така че говорих по принцип за книжките тип "Тайната", и най-вече - за повърхностното им възприемане. Сигурна съм, че знаеш какво имах предвид - за папагалското повторение на думички, в които не вярваме, за концентрирането върху материалното. Просто човек трябва да има едно наум винаги

За разделението на труда никак не ме зарадвахте. Апропо, има една невероятна книга, която от сърце препоръчвам - "Любов, любов, любов. Мощта на приемането" от Лиз Бурбо. Ето направо линк, не просто към книгата, ами и към частта за разделението на труда у дома Накара ме да се замисля за много неща, както и за това, което очакваме без изобщо да сме се опитали да разпределим задачите, така и за отношенията с децата (както и изборите им на дрехи, храна и спорт), да не говорим за семейните отношения. Просто прекрасна.

Ние у дома ще разпределеним задълженията някак, но не мога да определя задачи на Катето, без да сложа и на Елица. Вярно, казвам и, че тя до вчера е нямала никакви задължения, какво очаква от сестра си, ама тя все мънка: "пък Ели нищо не прави". И е права Така че, ще включим вашите предложения, за които съм благодарна. Засега нещата, за които съм сигурна, че ще останат като изисквания, са помощта при слагане на масата, прибиране на играчките, подреждане на обувките, оправяне на леглото (трудна работа), слагане на мръсните дрехи в коша, миене на зъби, може би слагане на торба за боклук...

Аля,

при мен децата помагат в слагането на масата - доскоро те искаха да го правят, сега аз ги карам от време на време.
от всичко което изброи - само това с боклука не го прави.
даже доста вечери вечеряме на свещ - моят син много му хареса как се получава, да не говорим че се старае да слага салфетките, и все гледа да име цвете на масата. Когато изсъхнаха едни цветя и аз му казах че сега нямаме цвете, той отиде в коридора на блока,където съм сложила моите мушката - те цъфтят сега много и отиде и ги обра част от тях- за да имаме красива маса
но някак си - това е защото те го искат, а не защото им е задължение
 

да видим до кога ще има този мерак: -)

странно,току що пак проверих...отваря се линка при мен
Лиз Бурбо и яз много я уважавам,като автор ...а книгата "Любов, любов, любов. Мощта на приемането" е много ценна и полезна наистина

"папагалското" повтаряне,когато обаче вярваш в това,което повтаряш не е съвсем за изхвърляне
има значение и какво си повтаряш


Васката е доста самостоятелен...облича се сам,мие си зъбите и може да се къпе,обира сам с прахосмукачката по собствена инициатива всеки ден ,иска да учавства във всичко,което аз правя-готвене,той да държи миксера,да рендосва(това не му го позволявам) от съображения за сигурност ,сам си приготвя раницата за детска...доста е понаучил след престоя си в Горица по въпросите за селско- стопанската работа,знае добре кое кога се съди,колко се копае и полива
Гадже няма ,каза че му харесва повече момчешка компания...

Светле,"Всичко идва навреме за този,който умее да чака"...ще стане...ще видиш ...много прегръдки!
Боги и за теб много

Дилянче, моля те, кажи какво точно да напиша в търсачката на "Спиралата"! Отсега благодаря, че да не спамя прекалено много
Браво на Васката... като гледам, той сам върши повече, отколкото двете ми дъщери заедно

и аз се извинявам за спама
за име на автор  пишеш Хикс
ако не стане и така май най-добре да ти ги изпратя


ето линк към книгите на Лиз Бурбо само,че са на руски
http://www.koob.ru/bourbeau/burbo_all
Любов,Любов не съм я срещала в ел.вариант или онлайн...дано Аля я е

Аля, можеш ли да ми дадеш линк към цялата книга?
Като кликна върху "даунлоудс"в сайта, който си посочила и ме изхвърля.  

Сега сме на друга вълна в разговорите, но искам да ви питам нещо, което ме притеснява... И не знам къде е идеалната среда... Чудя се дали е характерова особеност или грешката е в нашия телевизор.

Вече няколко пъти Сами казва на баща си "Не те обичам" (ако му откаже нещо да купи ), "Изнервяш ме" (ако настоява напр. да спре телевизора), беше на 2-3 години, когато казваше "Не обичам тати! , "Не обичам баба, дядо!" и това казано директно на човека, който не е направил нищо за това отношение, напр. Баба му и дядо му на 2-рия РД му носят подарък и той "Не обичам...." и се врътва и заминава.

Аз се опитвам да обясня на баща му за сегашната ситуация, че се ядосва и все още не може да идентифицира емоциите си и затова го казва.

Вчера след тази случка, баща му говори с нещо за ценностите на семейството, за това колко му е мъчно за това, че му казва така и че може да му казва така, ако той се държи лошо с него, че има семейства, в които бащите, а и майките се държат лошо с децата си - бият ги, не се интересуват от тях и т.н. А той: "Свърши ли? че да си гледам филмчето" - това казано не с нагъл тон, а съвсем искрено. И абсолютно перде! Отиде - изгледа си 2 филма и ни чул, ни видял...

Когато чувства, че е виновен и говорим по въпроса - без многословие, като че ли е в някаква паралелна реалност - гледа, втренчен някъде, "изключва", само чака да свършим (а това не е всекидневие). Навирва брадичката, слага маската "Говорете си, не ми пречите" Или е прекалено горд и не понася да му се правят забележки и да му се говори, не знам...

Няколко пъти се е обувал и обличал и е тръгвал да търси друго семейство... (стига до 2-рия етаж).
Ако го накараме да си отиде в стаята и да си помисли - почва да играе и забравя за какво е ставало въпрос.

Иначе казва по 100 пъти на ден колко ни обича, но ние ли прекаляваме в толерантността и грижите - за това да няма уважение към нас и да ни взема за даденост?!
Всичко ли му го поднасяме наготово и все гледаме  да е обгрижен, обут, облечен, да му осигуряваме развлечения. Не знам - до този извод стигнах - че просто не може да оцени това, което правим за него -  общуване, игри вечер, занимания, четене на книги най-често от татко му, т.е. колкото повече му се дава, толкова повече го приема за даденост.  Не забелязва нова дреха, при сложена маса с 7-8 блюда салати, мезета и т.н. се назландисва понякога и не иска да яде. Казваме му, че има деца, които няма какво да ядат и т.н. Една вечер си легна гладен, след като заяви, че няма да вечеря (повече не е повторил).

От друга страна - има наложени ограничения, не всичко му се доставя и купува, стараем се да го възпитаваме не като принц и лигльо, да знае, че има отговорности, да му говорим за нещата от живота (рядко и без драматизиране) ... Къде бъркаме?!
Не ми се мисли какво ще стане като стане тийейджър  

Тези номера ги прилага само към семейството - с приятелите си е толерантен, ако чужд човек му каже нещо - го приема и не оспорва. Т.е. извън семейството не е така независим и със собствено мнение... (което е жалко), даже не му идва наум какво да каже, за да отвърне напр. на обида, или ако не е съгласен.
Много стана  

Боги и при нас го има този момент, аз го приемах до скоро като грешка във възпитанието и точно си мислех, че сме прекалили с подаръците и задоволяването на прищевките. Споделих с майка един ден и тя предположи, че просто може да е по-чувствителен (леле, как го мразя този израз) и точно да се изключва, защото знае че е сгафил и на него самия му е достатъчно гадно, а и ние отдлено му набиваме канчето заради конкретното нещо.
Забелязах че се изключва след гаф по време на една почивка в Троян. Там се случи нещо не особено приятно и той беше виновен (е, не той де ами ние - можеше да го предвидим все пак) много му се карахме и говорихме, а той изобщо все едно не беше тук. Очаквах много да говори за този случай, да се ядосва на себе си ако щеш, но той нито думичка не казва и досега - все едно изобщо в момента не е бил там.

Това с изнервянето и пречиш ми и искам да съм малко сам за да си почина от вас и разните истерии ги минахме вече (дано  ). Бях чела обяснение, че просто не може да насмогне на възприемането на информация и чувства и усещания и е нормално да има изблици на агресия и нервност.

Не съм се отказала да си мисля че се презорваме в стремежа си да им обърнем внимание. преди по-често си играех с него, сега съм го оставила на самотек. Мамо, скучно ми е, ами имаш цяла стая с играчки, все ще намериш какво да правиш. Не съм привърженик на воденето по клубове и т.н. само и само да разнообразя ежедневието на детето. Ако ме помоли за конкретно нещо - да играем на тази игра или ми помогни в този пъзел - да, откликвам, ама аз да му търся занимание изобщо не се и опитвам.

По повод на домашните занимания - преди по-рядко, но сега направо настоявам да слага масата и да си оправя стаята. Един, два пъти ме пита защо ти не я сложиш, на мен ми омръзна - отговорих подобаващо - ами и на мен ми омръзна да готвя всяка вечер, ама го правя и детето млъкна. Настоявам да е в час с домашните задължения, за да не ме приема като даденост и да ме уважава като личност...Водим и лекции за парите и тяхното значение и колко трудно се изкарват парите, как се работи цял месец, а се получават пари веднъж на месец ( де да беше по-често).

Това за обичам те и не - не сме го чували, при нас само ни обича, а на мен ми е странно, защото аз лично никога не съм му казвала, че го обичам, а той изведнъж си почна да си го казва и към мен и баща си. Сега дребния и той покрай Коко почна да ни обича непрекъснато....

Нещо различно от темата: ботуши за Коко? варненски майки да имате идеи - не Колев и Колев или Геокс все пак..

ехххх, ама пишете, пишете........и много ми харесва като сте активни, многооооооо

Аз и Мириндата ще слушаме Мишо Белчев........имаме билетиииии - егати кефа!   



 Довечера на гости ми идва брат ми и мацката му, и се очертава да не ходя на лекции събота и неделя

Ми земи се разпиши и ти - нещеш да казваш Форката помага ли, не ли? ... 

И аз харесвам М. Белчев  Ако бях в Сф щях да съм с вас 

За миналата Нова година го бяха поканили на банкета в университета и много се изкефих, само дето тая негова женичка... се беше скрехнала с някакъв ретро артистичен костюм  - с генералски еполети, пагони 

Нади, още не съм мислила за ботуши 

Е какво да се изказвам - помага, ами де ще ходи.....иначе за какво ми е
Сега сериозно, ама си разпределяме нещата в движение, като сутрин той  води Прес, аз го взимам понеделник и петък, защото другите вечери съм на Зумба, и ако не си изразходвам енергията някъде ще ги вдигна във въздуха... събота и неделя съм на училище.....следобяда чистя и готвя, ама Фори често готви той - докато си гледа мачовете реже лук, моркови....не му разрешавам да глади, и да чисти - защото не го прави толкова добре, колкото аз  ....
 ....
А по повод жената на Мишо Белчев - тя е чалната - ама в това и е чара.....

ма такава готина тема сте заформили... а аз време нямам да се включа...
то и по добре   че ще разваля дисциплината.
Моят мъж, вие си го познавате - е най добрият и недосетлив мъж на света.
Естествено - никога няма да се сети сам да се включи в домакинството. Но с добро подсещане от моя страна върши поне 50% от домакинските задължения.
Естествено - не го презорвам, да не му дотежи домакинската работа.. но примерно:
водене и взимане на дете от ДГ, пазаруване, изхвърляне на боклук, пескане на прахосмукачка,събиране на паяжини от тавана, чистене на секция / това много ми е досадно.... / сменяне на крушки, извеждане кучето да пикае на вън...и сигурно още 100 ей таквиз непретенциозни неща... за които даже не се сещам. - тупане на покривка, правене на салата, рязане на мезета и хляб.... правене на кафе, иии  т.н.....ей такива дреболийки Да ми е жив и здрав! Най много си го обичам когато реши да ме отмени и да умие чиниите...ама нали се счупи съдомиялнята а той не я занесе на ремонт вече 1 година... не се чувствам много кофти от това му задължение от време на време!

За Мишо Белчев завидях.... многоооо!!!!
Светленце-  едно ощип от мен!  За къдем. Като неможе на живо... дано това свърши работа другият месец!!!
не е точната картинка , ама нямаше ощипване за късмет!
За рожденият ден на Яни...поне запазих едно заведенийце. Скоро го откреха...и има някакво детско кътче. Сега се чудя на чоффките в ДГ дали изобщо да им нося торта...

Айде хубави почивни дни от мен!
Аз ще сея жив плет / целият пикам е пълен с контейнерчета храсти / и ще правя плакети за тиквата!

Ето ме!
Направо не знам откъде да започна, много теми сте подхванали.
Светлето ви се е похвалила за концерта, та няма да ви дразня и аз 
За задълженията, разпределени са горе-долу поравно, е, според мен има още какво да се желае, но... Илия отговаря за боклука, къщните поправки, обирането на паяжини, рядко прахосмука, чинии не мием и двамата,  но пък той доре не се сеща да ги подреди в миялката, а ги трупа в мивката, докато не почнат да преливат, предимно той чисти кухнята (визирам търкане на печка и бърсане/преподреждане на шкафове), защото по-често готви от мен. Аз не мога, не искам и не ме влече. Знам 5-6 манджи, въртя ги по една седмично, останалото е за него. Сутрин излизаме заедно, аз водя Невена, той - Александър, вечер той ги взима и двамата, че аз се прибирам към 18,30 - 19ч. и просто няма как. Пазарува предимно той. Аз отговарям да разчистването, прахосмукането. Бърсането на прах смятам скоро да прехвърля на Нена, че мнооого ме извервя  . Невена сама си подбира дрехите, оправя си леглото, обслужва хигиената си сама, с изключение на миенето на косата, че там е голям зор да не влезе вода в очите  . Участва в слагането/вдигането на масата (тук и Александър се включва по собствено желание). Но пък не мога да я накарам да си разчиства играчките по никакъв начин.
Ще прехвърля към темата на Боги - с нас тя се държи безобразно. Мисля, че и друг път съм споделяла. С всички други хора (роднини, приятели и пр.) е най-доброто и послушно дете. На нас отговаря, крещи, реве за най-малкото нещо. Почти всеки ден чувам, че съм най-гадната майка на света  , почти всеки ден я пращам да си намери по-добра, тя се врътва, след 5 минути се връща и все едно нищо не се е случило почва да ми говори, едно такова мило, любезно... До нашия блок има дом за изоставени деца, не малки, а големи. Колко пъти сме говорили, че така не е хубаво да се държи, че наистина тя има всичко, което поиска, а ония дечица си нямат нищо, нямат майки и бащи да ги гушкат, да им четата, да им правят подаръци и празници... Колко пъти съм събирала играчките в чували за боклук и съм ги изнасяла на терасата, за да ги "дам на децата от дома"... ми седят си на терасата вече 3 чувала, тя не се и сеща за тях... Не знам, може би наистина грешката е в нас, че са презадоволени и приемат всичко за дадеднст и не го оценяват... Притеснява ме и друго при нея - нищо не пази. Нито дрехи, нито играчки/книжки/флумастери. Няма никакво чувство за отговорност към нещата си. Обаче когато брат й и счупи някой флумастер или забута някъде някоя играчка настава драма с тръшкане, рев, истерии... Въпреки че сто пъти сме говорили нещата, които са нейни да си ги прибира, да не му ги дава, да се грижи за тях... няма, вятър...
За влюбването - имаме си един Евтим, той е звездата на групата. Вечер се прибира тъжна, щото Евтим бил гушкал еди-си-кое друго момиче. Вадят се най-хубавите друхи, за да може на следващия ден той да я хареса нея и нея да гушка  Големи радини вълнения са с него. От три години не му е изневерила (освен ако е болен и го няма по-дълго време). По тоя случай да ви разкажа случка от оня ден.  Идва ми на гости Мандаринката с Ивчо. Невена - била на ДГ с анцуг. Бре, скри се това дете в първия момент. След 10 мин. излиза от спалнята, пременена с розов клин, лилава туника, сменила дори чорапите и пантофите, да отиват, напръскала се яко с нейния Барби дезодорант, гримирала се (по почти зцялото лице с детски ярко розови гримове) + блестяш розов гланц за устни. И - фръц-фръц - "Вече съм готова да си играем"  Ей, припаднахме от смях, честно. Представям си щом на 6 така се подготвя за момче-гостенче, какво ли ще прави на 16...
Ох, забравих какво щях да пиша друго, ма то и без това стана дългичко...
Ето и нашите есенни снимки:
http://marinafil.snimka.bg/family/septemvri-oktomvri-2011g.629213
Утре ще ходим на гости в Пловдив, канени сме на РД на кума. Илия закара децата одеве на ПК, та тази вечер теренът е наш  Затова, предполагам, ще ме разберете, че приключвам с писанията...