С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 7 част?

maria_84 ,честито и от мен!  Пожелавам ти щастлив,спокоен и изпълнен с радости семеен живот!


Много точно казано!Понякога просто трябва да се изтърпи известно време.Бях писала и в предната тема - аз вече съм поставила ултиматома пред синчето,макар че не мога да не призная,че треперя малко при мисълта какво ще стане,ако избере по-евтиния вариант да остане при мама...Просто в момента спазвам моята чат от уговорката да изчакаме да се пенсионира и да си отиде на село!Друг е въпроса дали това ще стане...Тогава вече е той на ход - или аз или тя!


Трудна работа с плетивата и кройките - аз нищо не разбирам от тях,а тя не пие кафе.Рядко сядаме заедно да си бъбрим - обикновено има по всяко време турски сериали за гледане,а аз не ги понасям,ама ще измисля нещо по въпроса.Я блузка на приятелка ми харесала,я някоя моя стара е за преправяне...


Добре дошла в клуба!Ние така се запознахме - покрай моторите.И двамата сме запалени по тая краста,а за мнението на свеки няма да пиша - подразбира се! 

maria84  ЧРД и от мен!
Kati_tod,това му е втори мотор плюс АТВ-то За колите,без коментар
За чистнето във къщата на  свеки няма да коментирам!Само ще кажа,че женицата изпадаше във див ужас всяка седмица,като ме видеше,че си простирам праните чаршафи!
 

Не съм писала до сега в тази тема.Но мисля, че е време да я изтипосам тук моята свекърва.
Живеем в различни държави. Слава на Бога!!! Виждаме се 1-2 пъти в годината за по 1-2 седмици.
Но това е достатъчно да се видят нашите различия. Няма да я описвам с подробности, че ще има да пиша цели романи. Ще нахвърлям набързо последните изцепки.
- Говори по телефона със сестра и, която вчера ни е била на гости и се кани да дойде пак днес или утре. Описва всичко каквото се сетите за дъщеря ми. Кога е станала сутринта, какво е закусвала, обядвала, вечеряла, къде сме ходили. Това всичко пред мен и изведнъж нещеш свеки занижава тон и се шмугва в тоалетната, все още говореща по телефона, шушне там нещо и излиза по едно време пак продължаваща да говори по телефона със сестра и. Наоколо бяхме всички, дори мъжа и се избъзика, че говорила тайни и се скрила. Е това ако не е обидно... Просто няма за кой друг да говори освен за мен. И не я оправдавайте че и се е пикало например, не, това го прави всеки път, да не кажа че това се повтаря всеки ден.
- Пристигаме и на гости, веднага ми връчва нови парцали, да съм изтривала капките по плочките и ваната, след като се изкъпя. Кавам "добре" и взимам парцалите. След време, къпя се аз, излизам, мъжа ми ме викаше нещо, но аз казвам немога сега да дойда, трбва да се върна в банята да изтрия плочките и ваната. А той се чуди и не проумява. А майка му, която беше на първия етаж, как чу незнам, се провиква "Дании, недей да триеш, то ще исъхне".
А мъжа ми никога не е чувал, че трябва да се трие банята. Ужасно се учуди на това и после по друг повод уж, я попита дали трябва да трие. И тя отговорила Нее.
Има и още много случки и от преди също но хайде да не ви отегчавам. Моля, който иска да коментира.

~ Dannie ~, няма какво да коментирам. Щом се виждате само 1-2 пъти в годината, за по 1-2 седмици, мъчи се да не й придиряш. Заради собствените ти нерви, не заради нея. Съпругът ти те подкрепя, очевидно. Радвай се на неговото отношение.  Ако направиш скандал, сигурно няма да я превъзпиташ, но ще си обтегнете отношенията, и ще поставиш мъжа си между двете ви.

Била съм в най - неприятната, може да се каже, ситуация и позицията на чужд гръб и сто тояги са малко не се отнася за мен. Ожених се в далечната 1989г. Наистина нямахме заеми нито аз, нито мъжа ми, но пък и нямахме коли, не че не ни се искаше... Подредих си приоритетите и казах на бъдещия ми мъж, че ще излезем на квартира и ще си купуваме жилище при наличието на два апартамента -80кв на свекърите и 120кв на моите родители. Ако беше отказал, нямаше да е той, щеше да бъде друг. Излязохме на квартира с два куфара багаж и си купихме няколко вещи за дома с това, което ни дадоха  като подарък на годежа. Започнахме с парите, събрани на сватбата. След 6 години влязохме в собствения ни апартамент, който купихме от свободна продажба. Никой не ни помогна дори с лев, никой не пожела да ни гледа детето дори за ден. Цялата помощ, която съм получила за 22 години е от майка ми -живяхме 1 месец след раждането на сина ми у тях, заради секциото , това беше. Този февруари изплатихме последната вноска от заема на апартамента. Аз съм учителка, мъжа ми е инженер, тоест нямаме печеливш бизнес, с който лесно се купува всичко. На сина ми съм казала отдавна, че този апартамент сме го купили за себе си, не за него. Той е всичко на всичко 65 кв.м и няма място за много хора. На сина си ще помогна, защото знам какво е да се оправяш сам за всичко, но щом ние сме успели без помощ, значи и той би трябвало да успее с малко помощ. Нямам никакво намерение да допускам да идва в дома ми някой и да ми налага как да живея, къде и какво да държа, кога да чистя, какво да говоря и кога да дишам. Дадох си сметка още преди 22 години, че нямам право да отида някъде и да започна да се мръщя, защото не ми харесва това и онова, нито пък че трябва цял живот да се примирявам с чуждите навици, които ме дразнят. 22 години живея както намеря за добре, не давам никой да ми каже една дума, но и аз не съм си позволила да направя забележка на някого за каквото и да е. Иначе списъците са мноооого дълги, както що се отнася до свекърите, така и до родителите. Но който иска - намира начин, който не иска намира оправдание.

Да и това е вярно,но ето ти учиш сина си,че когато му дойде времето,ще трябва да се справя сам!И той ще го направи,сигурна съм!
А свекърва ми цял живот му е натяквала,че тъй като е сама жена,той ще трябва да се грижи за нея на старини и най-малко пък трябва да мисли за жилище,защото на нея и без това и е голям апартамента като за сам човек.Как да убедиш такъв човек,че трябва на всяка цена да живее отделно?
И не - не приемам отговора "Щом не иска,нека е друг!"Някакси не мога да сменям мъжете така с лека ръка,макар че всичко си има граници и съм му заявила,че ако майка му не си отиде на село догодина (което си е нейно право),аз се изнасям - с него или без него...
А сега,щом го е възпитала така да се държи за полата и,ще търпи снаха вкъщи и това е!Сама си го е направила!

unadaptable- браво на теб.
Мисълта ми беше, да не се изказваме прибързано. Най- лесно е да кажем "изнеси се". Но в действителност не така.
Ще поживеем, ще се помъчим още малко и един прекрасен ден дай Боже ще имаме и ние свое си апартамент.

Да и това е вярно,но ето ти учиш сина си,че когато му дойде времето,ще трябва да се справя сам!И той ще го направи,сигурна съм!
А свекърва ми цял живот му е натяквала,че тъй като е сама жена,той ще трябва да се грижи за нея на старини и най-малко пък трябва да мисли за жилище,защото на нея и без това и е голям апартамента като за сам човек.Как да убедиш такъв човек,че трябва на всяка цена да живее отделно?
И не - не приемам отговора "Щом не иска,нека е друг!"Някакси не мога да сменям мъжете така с лека ръка,макар че всичко си има граници и съм му заявила,че ако майка му не си отиде на село догодина (което си е нейно право),аз се изнасям - с него или без него...
А сега,щом го е възпитала така да се държи за полата и,ще търпи снаха вкъщи и това е!Сама си го е направила!
[/quote]


Хах, не можеш да сменяш мъжете с лека ръка, пък ето че сама обясняваш как си готова да се изнесеш, с него или без него, но предполагам с детето. Значи този, който ще го "отнесе"в една такава ситуация е най-малко виновния- детето....Е, аз реших да елиминирам подобна възможност още в началото и то по най-безболезнения начин и за мъжа ми, защото не  съм го поставяла в дилема да избира мен с дете или родителите си, ние никога не сме прекъсвали връзка с тях. Аз само поисках да живеем отделно като големи хора. Ако не мога да разчитам на него за едно такова нещо, то как да му имам доверие, че ще застане на моя страна при евентуален конфликт с майка му? Да не говорим как гледам на възможени разправии с роднините на мъжа ми, брррррр......кому е нужно? Особено това - да си ходи на село...
А за убеждаване да живеем отделно - ми не съм го убеждавала, просто му казах, че жена на 25 години и мъж на 28 е смешно да живеят с родителите си и той се съгласи, пък и беше живял сам  в София като студент и знаеше, че от това не се умира. Колкото до прословутото гледане, вече си казах мнението за безплатните болногледачи, а и не виждам причина да бъде наглеждан самотен възрастен човек от детето си, което живее отделно. Но е добра причина да не предприемеш нещо.

Че тя нали те търпи, не те гони да си ходиш на село? 

Нямаме дете все още!И едва ли до август догодина ще имаме...Може би затова ми е лесно сега да говоря така.Ако се появи дете,не знам дали ще мога да се изнеса така с лека ръка!


Търпи ме,но постоянно демонстрира,че не е във възторг,че живеем заедно.А не си спомням да съм писала,че я гоня да си ходи на село... Тя сама го повтаряше постоянно когато се събрахме,но сега нещо взе да говори други неща!

Когато се появи дете става още по-лошо, когато живееш с роднини. Казвам го от личен опит. Ситуацията е следната: бабата на мъжа ми наблюдава кво се случва, звъни на свеки и я уведомява, свеки звъни на мъж ми и почва да го разпитва защо така и иначе, да дава акъл и на моменти да повишава глас. Не ми звъни на мен, защото знае, че ще удари на камък, но мъж ми я изслушва старателно. Преди ми казваше кво казала, предава ми нейните наставления, но напоследък гледам, че хич не се хаби 

Досега не съм се оплаквала от свекървата, но от 3 юни съм й много ядосана и по-скоро обидена. Тя живее в друг град, а свекърът работи в Испания. Детето имаше рожден ден на 3 юни. Милата ми свекървичка ми се обади да честити, обаче си личеше че нещо не е в настроение. И подарък за детето - йок! Мама му стара - баба си на това дете, пари имаш, какво ти пречи да изпратиш 5 лв или някаква кукла. Или поне да си отвориш устата да кажеш, че сега не можеш, но след време ще се отчетеш.
Не ме разбирайте погрешно - въпросът не е в парите. Липсата на внимание и елементарно уважение към празника на детето ме огорчиха   И ми е кофти, и ми е болно. Но поне ви се оплаках.
(Майка ми, която финансово не може да се сравнява със свекървата, изпрати седмица преди рождения ден парички за подарък. Така че който иска и има желание, намира начин.)

tonkabonka може да има проблем някакъв жената.Това инцидентно ли е?
Останала съм с впечатление ,че свекърите ти доста ви поглезват финансово ?

Глезеха не е точната дума, тъй като ни помагаха, когато бях по майчинство. Даваха ни пари, за да оцелеем. Също така ни правеха и подаръци. Откакто се стабилизирахме, вече две години не са ни давали нищо, което е разбираемо 
Може би като отидем след месец с детето във Видин, свекървата ще даде някакви пари да речем за рождения ден. Ама след дъжд - качулка. Как може колегите ми да направят дребни подаръчета на детето ми, а собствената баба да прояви подобно неуважение и нехайство. За това ме е яд. Дори и инцидентно да е, аз съм много обидчива и докачлива по отношение на детето. А знам, че по време на отпуската ми ще зачекне темата за второ дете. Това е другата ми болка. Тия хора няма ли да се научат, че това изобщо не им влиза в работата?!

tonkabonka, не чакай сами да се научат, ами ги научи ти